Решение № 22 от 14.04.2026, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. гр.Велинград, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Г. К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря ДИЯНА АЛ. КОШЕРИЕВА като разгледа докладваното от Г. К. МИЛКОТЕВ Административно наказателно дело № 20255210200269 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 72, ал.

4 от ЗМВР.

Образувано е по жалба на А. И. М., ЕГН **********, постоянен адрес с.

Дорково, ул. „Матей Преображенски“ № 16, подадена чрез процесуалния му представител адв. М., против Заповед за задържане на лице № 367зз198/01.09.2025 г., издадена от М. Т. К., на длъжност младши разузнавач към Участък Ракитово при РУ на МВР Велинград.

В жалбата се съдържат оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност на заповедта, както относно това, че същата е издадена в противоречие с целта на закона. Твърди се, че задържаното лице не е извършило престъпление. Излагат се доводи за липса на фактическо основание за задържане и мотиви в тази насока. Набляга се, че за периода на задържането не са извършени процесуално-следствени действия. Отбелязва се, че е нарушен принципът за съразмерност, установен в чл. 6 от АПК. С жалбата се навежда искане за отмяна на Заповед за задържане на лице № 367зз-198/01.09.2025 г. и присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. М..

Последният поддържа изложените в жалбата съображенията за отмяна на 1 оспорената заповед. Набляга, че заповедта е издадена 3 дни след твърдяното престъпление, както и че липсват процесуално-следствени действия или оперативно-издирвателни мероприятия през периода на задържане. Моли обжалваната заповед да се отмени.

Ответникът по жалбата М. К. - младши разузнавач към Участък Ракитово при РУ на МВР Велинград не се явява и не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и становището на страните, след преценка на събраните по делото писмени доказателства, при съблюдаване на закона и по свое вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима, доколкото е подадена от активно легитимирано лице, пред компетентния да я разгледа съд, в законоустановения за това срок.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

В РУ на МВР Велинград е получена жалба от Е. М. М.а, ЕГН **********, с постоянен адрес общ. Ракитово, с. Дорково, ул. „Деспот Слав“ № 29 относно установена от нея кражба на парична сума и златни накити от дома й, намиращ се на посочения адрес. Образувано е ДП № 367 ЗМ 460/01.09.2025 г. по описа на РУ на МВР Велинград.

Със Заповед за задържане на лице № 367зз-198/01.09.2025 г., издадена от М. Т. К., на длъжност младши разузнавач към Участък Ракитово при РУ на МВР Велинград, жалбоподателят А. И. М. е задържан за срок до 24 часа, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, за това, че за периода от 02.04.2025 г. до 28.08.2025 г. многократно е влизал без разрешение в къщата на чичо му Г. Т.

М., намираща се на адрес общ. Ракитово, с. Дорково, ул. „Деспот Слав“ № 29, и е взимал от хартиени пликове в чекмедже в кухненското помещение на първия етаж парични суми, както и от червена картонена кутия златни бижута. За посочения период се твърди в заповедта, че жалбоподателят е отнел общо около 6 250 лв. и около 10 броя златни обеци, 12 броя златни пръстени, 1 брой дебела златна гривна и 2 броя златни колиета с висулки на тях – престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.

Видно от разписката към нея, заповедта била връчена на жалбоподателя срещу подпис. В последната не е изрично отбелязана датата на връчването, но 2 предвид обстоятелството, че е била издадена на 01.09.2025 г., а лицето е било освободено в 21:13 часа на 01.09.2025 г., то следва да се приеме, че заповедта е връчена на жалбоподателя именно на датата на издаването й. Жалбоподателят бил задържан в 10:00 ч. на 01.09.2025 г. и освободен в 21:13 ч. на 01.09.2025 г. , видно от отразеното в оспорената заповед.

В приетата по делото като писмено доказателство Докладна записка 367ЗМ460/25/01.09.2025 г. (л. 38), са посочени резултатите от извършената предварителна проверка и е предложено преписката да бъде образувана в ЗМ.

От Докладна записка рег. № 367р-13550/10.09.2025 г. (л. 36-37) се установява поводът за образуване на ДП № 367 ЗМ 460/01.09.2025 г. по описа на РУ на МВР Велинград, както и това, че след проведени ОИМ е установен като извършител А. М.. Изложено е в докладната, че последният в писмени сведения излага релевантната фактология по досъдебното производство – относно механизма на отнемане на инкриминираните вещи и последващото разпореждане със същите. Посочено е също така, че на 01.09.2025 г. А. М. е поднесъл извиненията си е направил самопризнания за извършените деяния пред Г. М. и Е. М.а в техния дом.Отбелязани са като присъствали и други лица, между които и полицейските служители М. Б. и М. К..

Прието по делото е и извлечение от книгата за задържани лица (л. 3940), която удостоверява часа на задържане на жалбоподателя и проведен медицински преглед на същия в 14:00.

Съдът кредитира изцяло събраните писмени доказателства, които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.

При осъществяване на проверка на оспорения акт, съдът следва на основание чл. 168 от АПК да извърши съдебен контрол относно неговата законосъобразност, като съобрази критериите по чл. 146 от АПК, в какъвто смисъл е и Решение № 6213/23.04.2019 г. по адм. д. № 13768/2017 г. на ВАС.

Съгласно чл. 146 АПК, основанията за оспорване на административните актове са: 1. липса на компетентност; 2. неспазване на установената форма; 3. съществено нарушение на административно производствени правила; 4. противоречие с материалноправни разпоредби; 5. несъответствие с целта на закона.

3

Оспорената заповед е издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, според който полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. При налагане на принудителна административна мярка, каквато представлява задържането на лице до 24 часа, длъжностните лица не действат в лично качество, а като представители на юридическото лице, към чиято структура, административно, функционално и йерархически, принадлежат. Издателят на обжалваната заповед е на длъжност младши разузнавач към Участък Ракитово при РУ на МВР Велинград, поради което има качеството на полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР. В този смисъл, обжалваната заповед за задържане е издадена от компетентен орган, с пряко произтичащи от закона пълномощия, осъществени в съответния териториален обхват.

Оспорваната заповед е издадена в изискуемата форма за действителност, тъй като съдържа всички реквизити, посочени в чл. 74 ЗМВР: името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, основанието за задържането, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часа на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл. 72 от ЗМВР, както и данни, че задържания е уведомен за правото му на адвокатска защита от момента на задържането и за правото му да обжалва пред съда законността на задържането.

На следващо място съдът намира, че атакуваният акт е законосъобразен, тъй като е мотивиран и издаден при посочване на фактическите и правни основания, обосноваващи предпоставките за задържане. В заповедта е посочено и правното основание за задържането, а именно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Процесната заповед е мотивирана в достатъчна степен, доколкото при изготвянето й са посочени данни за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1 НК по време, място, обективни елементи от състава и съпричасност на задържания М. към инкриминираните събития.

Възраженията в жалбата, че заповедта е издадена при съществени нарушения на административно производствените правила съдът приема за неоснователни. При издаването на заповедта са спазени процесуалноправните разпоредби на ЗМВР. Жалбоподателят към момента на задържането е бил пълнолетен и сам е могъл да ръководи действията и постъпките си. По делото не е приложена от страна на административния орган попълнена и подписана 4 декларация по чл. 74, ал. 3 от ЗМВР въпреки изричните указания на съда да се представят по делото всички релевантни писмени доказателства.

В обжалваната заповед единствено се съдържа забележка, че към заповедта се прилага и декларация, на задържания са били разяснени правата по чл. 72, чл. 73 и чл. 74 от ЗМВР. Твърдения в насока нарушаване на процедурата в тази част не са изложени и от жалбоподателя, като последният собственоръчно е подписал и получил екземпляр от заповедта. В подкрепа на законосъобразното провеждане на процедурата в тази част е и установеният медицински преглед на задържания на 01.09.2025 г. в 14:00 ч. С оглед изложеното следва да се приеме, че административно производствените правила при издаването на обжалваната заповед са били спазени.

Оспорваната заповед е и материално законосъобразна. В нормата на чл.

72, ал. 1 от ЗМВР са посочени основанията, при наличието на които полицейските органи могат да осъществяват правомощията си по задържане, едно измежду които е когато има данни, че лицето е извършило престъпление.

По правната си същност административната мярка „задържане за срок от 24 часа“, чиято правна уредба се съдържа в разпоредбите на чл. 72-75 от ЗМВР, представлява принудителна административна мярка

(ПАМ) административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата. Предпоставка за 24-часовото задържане е наличието на данни, от които може да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е извършило или е съпричастно към противоправно деяние, което законодателят определя като престъпление.

Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване. Възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка „задържане за срок до 24 часа“ е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. Задържането по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност.

От доказателствата по делото е видно, че към момента на задържането са съществували данни, според които спрямо жалбоподателя е било налице обосновано предположение, че е извършител на конкретно престъпление, за което е било образувано ДП № 367 ЗМ 460/01.09.2025 г. по описа на РУ на 5

МВР Велинград. Достатъчно е наличието на данни, водещи до обосновано предположение, а не на несъмнени доказателства за извършено престъпление.

За прилагане на процесната ПАМ, не е необходимо тези данни да са пълни или категорично да уличават жалбоподателя в извършването на престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК

За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието на категорични данни, които да обвързват жалбоподателя със соченото престъпление, не са задължителни, като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване. По тази причина, дори образуваното впоследствие досъдебно производство да бъде прекратено, респ. да не се стигне до повдигане на обвинение, то тези факти са ирелевантни за настоящото производство и поради това не влияят върху материалната законосъобразност на издадената заповед за задържане. В този смисъл възраженията в жалбата, свързани с липсата на излагане в заповедта на факти, обосноваващи фактическото задържане се явяват неоснователни.

Задържането е извършено на законово основание, предвидено в нормативен акт - закон, поради което не може да се приеме, че ограничаването на свободата на жалбоподателя е необосновано и в нарушение на Европейската конвенция за правата на човека (ЕКЗПЧОС). Съгласно чл. 5, т. 1 от ЕКЗПЧОС никой не може да бъде лишен от свобода, освен в изброените случаи и в съответствие с процедурите, предвидени от закона. Разпоредбата на чл. 5 § 1 изисква на първо място задържането да е „законосъобразно“, което включва условието да бъде спазен редът, предписан от националния закон.