Решение № 2 от 05.01.2026, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Въззивно гражданско дело 451/2025
- Вид
- Решение № 2
- Подписан
- 05.01.2026
- Състав
- КРАСИМИР СТЕФАНОВ МАРИНОВ, МОНИКА ПЛАМЕНОВА ДОБРИНОВА, МАРИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА МИЛУШЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 346 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 416 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 424 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 116, ал. 1, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 5, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№2 гр. Перник, 05.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ
Членове:
МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Въззивно гражданско дело № 20251700500451 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 294, вр. с чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 451 от 14.07.2025 г. по гр.д. № 1349/ 2024 г., по описа на ВКС, I ГО, е отменено въззивно решение № 450/ 30.11.2023 г. по гр.д. № 388/ 2023 г., по описа на Окръжен съд – Перник, в частта, с която е потвърдено решение № 180/ 22.02.2023 г. по гр.д.
№ 6395/ 2021 г., по описа на Районен съд – Перник, в частта, с която е отхвърлена заявената по реда на чл. 346 ГПК претенция от Б. Й. М. срещу П. Й. М. за разликата над присъдените 1170,60 лева за претендираната сума в касационното производство в размер на още 3925,88 лева, представляваща платена от него като наследник стойност на топлинна енергия за съсобствен апартамент № *** , находящ се в ***, вповече от припадащата му се част от задължението на наследодателя Й. Б. М., и делото е върнато за разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Перник с указания за изясняване на въпроса образувано ли е изпълнително дело през 2015 г. за събиране на вземането по изпълнителен лист от 2010 г. и има ли плащания по същото, като е посочено, че установяването на тези факти има значение за преценката дали претенцията на касатора е погасена по давност или погасителната давност е прекъсната на основание чл. 116, ал. 1, б. „в“ ЗЗД с предприети действия по принудително изпълнение и евентуално извършени ли са плащания на чуждо задължение.
Въз основа на горното предмет на настоящото производство е въззивна жалба на Б.
Й. М. срещу решение № 180/ 22.02.2023 г. по гр.д. № 6395/ 2021 г., по описа на Районен съд – Перник, в частта, с която е отхвърлена претенцията му срещу П. Й. М. по чл. 346 ГПК за платена от него като наследник на Й. Б. М. стойност на топлинна енергия, доставена в съсобствен с ответника апартамент № *** , находящ се в ***, вповече от припадащата му се част от задължението на наследодателя им за разликата над присъдените 1170,60 лева до 5096,48 лева (за сумата 3925,88 лева). В жалбата са изложени съображения, че 1 първоинстанционният съд неправилно приел, че сумите по изпълнително дело № 821/ 2019 г., по описа на ЧСИ С.Б., свързани с ползването на придобит по наследствено правоприемство от страните апартамент № *** , находящ се в ***, които са събрани принудително от Б. Й. М., били погасени по давност към момента на събирането им поради обстоятелството, че давността не е била прекъсвана от издаването на изпълнителния лист от 01.01.2010 г. до 2019 г. С оглед на тези съображения мотивирал извод, че платената сума от 3925,88 лева по изпълнителното дело не се дължи от ответника по претенцията.
Жалбоподателят посочва, че въз основа на същия изпълнителен лист било образувано изпълнително дело през 2010 г., по описа на ЧСИ А.В., по което постъпили суми, както следва: на 22.11.2010 г. – 86,20 лева и на 20.12.2010 г. – 86,20 лева. Впоследствие – на 03.09.2015 г. било образувано ново изпълнително дело, а на 31.05.2019 г. била подадена нова молба за образуване на изпълнително дело до ЧСИ С.Б., въз основа на която бил образуван последващ изпълнителен процес. С оглед на тези обстоятелства въззивникът поддържа, че събраната от него сума чрез налагане на запор върху трудовото му възнаграждение по изпълнително дело № 821/ 2019 г., по описа на ЧСИ С.Б., не била погасена по давност към момента на плащането.
Въззиваемият П. Й. М. не е подал отговор на жалбата. В хода на устните състезания по гр.д. № 388/ 2023 г., по описа на Окръжен съд – Перник, същият чрез процесуалния си представител – адв. А. изразява становище, че решението на първоинстанционния съд е правилно, а възраженията на жалбоподателя не съответстват на събраните по делото доказателства. Заявява, че процесното претендирано задължение, предмет на предявената от Б. Й. М. претенция по сметки в делбата, било погасено по давност.
Окръжен съд – Перник, като разгледа събраните по делото доказателства и взе предвид твърденията и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
С решение № 426/ 26.04.2022 г. по гр.д. № 6395/ 2021 г., по описа на Районен съд – Пенрик, е допусната съдебна делба между П. Й. М. и Б. Й. М. на два недвижими имота, както следва: апартамент № *** , находящ се в ***, с идентификатор *** и апартамент
№ *** , находящ се в ***, с идентификатор ***, съсъобствеността върху които възникнала въз основа на наследствено правоприемство от родителите им Й. Б. М. и И. П. М., при квоти – по ½ ид.ч. за всеки от съделителите. Във втората фаза на делбеното производство по извършването на съдебната делба Б. Й. М. предявил против П. Й. М. по реда на чл. 346 ГПК претенция за платена от него като наследник на Й. Б. М. стойност на топлинна енергия, доставена в апартамент № *** , находящ се в ***, вповече от припадащата му се част от задължението на наследодателя им.
По отношение на същата Б. Й. М. заявил, че по изпълнително дело № 821/ 2019 г., по описа на ЧСИ С.Б., са събрани принудително от него въз основа на наложен запор върху вземания по банкови сметки и върху трудовото му възнаграждение суми в общ размер 4389 лева в полза на „Топлофикация – Перник“ АД. Същият предявил срещу П. Й. М. и претенции по сметки за суми, събрани по други изпълнителни дела, които не са предмет на настоящото въззивно производство.
Ответникът по претенцията по чл. 346 ГПК - П. Й. М. оспорил основателността й, като посочил, че Б. Й. М. е платил негови лични задължения, както и че в рамките на изпълнителния процес съдебният изпълнител не може принудително да събира суми, дължими от друг наследник, доколкото при наследяване не възникна солидарна отговорност между наследниците. Отделно от това П. Й. М. навел възражение, че към момента на принудителното събиране на сумите задължението към третото лице било погасено по давност, поради което претенцията по сметки, предявена от Б. Й. М. към него, е неоснователна.
Пред първоинстанционния съд е представено и прието като писмено доказателство копие от удостоверение с изх. № 27721/ 28.06.2022 г., издадено от ЧСИ С.Б., според което изпълнителното дело било образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.
№ 3194/ 2009 г., по описа на Районен съд – Перник, със страни „Топлофикация – Перник“ 2
АД срещу Й. Б. М. за суми, дължими за имот - апартамент № *** , находящ се в ***. В качеството на наследници били конституирани П. Й. М. и Б. Й. М.. В периода от 10.01.2022 г. до 10.06.2022 г. въз основа на наложен запор върху трудовото възнаграждение на Б. Й. М. била събрана сума в общ размер 4389 лева. Според удостоверението с постановление от 10.06.2022 г. изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 2 ГПК по отношение на Б. Й. М..
Съгласно приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза в първоинстанционното производство, което не е оспорено от страните, изпълнително дело № 821/ 2019 г., по описа на ЧСИ С.Б., е образувано въз основа на молба на „Топлофикация – Перник“ АД срещу Й. Б. М. за принудително събиране на суми по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 3194/ 2009 г., по описа на Районен съд – Перник, както следва: 3581 лева – стойност на топлинна енергия за периода от 01.04.2005 г. до 01.07.2009 г., доставена в апартамент № *** , находящ се в ***, вх. *** , ведно със законната лихва върху главницата от 09.10.2009 г. до окончателното й изплащане, 845,33 лева – лихва за забава за периода от 30.05.2005 г. до 05.10.2009 г., както и 202,79 лева – съдебни разноски. В изпълнителното производство били конституирани като длъжници в качеството им на наследници на Й. Б.
М. - П. Й. М. и Б. Й. М.. От последния била събрана сума в общ размер 4389 лева, но му били възстановени 463,12 лева. От П. Й. М. не били събрани парични суми. С постановление от 10.06.2022 г. изпълнителното дело било прекратено по отношение на Б. Й.
М. на основание чл. 433, ал. 2 ГПК. В заключението е отбелязано, че към 10.06.2022 г. общият размер на дълга възлиза на 7842,76 лева, от които задължението на П. Й. М. е в размер на 3916,88 лева, а това на Б. Й. М. – 3916,88 лева, че от Б. Й. М. са събрани 3925,88 лева, както и че в платената от него сума е включена такса банков превод в размер на 9 лева.
С решение № 180/ 22.02.2023 г. първоинстанционният съд отхвърлил претенцията на Б. Й. М. по чл. 346 ГПК за сумите, принудително събрани от него по изпълнително дело № 821/ 2019 г., по описа на ЧСИ С.Б., като приел, че изпълнителният лист, въз основа на който е образувано делото, е издаден през 2010 г., а изпълнителният процес е започнал през 2019 г., поради което възражението на П. Й. М., че към момента на принудителното събиране на сумите от Б. Й. М. вземанията към „Топлофикация – Перник“ АД били погасени по давност е основателно. Въз основа на тези доводи посочил, че събраната сума не подлежи на възстановяване от ответника по претенцията.
С решение № 450/ 30.11.2023 г. по в.гр.д. № 388/ 2023 г., по описа на Окръжен съд – Перник, е потвърдено решението на първоинстанционния съд в посочената част, като въззивният състав споделил извода на първоинстанционния, че към момента на принудителното събиране на сумата от 3925,88 лева от Б. Й. М. по изпълнително дело № 821/ 2019 г., по описа на ЧСИ С.Б., вземането към „Топлофикация – Перник“ АД било погасено по давност, поради което не подлежи на възстановяване от П. Й. М.. В решението е изложено, че не са събрани данни да е образувано друго изпълнително дело преди изпълнително дело № 821/ 2019 г., по описа на ЧСИ С.Б., поради което с изтичането на петгодишен давностен период, считано от издаването на изпълнителния лист – до 01.01.20215 г. вземането било погасено по давност.
След постановяването на решение № 451 от 14.07.2025 г. по гр.д. № 1349/ 2024 г., по описа на ВКС, I ГО, с което е отменено въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлена заявената по реда на чл. 346 ГПК претенция от Б. Й. М. срещу П. Й. М. за сумата 3925,88 лева, представляваща платена от него като наследник стойност на топлинна енергия за съсобствен апартамент № *** , находящ се в ***, вповече от припадащата му се част от задължението на наследодателя Й.
Б. М., и връщането на делото за разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Перник и въз основа на дадените указания от касационната инстанция е изискана и приета като писмено доказателство справка с вх. № 6251/ 10.10.2025 г., издадена от ЧСИ С.А. с рег. № *** на КЧСИ, според която изпълнително дело № 894/ 2015 г., по описа на ЧСИ А.В., е образувано на 03.09.2015 г. по молба на „Топлофикация – Перник“ АД въз основа на изпълнителен лист, издаден на 08.01.2010 г. по ч.гр.д. № 3194/ 2009 г., по описа на Районен съд – Перник, със 3 страни - „Топлофикация – Перник“ АД и Й. Б. М.. В нея е отбелязано, че по делото няма извършени плащания и принудително събрани суми от длъжника.
Прието е и копие от изпълнителен лист, издаден на 08.01.2010 г. по ч.гр.д. № 3194/ 2009 г., по описа на Районен съд – Перник, въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, в полза на „Топлофикация – Перник“ АД срещу Й. Б. М. за сумите: 3581 лева – стойност на топлинна енергия за периода от 01.04.2005 г. до 01.07.2009 г., доставена в апартамент № *** , находящ се в ***, ведно със законната лихва върху главницата от 09.10.2009 г. до окончателното й изплащане, 845,33 лева – лихва за забава за периода от 30.05.2005 г. до 05.10.2009 г., както и 202,79 лева – съдебни разноски. Върху гърба на изпълнителния лист е отбелязано от ЧСИ А.В., че е платена сумата 86,20 лева на 22.11.2010 г., както и сумата 86,20 лева – на 20.12.2010 г. Поставен е печат, подписан от частен съдебен изпълнил, удостоверяващ, че изпълнително дело № 894/ 2015 г., образувано на 03.09.2015 г. с последно валидно изпълнително действие от 03.09.2015 г., е прекратено на основание чл.