Решение № 417 от 01.08.2023, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Гражданско дело 50/2022
- Вид
- Решение № 417
- Подписан
- 01.08.2023
- В сила
- 28.07.2025
- Състав
- Ивелина Солакова
Цитирани разпоредби
- чл. 38 , ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 16, ал. 1 , т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20 , ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 и 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45 и 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 , ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 493, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 497, ал. 1 ,т. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 417 гр. Велико Търново, 01.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Ивелина Солакова при участието на секретаря Галина Д. Занчева като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Гражданско дело № 20224100100050 по описа за 2022 година
За да се произнесе, съобрази:
С исковата си молба ищците твърдят, че са родители и наследници по закон на Б. Б. Б., който е загинал на 08.09.2018г. при пътнотранспортно произшествие, настъпило на път ІІ- 51 км. 30+ 300 м. между град Попово и град Бяла, между лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег. № *** , управляван от загиналия Б. и товарен автомобил „ДАФ“с рег № ***. Твърдят, че вина за настъпване на инцидента носят водачите и на двата автомобила, като подробно описват механизма на настъпване на процесното ПТП.
Твърдят, че смъртта на техния син им причинила тежки страдания и душевни болки, които описват подробно. За обезщетяването им предявили претенция срещу ответника, по отношение на когото твърдят, че към момента на процесното ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ за автомобил „ДАФ“с рег № ***. Твърдят, че ответникът е отказал да им заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Заявяват, че според тях дължимото се обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие смъртта на техния син е 180-200 хиляди лева за всеки от тях, но тъй като е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия, те считат, че това обезщетение следва да се намали до 120 000 лв. за всеки един от тях. В тази връзка отправят молба към съда да постанови решение, с което да осъди ответника да им заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на по 30 000 лв. за всеки един от тях, като искът е предявен като частичен от цялото им вземане, което възлиза на 120 000 лв. за всеки един от тях, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от датата на ПТП до окончателното й изплащане.
1
С определение еот 20.06.2023г. , постановено в открито съдебно заседание по делото съдът е допуснал изменение в размера на предявените искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, като същите се считат предявени за сумата от по 120 000 лв. за всеки един от двамата ищци.
В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба ответникът не оспорва че към момента на процесното ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ за автомобил „ДАФ“с рег № ***.
Оспорва твърденията на ищците относно механизма на процесното ПТП и относно приноса и вината на водача на автомобил „ДАФ“с рег № *** за настъпването му. При условията на евентуалност оспорва претенцията за обезщетение за претърпени неимуществени вреди по размер, като твърди, че е прекомерно завишен. Оспорва дължимостта на мораторна лихва.
Великотърновският Окръжен съд, като взе предвид наведените в исковата молба твърдения, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност , приема за установено следното:
От събраните по делото доказателства се установяват по категоричен начин твърденията на ищците, че те са родители на Б. Б. Б., както и че той е загинал на 08.09.2018г. при пътнотранспортно произшествие, настъпило на път ІІ- 51 км. 30+ 300 м. между град Попово и град Бяла, между лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег. № *** , управляван от загиналия Б. и товарен автомобил „ДАФ“с рег № *** . За ненуждаещо се от доказване е прието обстоятелството, че смъртта на сина на двамата ищци е настъпила като пряко следствие от процесното ПТП.
Не е спорен фактът, че към момента на процесното ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ за автомобил „ДАФ“с рег № *** между ответника и собственика на автомобила.
За изясняване на обстоятелствата по делото е допуснато заключението на съдебна авто-техническа експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обосновано.
Съгласно заключението пътно транспортното произшествие е настъпило на 08.09.2018 г. на път II-51, км. 30+300, на зазоряване (около 06 часа и 13 м.), при осветеност на платното за движение от автомобилни фарове. Времето е било сухо, видимостта - нормална при осветеността на платното за движение от автомобилни фаро ве на къси светлини.
Платното за движение по път I I - 51 в района на произшествието е било прав пътен участък, ориентиран в посока от изток на запад, без надлъжен наклон и виражи. Било е предназначено за двупосочно движение, с по една мислена пътна лента за движение в двете посоки. Липсвала е хоризонтална маркировка. Асфалтовата настилка на платното за движение е била суха, фрезована - пътният участък е бил подготвен за ремонт. Липсвали 2 са мантинели. От двете страни на платното за движение е имало насипи от фрезоването на пътната настилка.
Предвид насипите, широчината на платното за движение по път II - 51 в района на произшествието е била променлива, варираща от 7.0 м. до 7.20 м.
Липсват данни за други движещи се МПС в района и към момента на настъпва не на ПТП.
Предвид това вещото лице е направило извод, че ПТП е настъпило при утежнена пътна обстановка, която след своевременно възприятие и оценка от страна на водачите, не предполага настъпване на екстремни пътни ситуации.
Съгласно заключението л. а. „Фолксваген Голф" с рег. № *** се е движел по път II- 51 в полагащата му се за движение пътна лента в посока от гр. Попово към разклона Т- образно кръстовище за с. Камен и с. Лом Черковна, в посока от изток към запад. Т. а. „ДАФ" с рег. № *** с прикачено към него полуремарке „Шмитц" с рег. № *** се е движил по път 11-51 в посока от разклона Т- образно кръстовище за с. Камен и с. Лом Черковна към гр. Попо во, в посока от запад към изток.
Мястото на удара между л. а. „Фолксваген" и т. а. „ДАФ" според вещото лице лежи в полагащата се за движение пътна лента на л. а. в посока от изток в посока запад ( от гр. Попово към разклона Т - образно кръстовище за с.
Камен и с. Лом Черковна ) както следва:
По дължина на платното за движение - западно от мерната линия на ориентира на разстояние от порядъка на 25.50 м.
По широчина на платното за движение - 0.55 м. * 0.65 м. в дясно от описаната в протокола за оглед вдлъбната ивица по средата на пътя спрямо посоката от изток на запад.
Преди и към момента на удара л. а. „Фолксваген" се е движил по траектория на права лежаща в полагащата му се за движение в посока запад пътна лента (в материалите по делото липсват данни л. а. да е променял посоката на траекторията си на движение преди мястото на удара в ляво спрямо посоката си на движение ).
Към момента на удара, под въздействие на резултантната на импулса на силата на скоростта на л. а., насочена на запад, и сила насочена в посока югоизток (косо на дясно и в посока обратна на движението на л. а.), л. а.
„Фолксваген" извършва минимално постъпателно движение напред и наляво като навлиза с предната си част под по-високата предна част на т. а. „ДАФ".
При това си движение л. а. полага следа от протриване с предната си лява гума, било е разрушено предно ляво окачване, следствие на което е била положена и последваща вдлъбнатина . След изразходване на кинетичната си енергия, под въздействие на силата на удара, л. а. извършва ротация около вертикалната си ос гледано отгоре, като полага върху покритието на платното за движение следа от продиране и следа от странично протриване, след което се установява на мястото описано в протокола за оглед.
Преди да достигне до мястото на удара, според заключението, т. а.
3
„ДАФ" се е движил по платното за движение на път II- 51 в посока изток по траектория на права, като е заемал частично с левия си габарит пътната лен та полагаща се за насрещно движение в посока запад.
В определен момент от време водачът на т. а. „ДАФ" реагира на опасност като променя посоката на траекторията на движение на управляваното от него МПС в посока североизток, насочена под ъгъл от порядъка на 5° спрямо вдлъбната ивица по средата на пътя. Към момента на удара, левият габарит на т. а. „ДАФ" е отстоял на разстояние от порядъка на 0.65 м. в ляво от вдлъбната ивица спрямо посоката му на движение.
След удара т. а. „ДАФ" продължава движението си напред, навлиза в полагащата му се за движение пътна лента, достига до насипа в дясно от платното за движение спрямо посока изток, навлиза в насипа с предно дясно колело и се установява на мястото описано в протокола за оглед. В хода на движение на т. а. „ДАФ" след удара по описаната вече траектория, десните гуми на тегленото от него полуремарке полагат следи върху камарата от фрезована пътна настилка в южната част на пътя.
Изчислената от експертизата скорост на л. а. „Фолксваген Голф" непосредствено преди удара е 90.5 км. / ч., а на т. а. „ДАФ", в едно с тегленото от него полуремарке, непосредствено преди удара скоростта е била от 75 км./ч.
При установената обстановка според вещото лице всеки един от водачите на процесиите МПС е разполагал с техническата възможност да възприема визуално светлините на насрещно движещото се превозно средство от дистанция, извън зоната на осветеността на платното за движение от автомобилните фарове.
Поради липсата на хоризонталната маркировка обаче, тази дистанция не е предоставяла техническата възможност на водачите на процесинте МПС да преценят конкретното местоположение на насрещно движещото се превозно средство по широчина на платното за движение.
Следователно, всеки един от водачите на процесиите МПС е разполагал с техническата възможност да възприеме насрещно движещото се превозно средство и неговото разположение по широчина на платното за движение в зоната на осветеността на платното за движение от автомобилните фарове на къси светлини -т. е. в момент, в който отстоянието между двете МПС е било от порядъка на 50 м., мерено по надлъжната ос на платното за движение.
Оттук вещото лице заключава, че опасността пред двамата водачи възниква в момента, в който отстоянието между тях е било от порядъка на 50 м.
Според заключението в момента, в който всеки един от водачите на процесиите МПС е разполагал с техническата възможност да възприеме насрещно движещото се превозно средство и неговото разположение по широчина на платното за движение в зоната на осветеността на платното за 4 движение от автомобилните фарове на къси светлини ( момента на въз‐ никване на опасността ), отстоянието на всяко едно от процесиите МПС до мястото на удара е било :
Отстоянието на л. а. „Фолксваген" до мястото на удара е било от порядъка 27.4 м.
Отстоянието на т. а. „ДАФ" до мястото на удара е било от порядъка на 22.7 м.
Вещото лице заключава, че като се имат предвид установените траектории и скорости на движение на двата автомобила, водачът на т. а.
„ДАФ" не е имал възможност от техническа гледна точка да предотврати настъпването на процесното ПТП чрез аварийно спиране или промяна на траекторията си на движение в дясно. Водачът на т. а. „ДАФ" обаче според вещото лице е разполагал с възможността от експлоатационно - техническа гледна точка да предотврати процесното ПТП, ако в момента, когато е възприел визуално светлините на насрещно движещото се МПС, е коригирал траекторията си за движение в полагащата му се за движение пътна лента. Това не е сторено от него и по този начин той е предизвикал процесното ПТП.
От теоретична гледна точка водачът на лекият автомобил според заключението е можел да избегне удара като промени траекторията на движение на управлявания от него автомобил на дясно и премине през свободния коридор, ограничен от левия габарит на т. а. „ДАФ" и южната граница на платното за движение. От практическа експлоатационно техническа гледна точка обаче, предприемането на тази маневра в условията на конкретната пътна обстановка, е действие с непредвидим завършек . Оттук вещото лице заключава, че при създадената пътна ситуация, водачът на л. а. „Фолксваген" не е разполагал практически с възможност да избегне удара и пре дотврати ПТП.