Определение № 842 от 06.03.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 842 гр. София, 06.03.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н.М.У. като разгледа докладваното от Н.М.У. Наказателно дело от общ характер № 20231110202913 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК.

Производството е образувано по искане на председателя на Националното бюро за правна помощ /НБПП/ за присъждане на направените от НБПП разноски в хода на цялото наказателно производство по процесното дело за възнаграждение на защитника на осъденото лице З. Й. – адв. Д.П..

Наказателното производство по посоченото дело е приключило със споразумение, с което подсъдимата се е признала за виновна по повдигнатото й от СРП обвинение.

Видно от решение № СФ-4845-18176/31.07.2023 г., НБПП е определило на адв. Портенов възнаграждение за осъществената защита в досъдебното производство, в производство по мярка за неотклонение и за разглеждането на делото в съдебна фаза, общо в размер на 970 лева.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Искането се явява процесуално допустимо, като подадено от активно легитимирано лице. Същото е депозирано в надлежна форма. Разгледано по същество, искането се явява неоснователно.

Съдът счита, че в конкретния случай подсъдимата не следва да бъде осъждана да заплати сторените разноски, защото защитата й е била задължителна, с оглед обстоятелството, че тя е била задържана под стража от самото начало на наказателното производство и предвид факта, че същата е 1 пожелала да сключи споразумение. Освен това, от доказателствата по делото е установено, че лицето не е имало финансова възможност да ангажира защитник, който да я защитава в наказателното производство, поради което още органът по разследването й е предоставил правна помощ, която тя е ползвала в производството по време на ДП и пред първата инстанция.

Съгласно нормата на чл. 22 от ЗПП, правната помощ по чл. 21, т. 1 и 3 е безплатна, а нормата на чл. 23, ал. 1 от същия закон сочи, че системата за правна помощ по чл. 21, т. 2 обхваща случаите, при които по силата на закон задължително се предвижда адвокатска защита, резервен защитник или представителство. Тук следва да се отбележи, че правилото на чл. 23, ал. 2 от ЗПП предвижда, че системата за правна помощ обхваща и случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. В тези случаи лицето не дължи възстановяване на разноските за предоставената правна помощ.

Имайки предвид установените по-горе фактически обстоятелства, както и посочените правни разпоредби, съдът намира, че в този случай подсъдимата не следва да бъде осъждана да заплаща стойността на правната помощ, която й е оказана от НБПП.

Воден от горното, СРС, НО, 112-и състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на НБПП за осъждане на З. И.

Й. да заплати стойността на предоставената й правна помощ по цялото наказателно производство.

Определението подлежи на обжалване и протестиране пред СГС, в 7дневен срок от съобщаването му на СРП, осъденото лице и защитника.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2