Решение № 272 от 19.12.2024, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 272 гр.Л. 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Палмира Д. Атанасова при участието на секретаря Янка Д. Иванова като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Гражданско дело № 20244410100451 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 124 ал.2 от ГПК във връзка с чл. 60 ал.1 от ЗН във връзка с чл. 9 ал.1 от ЗПК във връзка с чл. 240 ал.1 от ЗЗД.

В Районен съд Плевен е образувано гражданско дело № 1597/2024 г. по постъпила искова молба от „Банка ДСК“ АД против В. Г. Б. и Н. Г. Б. – в качеството им на наследници на В.Н.Б. б.ж. на гр.Л.

С определение № 2072/27.05.2024 г. производството по гр.д. 1597/2024 г. на РС Плевен е прекратено на основание чл. 119 във връзка с чл. 118 ал.2 от ГПК и делото е изпратено по подсъдност на РС Левски.

След постъпване в РС Левски на изпратеното от РС Плевен дело по подсъдност, в РС Левски е образувано настоящото гр.д. 451/2024 г.

В исковата молба се твърди, че с договор за кредит за текущо потребление от 26.01.2009 г., сключен между Банка ДСК ЕАД от една страна като кредитор и В.Н.Б. от друга страна като кредитополучател Банката е предоставила на последната кредит в размер на 6000 лв., с краен срок на издължаване 22.01.2019 г. Твърди се, че всички средства по отпуснатия кредит са усвоени от В.Н.Б., че дължимите вноски по кредита по погасителен план са 1 плащани до вноска с падеж на 08.09.2014 г. включително, като всички последващи вноски от 09.10.2014 г. до настъпване на крайния падеж – 22.01.2019 г. са останали неплатени. Твърди се, че след преустановяване плащането на сумите по кредита се установило, че кредитополучателят В.Н.Б. е починала на 11.08.2014 г., че в проведено производство по чл. 51 от ЗН по чгд № 378/2015 г. на РС Левски са установени наследниците на В.Н.Б. – В. Г. Б. и Н. Г. Б., които са приели наследството. Заявява се, че съгласно чл. 60 от ЗН наследниците отговарят за задълженията, с които наследството е обременено, съобразно дяловете, които получават, а приелите по опис – до размера на полученото наследство.

Заявява се, че вземанията на Банка ДСК е за следните суми: сумата от 3629,66 лв. – неплатена главница, сумата от 2426,68 лв. – неплатена договорна /възнаградителна лихва/ за периода от 08.09.2014 г. до 25.01.2019 г. , дължима на основание т. 8 от Договора за кредит; сумата от 604,02 лв. – представляваща обезщетение за забава до датата на настъпване на изискуемост, а именно за периода от 08.09.2014 г. до 25.01.2019 г.; сумата от 1944,09 лв. – представляваща обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемост – за периода от 26.01.2019 г. до 19.03.2024 г., сумата от 30 лв. – представляваща такса за съдебни разноски за производство по чл. 51 от ЗН, сумата от 120 лв. – представляваща разходи при изискуем кредит, както и законната лихва върху главницата, считано от 20.03.2024 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Моли се съда да постанови решение, с което да осъди ответниците на заплатят разделно на ответника следните суми:

Ответникът В. Г. Б. в качеството си на наследник на починалата В.Н.Б., приел наследството изцяло и съобразно наследствения си дял, да заплати ½ от общо дължимите суми, а именно: сумата от 1814,98 лв – неплатена главница, сумата от 1213,34 лв. – неплатена договорна /възнаградителна лихва/ за периода от 08.09.2014 г. до 25.01.2019 г. , дължима на основание т. 8 от Договора за кредит; сумата от 302,01 лв. – представляваща обезщетение за забава до датата на настъпване на изискуемост, а именно за периода от 08.09.2014 г. до 25.01.2019 г.; сумата от 972,05 лв. – представляваща обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемост – за периода от 26.01.2019 г. до 19.03.2024 г., сумата от 15 лв. – представляваща такса за съдебни разноски за производство по чл. 51 от ЗН, сумата от 60 лв. – 2 представляваща разходи при изискуем кредит, както и законната лихва върху главницата, считано от 20.03.2024 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Ответникът Н. Г. Б. в качеството си на наследник на починалата В.Н.Б., приел наследството изцяло и съобразно наследствения си дял, да заплати ½ от общо дължимите суми, а именно: сумата от 1814,98 лв – неплатена главница, сумата от 1213,34 лв. – неплатена договорна /възнаградителна лихва/ за периода от 08.09.2014 г. до 25.01.2019 г. , дължима на основание т. 8 от Договора за кредит; сумата от 302,01 лв. – представляваща обезщетение за забава до датата на настъпване на изискуемост, а именно за периода от 08.09.2014 г. до 25.01.2019 г.; сумата от 972,05 лв. – представляваща обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемост – за периода от 26.01.2019 г. до 19.03.2024 г., сумата от 15 лв. – представляваща такса за съдебни разноски за производство по чл. 51 от ЗН, сумата от 60 лв. – представляваща разходи при изискуем кредит, както и законната лихва върху главницата, считано от 20.03.2024 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Претендират се и направените деловодни разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответникът В. Г. Б., чрез процесуалният си представител е изразил становище, че предявените искове са допустими но неоснователни. Направил е възражение за изтекла пълна погасителна давност за всички претендирани от него суми. Заявява се, че Задължението, за което се претендират суми от Банка ДСК е с краен падеж на 22.01.2019 г., че на 20.08.2015 г. Б. е заявил, че приема оставеното наследство от неговата майка В.Н.Б., че искът е предявен на 20.03.2024 г. и че до момента на предявяване на иска е изтекла погасителната давност за всички претендирани суми както за главница, така и за лихви, обезщетение, такси и разноски.

Моли се съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни, поради пълното им погасяване по давност.

Претендират се направените деловодни разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответникът Н. Г. Б., чрез процесуалният си представител е изразил становище, че предявените искове са допустими но неоснователни. Направил е възражение за изтекла пълна погасителна давност за всички претендирани от него суми. Заявява се, че 3

Задължението, за което се претендират суми от Банка ДСК е с краен падеж на 22.01.2019 г., че на 20.08.2015 г. Б. е заявил, че приема оставеното наследство от неговата майка В.Н.Б., че искът е предявен на 20.03.2024 г. и че до момента на предявяване на иска е изтекла погасителната давност за всички претендирани суми както за главница, така и за лихви, обезщетение, такси и разноски.

Моли се съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни, поради пълното им погасяване по давност.

Претендират се направените деловодни разноски.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Видно от представения по делото договор за кредит за текущо потребление /приложен на л. 6-9 към гр.д. 1597/24 на РС Плевен/ е, че същия е сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и В.Н.Б. на 26.01.2009 г. и със същия е отпуснат кредит за текущо потребление на В.Б. в размер на 6000 лв., като с договора Б.а се е задължила да върне кредита разсрочено с месечни вноски, съгласно погасителен план /Приложение № 1/ за срок от 120 месеца, като е договорена падежна дата за издължаване на месечните вноски 08 число на месеца. Към делото е приложен и посочения в договора като приложение № 1 погасителен план /л. 10 – 11 от гр.д. 1597/24 г. на РС Плевен/, от който се установява, че в него главницата от 6000 лв. е разпределена на 120 погасителни вноски, като първата погасителна вноска по договора е на 08.02.2009 г., а последната погасителна вноска -120 по ред е на 22.01.2019 г.

От погасителния план е видно, че в същия са посочени 119 вноски от по 96,62 лв., представляващи общ сбор от разсрочени главница и лихва, а в последната 120 погасителна вноска /която е изравнителна/ е посочено връщане на сумата от 56,66 лв., от която 55,64 лв. за главница и 1,02 лв. лихва, като сумите са посочени с отрицателен знак и очевидно показват, че при така разпределените 119 вноски от по 96,62 лв. месечно би се получило надвнасяне на договорената сума за главница с 55,64 лв. и на договорената сума за лихва с 1,02 лв.

От изложеното е видно, че съгласно погасителния план към сключения договор между „Банка ДСК“ АД и наследодателката на ответниците, последните реално дължими се от кредитополучателя суми са посочени, че се дължат на падежна дата 08.12.2018 г., като след тази дата – на последната 4 падежна дата по договора – 22.01.2019 г. няма посочена месечна сума от кредитополучателя, а е посочено само задължение за връщане на суми от Банката кредитор.

По делото са представени доказателства, че В.Н.Б. е починала, че ответниците са нейни законни наследници – синове и че същите са приели оставеното им от В.Н.Б. наследство, поради което правилно Банката кредитор е насочила вземанията си по отношение на тях.

В отговора, обаче на исковата молба всеки един от двамата ответници е направил възражение за погасяване на задължението по давност, което възражение се поддържа както в проведените съдебни заседания, така и в представените по делото писмени защити.

Ищецът по предявените искове е оспорил възражението, че исковете са погасени по давност, като се позовава, на обстоятелството, че по време на обявеното извънредно положение давността е спряла да тече.

С тълкувателно решение № 3 от 21.11.2024 г. на ВКС по тълк.д. № 3/2023 г., ОСГТК е прието, че при уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл. 114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска.

В настоящия случай /видно от погасителния план към договора за кредит/ последната вноска, по която реално се дължат суми на Банката кредитор е 119-та вноска от 08.12.2018 г. когато е следвало да се заплати сумата от 96,62 лв., включваща 96,11 лв. главница и 0,51 лв. лихва.

От 08.12.2018 г. до 08.12.2023 г. са изминали 5 години.

Следва да бъдат взети предвид обаче дните, в които давността бе спряла да тече по силата на чл. 3 т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на НС от 13.03.2020 г., а именно за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. С параграф 13 от ПЗР към закона за изменение и допълнение на Закона за здравето, в сила от 14.05.2020 г. сроковете спрели да текат по време на извънредното положение продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в ДВ. В този случай давностните срокове са спрели да текат за периода от 13.03.2020 г. – 5

20.05.2020 г. включително и това са 69 дни, които следва да се прибавят след 08.12.2023 г. – датата на която би следвало да изтече 5 годишната давност за последната 119 вноска по която длъжника дължи суми на банката съгласно погасителния план. С прибавянето на тези дни давността следва да се счита, че е изтекла на 15.02.2024 г., която дата е преди образуването на настоящото дело. Делото е образувано първоначално в РС Плевен с подаването на исковата молба на 20.03.2024 г.

В настоящия случай се твърди, че последното плащане по кредита е сторено на 08.09.2014 г., като всички останали вноски по погасителен план от 08.10.2014 г. до настъпване на крайния падеж 22.01.2019 г. не са платени.

По отношение на вноските от 09.10.2014 г. до 08.12.2023 г. по изложените по-горе съображения, касаещи вноската от 08.12.2023 г., съдът приема, че са погасени по давност.

Както бе посочено по-горе действително крайния падеж на договора за кредит е 22.01.2019 г., но видно от приложения към договора погасителен план /неразделна част от договора и подписан от двете страни по договора/ е, че последната 120 вноска, дължима на 22.01.2019 г. не съдържа суми, които да е уговорено, че следва да се платят от кредитополучателя, а съдържа изравнителна сума, която е с отрицателен знак, т.е. на тази дата не настъпва падеж за вноска дължима от кредитополучателя, а настъпва падеж за връщане на суми от Банката кредитор на кредитополучателя.