Решение № 3821 от 24.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3821 гр. София, 12.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Галина Ташева

Виктория Мингова като разгледа докладваното от Виктория Мингова Въззивно гражданско дело № 20231100507675 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по жалба с вх. № 29366/19.06.2023 г. по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ, с район на действие – СГС, подадена от длъжника по изпълнително дело № 20238380402148 – „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Възраждане“, пл. „Св. Неделя“ 7, представлявано от Ц.Г.М. и А.Т. – изпълнителни директори, действащи чрез пълномощника им юрисконсулт С.И. срещу Разпореждане (постановление) от 09.06.2023 г. по изпълнително дело № 20238380402148 по описа на ЧСИ М.Б., с което е отказано намаляване на размера на приетите от съдебния изпълнител разноски за адвокатско възнаграждение в производството по посоченото изпълнително дело, а с това и на размера на таксата по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ), обективирани в Покана за доброволно изпълнение с изх. № 33355/31.05.2023 г. по описа на ЧСИ Б..

Жалбоподателят поддържа, че в настоящия случай се дължи адвокатско възнаграждение единствено по чл. 10, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ) в размер 200 лв. В тази връзка сочи, че доколкото вземанията по изпълнителния лист са изплатени в срока за доброволно изпълнение, то не е необходимо да се извършват други действия от страна на процесуалния представител на взискателя, предвид което в полза на последния не следва да се определя адвокатско възнаграждение по реда на чл. 10, т. 2 НМРАВ. Моли съда да отмени постановлението за разноски в частта, с която са признати разноски за процесуално представителство на взискателя по делото в размер 500 лв., 1 като вместо това постанови намаляване на адвокатското възнаграждение до размер 200 лв., съгласно чл. 10, т. 1 НМРАВ. Моли да бъде намален и размерът на дължимата такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ), като същата бъде изчислена съобразно намаления размер на възнаграждението за процесуално представителство на взискателя. Претендира присъждане и на сторените в настоящото производство разноски.

В срок е депозирано писмено възражение от И.П.К. – взискател по изпълнителното дело, чрез адв. Панчев, в което се поддържа становище за правилност на обжалвания отказ. Излага, че на 29.05.2023 г. между него и адв.

В.П., САК е сключен договор за правна защита и съдействие с предмет: оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в образуване на изпълнително дело, процесуално представителство, защита и съдействие по делото. Поддържа, че договореното възнаграждение в размер 500 лв., платено изцяло и в брой, не надвишава минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвидени в чл. 10, т. 1 и т. 2 НМРАВ. Поддържа, че когато длъжникът е платил в срока по поканата за доброволно изпълнение, той отговаря за разноските, направени от взискателя, като дори когато изпълнителното производство не съставлява правна и фактическа сложност, минималното адвокатско възнаграждение, предвидено в чл. 10, т. 2 НМРАВ следва да бъде заплатено от длъжника. Моли съда да остави без уважение жалбата на длъжника като неоснователна и да потвърди постановлението на ЧСИ Б. като законосъобразно и обосновано.

В законоустановения срок са депозирани писмени мотиви от ЧСИ М.Б., в които излага становище, че определеното адвокатско възнаграждение съответства на установеното от чл. 10 НМРАВ, поради което не подлежи на намаляване, както и че същото е надлежно претендирано от взискателя и е доказано неговото заплащане.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на страните, становището на ЧСИ и събраните по делото доказателства намира следното от фактическа страна:

От представените пред съда доказателства – заверен препис на изпълнителното дело, се установява, че на 29.05.2023 г. по молба на И.П.К., подадена чрез пълномощник – адв. В.П., е образувано изпълнително дело № 20238380402148 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ, с район на действие – СГС срещу „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК ****, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 16.05.2023 г. по гр. дело № 58252/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 125 състав, по силата на който „УниКредит Булбанк“ АД е осъдено да заплати на И.П.К. главница в размер 1590 щатски долара ведно със законна лихва от предявяване на иска – 27.10.2022 г. до изплащане на вземането, както и сторените разноски в размер 427.20 лв. Към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че на 29.05.2023 г. взискателят е договорил и платил изцяло и в брой на представляващия го адвокат сумата от 500 лв. за образуване на 2 изпълнителното дело и за процесуално представителство в рамките на производството. Направено е искане за извършването на конкретни изпълнителни действия, насочени към събиране на вземането – запор на банковите сметки на длъжника.

На 01.06.2023 г. на длъжника и настоящ жалбоподател е връчена Покана за доброволно изпълнение с изх. № 33355/31.05.2023 г. (ПДИ) по описа на ЧСИ Б., в която е посочено, че същият следва да заплати в двуседмичен срок следните суми: главница в размер на 3,098.31 лв., представляваща левовата равностойност на 1590.00 щатски долара по курса на БНБ, валиден към датата на предявяване на иска – 27.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от 27.10.2022 г., която към този момент е 218.59 лв. до окончателното изплащане, неолихвяема сума по изпълнителния лист за разноски в размер на 427.20 лв., неолихвяема сума за приети с Постановление от 30.05.2023 г. разноски в изпълнителното производство за заплатено адвокатско възнаграждение в размер 500.00 лв. и обикновени такси по т. 1 и т. 5 ТТРЗЧСИ в размер 48.00 лв., както и последващата се такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, която към този момент е 431.43 лв., всички следващи такси и разноски съгласно ТТРЗЧСИ, а така също и присъединените публични държавни вземания по чл. 458 ГПК в полза на държавата.

На 06.06.2023 г. настоящият жалбоподател е възразил срещу постановлението за разноски по изпълнителното дело, обективирано в ПДИ в частта, с която ЧСИ е приел в полза на взискателя разноски за процесуално представителство в изпълнителното производство в размер 500.00 лв. На същата дата е направен банков превод по сметка на ЧСИ Б., съгласно предоставен от служител на последния актуален размер на задълженията по изпълнителното дело, а имено 4732.07 лв. Във възражението с вх. № 27684/06.06.2023 г. длъжникът излага, че задължението е погасено в срока за доброволно изпълнение, предоставен с ПДИ, както и че образуваното изпълнително производство не се отличава с никаква правна и/или фактическа сложност и единственото действие извършено от пълномощника на взискателя е подаването на една стандартна молба за образуване на изпълнително дело, поради което счита, че се дължат само предвидените в чл.

10, т. 1 НМРАВ разноски в размер 200.00 лв. Моли ЧСИ да отмени постановлението за разноски по отношение на претендирания адвокатски хонорар, като последният бъде намален поради прекомерност до предвидения в чл. 10, т. 1 НМРАВ размер – 200.00 лв. Във връзка с гореизложеното моли ЧСИ размерът на дължимата такса по т. 26 ТТРЗЧСИ да бъде намален, съобразно намаления размер на възнаграждението за процесуално представителство на взискателя.

Длъжникът е уведомен за отказа на съдебния изпълнител да намали разноските за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело на 12.06.2023 г. и на 19.06.2023 г. в деловодството на съдебния изпълнител е регистрирана процесната жалба.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от 3 правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

С влизането в сила на 01.03.2008 г. на новия ГПК, обхватът на обжалване действията на съдебния изпълнител е ограничен значително в сравнение с ГПК (отменен). В чл. 435 ГПК законодателят е предвидил императивно и казуистично кои действия на съдебния изпълнител може да се обжалват по този ред и съответно от кои страни. Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението.

В случая жалбата е насочена именно срещу изричния отказ на ЧСИ за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело, като жалбата е в законоустановения двуседмичен срок, тъй като отказ за намаляване е обективиран в Разпореждане на ЧСИ Б. от 09.06.2023 г., връчено на жалбоподателя на 12.06.2023 г., а жалбата срещу отказа за намаляване на адвокатското възнаграждение и приетите разноски е подадена на 19.06.2023 г.

За да се произнесе по намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение окръжният съд действа като контролно-отменителна съдебна инстанция относно законосъобразността на обжалван акт на частния съдебен изпълнител, съгласно практиката на съдилищата, а именно определение № 170/25.03.2011 г. по ч.гр. д.№ 297/2010 г. на ВКС, ІV г.о., определение № 881/18.05.2010 г. по ч.гр.д.№ 634/2010 г. на Апелативен съд - София, VІІ състав, определение № 1423/24.09.2010 г. на САС по ч.гр.д.№ 1217/2010 г. и др. Необходим е именно изричен акт – отказ на съдебния изпълнител да уважи възражението за прекомерност на разноските, за да се произнесе съдът по жалбата и има практика, че подаването на жалба при положение, че няма произнасяне на ЧСИ е преждевременно и делата се връщат именно за произнасяне на ЧСИ по искането по чл. 78, ал. 5 ГПК. В този смисъл следва да се приеме, че независимо от това, че в самата покана за доброволно изпълнение са включени претендираните разноски, доколкото в срока за възражение длъжникът е поискал намаляване на адвокатското възнаграждение и съответно обусловеното от това намаляване на таксата по т.

26 ТТРЗЧСИ, то именно отказът на ЧСИ да бъдат намалени е актът, който подлежи на инстанционен контрол от съда, съобразно изложеното по-горе.

Както изрично приема и ВКС в постановеното ТР 3/2015 г. на ОСТГК от 10.07.2017 г., използваният в чл. 435, ал. 2 ГПК израз „постановление за разноски“ (в редакцията към ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.), следва да се тълкува не в буквалния смисъл, а като всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението. Предвид горното, макар разпореждането да не съдържа конкретни мотиви относно таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, тъй като то съдържа изричен отказ да бъде уважено искането за намаляване на приетото адвокатско възнаграждение на взискателя, от което в конкретния случай е обусловено искането за намаляване на размера на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, то посоченото разпореждане безспорно има характер на акт, съставляващ произнасяне по разноските по изпълнението и подлежи на обжалване, а подадената жалба по горепосочените съображения е допустима за 4 разглеждане по същество.

С оглед на гореизложеното, настоящият състав на Софийски градски съд намира, че жалбата е подадена от лице, което има правен интерес, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законоустановения срок, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Относно адвокатското възнаграждение:

Отговорността за разноските, направени в съдебното изпълнение, е предмет на специалната разпоредба на чл. 79 ГПК. Посочената разпоредба предвижда, че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производството, както и ако изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. В разглеждания случай длъжникът е изпълнил доброволно задълженията си, но след започване на изпълнителното производство, поради което настоящият съдебен състав приема, че няма основание за отпадане отговорността на длъжника за направените разноски от взискателя, в това число и за процесуално представителство, защита и съдействие.