Определение № 409 от 13.11.2023, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 409 гр. Пазарджик, 13.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елеонора П. Серафимова като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Търговско дело № 20235200900016 по описа за 2023 година

Искът подлежи на разглеждане по реда на Глава ХХХІІ от ГПК съгласно чл.365, т.1 от ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба на „А.” ООД в несъстоятелност, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.

„С. Т.” №*** представлявано от управителя Д. Г. М. срещу И. Л. К., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.С., ул.„О.“ № ***, в качеството му на синдик на „А.“ ООД-в несъстоятелност, с която са предявени претенции с правно основание чл.663, ал.4 ТЗ ( след изменението на ТЗ, публ.ДВ бр.66/2023 г. ) и при условията на евентуалност - чл.55, ал.1 ЗЗД, с цена на иска от 1000 лв. частично от общо 10 064,79 лева.

Твърди се, че с Решение от 07.10.2019 г. по т.д. №192/2019г. на ПзОС е обявена неплатежоспособността на „А.“ООД, открито е производство по несъстоятелност, постановена е обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника, назначен е временен синдик и е определена датата на първото събрание на кредиторите за 12.11.2019 г.

След проведеното събрание с определение от 19.11.2019 г. съдът назначил за постоянен синдик на ответника И. К., при постоянно месечно възнаграждение от 800 лв. без ДДС и определил дата на встъпването му в длъжност - 19.11.2019 г. По предложение на К. било определено месечното възнаграждение на счетоводител в размер на 100 лв. и същото било разрешено от съда с Определение от 16.12.2019 г. без да е гласувано от събранието на кредитори те, с начален период на изплащане м.януари 2020 г.

1

Изложени са твърдения, че без притеснение от ангажиране на отговорността му по чл.663 от ТЗ синдикът К. си позволил да включва в месечните си доклади допълнително суми, с които се разпоредил в своя полза и в полза на счетоводителя, надвишаващи определеното му възнаграждение от 800 лв., като никога не прилагал оправдателни документи към докладите за търсените от него разходи в повече от определеното му възнаграждение.

Същото се отнасяло и за счетоводителя, за когото неоснователно било давано разрешение на синдика да се разпорежда с тези суми. Твърди се, че полученото от синдика над определеното му възнаграждение от събранието на кредиторите водело до неоснователно обогатяване и ощетяване на дружеството и кредиторите.

Описана е хронология, инкорпорираща твърденията на ищеца относно ежемесечно исканите и разрешавани от съда по несъстоятелността парични средства за синдика и счетоводителя над фиксираното му месечно възнаграждение от 800 лв., които били надвзети в периода от м.ноември 2019г. до м.декември 2020 г., а именно: надвзета сума от К. за м.ноември 2019г. - 38,10 лв. Сочи се, че с молба №11228/06.12.2019г. синдика К. подал първи доклад за м. ноември 2019г., в който имал отработени 9 от общо 21 работни дни и претендирал 380,95 лв., с вкл. ДДФЛ, които съдът по несъстоятелността неос‐ нователно му разрешил да получи с Определение №802/16.12.2019г.

Излагат се доводи, че той трябвало да получава възнаграждение от 800 лв. месечно и всички разходи върху това възнаграждение по ДОПК и КСО били включени в него. Пояснява се, че по делото бил приложен отчета на временния синдик Зънгарова от 08.11.2019 г. , от който се виждало, че тя е поискала само месечното си възнаграждение 800 лв., без допълнително да начислява осигу ровки и ДДФЛ, което било правилно. надвзетата сума за м.декември 2019г. - 88,89 лв. Твърди се, че с молба №177/08.01.2020г. К. подал доклад и поискал да му бъде разрешено да се разпореди с 888,89 лв. за възнаграждение за м.декември 2019 г., в което отново е включил и ДДФЛ и с Определение от 10.01.2020г. съдът му разрешил да получи тази сума в пълен размер. надвзетата сума за м.януари 2020г. - 221,40 лв. С молба №1169/03.02.2020 г. К. представил доклад и поискал за м.януари 2020г.

2 да му бъдат платени 1021,40 лв. (с включени 800 лв. възнаграждение;

100 лв. възнаграждение за счетоводител, ДОО, ДЗПО, ЗО, ДОД), които съдът му разрешил да получи с Определение №83/05.02.2020 г.; надвзета сума за м.февруари 2020 г. - 242,40 лв. с молба №2282/04.03.2020 г. К. подал доклад и поискал да му бъдат разрешени, за м.февруари 2020 г. по същите пера, като с Определение № 156/05.03.2020 г. съдът му разрешил да се разпореди със сумата от 1042,40 лв. надвзета сума за периода 01.03-13.03.2020 г. и 14.05.-31.05.2020г. била в размер на 634,23 лв. С молба №4360/05.06.2020 г. К. поискал възнаграждение за него и за счетоводителя, ведно с данъци и осигуровки в размер на 1440,25 лв., като некоректно отбелязал, че в м.май има 12 вместо 11 работни дни и така начислил един ден в повече при определяне размера на възнаграждението си и това на счетоводителя, а с Определение №322/05.06.2020 г. съдът му разрешил да се разпореди с така заявената сума;

Надвзетата сума за м.юни 2020 г. с включената ф-ра от избрания от него счетоводител - 865,74 лв. С молба №5650/02.07.2020г. К. подал доклад за м.юни 2020г., с който поискал разрешение да се разпореди с 1365,74 лв. (за възнаграждения, данъци и осигуровки), но включил и отделна фактура, издадена от счетоводителя за счетоводна услуга към дружеството в размер на 300,00 лв., като с Определение №397/03.07.2020 г. съдът му разрешил да се разпореди със сумата 1693,74 лв. Твърди се, че в този етап от производството синдикът нямал правомощия да съставя ГДД и да подава ГФО за обявяване и фактурата, приложена от К., била единствено с цел да се усвоят 300 лв.;

Надвзетата сума за м.юли 2020г. - 565,74 лв. С молба №6971/05.08.2020г. К. подал доклад и поискал 1365,74 лв. за м. юли 2020г., които съдът му разрешил да получи с Определение №467/05.08.2020г.

Надвзетата сума за м.август 2020г. - 565,74 лв. С молба №260256/01.09.2020г. К. подал доклад за август 2020г. и поискал същата сума в размер на 1365,74 лева, отново с включени осигурителни, здравни вноски и ДОД, които съдът му разрешил да получи с Определение №260012/01.09.2020г..

3

Надвзетата сума за периода 13.03 - 14.05.2020 г. - 1080,62 лв. С молба № 260599/16.09.2020 г. през септември 2020 г. К. поискал сумата от 2731,48 лв. възнаграждение, ведно с осигуровките и ДДФЛ на него и счетоводителя за периода на извънредното положение 13.03 14.05.2020г., която сума била разрешена с

Определение

№260052/18.09.2020г. За този период дължимото за синдика възнаг‐ раждение е в размер - 1650,86 лева.;

Надвзетата сума за месеците септември, октомври, ноември, декември 2020 г. - в общ размер на 2262,96 лв. (по 565,74 лв. на месец). С молби № 261156/02.10.2020 г., 262318/03.11.2020 г., №243436/07.12.2020 г. и № 264596/28.04.2021 г. К. поискал разрешение от съда да се разпореди от особената сметка за изплащане на възнаграждения, данъци и осигуровки за месеците септември, октомври, ноември, декември 2020г., за всеки месец по 1365,74 лв. С определения № 260073/05.10.2020 г., №260163/05.11.2020 г., №260234/08.12.2020 г. и №260278/29.04.2021 г. съдът му разрешил за всеки един от тези месеци да получи ис каните суми.

Твърди се, че за надвзетите суми в периода м. ноември 2019г. - м. декември 2020г. с молба №266195/13.07.2021 г. ищецът поискал от съда по несъстоятелността да приложи разпоредбата на чл.663, ал.1 от ТЗ, в отговор на което последвала резолюцията на съдията, че тази отговорността би могла да се ангажира в отделно производство.

След като бил освободен като постоянен синдик през месец май 2021 г., съдът го назначил за служебен синдик на 02.07.2021 г. След това на 14.07.2021 г. било проведено събрание на кредиторите, на което К. отново бил избран за постоянен синдик с месечно възнаграждение 850 лв. без ДДС.

С молба вх. №267491/03.11.2021 г. синдикът представил отчета си за м.октомври 2021г., с който поискал от съда разрешение да се разпореди с особената сметка, за да му бъде изплатено частично възнаграждение за м. януари 2021 г. в размер на 600 лв. от 800 лв. и пълното възнаграждение на счетоводителя в размер на 100 лв., които суми била разрешена с Определение от 04.11.2021г. съдът му е разрешил да се разпореди с особената сметка и за те зи суми.

Сочи се, че в периода от 23.12.2020г. до 25.03.2021 г. производството по 4 несъстоятелност било спряно, поради наличие на престъпни обстоятелства. С определение от 09.12.2022 г. по т.д. №192/2019 г. съдът разрешил на синдика по постъпила от него молба-доклад от 07.12.2022 г. да се разпореди със сумата в общ размер 1 200 лв., както следва: 200 лв.- част от дължимото възнаграждение на синдика за м.януари 2021 г. от общото такова в размер на 800 лв.; възнаграждение на синдика за м.февруари 2021 г. в размер на 800 лв.; възнаграждение за счетоводно обслужване за м.февруари и м.март 2021 г. в размер на 200 лв., при което надвзетата сума по този доклад била 1200 лв., а от предходния доклад - 700 лв.

С представения окончателен отчет от 31.05.2021 г. К. отново не посочил да е извършил нещо конкретно през м.януари, м.февруари и м.март 2021г., за които му било присъдено възнаграждение в пълен размер. Същото се отнасяло и счетоводителя, а срещу окончателния отчет на синдика постъпило и възражение вх. №265469/08.06.2021 г.

С Определение от 29.12.2022 г. съдът по несъстоятелността разрешил на синдика да се разпореди с още 931.48 лв., представляваща ДОО за синдика за м.януари и февруари 2021 г. и за м.февруари и м.март 2021 г. за счетоводителя, ДЗПО за синдика за м.януари и февруари 2021 г. и за м.февруари и март 2021 г. за счетоводителя, здравноосигурителни вноски за синдика за м.януари и м.февруари 2021 г. и за м.февруари и м.март 2021 г. за счетоводителя и ДОД за синдика за м.януари и м.февруари 2021 г. и за м.февруари и м.март 2021 г. - за счетоводителя. Тази сума била поискана за период, в който производството е спряно, като в този период надвзетата сума възлизала на 931,48 лв.

Излагат се твърдения, че надвзетата сума за м.март 2021 г. е 1233,23 лв. С молба вх. №260010/04.01.2023 г. синдикът поискал да му се изплати месечно възнаграждение за м.март 2021 г. с начислени върху него осигуровки и ДДФЛ в общ размер на 1233,23 лв., които съдът му разрешил.

Обобщено е, че описаните суми от 700 лв., 1 200 лв., 931,48 лв., както и 1233,23 лв. за възнаграждения, осигуровки и ДДФЛ за периода м. януари м. март 2021г. били неоснователно получени при спряно производство.

Изтъква се в тази връзка, че ако възнаграждението, определено от събранието на кредиторите е дължимо, то било само в размер на 800 лв. без ДДС и не следвало да се дължи при спряно производство, както съдът не присъдил 5 такова за времето на извънредното епидемиологично положение през м.март, м.април и м.май 2020г., като впоследствие за този период синдикът получил възнаграждението си след като то било изрично гласувано и прието на 15.09.2020г. от събрание на кредиторите. Сочат се съображения. Цитира се съдебна практика - Определение от 16.01.2018 по т.д. №101/2017г. на ОСВраца.

Въденият петитум е да се осъди ответника да заплати на „А-Г‘ООД - в несъстоятелност, сумата от 1000 лева, представляваща част от общо претендираните 10 064,79 лв., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Претендират се разноските. Сочат се писмени доказателства.

Не са направени други доказателствени искания.

В срока по чл. 367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника К., чрез пълномощника му адв. Н. Т. (АК-П.), с който се оспорва както допустимостта, така и основателността на предявените искове.

Излагат се съображения за нередовност на исковата молба. Изтъква се в тази насока, че се претендирали частично 1000 лв. от общо дължим сбор от всички „надвзети“ суми в размер на 10 064,79 лв., но същевременно частичната претенция надвишавала всяка една от отделно посочените в ИМ надвзети суми и по този начин не ставало ясно каква част от всеки един от множеството обективно съединени искове се предявява, т.е. дали всеки от тях е предявен като частичен и ако да - до какъв размер. Излагат се съображения.

По същество се оспорва да са налице елементите на фактическия състав на отговорността на ответника по реда на чл. 663, ал. 3 от ТЗ.