Решение № 1168 от 21.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1168 гр. София, 21.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:

... при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА като разгледа докладваното от ... Гражданско дело № 20201110145338 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по искова молба от „...“ ЕАД против А. Т. А. и Й. С. С. за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца сума в размер на 482,71 лв., представляваща главница за ТЕ и извършена услуга дялово разпределение за периода от м.05.2016 г. – м.04.2018 г. и стойността за изравнителна сметка от м.09.2016г. за периода от м.10.2015 г. до м.04.2016 г., както и мораторна лихва в размер на 77,13 лева за периода от 31.10.2016г. до 1.10.2019г., ведно със сторените разноски и юрисконсултско възнаграждение, при квоти ½ за всеки от ответниците.

Твърди се, че вземанията са възникнали по повод консумирана и незаплатена от ответниците топлинна енергия и услуга дялово разпределение за топлоснабден имот: ..., за посочения по-горе период. Сочи се, че ответниците са клиенти на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на § 190 от ДР на Закона за енергетиката. Твърди се, че за сградата - етажна собственост, в която се намира имотът на ответниците, е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „...” ЕООД, в изпълнение на разпоредбата на чл. 138б от Закона за енергетиката. Съгласно чл. 155, ал. 1, т.

2, сумите за ТЕ за процесния имот били начислявани от ‘...” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2 от 28 май 2004 г. за топлоснабдяването.

Ответникът А. А. не е подал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. В подаденото по заповедното производство възражение същият е посочил, че не е ползвател на процесния топлоснабден имот, не е живял там никога и не е получавал от ищеца уведомления за дължими суми на адресите си за кореспонденция. С последващо становище, депозирано по делото в първото открито съдебно заседание, ответникът А. твърди, че е платил изцяло неговата част от задължението за процесния период.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата С., чрез особения си представител адв. Ж. Д., признава, че е собственик на топлоснабдения имот за ½ ид.ч. Оспорва исковете единствено с оглед изтекла погасителна давност.

Третото лице подпомагаща страна „...“ ЕООД изразява становище за основателност на исковите претенции, представя писмени доказателства.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото 1 доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна:

Първата предпоставка за основателност на иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 149 ЗЕ, е наличието на валидно възникнало договорно правоотношение между страните за продажба и доставка на топлинна енергия на основание чл. 149 ЗЕ.

Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, на основание чл. 150 ЗЕ. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в наредбата по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. На основание чл. 153, ал. 6 ЗЕ, клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

Ответницата С., чрез особения си представител, не оспорва качеството си на клиент на топлинна енергия по отношение на топлоснабдения имот. Същевременно по делото са представени доказателства, от които това обстоятелство се установява – удостоверение за наследници на С.Б.Я., протокол от 15.03.2002 г., подписан от С.Я. като собственик на имота, както и справка от Служба по вписванията – гр. София по отношение на Й. С., от която е видно, че същата е собственик на ½ ид.ч. от процесния топлоснабден имот.

Ответникът А. признава, че има качеството клиент на топлинна енергия по отношение на процесния топлоснабден имот за ½ ид. ч., като това обстоятелство се установява и от представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № 66, том 1, рег. № 966, дело № 61/2004 г. на нотариус Мариета Николова, рег. № 362, по силата на който наследникът на С.Я. – Б.Я. е прехвърлил собствеността върху притежаваната от него ½ ид.ч. от имота на ответника А., както и от справката от Служба по вписванията – гр.

София, представена по делото.

В конкретния случай се установява, че сградата, в която се намира процесният недвижим имот, е в режим на етажна собственост, като това обстоятелство не е спорно между страните. Същата е топлоснабдена. В тази насока са и представените по делото писмени доказателства – протокол от 15.03.2002 г. на Общото събрание на етажните собственици в сградата етажна собственост, находяща се на адрес гр. ... договор от 12.08.2002 г. между етажната собственост и „...“ ЕООД за топлинно счетоводство.

Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в общоизвестните Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответниците.

По делото от ответниците не се оспорва реалната доставка на топлинна енергия от страна на ищеца до процесния топлоснабден имот. В тази връзка и по повод извършеното дялово разпределение са представени писмени доказателства от третото лице подпомагаща страна, от които е видно какъв е разходът на енергия за обекта за процесния период и какво е разпределението на разходите.

Според заключението по допуснатата от съда съдебно-счетоводна експертиза главницата за топлинна енергия и нейното дялово разпределение е в размер от 482,71 лв.

По-конкретно за ползваната топлинна енергия главницата е в размер от 460,00 лв., а за извършената услуга дялово разпределение – 22,71 лв.

Ответникът А. е направил възражение за плащане на задължението. Същият твърди да е платил задълженията след изтичане на срока за отговор на исковата молба, като в тази връзка по делото е представена разписка от 19.08.2021 г. за сумата от 407,96 лв. с посочено основание за плащане „аб. ... дял 50 проц. от 06.2015 – 19.08.2021 г. зад. лице А. А.“.

Установява се, че сумата е постъпила по сметка на ищеца, но плащането е отнесено към суми извън процесния период, по-конкретно към последващ период – така заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза. Същото сочи още, че основанието на превода е ясно посочено и е достатъчно, за да се отрази в счетоводството на 2 ищеца, че сумата е за процесния период, като вещото лице не знае причините, поради които ищецът не го е отразил в процесния период.

С оглед посочените доказателства, съдът намира, че ответникът А. е заплатил своята част от задължението, предмет на делото, а именно главница в размер от 241,35 лв. – цена на доставена от ищеца топлинна енергия за процесния топлоснабден имот (230 лв.) и нейното дялово разпределение (11,35 лв.) за посочените от ищеца периоди и стойността на изравнителна сметка от м.09.2016 г. за периода от 1.10.2015 г. до 1.04.2016 г., 36,23 лв. мораторна лихва, начислена върху главницата за топлинна енергия, за периода от 31.10.2016 г. до 1.10.2019 г.

Съгласно чл. 76, ал. 1 ЗЗД този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно.

Ищецът е заявил, че сумата, заплатена от ответника А., е разнесена по „текущи задължения“, без да уточнява кои са тези задължения, като от заключението на вещото лице става ясно, че те са за последващи периоди. Съдът намира, че в нарушение на чл. 76, ал. 1 ЗЗД ищецът не е съобразил волята на длъжника да погаси задълженията, предмет на настоящото дело, въпреки че ответникът ясно е заявил основанието за плащането и е посочил период, за който плаща. Освен това отново в нарушение на чл. 76, ал. 1 ЗЗД ищецът е отнесъл сумата към по-нови, а не към по-старите задължения на ответника.

При това положение съдът намира, че плащането, направено от ответника А. е надлежно и с него е погасено процесното вземане на ищеца спрямо този ответник, включително претендираната законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до 19.08.2021 г. – датата на плащане, която е в размер от 45,79 лв.

Ето защо исковете срещу този ответник се явяват неоснователни.

Ответницата С., чрез особения си представител, също се позовава на направеното от ответника А. плащане. В случая обаче в представената по делото разписка като основание за плащането изрично е посочено, че същото се отнася до половината от задълженията за процесния период („50 проц.“), поради което с направеното от ответника А. плащане не се явява погасено и задължението на ответницата С.. Действително ответникът А. е заплатил по-голяма сума от дължимата от него за исковия период, но тя се отнася към попродължителен период, а именно 1.06.2015 г. – 19.08.2021 г. и следва да бъде отнесена към задълженията на ответника А. за този период, съобразно неговата квота в собствеността на процесния топлоснабден имот. Ето защо не може да се приеме, че задълженията на ответницата С. са погасени чрез плащане.

Направено е и възражение за погасителна давност от ответницата С., което е частично основателно.

Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава.

Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 7.10.2019 г. За процесния период са приложими общите условия, одобрени с решение № ОУ-02/3.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г., както и общите условия, одобрени с решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на ДКЕВР.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия, в сила от 2014 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. Съгласно ал. 2 на чл. 33, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на 3 публикуването на интернет страницата на Продавача. Съгласно ал. 4 на чл. 33, продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2, ако не са заплатени в срока по ал.2.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия, в сила от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

От това следва, че денят на изпълнение на задължението за плащане на цената на топлоенергията е определен и с настъпването му задълженията стават изискуеми. От този момент започва да тече и давността за тях съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Съобразявайки горното, съдът приема, че погасени по давност са вземанията за топлинна енергия за периода 1.05.2016 г. – 31.07.2016 г. включително.