Решение № 14795 от 29.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14795 гр. София, 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско дело № 20231110101271 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.

Образувано е по искова молба от М. И. Д. против „У...“, чуждестранно акционерно дружество, извършващо дейност в Република България чрез клон с фирма „У.... – ...“, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни и един установителен иск, с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 4 871,56 лв., представляваща сбор от неизплатени „секторни плащания“ за периода от 01.12.2019 г. до 26.11.2020 г.; с правно основание чл. 215, ал. 1 КТ, вр. чл. 31, ал. 2 НСКСЧ за сумата от 9 111,35 лв., представляваща сбор от неплатени командировъчни пари за периода 01.12.2019 г. – 26.11.2021 г.; с правно основание чл. 177, ал. 1 КТ за сумата от 1 520,46 лв., представляваща сбор от неизплатени възнаграждения за дните, през които ищцата е ползвала платен годишен отпуск в периода 01.02.2020 г. - 30.11.2020 г.; с правно основание чл. 264 КТ за сумата от 406,05 лв., представляваща сбор от неизплатени възнаграждения за положен труд през официални празници за периода 01.12.2019 г. – 26.11.2020 г., с правно основание чл. 224, ал.

1 КТ за сумата от 708,40 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск с падеж 31.12.2020 г.; с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва: за сумата от 1 254,86 лв., представляваща обезщетение за забава на „секторни плащания“ за период от 10.01.2020 г. до 06.01.2023 г.; за сумата от 340,33 лв., представляваща обезщетение за забава върху неизплатените възнаграждения за дните, през които ищцата е ползвала платен годишен отпуск за периода от 10.03.2020 г. до 06.01.2023 г.; за сумата от 110,67 лв., представляваща обезщетение за забава върху възнаграждения за положен труд през официални празници за периода от 10.01.2020 г. до 06.01.2023 г.;. за сумата от 142,84 лв., представляваща обезщетение за забава върху обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за периода от 31.12.2020 г. до 06.01.2023 г., както и иск с правно основание чл. 74, ал.

1

4, вр. ал. 1 пр. 1 и 2 КТ за прогласяване недействителността на клаузата от трудовия договор от 22.05.2019 г., съгласно която „Страните изрично се съгласяват и признават, че сумата за първите два планирани и приключени сектора за всеки ден ще се считат включени в размера на основната брутна заплата на Служителя съгласно чл. 5б и Работодателят няма да прави отделни плащания за тези сектори“, поради противоречието със законна, а в условията на евентуалност – поради заобикалянето му, и в частност на разпоредбите на чл. 242 КТ и чл.

247 КТ, вр. чл. 4, ал. 2 и чл. 16, ал. 2, т. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

Ищцата твърди, че на 22.05.2019 г. между нея и ответника бил сключен трудов договор по чл. 68, ал. 4 от КТ, съгласно който, считано от 27.05.201 г., ищцата била назначена на длъжност „младши член на кабинния екипаж“. Била уговорена брутна заплата в размер на 10 685лв. годишно, платима на 12 равни месечни вноски, в зависимост от броя на действително отработените при работодателя месеци. Ищцата твърди, че страните са постигнали съглашение общата брутна заплата да включва всички допълнителни месечни възнаграждения с постоянен характер, както следва: основна брутна заплата – 6 720 лв. годишно или 560 лв. месечно; брутна фиксирана сума в размер на 538 лв. годишно за допълнителна работа, извършена извън графика на дневна база, или над изискваните работни часове, или в почивен ден; брутна фиксирана сума от 1 075 лв. годишно за часовете, в които служителят е в режим на готовност или когато е бил извикан на работа по време на режим на готовност; брутна еднократна сума от 1 613 лв. годишно за работните часове по време на следобедни и нощни смени; брутна еднократна сума от 739 лв. годишно за прослужено време към датата на сключване на договора. Било уговорено, че в последствие служителят ще има право да получи стандартната заплата, предлагана от ответника за длъжността, заемана от ищцата по това време. Било уговорено и т.нар. „секторно плащане“, като сумите за първите два планирани и приключени сектора за всеки ден ще се считат включени в размера на основната брутна заплата на служителя, съответно работодателят няма да прави отделни плащания за тези сектори. Страните договорили, че допълнителните сектори след първите два, които са приключени в един ден, ще се заплащат допълнително – в размер на 20,54 лв. месечно. Твърди се, че страните договорили ищцата да получава за времето на изпълнение на международни полети допълнителни командировъчни, съгласно заповед на работодателя, по см. на Раздел IV от Наредбата за командировките и специализациите в чужбина /НСКСЧ/. Било уговорено, че работодателят ще удържа всички суми за задължителни осигурителни вноски и данъци, като възнаграждението следвало да се заплаща до десетия ден от месеца, следващ текущия. В исковата молба се посочва, че на 01.01.2020 г. страните сключили анекс, съгласно който, считано от 01.01.2020 г. страните се споразумели служителят да получава брутно възнаграждение в размер на 11 573 лв. годишно, платимо на 12 равни месечни вноски в зависимост от действително отработените месеци при работодателя, като било уговорено общата брутна заплата да включва всички допълнителни месечни възнаграждения с постоянен характер, както следва: основна брутна заплата – 7 320 лв. годишно или 610 лв. месечно; брутна фиксирана сума в размер на 586 лв. годишно за допълнителна работа, извършена извън графика на дневна база, или над 2 изискваните работни часове, или в почивен ден; брутна фиксирана сума от 1 171 лв. годишно за часовете, в които служителят е в режим на готовност или когато е бил извикан на работа по време на режим на готовност; брутна еднократна сума от 1 757 лв. годишно за работните часове по време на следобедни и нощни смени; брутна еднократна сума от 739 лв. годишно за прослужено време към датата на сключване на договора. Ищцата твърди, че считано от 01.04.2020 г., договорът досежно размера на възнаграждението се изменил, както следва: ищцата да получава брутна заплата в размер на 12 234 лв. годишно, платима на 12 равни месечни вноски в зависимост от действително отработените месеци при работодателя, като било уговорено общата брутна заплата да включва всички допълнителни месечни възнаграждения с постоянен характер, както следва: основна брутна заплата – 7 767 лв. годишно или 647,25 лв. месечно; брутна еднократна сума в размер на 621 лв. годишно за допълнителна работа, извършена извън графика на дневна база, или над изискваните работни часове, или в почивен ден; брутна еднократна сума от 1243 лв. годишно за часовете, през които се полага дежурство в условията на постоянно разположение на повикване или когато служителят е бил извикан на работа по време на дежурство в условията на постоянно разположение на повикване; брутна еднократна сума от 1864 лв. годишно за работните часове по време на следобедни и нощни смени; брутна еднократна сума от 739 лв. годишно за прослужено време към датата на сключване на договора. Двата анекса предвиждали, че всички останали разпоредби на основния договор остават в сила. На 01.05.2020 г. било сключено допълнително споразумение между страните, с което същите уговорили, че след всеки планиран и приключен сектор работодателят ще заплаща на служителя така нареченото ,,секторно плащане“, като страните се съгласили, че сумата за първите два планирани и приключени сектора за всеки ден ще се счита включена в размера на основната брутна заплата на служителя съгласно чл. 5б и работодателят няма да прави отделни плащания за тези сектори. Страните са договорили още, че към момента на подписването на анекса, размерът на всяко стандартно секторно плащане за секторите, приключени от служителя в един ден в допълнение на първите два сектора (т.е. за всеки З-ти, 4-ти, 5-ти, т.н. сектор в един ден) ще бъде 15.40 лева бруто, като тази сума ще бъде допълнително плащана от работодателя ежемесечно. Ищцата сочи, че на 26.11.2020 г., трудовият договор от 22.05.2019 г. бил прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ. В исковата молба се твърди, че през периода 01.12.2019 г. – 26.11.2020 г., ответникът е следвало ежемесечно да начислява и да заплаща на ищцата следните суми – брутната заплата, посочена в чл. 5, б. „а“ от трудовия договор от 22.05.2019 г., представляваща 1/12 от сбора от основната заплата и уговорените в съответния трудов договор допълнителни възнаграждения, наричани „брутни еднократни суми“; секторни плащания – в размер на 20,54 лв. за всеки изпълнен „стандартен сектор“, респ. 24,64 лв. за всеки изпълнен „среден сектор“ и 30,80 лв. за всеки изпълнен „дълъг сектор“, 36,97 лв. за всеки „свръхдълъг сектор“ - за периода 01.12.2019 г. – 30.04.2020 г. и по 15,40 лв. за всеки изпълнен „стандартен сектор“, респ. 18,48 лв. за всеки изпълнен „среден сектор“ и 23,10 лв. за всеки изпълнен „дълъг сектор“, 27,72 лв. за всеки „свръхдълъг сектор“ за периода 01.05.2020 г. – 26.11.2020 г.; командировъчни пари в размер на 55 евро за всеки ден, през който ищцата е била член на екипажа на оперирано от 3 ответника въздухоплавателно средство, изпълняващо международен рейс, както и други допълнителни възнаграждения с непостоянен характер и допълнителни командировъчни пари. Посочва се, че „секторните плащания“ за периода 01.12.2019 г. – 26.11.2020 г. не са били изплащани на ищцата в пълен размер, като дължимите суми са представени в Таблица 1, съгласно която дължимото възнаграждение за изпълнени сектори възлиза на 4 871,56 лв., а лихвата, дължима до 06.01.2023 г. - на 1 254,86 лв. Ищцата твърди, че клаузата от трудов договор от 22.05.2019 г., съгласно която „сумата за първите два планирани и приключени сектора за всеки ден ще се считат включени в размера на основната брутна заплата на служителя съгласно чл. 5б и работодателят няма да прави отделни плащания за тези сектори“, е недействителна поради противоречие със закона и в условията на евентуалност – поради заобикаляне на закона, в частност разпоредбите на чл. 242 от КТ, чл. 247 от КТ във вр. с чл. 4, ал. 2 и чл. 16, ал. 2, т. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Твърди се още, че на ищцата не са били заплащани в пълен размер и командировъчни пари съгласно Раздел IV от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, за времето на изпълнение на международни рейсове съгласно ставка, определена в заповед на работодателя. Съгласно посоченото в Таблица 2, общият размер на дължимите командировъчни пари за посочения период е в размер на 9 111,35 лв.

На следващо място, доколкото ответникът не е начислявал в пълен размер дължимите „секторни плащания“, и не е взел предвид всички дължими секторни плащания, включително тези за първите два изпълнени сектора през съответния ден, е заплатил на ищцата по-малко възнаграждение по чл. 177 от КТ. В Таблица 3 са посочени дните използван отпуск за периода 01.02.2020 г. – 26.11.2020 г., като общият дължим размер на неизплатеното възнаграждение за дните на платен годишен отпуск възлиза на 1 520,46 лв.

Претендира и лихва за забава в общ размер на 340,33 лева. Ищцата твърди, че в периода 24.12.2019 г. – 24.05.2020 г. е работила по време на официални празници, за което не й е бил заплащан удвоеният размер на дължимото й се трудово възнаграждение, поради което счита, че й се дължи и сума в общ размер от 406,05 лв. Претендира и лихва за забава в размер на 110,67 лева. Излага, че към датата на прекратяване на трудовия договор е имала неизползван платен годишен отпуск в размер на 23 дни, за което следвало да се изплати обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ, което било изплатено на ищцата, но размерът на обезщетението бил определен, без да се вземе предвид общият размер на „секторните плащания“, които ищцата е следвало да получи за „месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение“, поради което счита, че ответникът е длъжен да заплати разликата между платеното и реално дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.