Решение № 82 от 07.02.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. София, 07.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело № 20211001000543 по описа за 2021 година

Производството е образувано е по въззивна жалба на Й. Д. Д. ответник в първата инстанция чрез пълномощника му адв.В.А. против решение №900371 от 10.03.2021 г. на Окръжен съд - Благоевград, постановено по гр.д.№ 253/2019 г., с което са уважени предявените от Г. Г.

В. и Р. Г. П. против Й. Д. Д. искове по чл.95б,ал.1,т.1и т.6 от ЗАПСП, както и по чл.95,ал.1,т.1 и 2 от същия закон, както и по чл.86 ЗЗД.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост.Оспорва се извършването на нарушение на авторските права на ищците с твърдение, че към момента на изготвяне на статията на ответника той не е знаел за статията на ищците, нито ги е познавал като автори.Използвал е друг източник – „De lege lata” с източник Съдебна практика 2014 г., който към момента на написване на статията на докторант Д. е бил достъпен на интернет адрес www.***.com. Оспорва се ищците да са претърпели неимуществени вреди, като същите са останали недоказани в производството. Жалбата е подробно мотивирана. Моли въззивния съд да отмени решението и отхвърли предявените искове като неоснователни.

В срока по чл.263,ал.1 ГПК ищцата Г. Г. В. чрез пълномощника си адв.Г.В. е подала писмен отговор, в който развива доводи за неоснователност на жалбата с молба съдът да потвърди решението като законосъобразно и 1 правилно.

Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства.

Софийският Апелативен съд, търговско отделение, 9-ти състав, като провери обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и събраните доказателства, приема следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в законния срок. Разгледана по същество е НЕОСНОВЕТЕЛНА по следните съображения:

Решението на първостепенния съд е валидно и допустимо, а разгледано по същество е правилно – обосновано е и съобразено със събраните доказателства и разпоредбите на материалния закон. Въззивният съд изцяло споделя изложените от първата инстанция фактически констатации и правни изводи, които се подкрепят от събраните в производството писмени и гласни доказателства и на основание чл.272 от ГПК препраща към изложените мотиви, които споделя. Във връзка с изложените във въззивната жалба оплаквания, намира следното:

Страните не спорят и от представените писмени доказателства се установява, че ищците Г.В. и Р.П. са съавтори на статията „Семейният конфликт и справедливото му решаване от съда”, публикувана в бр. 4-5 на сп.

„Адвокатски преглед“, I. 1313-7204, което се разпространява печатно, като статията е налична и на интернет страницата на списанието (на сайта на Висшия адвокатски съвет). Линкът е свободно достъпен и не е необходима регистрация за достъп до списанието.

Ответникът Й.Д. е автор на статията „Материалноправни и процесуалноправни аспекти при осъществяване на лични отношения на децата с родителите, дядото и бабата при прекратяване на брака”, публикувана в бр.2 от 2018г. на списание „Право, Политика, Администрация“, издание на Правно- историческия факултет, Югозападен университет „Неофит Рилски“ гр.Благоевград. Списанието е електронно, със свободен достъп до потребителите и никога не е било разпространявано на хартиен носител. Статията е налична и на следната интернет връзка: http: www.***/wp-content/uploads/2018/06/D.-full-text.pdf. В статията са посочени използваните източници, като сред тях не е посочен сайта „Коментар „De lege lata“, с източник Съдебна практика, 2014г.“, както и ищците по делото.

Между страните не е спорно, че 85% от текста на статията на ищците е дословно възпроизведена в статията на ответника Д.. За установяването на този факт не са нужни някакви специални знания. Процесната част от статията е възпризведена в първоинстанционното решение. Тази част, съвпадаща с текста от произведението на ищците, не е поставена в кавички и няма данни за извършено от автора цитиране на ползван от него източник от други статии или други автори.

При разпита му по реда на чл.176 от ГПК ответникът Й.Д. е заявил и 2 това е основната му теза, поддържана в хода на цялото производство, вкл. и във въззивната жалба, че дословното припокриване на части от текста в двете статии не се дължи на нарушаване на авторското право на ищците, а на използвания Коментар „De lege lata“, с източник Съдебна практика 2014 г., като по време на написване на статията от докторант Д. същият е бил достъпен на интернет адрес ***. Достъпът до сайта е свободен и всеки, който има интерес в тази област, може да се снабди с наличната там информация.

Ответникът пояснява, че е използвал не само информация от интернет, а също и от лекции, предадени му лично от преподаватели, които са имали връзка с проучваната от него материя, вкл. и преподаватели от катедра „Психология”.

Твърдението на ответника е, че до получаване на нотариалната покана от ищците, той не ги е познавал като автори на статия с посочено по-горе заглавие и съдържание и не е знаел за съществуването на тази статия.

Следователно е невъзможно да попадне именно на тяхната статия в Гугълтърсачката, тъй като при изписване заглавието на неговата тема или на ключови думи, свързани с нея, като резултат от търсенето излизат всякакви други материали и източници, но не и ищците като автори на статията „Семейният конфликт и справедливото му решаване от съда”. Тази теза ответникът е изложил и в отговора на отправената му от ищците нотариална покана, с която го уведомили, че използва и разпространява части от техен научен труд и нарушава техни авторски права.

С отговора на исковата молба ответникът е представил Коментар „De lege lata“, с източник Съдебна практика 2014 г. от сайта www. ***.com. без отбелязване на URL точен адрес, както и електронна извадка от сайта на адвокат Ю. Д. на статията „Семейният конфликт и справедливото му решаване от съда”. В хода на производството е представена от ищеца разпечатка от интернет, от която е видно, че сайта www. ***.com е неактивен и съдържанието му не е достъпно до потребителите. В съдебно заседание от 20.07.2020г. пълномощникът на ответника е заявил, че не може да бъде представен електронен документ, в който да се удостовери датата на разпечатката, представена като писмено доказателство, тъй като поради изминалия период от време сайта, който е ползван от ответника при написване на статията му, е закрит и неактивен.

По делото са разпитани свидетели, близки до страните, които установяват твърдените от тях факти и обстоятелства, вкл. как са се почувствали ищците след като са разбрали, че голяма част от техния труд е „копиран” в статията на ответника; св.С. П. – научен ръководител на ответника установява, че по това време /момента на публикуване на статията на ответника/ в университета нямало надеждна база данни за извършване на надеждна проверка чрез наличен софтуер на ползваните източници на информация. Такъв по-съвършен софтуер бил закупен от университета покъсно. Св.Д. Ч. – главен редактор на списанието е споделила, че списанието стандартно проверява статиите чрез рецензенти и антиплагиат програми, като през годините са използвани различни програми. В случая при статията на 3 ответника били установени препратки към различни база данни, препратки към различни сайтове, съдебна практика - стандартните неща, които се установяват обикновено при извършването на проверка. Същите обаче са били от такъв характер, че не са давали повод за притеснение, като не е констатирана директно препратка към авторски материали. Свидетелката Ч. пояснява, че всички антиплагиат проверки включват по-значимите публикации в научното поле. Свидетелите, които са били близки до двамата ищци споделят изключителното разочарование, обида и огорчение и на двамата след като установили, че ответникът е „плагиатствал” от техния труд.

При така установените факти правилно първоинстанционният съд е направил решаващ извод за основателност на исковите претенции, тъй като ответникът е използвал и разпространявал голяма част /около 85%/ от научна публикация на ищците без тяхно съгласие и позволение в своята статия, публикувана в електронно списание. Въззивният съд намира този извод за правилен и обоснован напълно от събраните писмени доказателства.

Според нормата на чл.95 от ЗАПСП, който наруши авторско право, сродно на него право или друго право по този закон, дължи обезщетение на носителя на правото или на лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване. Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушението. При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, пропуснатите ползи и неимуществените вреди, както и приходите, реализирани от нарушителя вследствие на нарушението. Съдът определя справедливо обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото.

Съгласно чл.95б, ал.1 от ЗАПСП, когато произведение, обект на авторско право, се използва в нарушение на ЗАПСП, носителят на правото или лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване, може да иска по съдебен ред:

1. Установяване факта на нарушението;

2. Преустановяване на неправомерното използване или забрана за извършване на дейността, която ще съставлява неправомерно използване;

6. Разгласяване за сметка на нарушителя на диспозитива на решението на съда в два всекидневника и в определен от съда часови пояс на телевизионна организация с национално покритие.

Предмет на делото са изброените по-горе искове при условията на обективно съединяване. Съобразно разпределението на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищците е да установят чрез пълно и главно доказване, 1/че са носители на авторско право по отношение на статията „Семейният конфликт и справедливото му решаване от съда”; 2/че притежаваното от тях авторско право върху статията е било нарушено от ответника; 3/че нарушението на авторските права е извършено по посочения в исковата молба начин - чрез преработка на произведението 4 и/или чрез дословното възпроизвеждане на значителна част от статията в друга статия, на която автор е ответника - „Материалноправни и процесуалноправни аспекти при осъществяване на лични отношения на децата с родителите, дядото и бабата при прекратяване на брака”; 4/че възпроизведената част е разпространена по начин, даващ възможност произведението да бъде възприето от неограничен кръг лица, без признаване на авторството й и без обозначаване по съответния начин на използваното произведение и неговите автори /ищците по делото/ по подобаващо за научните среди указание за взаимстван текст.

Според чл.3, ал.1 от ЗАПСП, обект на авторско право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, включително литературни произведения, включително произведения на научната и техническата литература, на публицистиката и компютърни програми. На законова закрила подлежат не само авторските произведения на литературата, изкуството и науката, разпространени на книжен носител, но и тези, разпространявани по електронен път и в интернет пространството.

Статията „Семейният конфликт и справедливото му решаване от съда” е обективирана на книжен носител / публикувана е в бр. 4-5 от 2015г. на сп. „Адвокатски преглед“/, както и разпространена като електронно издание на достъпен за всички интернет адрес. Безспорно се касае за авторска публикация на научна тема, тъй като съставлява разработка на научна теза по правен въпрос, значим за съдебната практика, за спецификата на семейния конфликт и възстановителния подход за разрешаването му. Без значение за авторската закрила е обстоятелството дали развитата в нея правна теза съставлява новост в правото, съответно дали допринася за развитието на правната наука.