Решение № 30 от 27.01.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Пловдив, 27.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елена Й. Захова

Членове:

Екатерина Ст. Роглекова

Весела Ив. Евстатиева при участието на секретаря Гинка К. Големанска в присъствието на прокурора Анна Стр. Викова като разгледа докладваното от Весела Ив. Евстатиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20225300601869 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по постъпила жалба от адв.Т. А. като защитник на подсъдимия Г. П. Г. срещу присъда № 138 от 27.06.2022г., постановена по НОХД № 104/2022г. по описа на Пловдивски районен съд. С присъдата подсъдимият Г. е признат за виновен в извършено престъпление по чл.343 ал.3 б.А вр.ал.1 б.Б вр.чл.342 ал.1 от НК и на основание чл. 55 ал.1 т.1 о т НК е осъден на пет месеца лишаване от свобода, условно, с изпитателен срок от три години и е бил лишен от право да управлява МПС за срок от 9 месеца на основание чл. 343г вр.чл. 37 ал. 1 т. 7 от НК. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства и е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на присъдата, изразяваща се в неправилно приложение на материалния закон.

Претендира се преквалифициране на деянието в по-леко наказуемо – по чл.343а ал.1 б.А вр. чл.343 ал.1 б.Б вр. чл.342 ал.1 от НК и освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност чрез ангажиране на административна такава по чл.78а от НК. Защитата счита, че установените по делото факти водят на извода за преквалификация на престъплението по чл.343а от НК, тъй като подсъдимият е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата.

1

Пред въззивния съд прокурорът от ОП Пловдив изразява несъгласие с възражения в жалбата и желае потвърждаване на акта на РС Пловдив.

Представителят на частния обвинител поддържа становището на прокурора, но изразява съгласие относно искането за намаляване на наказанието, ако окръжният съд прецени, че определеното такова от първостепенния съд не покрива критериите за справедливост. Защитата в пледоарията по същество атакува приетото в присъдата от първоинстанционния съд липса на основание за приложението на разпоредбата на чл.15 от НК, тъй като деецът в конкретната ситуация не е бил длъжен и не е могъл да предвиди настъпването на обществено-опасните последици. Алтернативно пледира за намаляване на наказанието лишаване от права от 9 на 3 месеца. Доводите на защитника се поддържат от подсъдимия.

Пловдивският окръжен съд след като провери изцяло правилността на присъдата съгласно чл.314 от НПК и като взе предвид становищата на страните, и приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:

От събраните по делото доказателства, настоящият съд намира за установена следната фактическа обстановка, възприета и от първоинстанционния съд:

Подсъдимият Г. Г. е правоспособен водач на моторно превозно средство с придобити категории В, М и АМ и притежавал СУМПС с № *, валидно до 27.12.2029 г. Подсъдимият нямал издадени административни актове, нито наказателни постановления за извършени нарушения по ЗДвП.

На 29.01.2020 г. подсъдимият Г. не бил на работа и решил да отиде на гости на свой приятел в *, обл. Пловдив. На обяд, около 12:00 часа на същия ден Г. се качил на лек автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“ с рег. № * и потеглил от гр. Пловдив към *. Пътувал по бул. „България“ в посока от хотел „Санкт Петербург“ към магазин „Алати“. След кръстовището между бул.

„България“ и бул. „Васил Априлов“ подсъдимият продължил движението си по бул. „България“ в средната пътна лента на северното платно за движение.

На светофара, на който се правил обратен завой за магазин „Лидл“, подс.Г. спрял на червен сигнал. След като светофарът подал разрешителна за преминаване зелена светлина, подсъдимият потеглил, като управлявал лекия автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“ с рег. № * по бул. „България“ в средната лента на северното платно за движение направо, в посока от изток на запад и със скорост от 42 км/ч.

В този пътен участък северното платно за движение на бул. „България“ 2 се състояло от три пътни ленти, разделени от единични непрекъснати линии, а движението по тях било еднопосочно и се осъществявало от изток на запад.

Северно от северното платно за движение и успоредно на него имало тротоар и велоалея. Северното платно за движение на бул. „България“ било отделено от южното, състоящо се също от три пътни ленти, посредством остров, представляващ затревена площ с ширина 3,20 метра. На около 250 м от светофара, от който потеглил Г. Г., в посока от изток на запад в северното платно за движение на бул. „България“ в гр. Пловдив се намирал участък, където била позиционирана хоризонтална пътна маркировка, обозначаваща пешеходна пътека тип „Зебра“. Пешеходната пътека минавала през двете платна за движение на бул. „България“ – северно и южно, като била ориентирана в посока север-юг срещу входа на Захарна фабрика в гр.

Пловдив, находяща се до южното платно на бул. „България“, където в близост имало и автобусна спирка. Нямало поставена светофарна уредба за регулиране пресичането на пешеходците, като посочената пешеходна пътека била сигнализирана с пътен знак Д17 „Пешеходна пътека“. На стълб за улично осветление откъм посоката, от която идвал подсъдимият, управлявайки лекия автомобил, имало поставен пътен знак А18 „Пешеходна пътека“, сигнализиращ наближаващата пешеходна пътека, който пътен знак бил изрисуван и върху трите ленти на северното платно за движение на бул.

„България“ в гр. Пловдив. Времето било облачно, с превалявания от дъжд, но с добра видимост на дневна светлина. Пътната настилка в района на пешеходната пътека била асфалтова и мокра, без неравности. Движението на автомобили по пътното платно не било интензивно.

Около 12:10 часа на 29.01.2020 г., управлявайки лек автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“ с рег. № * със скорост от 42 км/ч подсъдимият Г. Г. постепенно се приближавал към гореописаната пешеходна пътека тип „Зебра“. По същото това време свид. Г. Д., конституирана като частен обвинител на съдебното производство, се намирала на тротоара, северно от северното платно за движение на бул. „България“, в района на № 226. Тя била застанала точно пред гореописаната пешеходна пътека тип „Зебра“, като това й местонахождение било вдясно спрямо посоката на движение на подсъдимия Г.. Свид. Д. била облечена със зимно яке в светъл цвят и тъй като валял слаб дъжд, била сложила качулката му върху главата си. Тя възнамерявала да стигне до автобусната спирка, намираща се до Захарна фабрика в гр. Пловдив 3 от другата страна на бул. „България“. Докато стояла пред пешеходната пътека, Д. се огледала за преминаващи автомобили. В момента, в който погледнала в свое ляво, видяла, че в дясната пътна лента на северното платно за движение, която била най-близо до нея, имало спрял лек автомобил, неустановен по делото. Междувременно подсъдимият Г. се приближавал с автомобила си към същата тази пешеходна пътека, като още от светофара, от който бил потеглил по-рано на зелен сигнал, бил забелязал спрелия автомобил непосредствено преди пешеходната пътека в дясната пътна лента на северното платно за движение на бул. „България“. Въпреки че подсъдимият възприел маркираната пешеходна пътека и спрелия лек автомобил непосредствено преди нея в дясната пътна лента, не съобразил поведението си с пътната обстановка и условията на видимост. Същият не намалил скоростта си на движение, така че да има възможност да спре и да пропусне преминаващи по пешеходната пътека пешеходци. Подсъдимият Г. продължил да управлява лекия автомобил със скорост 42 км/ч в средната пътна лента на северното платно за движение на бул. „България“ в гр.

Пловдив. От своя страна Г. Д. изчакала да премине лекият автомобил, който се движил в средната пътна лента, след това се огледала отново и не видяла да идват други автомобили, като спрелият в дясната пътна лента автомобил все още бил там. Тогава частният обвинител предприела пресичане на пешеходната пътека на платното за движение в посока от север на юг, отдясно наляво пред спрелия в дясната пътна лента автомобил и пред управляваното от подсъдимия моторно превозно средство. Пешеходката Д. се движила с нормален ход, без да бърза. Когато излязла пред спрелия автомобил в дясната пътна лента на северното платно за движение на бул.

„България“ в гр. Пловдив и станала видима за подсъдимия Г. Г., който веднага реагирал като екстрено задействал спирачната система на управлявания автомобил. Въпреки това след около 1,86 секунди около средата на пешеходната пътека и в северното платно за движение настъпил удар. С предната си дясна част лекият автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“ с рег. № * ударил свид. Г. Д. в лявата страна на тялото й. След удара управляваният от подсъдимия лек автомобил се установил върху пешеходната пътека в средната лента на северното платно за движение на бул. „България“ в гр. Пловдив в района на № 226, а Д. паднала на платното за движение пред автомобила от дясната му страна и почувствала силна болка в 4 областта на дясното рамо, главата и лявото си коляно.

Подсъдимият незабавно излязъл от автомобила си и се притекъл на помощ на пострадалото лице, което било в съзнание и контактно, изказал съжаление за случилото се и се поинтересувал от състоянието й. Свидетелят * станал неволен свидетел на случилото се и също се притекъл на помощ. По време на произшествието той се движил с камион за извозване на отпадъци по бул. „България“ в южното платно за движение в посока от запад на изток от магазин „Алати“ към хотел „Санкт Петербург“. Камионът, който свид. * управлявал бил висок, което му осигурявало много добра видимост към пътната обстановка. Той видял как пешеходката Г. Д. пресичала пешеходната пътека. Забелязал и движещия се към нея лек автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“ с рег. № *. След като видял настъпилия удар между лекия автомобил, управляван от подсъдимия и пострадалата, * веднага спрял камиона си и се затичал към мястото на инцидента. Когато пристигнал, подсъдимият Г. бил до ударената пешеходка и се вайкал с думите: „Как не я видях!“. После той започнал да звъни от мобилния си телефон на ЕЕН: 112, но не успявал да се свърже. * го посъветвал, тъй като наблизо имало болница, а именно „УМБАЛ Пловдив“ АД, директно да откара до там момичето. * помогнал на подсъдимия да я качат на предната дясна седалка в автомобила, управляван от подсъдимия и последният бързо потеглил към лечебното заведение. Г. Д. била приета в Спешното отделение на „УМБАЛ-Пловдив“ АД за оказване на медицинска помощ. В резултат от настъпилото пътнотранспортно произшествие на пострадалата Г. Д. били причинени счупване на дясната ключица, довело до трайно затрудняване на движението на горния десен крайник за срок от около 2-3 месеца при благоприятен ход на оздравителните и рехабилитационни процеси, контузия на главата и контузия на лявото коляно. Дежурният лекар подал сигнал за настъпилото произшествие до полицията. Малко след това на место пристигнал полицейски екип на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Пловдив – свидетелите * и *. На място те установили подсъдимия, а същият им разказал какво се е случило. Полицейските служители изпробвали подс.Г. с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № ARDM 0249 за наличие на алкохол. Пробата била отрицателна. Издали на подсъдимия талон за медицинско изследване и Г. доброволно дал кръв за изследване.

Подсъдимият оказал съдействие при извършване на огледа на 5 местопроизшествието, като го посочил на полицейските служители.

Свидетелят * съставил констативен протокол за ПТП с пострадали лица от дата 29.01.2020 г. Установило се, че в изпратените за изследване проби кръв, взети от подсъдимия Г. Г. нямало наличие на етилов алкохол.

Описаната фактическа обстановка е правилно установена от първия съд. Производството в първото си съдебна фаза е протекло по реда на чл.371 т.1 от НПК, като пред съда са били непосредствено разпитани единствено свидетелите Г. Д., * * и *. Останалите гласни доказателствени източници и експертите заключения са били приобщени по реда на чл.283 от НПК с нарочно одобрение от съда, одобряващо изразеното от страните съгласие по чл.372 ал.3 от НПК.