Решение № 260044 от 09.09.2020, Районен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И

Е

№ …

Гр. Враца, 09.09.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното съдебно заседание на втори септември две хиляди и двадесета година в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ при секретаря Н. Г., като разгледа гр.д. № 3593 по описа на ВРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, депозирана от „Теленор България” ЕАД срещу Л.Б.Р..

Ищецът „Теленор България” ЕАД e подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу Л.Б.Р. за сумите от: 373,70 лв. – незаплатени абонаменти такси за потребление на мобилни услуги за отчетен период от 15.02.2017 г. до 14.07.2017 г., съгласно договор за предоставяне на мобилни услуги от 06.10.2016 г., сумата от 65,09 лв. –мораторна лихва за периода от 31.07.2017 г. до 18.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.05.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноските по делото – 25,00 лв. държавна такса и 180,00 лв. - адвокатски хонорар.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. След указание до заявителя, последният е предявил установителен иск част от вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение. С предявения установителен иск е съединил и два осъдителни иска.

С влязло в сила определение № *** съдът е обезсилил издадената заповед за изпълнение по ч. гр. дело № *** в частта за сумата над 265,85 лв., представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги за периода от 15.02.2017 г. до 14.07.2017 г. до пълния размер по процесната заповед за изпълнение от 373,70 лв., в частта на мораторната лихва в размер на сумата от 65,09 лв. за периода от 31.07.2017 г. до 18.04.2019 г., както и в частта на присъдените разноски за сумата над 15,15 лв. държавна такса до пълния размер от 25,00 лв. и над сумата от 109,01 лв. адвокатско възнаграждение до пълния размер от 180,00 лв.

Ищецът твърди, че с ответницата били сключени 4 договора за мобилни услуги – от 06.10.2016 г., от 02.12.2016 г., от 01.02.2017 г. и от 13.03.2017 г. На ответницата били предоставени телефонни номера:

***; ***; *** и ***, като задължението й е фактурирано под общ абонаментен номер *********. Отделно се твърди, че с ответницата е сключен и договор за лизинг от 06.10.2016 г., като й е предоставено устройство Sony, модел Xperia E5 Black. Поради неизпълнение на задълженията на клиента по посочените договори, била издадена крайна фактура № **** на обща стойност 2005,92 лв., включваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорите в размер на 1632,22 лв.; неплатени лизингови вноски в размер на 107,85 лв. и потребени мобилни услуги по четирите договора за мобилни услуги на стойност 265,85 лв. за периода от 15.02.2017 г. до 14.07.2017 г., като се сочи, че по договор от 06.10.2016 г. потреблението е в размер на 83,19 лв., а по останалите три договора – 182,66 лв. Моли съда да установи вземането за ползвани мобилни услуги в размер на 83,19 лв. по заявения по ч. гр. дело договор от 06.10.2016 г., като за останалата част от вземането – 182,66 лв. по договори за мобилни услуги от 02.12.2016 г., от 01.02.2017 г. и от 13.03.2017 г., както и за сумата от 107,85 лв. – лизингови вноски, моли ответницата да бъде осъдена да му ги заплати. Претендира разноски.

В срочно подаден отговор, ответницата, чрез назначения ѝ особен представител, оспорва предявените искове. Счита, че е налице несъответствие между заявеното в заповедното производство основание и посочените в исковото производство. Оспорва, че ищцовото дружество е предоставило посочените в исковата молба услуги, респективно – че ответницата ги е ползвала. Поради тези и останалите подробно изложени съображения в отговора на исковата молба и в допълнително депозирано становище с вх. № 3372/19.02.2020 г. моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа следното:

От приложеното към настоящото производство ч. гр. д. №

*** по описа на РС – гр. Враца, ГО, VI състав, се установява, че по депозирано от ищцовото дружество „Теленор България“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Л.Б.Р. е издадена Заповед № 1118/20.05.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора заявените суми.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че между ищцовото дружество и ответницата Р. са сключени пет договора, както следва:

1/ Договор за мобилни услуги от 06.10.2016 г. за мобилен номер *** по програма „Нонстоп 30,99“ за срок от 24 месеца със стандартен месечен абонамент от 30,99 лева /л. 25-26/;

2/ Договор за мобилни услуги от 02.12.2016 г. за мобилен номер *** по програма „Нонстоп 30,99“ за срок от 24 месеца със стандартен месечен абонамент от 30,99 лева /л. 21-22/;

3/ Договор за мобилни услуги от 01.02.2017 г. за мобилен номер *** по програма „Интернет 10000“ за срок от 24 месеца със стандартен месечен абонамент от 24,99 лева /л. 17-18/;

4/ Договор за мобилни услуги от 13.03.2017 г. за мобилен номер *** по програма „Интернет 5000“ за срок от 24 месеца със стандартен месечен абонамент от 17,99 лева /л. 13-14/;

5/ Договор за лизинг от 06.10.2016 г. /л. 26 гръб – л.

27/, съгласно който ищецът като лизингодател предоставя на ответника – лизингополучател за временно и възмездно ползване устройство марка Sony, модел Xperia E5 Black срещу обща лизингова цена в размер на 222,87 лева с вкл. ДДС, дължима на 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 7,19 лева и една първоначална вноска, платима към датата на сключване на договора в размер на 57,50 лв. с вкл. ДДС. Срокът на договора е 23 месеца и влиза в сила в деня на подписването му /чл. 2/. В чл. 4 от договор е отбелязано, че при подписването му лизингодателят е предоставил лизинговата вещ на лизингополучателя във вид, годен за употреба, функционира изрядно и съответства напълно на уговорените технически характеристики и комплектован с цялата документация.

Всички гореописани договори съдържат подпис на ответницата в качеството й на абонат, представени са общи условия, придружени с декларация, подписана от ответницата, че е получила подписан от мобилния оператор екземпляр от същите, приема ги и се задължава да ги спазва.

Представени са следните фактури: № *** за отчетен период от 15.02.2017 г. до 14.03.2017 г. на стойност 103,41 лева и срок на плащане 30.03.2017 г., № *** за отчетен период от 15.03.2017 г. до 14.04.2017 г. на стойност 197,95 лева и срок на плащане 30.04.2017 г., № **********/15.05.2017 г. за отчетен период от 15.04.2017 г. до 14.05.2017 г. на стойност 284,14 лева и срок на плащане 30.05.2017 г., № **********/15.06.2017 г. за отчетен период от 15.05.2017 г. до 14.06.2017 г. на стойност 265,85 лева и срок на плащане 30.06.2017 г. и фактура № **********/15.07.2017 г. за отчетен период от 15.06.2017 г. до 14.07.2017 г. на стойност 2005,92 лв. и срок за плащане 30.07.2017 г., която фактура касае и начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договори за услуги, което вземане не е предмет на настоящото производство.

Фактурите са придружени от справки за потреблението през съответния отчетен период, от които е видно, че всички сключени договори са фактурирани с обща фактура с клиентски номер ***. В последната фактура № **********/15.07.2017 г. са начислени всички задължения по предходните фактури, неустойки за предсрочно прекратяване и лизингови вноски.

По делото е прието и заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза. От същото се установява, че дължимата и неплатена сума за предоставените от ищеца мобилни услуги в процесния период и за процесните договори е в размер на 265,85 лв., а дължимият размер на непогасени лизингови вноски за процесното устройство е в размер на сумата от 107,85 лв.

Посочено е, че незаплатеният размер за мобилни услуги, предоставени на мобилен номер *** е в размер на 73,03 лв., а на останалите три мобилни номера **********, ********** и ********** в размер на 187,99 лв. Сборът на двете суми се равнявал на 261,02 лв., като вещото лице е посочило, че по всеки от договорите е добавена сума за услугата от общите условия „Обслужване от оператор“, като по този начин общо дължимата сума се равнявала на претендираната от ищеца 265,85 лв. Съдът кредитира експертното заключение като обективно и компетентно изготвено.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

С оглед направеното от ищеца уточнение с молба с вх. №

2558/10.02.2020 г. се установява, че сумата от 373,70 лв., за която е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № *** включва 107,85 лв. дължими лизингови вноски, за която сума предявява осъдителен иск, както и сумата от 265,85 лв., представляваща дължими абонаментни такси. От така посочената сума от 265,85 лв. е посочено, че единствено сумата от 83,19 лв. е дължима по договор за мобилни услуги от 06.10.2016 г., като остатъкът от сумата от 182,66 лв. е по договори за мобилни услуги от 02.12.2016 г., от 01.02.2017 г. и от 13.03.2017 г. Съдът като е съобразил, че в проведеното ч. гр. дело № *** по описа на РС Враца заявителят е посочил като основание единствено договор за мобилни услуги от 06.10.2016 г., а едва в предявеното исково производство уточнява, че остатъкът от сумата /в размер на 182,66 лв./ се претендира въз основа на договори за мобилни услуги от други дати, е намерил, че не е налице съответствие между заявеното основание в проведеното заповедно производство за част от претендираната сума. Ето защо е приел за разглеждане установителен иск единствено за сумата от 83,19 лв. по договор от 06.10.2016 г., като за сумата от 182,66 лв. съдът е намерил, че е сезиран с осъдителен иск, кумулативно съединен с установителния. Възражението на процесуалния представител на ответницата, че е недопустимо съединяване на установителния иск с осъдителен в производството след проведено заповедно производство, е неоснователно. В производството по иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск – в този смисъл т. 11б от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Предявени са кумулативно обективно съединени искове, както следва:

- установителен иск с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС за признаване за установено, че ответницата Л.Б.Р. дължи на „Теленор България“ ЕАД сумата от 83,19 лв., представляваща неплатени абонаментни такси за отчетен период от 15.02.2017 г. до 14.07.2017 г. по договор за мобилни услуги от 06.10.2016 г., която сума е включена в издадена фактура с № **********/15.07.2017 г.;

- осъдителен иск с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС за осъждането на ответницата Л.Б.Р. да заплати на „Теленор България“ ЕАД сумата от 182,66 лв., представляваща неплатени абонаментни такси за отчетен период от 15.02.2017 г. до 14.07.2017 г. по договори за мобилни услуги от 02.12.2016 г., от 01.02.2017 г. и от 13.03.2017 г., която сума е включена в издадена фактура с № **********/15.07.2017 г.;

- осъдителен иск с правно основание по чл. 342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2, предл. първо ЗЗД за осъждането на ответницата Л.Б.Р. да заплати на „Теленор България“ ЕАД сумата от 107,85 лв., представляваща неплатени лизингови вноски за устройство Sony модел Xperia E5 Black за периода от м. 07/2017 г. до м. 09/2018 г. по договор за лизинг от 06.10.2016 г., която сума е включена в издадена фактура с № **********/15.07.2017 г.

По установителния иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.

228 ЗЕС и по осъдителния иск по л.

79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС:

За основателността на предявените искове ищецът следва да докаже при условията на главно и пълно доказване елементите на съответните фактическия състав на спорното право, а именно: 1. че между страните са налице облигационни правоотношения, възникнали въз основа на валидно сключени договори за процесните мобилни услуги; 2. че ищецът е изпълнил задълженията си да предостави на ответника далекосъобщителни услуги за процесния период, както и 3. размера на месечните абонаментни такси и стойността на доставените услуги по всеки от договорите. При установяване на горното, в тежест на ответника е да установи погасяване на задължението си.