Решение № 22935 от 15.12.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 6547/2025
- Вид
- Решение № 22935
- Подписан
- 15.12.2025
- В сила
- 15.12.2025
- Състав
- ВАНИНА ЗДРАВКОВА МЛАДЕНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 32, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 1 и ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 36, ал. 1 и ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 78, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 19, ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 19, ал. 4 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 19, ал. 8 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 23, ал. 4, изр. 1 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 38, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 46б · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 48, ал. 1 и ал. 3 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 48, ал. 1 и ал. 3 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 6, ал. 1, т. 9 · Закон за управление на етажната собственост
РЕШЕНИЕ
№ 22935 гр. С., 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20251110106547 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК .
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от етажните собственици на сграда с адрес гр. С., ул. „Н." № *, бл. **, представлявани от „В. Б.“ ЕООД – дружество избрано за управител, срещу К.
Л. Д., с която е предявен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС вр. с чл. 48, ал. 1 и ал. 3 ЗУЕС с искане да се признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 259,00 лв ., представляваща дължима сума за ремонт на дограмата на сградата, съгласно решение на общото събрание на етажната собственост от протокол - ***/**.**.**** г.; 82,00 лв ., представляваща дължима сума за ремонт бутониерата на асансьора в жилищната сграда, както и на металната решетка на асансьора в жилищната сграда, съгласно решение на общото събрание на етажната собственост от протокол - ***/**.**.**** г.;
333,00 лв., представляваща дължима сума за ремонт на тръбите в мазетата на жилищната сграда, съгласно решение на общото събрание на етажната собственост от протокол ***/**.**.**** г.; 164,00 лв ., представляваща дължима сума за ремонт на покрива в жилищната сграда, съгласно решение на общото събрание на етажната собственост от протокол - ***/**.**.**** г., ведно със законната лихва върху сумите считано от 29.02.2024 г. до окончателно изплащане на вземанията, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 12462/2024 г. по описа на СРС, 178 състав.
В исковата молба се твърди, че Етажна собственост, находяща се на адрес: гр. С., ул. „Н." № *, бл. ** е регистрирана в Столична община - район „И.“, съгласно Уведомление по чл. 46б ЗУЕС с вх. № ****-**-*** от 27.08.2015 г.
Твърди се, че съгласно взето решение на Общо събрание от 19.06.2023 г., обективирано в протокол ***/**.**.**** г., за ремонт на дограмата в 1 жилищната сграда, избор на оферта и начин на разпределение между собствениците на дължимите суми, за ответницата е възникнало задължение за заплащане на сумата от 259 лв., с падеж последно число на месец юли 2023 г. На същото ОС били взети решения за ремонт бутониерата на асансьора в жилищната сграда, както и на металната решетка на асансьора, избор на оферта и начин на разпределение на дължимите суми между собствениците, като за ответницата възникнало задължение за заплащане на сумата от 82 лв. с падеж последно число на месец юли 2023 г. С решение на ОС на ЕС от 23.01.2023 г., обективирано в протокол ***/**.**.**** г., били взети решения за ремонт на тръбите в мазетата, избор на оферта и начин на разпределение на дължимите суми между собствениците, като за ответницата възникнало задължение за заплащане на 333 лв. съобразно притежаваните от нея идеални части, с падеж последно число на месец юли 2023 г. Твърди, че с оглед взетите решения ответницата е следвало да заплати три вноски по 111,00 лв. – първата в срок до края на месец февруари 2023 г., втората до края на месец март 2023 г. и третата до края на месец април 2023 г. Твърди, че с оглед взети решения на ОС, обективирани в протокол ***/**.**.**** г., за ответницата е възникнало задължение за заплащане на суми към етажната собственост в общ размер на 164 лв., представляваща дължима сума за ремонт на покрива в жилищната сграда, съобразно притежаваните от нея идеални части, с падеж последно число на месец октомври 2021 г. Моли съда да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Ответникът оспорва представителната власт на управителя на ЕС, вкл. и на процесуалния представител. Твърди, че претендираната сума в размер на 259,00 лв. за ремонт на дограмата на сградата е заплатена с разписка от 06.12.2024 г., а сумата от 82,00 лв. за ремонт на бутониерата на асансьора в жилищната сграда, както и на металната решетка на асансьора в жилищната сграда - с разписка от 20.04.2024 г. Относно претенцията в размер на 333,00 лв. за ремонт на тръбите в мазетата, ответницата твърди, че е заплатила и трите вноски (всяка в размер на 111 лв.) с разписка № ***************/**.**.**** г., приложение към разписка
№
***************** за фактура ****** и приложение към разписка № ***************** за фактура ******. Относно претенцията в размер на 164 лв. за ремонт на покрива също твърди, че е заплатила сумата на 13.03.2025 г.
Излага, че решенията на ОС на ЕС са незаконосъобразни и недействителни.
Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение претендирано от ищеца.
След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговора, събраните по делото доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Основателността на предявения иск по чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС, вр. чл. 48, ал. и ал. 3 ЗУЕС се обуславя от доказването при условията на пълно и главно доказване законосъобразно взети решения от Общо събрание на етажните собственици, с които в тежест на ответника са възложени конкретни по вид и размер задължения за ремонт на дограмата, на бутониерата на асансьора, на металната решетка на асансьора, на тръбите в мазетата и на покрива в жилищната сграда. За установяването на тези подлежащи на доказване факти доказателствена тежест носи ищцовата страна.
2
При установяване на посочените обстоятелства в доказателствена тежест на ответната страна е да докаже погасяване на задълженията.
С доклада по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответницата е собственик на обект в сградата в режим на ЕС; че с решение на ОС на ЕС от 19.06.2023 г. е взето решение за ремонт на дограмата и че за ответницата е възникнало задължение за заплащане на сумата от 259 лв.; че с решение на ОС на ЕС от 19.06.2023 г. е взето решени за ремонт бутониерата на асансьора и на металната решетка на асансьора и че за ответницата е възникнало задължение за заплащане на сумата от 82 лв.; че с решение на ОС на ЕС от 23.01.2023 г. е взето решение за ремонт на тръбите в мазетата и че за ответницата е възникнало задължение за заплащане на 333 лв.; че с решение на ОС на ЕС от 29.09.2021 г. за ответницата е възникнало задължение за заплащане на 164 лв. за ремонт на покрива в жилищната сграда.
Ищецът изрично признава в молба с вх. №******/**.**.**** г., че горепосочените суми са заплатени от ответницата след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Претендира в производството законна лихва върху главницата от 259 лв. за периода от 29.02.2024 г. до дата на плащането 06.12.2024 г. в размер на 27,79 лв., законна лихва върху главницата от 82 лв. за периода от 29.02.2024 г. до дата на плащането – 20.04.2024 г. в размер на 1,63 лв., законна лихва върху главницата от 333 лв. за периода от 29.02.2024 г. до дата на плащането – 29.062024 г. в размер на 15,56 лв., законна лихва върху главницата от 164 лв. за периода от 29.02.2024 г. до дата на плащането – 13.03.2024 г. в размер на 23,63 лв., както и сторените разноски в общ размер на 1782,50 лв.
Съдът намира за неоснователни доводите в отговора на исковата молба за липса на недопустимост на исковете. По делото не се спори, че в процесния случай ЕС е регистрирана в Столична община, район „И.“ съгласно уведомление с вх. № ****-**-***/27.08.2015 г. по чл. 46б от ЗУЕС (отм., ДВ бр. 82 от 2023 г., в сила от 31.12.2024 г.). Съгласно чл. 23, ал. 4, изр. 1 ЗУЕС председателят на управителния съвет представлява пред съда собствениците в етажната собственост по исковете, предявени срещу тях във връзка с общите части, както и предявени срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по този закон.
Само в тези случаи етажните собственици се представляват от управителя, избран по реда на чл. 19, ал. 4 ЗУЕС или от лица по чл. 19, ал. 8 ЗУЕС , каквото възлагане в случая е извършено с договор за управление и поддръжка от 01.08.2023 г., включващ възлагането на правомощието да представлява етажните собственици в съда и решение на ОС от 19.06.2023 г., приложени към исковата молба. Разпоредбата на чл. 23, ал. 4, изр. 1 ЗУЕС , която намира приложение в случая, регламентира представителство по закон, като представителната власт на председателя на управителния съвет /управителя/ или лицето по чл. 19, ал. 8 ЗУЕС произтича от избора по чл. 19, ал. 2 от ЗУЕС , респ. – от договора, сключен при условията на чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС .
Хипотезата на чл. 23, ал. 4, изр. 2 от ЗУЕС предвижда, че представителна власт по отношение на етажните собственици възниква само въз основа на изрично решение за упълномощаване. Същата се отнася за искове срещу трети лица, във връзка с общите части, какъвто не е настоящия случай, доколкото ответницата е собственик на самостоятелен обект в сграда. Само когато е налице иск, предявен от или срещу трето за етажната собственост лице, само тогава е необходимо да бъде взето решение от Общото събрание на Етажната 3 собственост за упълномощаване на управителя да представлява собствениците в процеса. В случаите, когато се предявяват искове срещу етажни собственици, какъвто е настоящият случай с предявяване на искове срещу неизправни платци – етажни собственици, тогава управителят на ЕС е оправомощен по силата на закона да предяви исковете. Във всички случаи надлежни страни по материалното правоотношение са етажните собственици, а представляващите ги – по чл. 19, ал. 4 или ал. 8 ЗУЕС, действат от тяхно име и за тяхна сметка. Предвид общото правило на чл. 32, т. 1 ГПК, председателят на управителния съвет (управителят или лицето по чл. 19, ал. 8 ЗУЕС ) може да преупълномощи адвокат с упражняването на предоставената му от етажните собственици представителна власт /така Решение № 12/11.03.2021 г. по гр. д. № 1403/2020 г. на ВКС, II г. о./. Предвид изложеното налице е първоначална процесуална легитимация на ЕС по исковете, предявени по реда на чл. 422 ГПК.
С оглед изявленията на страните, както и предвид приложените доказателства по делото – разписка № *****************/**.**.**** г. за сумата 355,80 лв., № ***************/**.**.**** г. за сумата от 111 лв., ****************/**.**.**** г. на сумата от
82 лв.,
№
****************/**.**.**** г. за сумата от
259 лв.,
№
****************/**.**.**** г. за сумата от
440 лв.,
№
****************/**.**.**** г. за сумата от 187,70 лв., настоящият състав намира за установено и доказано, че претендираните от ищеца суми за главница за ремонт на дограма, на бутониера на асансьор и метална решетка, на тръбите на мазетата и за ремонт на покрива на жилищната сграда са заплатени изцяло от ответницата след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда на 29.02.2024 г.
В съдебно заседание явилият се представител на ищцовото дружество потвърждава, че претенциите към ответника за главници са погасени чрез плащане. Съдът счита, че не е необходимо да бъдат обсъждани подробно относимите към тези обстоятелства доказателства, предвид факта на извършеното плащане на претендираните от страна на ЕС суми, което е индиция за признание на задълженията съгласно взетите решения на ОС от етажния собственик.
Съгласно т. 9 от Тълкувателно решение №4/2013 г. от 18.06.2014 г., ОСГТК на
ВКС, в производството по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК , съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес.
Разпечатката съдържа 40 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a3f03c7f-4d67-4f5e-a465-6710613100ed