Определение № 610 от 06.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 610 гр. Пловдив, 06.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Екатерина Мандалиева

Членове:

Радослав Радев

Недялка Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Недялка Свиркова Петкова Въззивно частно гражданско дело № 20255300503189 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано по въззивна частна жалба от „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869; против определение № 11858/19,09,2025 г., постановено по гр. д. № 15399/2023 г. на РС Пловдив, с което е оставена без уважение молба вх. № 80796/22,07,2025 г. за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. С оплакване за незаконосъобразност на обжалваното определение от въззивния съд се иска да го отмени и вместо това да постанови исканото изменение на решението по реда на чл. 248 от ГПК.

Ответникът по частната жалба З. Л. М., ЕГН **********, заявява становище за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на обжалваното определение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

С постановеното по гр. д. № 15399/2023 г. на РС Пловдив решение № 3298/30,06,2025 е уважен предявеният от З. Л. М. против „СИТИ КЕШ“ ООД иск за установяване нищожност на сключен между страните договор за потребителски кредит от 25,01,2023 г. и е частично уважен – до размер от 1954,95 лв., иск за недължимо платена въз основа на същия договор сума, а за разликата над посочения размер до пълния претендиран от 3000 лв. претенцията е отхвърлена. С решението в полза на ищеца са присъдени разноски, част от които – за заплатено адвокатско възнаграждение. Последното е присъдено частично – до размер от 1400 лв. от общо претендирани 3629 лв., въз основа на възражение за прекомерност на разноските, прието от първоинстанционния съд за основателно. Заедно с това е приета за 1 неоснователна претенцията на ответното дружество за присъждане на разноски съобразно отхвърлената част от исковете.

С молба по реда на чл. 248 от ГПК „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, е поискало изменение на решението в частта за разноските, като: 1/ в полза на ответника се присъди възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете; 2/ се отхвърли искането на ищеца за присъждане на възнаграждение поради предявяване на исковете при условията на злоупотреба с право, евентуално да се намали допълнително размерът на присъдените разноски поради прекомерност.

С обжалваното определение РС е оставил искането без уважение като е мотивирал акта си с това, че възнаграждението е определено съобразно цената на исковете и при определянето му е отчетена действителната правна и фактическа сложност на делото, както и обстоятелството, че същото е свързано с необходимостта от защита интересите на потребител.

Настоящата инстанция споделя извода на първостепенния съд. Предявеният от потребителя иск за установяване нищожност на договор е изцяло уважен с постановеното по делото решение. Предявеният осъдителен иск за връщане на платеното въз основа на договора е уважен частично до размер от 1954,95 лв. от общо претендираните 3000 лв. Следователно с оглед изхода на спора ищецът има право на възстановяване на сторените за производството разноски, сред които се установяват такива за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3629 лв. С решението последните са възложени в тежест на ответника частично – до размер от 1400 лв. При определяне на този размера РС е счел претендираните разноски за прекомерни и в тази връзка е съобразил както обстоятелството, че двата обективно съединени иска се основават на общ правопораждащ факт, така и действителната правна и фактическа сложност на делото. Неоснователни са предявените от молителя възражения за осъществена от ищеца злоупотреба с права, основани на обстоятелството, че същият е предявил срещу дружеството две искови молби. Образуваните от ищеца две производства имат различен предмет и предявяването на отделните искове в случая не може да се квалифицира като недобросъвестно упражняване на процесуални права при осъществяване предоставената на потребителя възможност за ефективен съдебен контрол. Поради това въззивният съд приема, че не са налице основания за допълнително намаляване на определения от РС размер на разноските, дължими на ищеца.

По отношение искането за присъждане разноски в полза на ответника съобразно отхвърлената част от исковете въззивният съд споделя извода на РС за неоснователност на същото. За случая са приложими задължителните разяснения на Решение на СЕС от 16,07,2020 г. по съед. дела С-744/19 и С-259/19, според което е недопустимо част от процесуалните разноски да се възлагат в тежест на потребителя в 2 зависимост от размера на недължимо платените суми, подлежащи на възстановяване вследствие установяването на неравноправния характер на договорна клауза. Това разбиране се обосновава с необходимостта от гаранция за предотвратяване на евентуални пречки при осъществяване предоставената на потребителя възможност за съдебна защита срещу неравноправни договорни клаузи. Това правилно е съобразено и от РС при формиране извода за недължимост на разноски в полза на ответника.

По изложените съображения въззивният съд приема, че не са налице основания за постановяване исканото изменение на решението в частта за разноските и молбата по чл. 248 от ГПК е неоснователна. Като е приел същото, РС е постановил законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 11858/19,09,2025 г., постановено по гр. д.

№ 15399/2023 г. на РС Пловдив, с което е оставена без уважение молба вх. № 80796/22,07,2025 г. за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3