Решение № 131 от 29.12.2022, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Оряхово, 29.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: И.К.С. при участието на секретаря Г.Ц.Ц като разгледа докладваното от И.К.С. Гражданско дело № 20221460100554 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по предявен иск с правно осн. чл.124 от ГПК от С. Г. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Оряхово, ул. „Христо Смирненски“, бл.

47, чрез пълномощника си адв. Б. З.-САК против „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, с ЕИК 201513004, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Изгрев“, ул.“Незабравка“ № 25, ет.5, представлявано от Борис Климентов Бонкин, за прогласяване нищожността на клаузите предвидени в чл. 9 ал.1 и чл.9, ал.2 от Договор за паричен заем № 500037951/02.02.2021 г. сключен между ищцата С. Г. К. и „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, предвиждащи заплащането на такса за бързо разглеждане в размер на 175.00 лв. и Динамично плащане в размер на 250.00 лв., на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК във вр. чл.10, чл.19 от ЗПК чл.143 ал.2, т.5 от ЗЗП.

Претендират се и направените по делото разноски.

В подкрепа на иска са представени и приети писмени доказателства.

В исковата молба се твърди, че на 02.02.2021 г. ищцата сключила с ответното дружество на Договор за паричен заем № 500037951, по силата на който на ищцата е отпуснат паричен заем в размер на 500.00 лв., с размер на погасителната вноска от 53.18 лв. на 11 вноски, като първата дата на вноската е 05.03.2022 г. размерът на месечният лихвен процент не е посичан, но годишният такъв е в размер на 32.55%, а размерът на годишният процент на разходите е 37.50%, а размерът на общата сума, която ищцата С. К. следва да върне е в размер на 584.98 лв.

Сочи се, че в чл.9 от процесния договор е уговорено, че клиентът е заявил желанието си искането му за кредит да бъде разгледано бързо, за което дължи сума в размер на 175.00 лв. В ал.2 от чл.9, страните са договорили, че клиентът е заявил желание за Динамично плащане по кредита, за което дължи възнаграждение в размер на 250.00 лв. Сочи се, че заплащането и по двете уговорени такси, е уговорено да бъде включено към месечните погасителни вноски.

Ищеца сочи, че след начисляването на двете такси, погасителната вноска е изчислена в размер на 91.82 лв., а общото задължение по кредита е в размер на 1 010.02 лв.

В ИМ се сочи, че клаузите по чл. 9 ал.1 и чл.9 ал.2, с които са договорени допълнителни плащания към кредитора по Договора са изцяло неравноправни и нищожни на осн.чл.143 ал.2, т.5 от ЗЗП, тъй като същите задължават потребителя да заплати суми, в 1 размер на над 80% за услуги, които не са извършени, като в конкретния случай задължението за плащане на двете такси е в общ размер на 425 лева. Ищецът сочи, че тези клаузи не са индивидуално уговорени съгласно чл. 146 ЗЗП.

В ИМ се твърди, че тези клаузи са нищожни поради противоречие с добрите нрави.

Така договореното заплащане на суми и такси, водят до оскъпяване на кредита, като за тях не се предоставя каквато и да била услуга, а се цели допълнителна печалба от кредитора.

С чл. 9 ал. 1 страните са договорили такса бързо разглеждане, съгласно която ищцата следва да заплати сумата в размер на 175 лв. Съгласно чл. 10а ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действие свързани с усвояване и управление на кредита. Тоест уговорената в чл. 9 ал. 1 такса е в пряко противоречие на императивните разпоредби на ЗПК. Целта на таксите и комисионните по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК е да се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит.

Освен това горепосоченото възнаграждение представлява печалба на кредитора и с уговарянето му се заобикаля императивното изискване, установено в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според което годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България /основен лихвен процент - 0.1 %, плюс 10 %/, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4 , са нищожни на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК. Съпоставянето в частност на общия уговорен размер на процесното възнаграждение и начислената договорна лихва с размера на главницата по договора за кредит, обуславя извода, че горепосоченото ограничение е превишено /в този смисъл и § 1, т. 1 и 2 от ДР на ЗПК/. Следователно клаузите на чл. 9 ал. 1 и ал. 2 начисляващи допълнително възнаграждение за кредитора са нищожни - чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Ищецът счита, че оспорените клаузи от процесния договор са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, поради нарушение на закона, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД поради нарушаване на добрите нрави, респективно на основание чл. 146 от ЗЗП поради неравноправност, поради което иска прогласяване на тяхната нищожност.

В срока за отговор по чл.131 ГПК, от ответника чрез юр.к. Георги Дечев Иванов, е постъпил писмен такъв. В отговора се сочи, че клаузите на договор за кредит № 500037951/02.02.2021 г. не накърняват добрите нрави, тъй като той не е в противоречие с общоприети житейски норми на справедливост и добросъвестност, както и с правилата за поведение установени в обществото. Сочи се също, че ищецът, като страна по договор за потребителски кредит, сам е пожелал Допълнителните действия заложени в чл.9 от договора и всички тези действия, които кредитора е предоставил, са били по желание на потребителя.

Сочи се, че никога допълнителните действия не са били задължителна предпоставка за отпускане на кредит от страна на „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД. Самите действия присъстват в Стандартния Европейски формуляр като цена – т.е. не може да се твърди, че ищецът не е разбрал за тях и съответно че не са уговорени индивидуално.

В отговора се сочи и че „Общи разходи по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договор за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условия за получаване на кредита или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и услови. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

2

На последно място в отговора е направено искане съдът да отхвърли като неоснователни твърденията на ищеца.

В откритото съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява и не се представлява.

За ответникът редовно призован, не се явява представител.

Съдът, като анализира и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 124 ГПК за приемане за установено, че ищецът не дължи на ответника, като незаконосъобразно търсена сумата от 157.00 лв., представляваща такса „бързо разглеждане“ и сумата от 250.00 лв., представляваща Динамично плащане, по сключен Договор за паричен заем № 500037951/02.02.2021 г. на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК във вр. чл.10, чл.19 от ЗПК чл.143 ал.2, т.5 от ЗЗП.

По делото не е спорно, че страните са в облигационни отношения по сключен Договор за паричен заем № 500037951/02.02.2021 г. С цитираният договор, на ищцата е отпуснат кредит в размер на 500.00 лв. със срок на погасяване 11 месечни вноски в размер на по 53.18 лева – до 05.01.2022 г., при фиксиран годишен лихвен процент на разходите 37.50% и годишен лихвен процент 32.55%.В договора е инкорпориран погасителен план, в който за всяка вноска е посочен падеж, размер на вноската и оставаща главница.В чл.9, ал.1 от договора е предвидено, че заемателят изрично е заявил желание за бързо разглеждане на искането му за кредит при условията на т.7.3 от Раздел 5 от ОУ, както и, че паричната сума за бързо разглеждане на искането за кредит е в размер на 175.00 лева.Уговорено е, че тази сума е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита, заложен в договора.Според т.7.3 от раздел 5 от ОУ е предвидено, че в случай, че кредитополучателя изрично пожелае да се ползва от бързо разглеждане по своя кредит и бъде одобрен за кредит, заплаща дължимата парична сума за бързото разглеждане съобразно погасителния план, заложен в индивидуалния договор за кредит.В чл.9, ал.2 от договора е предвидено, че при кандидатстването си за кредит, кредитоискателя изрично е заявил желание да ползва динамично плащане по своя кредит при условията на т.7.4 от Раздел 5 от ОУ, както и, че паричната сума за динамичното плащане по кредита е в размер на 250.00 лева.Уговорено е, че тази сума е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита, заложен в договора.Според т.7.4 от раздел 5 от ОУ е предвидено, че в случай, че кредитополучателя изрично пожелае да се ползва от експресно обслужване по своя кредит, същият ще бъде третиран приоритетно и ще бъде обслужен преди всички останали клиенти, които не са се възползвали от тази възможност, като всички въпроси, свързани с договора, ще започнат да се разглеждат в срок до един час в рамките на работното време на кредитора, считано от момента, в който при него е постъпило запитването.

В договора е инкорпориран втори погасителен план, съдържащ вноските дължими от длъжника за „ бързо разглеждане на кредита „ и за „динамично плащане по кредита „, като изрично е отразено, че в случая размерът на общото дължимо по кредита е 1010.02лева.

Ищцата счита, че търсените суми по договора за кредит в размер на 175.00 лв.- такса за бързо разглеждане и сумата от 250.00 лв. – динамично плащане, са недължими, тъй като клаузите за бързо разглеждане и динамично плащане са нищожни на осн. чл.26 ал.1 ЗЗД поради противоречие с добрите нрави и противоречи на разпоредбите на чл.22 вр. чл.10,чл.19 ЗПК и чл.143 от ЗЗП.

Представения по делото договор за паричен заем №500037951 от дата 02.02.2021г., установява възникналото заемно правоотношение по смисъла на чл.9 от ЗПК, вр.чл.240, ал.1 от ЗЗД между ищцата, в качеството й на кредитополучател и ответното дружество, в качеството му на кредитодател.

3

Процесният договор за кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, в който се съдържат разпоредби от императивен порядък.

Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК, договор за потребителски кредит е договор,въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

По делото няма спор, а и след служебна справка в публичния регистър на БНБ по чл.3а от ЗКИ се установява, че посоченият в договора кредитор е регистриран като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ,поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.Така констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК.

Отпуснатият заем на ищцата като физическо лице, представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на §13, т.12 от ДР на ЗЗП и същата има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, както и по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП.