Решение № 43 от 16.01.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Стара Загора, 16.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилен Жеков при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело № 20255530103550 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Ищецът П. Н. Д. твърди, че е получил покана за доброволно изпълнение изх. №*******/*******г. по ИД ******* ведно с приложен изпълнителен лист №*****/*******г., издаден по ЧГД *****/2012г. по описа на Районен съд Стара Загора и Уведомление за извършено прехвърляне на вземания изх.

№********/******г. За извършената цесия ищецът узнал едва с връчването й ведно с поканата за доброволно изпълнение. Независимо от датата на връчване, това обуславяло пасивната процесуална легитимация на ответника.

От приложените към поканата за доброволно изпълнение доказателства се установявало, че ответникът като взискател претендира да бъде изпълнено задължението по приложения изпълнителен лист, издаден в полза на ОББ гр.

София. В приложения изпълнителен лист било посочено, че П. Д. е осъден да заплати на „**********“ АД гр. София сумата от 9021,46 лева, представляваща главница по предоставен банков кредит, 555,09 лева представляващи договорна лихва за периода 05.12.2010г. до 24.04.2012г., 1

1562,88 лева наказателна лихва за просрочени главници за периода 05.12.2010г. до 24.04.2012г., както и законната лихва върху главницата, считано от 25.04.2012г. до изплащане на вземането, както и сумата от 790,14 лева разноски по делото. В поканата за доброволно изпълнение било посочено като дължима претенция сумата от 9021,46 лева олихвяема сума от 29.05.2020г. ведно със законната лихва, която към момента /*******г. – датата на издаване на поканата/ е била 5382,68 лева и неолихвяема сума в размер на 3465,27 лева. Ищецът счита, че не дължи плащане по посочените в изпълнителния лист вземания, тъй като същите били погасени по давност.

Видно от отбелязване върху гърба на изпълнителния лист, въз основа на посоченото изпълнително основание е било образувано изпълнително производство при ЧСИ К.. А. с район на действие ОС ******** под №***/2012г. Покана за доброволно изпълнение е била връчена на *****2012г. и последното изпълнително действие е било на *****.2012г. Делото било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК на 27.09.2019г. Позовава се на Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. по тълк. д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Видно от отбелязването върху изпълнителния лист последното изпълнително действие по делото е било извършено на *****.2012г., т.е. от този момент започвала да тече погасителна давност и изтичала на *****.2017г.

Действително при съблюдаване даденото в ТР 3/2020г. решение, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по т.д. №2/2013г., ОСГТК, ВКС, но следвало да се отбележи, че производството по делото се счита прекратено при настъпване на основанието, визирано в разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, което е настъпило в по-ранен момент, предхождащ датата на постановлението за прекратяване. Погасителна давност е изтекла, както за главницата и разноските по воденото частно-гражданско производство, така и по отношение на претендирата законна лихва, вземанията по която се погасяват по-кратката тригодишна давност. Задължението за заплащане на лихва се погасявало с по-кратката тригодишна давност.

Моли съда да постанови решение, което да признае за установено по отношение на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД че ищецът П. Н. Д. не дължи на ответника сумата от 9021,46 лева, представляваща главница по предоставен банков кредит в размер на 9075,00 лева за покриване на потребителски нужди 2 съгласно Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от ********г., 555,09 лева, представляваща договорна лихва за периода 05.12.2010г. до 24.04.2012г., 1562,88 лева наказателна лихва за просрочени главници за периода 05.12.2010г. до 24.04.2012г., както и законната лихва върху главницата, считано от 25.04.2012г. до изплащане на вземането, както и сумата от 790,14 лева разноски по делото.

В срока по чл.131, ал.1 ответникът е подал отговор на исковата молба, в който заема становище за неоснователност на иска.

Сочи, че поради неизпълнение на поетите задължения по договор за потребителски кредит от ********г., сключен между П. Н. Д. и „**********“ АД, от страна на банката е било е инициирано заповедно производство по частно гражданско дело № *****/2012г. по описа на Районен съд Стара Загора. На *******г. съдът е издал заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист въз основа на Заповедта, с който осъжда П. Н. Д., да заплати на „**********“ **** сумите 9021,46 лева, представляваща главница по предоставен банков кредит, 555,09 лева представляващи договорна лихва за периода 05.12.2010г. до 24.04.2012г., 1562,88 лева наказателна лихва за просрочени главници за периода 05.12.2010г. до 24. 04.2012г., както и законната лихва върху главницата, считано от 25.04.2012г. до изплащане на вземането, както и сумата от 790,14 лева разноски поделото. Въз основа на изпълнителния титул от страна на „**********“ АД е било образувано изпълнително дело ***/2012г. по описа на ЧСИ К. П. А., рег. № ***** при КЧСИ, район на действие ОС - *******. В настоящия случай приложение следвало да намери общият петгодишен давностен срок. Процесното вземане, което е установено по своето основание с влязлата в сила заповед за изпълнение на парично задължение, касае договор за потребителски кредит, вземанията по който се погасяват с петгодишна погасителна давност, уредена в нормата на чл.110 ЗЗД. На следващо място, вземането е установено с влязла в сила заповед за изпълнение, приравнена по своя ефект на съдебно решение, поради което според чл.117, ал.2 ЗЗД давностният срок бил петгодишен. След като издадената заповед за изпълнение е влязла в сила, е започнала да тече нова погасителна давност, тъй като новата давност започва да тече от влизането в сила на крайния акт, с който се установява, че вземането съществува - в случая Заповедта за изпълнение. Към датата на образуване на предходното изпълнително дело срещу длъжника с № ***/2012г. по описа на 3

ЧСИ К. П. А., рег. № ***** при КЧСИ, с район на действие ОС *******, е било в сила Постановление на Пленума на Върховния съд на Народна Република България №3 от 18.11.1980г., където е изрично постановено, че „Погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.“ Посоченото Постановление губи силата си от отмяната му, чрез даването на ВКС на ново разрешение на правния въпрос, относно давността по ЗЗД. Новото разрешение на правния въпрос се прилагало от момента на постановяването му. Следователно, новите постановки, обективирани в т.10 от ТР 2/2015г. на ВКС започвали да се прилагат от 26.06.2015г., занапред и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства. По въпроса прекъсва ли се давността с образуване на изпълнително дело и тече ли тя докато трае изпълнителния процес следва да бъдат съобразени както постановките на Постановление №3/18.11.1980г. по гр. д. №3/80г. на Пленума на ВС, така и тези на Тълкувателно решение от 26.06.2015г. по тълкувателно дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и на Тълкувателно решение №3 от 28.03.2023г. на ВКС по т. д. №3/2020г., ОСГТК, и трите имащи задължителен характер за прилагане от съдилищата. Доколкото изпълнителното производство по предходното изпълнително дело №***/2012г. при ЧСИ К. П. А., е било образувано и висящо при действието на ППВС №3/18.11.1980 г., давност не е текла до 26.06.2015г. и е следвало да изтече на дата 26.06.2020г. След дата 26.06.2015г. са били приложими постановките дадени в т.10 на Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. на ВКС по т.д. №2/2013г., ОСГТК. След прекратяване на производството по предходното изпълнително дело на основание чл.433, ал.1, т.8 на дата 27.09.2019г., кредиторът „ЕОС Матрикс“ ЕООД е изтеглил изпълнителния лист и въз основа на същия изпълнителен титул на дата 22.05.2020г. е образувал ново изпълнително дело с №*****/2020г. по описа на ЧСИ Г. Д. И. /peг. №****/, район на действие ОС *****, по което дело били предприети изпълнителни действия, които на основание чл. 116, б.в) от ЗЗД са прекъснали погасителната давност за вземането по изпълнителния лист. Давността била прекъсната на дата 22.05.2020г. и с депозираната молба за образуване на изпълнителното дело, тъй като в молбата кредиторът е поискал насочване на изпълнението, като е поискал съдебният изпълнител да приложи изпълнителни способи - да се извършат справки и да се наложат запори върху банкови сметки и трудови 4 договори на длъжниците. Последващи действия довели до прекъсване на давността били предприети както следва: на дата 16.07.2020г. със запорни съобщения по делото, съдебният изпълнител е наложил запор върху банкови сметки на ищеца при „**********“ АД и „*********“ АД; на дата 19.05.2022г. е депозирана молба от взискателя с посочен изпълнителен способ – да се наложат запори върху банковите сметки на ищеца, а на същата дата е изпратено запорно съобщение за запор на сметки в „********“ Клон София; на дата 16.10.2024г. е депозирана молба с искане да се наложи запор върху трудовото възнаграждение и банковите сметки на ищеца, на 07.07.2022г. са изпратени запорни съобщения и е наложен запор върху банкови сметки в „*******“ **** и „*********“ АД, на 17.04.2024г. е постъпила молба по делото от страна на взискателя с искане да се приложи изпълнителен способ, като се наложи запор върху банкови сметки в „**********“ АД. На 29.04.2024г. съдебният изпълнител е удовлетворил искането на взискателя и е изпратено запорно съобщение за налагане на запор на сметките в „**********“ АД; на 10.07.2025г. е постъпила молба с искане за изпълнителен способ - да се наложи запор върху пенсия на длъжника, а на дата *******г., съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение за налагане на запор върху пенсии в НОИ РУСО - Стара Загора. Сочи, че перемпцията е без правно значение за прекъсване на давността. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново - отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Ако кредиторът е поддържал висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи, той не следва да бъде санкциониран с обявяване на вземането му за погасено по давност, поради евентуално бездействие на съдебния изпълнител или безуспешност на посочения изпълнителен способ.

Това е така, тъй като давността е свързана с поведението на кредитора - тя не се влияе от поведението на други лица. Според съдебната практика при направено искане за изпълнителен способ, съдебният изпълнител не може да откаже да го изпълни, дължейки подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Изложеното е възприето и от ОСГТК на ВКС, като с т.3 от ТР 2/2023г. ОСГТК на ВКС е даден положителен отговор на въпроса дали погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Следвало 5 да се вземе предвид също така, че в посочения период давността е била спирана на 13.03.2020г. с приемане на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на последиците /загл. Доп. - дв, бр. 44 от 2020, в сила от 14.05.2020г./, обн. ДВ 28 от 24.03.2020г., в сила от 13.03.2020г.

Съгласно чл.3, т.2 от закона, до отмяна на обявеното извънредно положение спират да текат давностните срокове, с които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Съгласно чл.13 Сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“ - т.е. от 21.05.2020г.