Решение № 233 от 19.05.2026, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 233 гр. Търговище, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИРА ИВ. КОЛЕВА при участието на секретаря А. Н. Г. като разгледа докладваното от КРАСИМИРА ИВ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20253530101815 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.357 от КТ .

Предявен е иск за отмяна на заповед, с която е наложено дисциплинарно наказание „забележка“, на осн. чл. 357 КТ във вр. чл.358 ал.1 т.1 от КТ и във вр. чл. 188 т.1 от КТ, като незаконна.

Ищцата – С. М. С. твърди в исковата си молба, че е в трудово правоотношение с ответника - ****************************, като заема длъжност „Старши учител по изобразително изкуство“ от 24 години.

На 26.09.2025 г. ищцата получила Заповед № РД - 39/25.09.2025 г. , с която и се налага дисциплинарно наказание „ Забележка" на основание чл. 259 , ал.1 от ЗПУО във връзка с чл. 187 , т. 8, т.10, чл. 188 т.1, чл. 193 и чл. 195 от КТ.

В обжалваната заповед е изписано едно единствено нарушение, представляващо нерегламентирано аудио записване от ищцата на заседанието на Педагогически съвет, състояло се на 07.07.2025 година, без знанието и изричното потвърждение чрез декларация за съгласие на записваните лица.

Според ищцата, заповедта не е мотивирана - няма данни на какво основание е издадената заповед; не е посочено конкретно кои са нарушенията.

Разпоредбата на чл. 259 ал. 1 от ЗПУО сочи, че директорът може да издава заповеди. Изписани са подробно нарушени нормативни актове без да се конкретизира кои точно хипотези от нарушенията по посочените законови текстове са налице. Кое точно нарушение от всички посочени текстове е 1 осъществено ?.

Конкретизиране на нарушенията, както и моментът на извършване на същите са от съществено значение с оглед събиране на доказателствата за дисциплинарното нарушение. Мотивиране е нужно и с оглед впоследствие извършване на проверка и във връзка с чл. 189 ал. 2 от КТ, а именно относно еднократност на наказанието. Мотивиране на заповедта е необходимо и относимо също така и към изискванията на чл. 193 ал.1 от КТ за изискване обяснения от работника или служителя от работодателя за всяко едно нарушение, за което същият следва да знае във връзка с какво се иска това обяснение.

Според ищцата също, не е на лице нарушение на трудовата дисциплина. В случая въобще не може да се говори за нарушение на трудовата дисциплина, така както е посочено в заповедта В процесната заповед от никъде не става ясно какво работодателят е взел предвид, за да определи тежестта на нарушението. Изложените в посочените нормативни актове нарушения се явяват немотивирани, тъй като липсва посочване на конкретното нарушение и кога то е извършено с оглед разпоредбите на чл.

189, чл. 193 -195 КТ и същите не могат да бъдат основания за законосъобразно налагане на дисциплинарно наказание. Конкретно: към момента на издаване на заповедта не е съществувала ал. 5 на чл. 65 от Правилника за дейността на училището. Тази алинея е създадена едва през м. 09-2025 година.

Описаното единствено нарушение /нерегламентирано аудио записване на заседанието на Педагогическия съвет/ не е нарушение на трудовата дисциплина, тъй като това е записване на лично изказване на ищцата. Това е личен сигнал от учителя до Педагогическия съвет относно неправомерните действия от страна на работодателя и е охраняемо доказателство относно изнасянето му пред съвета.

Във въпросната заповед няма посочване на данни относно нарушенията посочени в чл. 187 т. 8 и в т. 10 от КТ, по-конкретно какво е извършеното нарушение / предл. първо или предл. второ /. За да бъде извършено това нарушение е необходимо същото да е било извършено пред трети лица, каквото обстоятелство не е посочено в заповедта, тъй като липсват мотиви.

Ако се приеме, че работодателят е имал предвид кореспонденцията между съответните институция, то следва да се отбележи, че съгласно константната практика на съдилищата и на ВКС изрично се приема, че отправянето на писмени заявления и сигнали на работника или служителя до различни институции за допуснати нарушения в предприятието или учреждението, по същество на представлява злоупотреба с доверието или уронване на доброто име на предприятието, както и разпространяване на поверителни за него сведения по смисъла на чл.187 т.8 и чл.190 ал.1 от КТ /решение № 909 от 16.12.1992 г. по го. дело № 753 /1992 г. на ВКС. III ГО/ .

Дисциплинарното наказание „забележка" е резултат от създалият се 2 конфликт между работодател и работник. Този конфликт е предизвикан от поведението на работодателя. От подаваните жалби е видно, че работодателят многократно е нарушавал правата на ищцата, залегнали в законодателството.

За всяка злоупотреба с власт от страна на директор на училището - г-жа М.

М., ищцата се обръщала към началничката на РУО гр.Търговище, но получавала все по-драстичен обратен ефект. Уверявайки се, че отношенията между работодател и работник не могат да се овладеят с помощта на РУО Търговище ищцата потърсила помощ да защити правата си в по-горни инстанции. Не е осъществила състава на чл. 187 ал.1 т.8, нито на т.10 от КТ, нито съм нарушила регламентите на описаните в обжалваната заповед нормативни актове. Отношенията ни са предмет на Етичния кодекс на училищната общност.

Ищцата моли съдът да постанови решение, с което да отмени Заповед № РД - 39/25.09.2025 година на Директора на **************, с която и се налага дисциплинарно наказание „ Забележка" на основание чл. 259 , ал.1 от ЗПУО във връзка с чл. 187 , т. 8, т.10 , чл. 188 т.1, чл. 193 и чл. 195 от КТ съгласно чл. 188 , т.1 от КТ, като незаконна, както и да и се присъдят разноските по делото.

В открито заседание ищцата редовно призована се яви лично и с упълномощен процесуален представител адв. Т. Д. от АК-Търговище, която поддържа предявения иск, като подробни съображения са изложени в писмена защита.

Ответникът – П. ср. у. „Св. С.“ гр.Т., редовно уведомен за исковата молба, подаде в едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК писмен отговор, видно от който счита иска за неоснователен.

Изложените от ответника в писмения отговор възражения са следните:

Издадената заповед е мотивирана, в нея ясно да са индивидуализирани всички обективни и субективни признаци на извършеното нарушение.

Работодателят много точно и ясно е описал извършеното нарушение на трудовата дисциплина от ответницата, като го е и датирал. Впоследствие изчерпателно е изброил разпоредбите на нормативните актове, които са нарушени от страна на служителя. Безспорно с нерегламентираното записване на заседанието на Педагогическия съвет на училището, ищцата е нарушила: чл.126, т.9 от КТ; чл. 24 от Етичния кодекс на училищната общност; всички точки на чл.2 от Вътрешните правила за наблюдение, установяване и докладване на нарушенията и за предприемане на последващи мерки при прилагане на етичния кодекс на училището; чл.39 от Правилника на вътрешния трудов ред на училището.

Ответницата е нарушила и разпоредбата на 64, ал.5 от Правилника за дейността на училището. Тук действително работодателя е допуснал техническа грешка при изписването на числото на правната норма. Вместо чл. 64, ал.5 погрешно е изписано в заповедта чл.65, ал.5. Както отбелязва ищцата такъв текст никога не е имало във въпросния правилник. Но тази 3 техническа грешка не може да опорочава цялата заповед, превръщайки я в незаконосъобразна. Факт е, че с извършеното действие на 07.07.2025г. ищцата е нарушила всички останали разпоредби, посочени изчерпателно в атакуваната заповед. Предвид това нарушенията на трудовата дисциплина са коректно и детайлно квалифицирани от работодателя. Дори деянието на ответницата да осъществяваше състава само една от посочените правни разпоредби, то заповедта се явява правилна и законосъобразна.

Дисциплинарното производство по налагане на наказанието „забележка“ е протекло съгласно всички законови и подзаконови нормативни актове. По безспорен начин е установен факта, че без знанието и изричното съгласие на останалите си колеги от Педагогическия съвет ответницата си е позволила да извършва звукозапис. Самата тя не отрича този факт. Без значение е дали в записа присъства само нейното изказване или той включва думи и изказвания на други лица. В разпоредбата на чл.39 от Правилника на вътрешния трудов ред на училището изрично е записано, следното:

„Работниците нямат право да записват разговори, изказвания, събития и др. в училище с мобилни телефони, камери или други видео и аудио записващи устройства, освен при изрично потвърдено с декларация съгласие на записваните лица.“ Само по себе си нарушаването на тази разпоредба е достатъчно основание да се потърси дисциплинарна отговорност на служителя, като в случая е без значение дали той в последствие си е позволил да разпространява записаното на педагогическия съвет.

При налагане на наказанието директорът е взел становището на Етичната комисия към училището, която също е достигнала до извода, че ответницата е извършила „грубо нарушение“ на посочените по-горе разпоредби. Никъде в законодателството не е посочено, че при установяването на „ЕДНО ЕДИНСТВЕНО НАРУШЕНИЕ“ на трудовата дисциплина (така е посочено в ИМ) не следва да се налага дисциплинарно наказание.

По отношение на преценката дали издадената заповед не е просрочена съгласно чл.194, ал.1 от КТ посочваме, че извършеното нарушение на трудовата дисциплина е станало известно на работодателя едва на 20.08.2025г., когато в училището е получен Констативен протокол № КМД-01207/20.08.2025г. от РУО-Търговище, в който се съобщава, че ответницата разполага със звукозапис от Педагогическия съвет, проведен на 07.07.2025г.

Съответно атакуваната Заповед № РД-39/25.09.2025г. е издадена в предвидения от закона двумесечен срок - на 25.09.2025г. /чл.194 ал.1 КТ/.

Налице всички предпоставки за налагане на дисциплинарна отговорност на ищцата, а именно: извършеното от нея деяние съставлява нарушение на трудови задължения; нарушението на трудовите задължения е извършено умишлено; налице е противоправност на нарушението;

Последвалото дисциплинарно производство отговаря на всички нормативни изисквания, а заповедта, с която е приключило е законосъобразна и следва да породи правни последици.

4

Ответникът моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Редовно призован в открито заседание, ответникът се представлява от директора на П. СУ „Св. С.“-Т. – М. М. и от упълномощен процесуален представител – адв. С. от АК-Търговище, който поддържа писмения отговор и моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

Съдът, след обстоен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, че са в трудово правоотношение от около 24 години, като ищцата към момента заема длъжност „Старши учител по изобразително изкуство“ при ответника.

Не се спори и от писмените доказателства е видно, че за ищцата има известна неудовлетвореност от отношението на директора, представляващ ответника-училището, във връзка, с което са сезирани различни институции.

Но предмет на иска, въз основа на който е образувано настоящото исково производство е само конкретната заповед № РД-39/25.09.2025г. , с която работодателят – ответното училище е наложил на работника – ищцата дисциплинарно наказание „Забележка“.

Съгласно визираната заповед № РД-39/25.09.2025г. на директора на П.

СУ „Св. С.“-Т., на основание чл. 259, ал.1 от ЗПУО във връзка с чл. 187, т.8, т. 10, чл. 188, т.1, чл. 193, и чл.195 от КТ, т. 3 и т. 4 в част задължения към Общи права и задължения на педагогическия специалист от длъжностната характеристика на служителя, чл. 39 от Правилника за вътрешният трудов ред, чл. 63, ал. 5, ал. от Правилника за дейността на училището, чл. 16, т. 3, т. 5, т. 6 и т. 8 от Етичния кодекс на училищната общност, Обяснение с вх. № 125/19.09.2025 г., и Становище и препоръки от Етичната комисия с вх. № 130/19.09.2025 г., във връзка с установено нарушение на трудовата дисциплина, представляващо нерегламентирано аудио записване на заседанието на Педагогическия съвет, състояло се на 07.07.2025г., от г-жа С. М. С., старши учител по изобразително изкуство, без знанието и изричното потвърждение чрез декларация за съгласие на записваните лица, като гореописаното действие на служителя представлява нарушение на регламентите на следните нормативни актове: