Решение № 1838 от 12.11.2018, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Частно наказателно дело 4417/2018
- Вид
- Решение № 1838
- Подписан
- 12.11.2018
- В сила
- 20.11.2018
- Състав
- ВАЛЕНТИН ТОДОРОВ ПУШЕВСКИ
Цитирани разпоредби
- чл. 157 · Закон за здравето
- чл. 162, ал. 1 · Закон за здравето
- чл. 162, ал. 2 · Закон за здравето
- чл. 162, ал. 3 · Закон за здравето
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1838 / 12.11.2018 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в открито съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ с участието на секретаря Мария Миланова и прокурор Ивелина Паскова, след като разгледа докладваното от съдията ч.н.д. № 4417 по описа за
2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по ч.н.д. № 4417 по описа за 2018 г. на Районен съд – Варна е образувано във връзка с депозирано в съда по реда на чл. 157 от Закона за здравето предложение от Ив.
Паскова – прокурор при Районна прокуратура – Варна за назначаване на съдебно – психиатрична експертиза по отношение лицето С.С.Г., с
ЕГН: **********,***, с оглед установяване на евентуални данни за наличието на медицински критерий за настаняване на лицето в специализирано психиатрично лечебно заведение.
В проведеното на 12.12.2018 г. открито съдебно заседание по делото, представителят на Районна прокуратура – Варна изразява своята позиция, че с оглед събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства, а и от заключението на изготвената съдебно – психиатрична експертиза се установява, че действително са налице социалните и медицински критерии за настаняване на лицето, чието освидетелстване се иска – С.С.Г. в специализирано болнично заведение, за да й бъде оказана психиатрична медицинска помощ. Представителят на държавното обвинение предлага съдът да се съобрази със заключението на вещото лице по отношение типа на здравното заведение, в което да бъде настанена осв. Г., както и по отношение срока на лечението.
Процесуалният представител на осв. Г. – адв. Н.В.
*** се присъединява изцяло към становището на Варненската районна прокуратура, намирайки, че съдът действително следва да постанови принудително лечение за освидетелстваното лице, тъй като безспорно са налице медицински и социален критерий за това.
Съдът придоби непосредствени впечатления от осв. С.С.Г. по време на проведеното на 05.11.2018 г. открито съдебно заседание, като същата наведе редица твърдения, а именно, че полага грижи за двете си деца, макар и да не знаеше имената им, които според нея живеят в дом за сираци в гр. Шумен – твърдение изцяло опровергано от свидетелските показания, събрани в хода на съдебното следствие, както и, че самата тя живее в апартамент в ж.к. „Владислав Варненчик“ – също твърдение, което беше опровергано от събраните в хода на съдебното производство доказателства.
От фактическа страна се установи следното:
Осв. С.С.Г. е на 37 години, като живее предимно в дома на св. Г.Р.Н. ***, която е майка на мъжът, с когото осв. Г. живее на семейни начала и от когото има две деца. Осв. Г. е адресно регистрирана в гр. Белослав, обл. Варна, ул. „Роза“ № 30, където живее нейния по – възрастен брат С. А.М., но взаимоотношенията между двамата са силно обтегнати и осв. Г. почти не посещава къщата му.
През 2001 г. се появили първите симптоми на психично заболяване, като освидетелстваната започнала да се държи агресивно към околните граждани, често предизвиквала конфликти, изпадала в невъзможност да сдържа гнева си.
Считано от 2001 г. до към настоящия момент същата е била многократно лекувана (вкл. и по принудителен ред) в различни психиатрични болници на територията на Република България, като е диагностицирана със заболяване „Параноидна шизофрения“.
През лятото на 2018 г. осв. Г. отново започнала да се държи агресивно към своите близки хора, вкл. към свидетелите Г.Р.Н. и С.М.С., като отправяла вербални заплахи и закани към тях. Не полагала никакви грижи за двете си деца, като дори един ден през летните месеци на 2018 г. хвърлила лопата срещу едното от децата.
Често излизала в тъмната част от денонощието от дома си, без да уведоми близките си за своето местонахождение, като се случвало да не се прибере по няколко дни в дома си.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
За да бъде настанено лице за задължително лечение в лечебно заведение е необходимо да бъдат налице кумулативно, предвидените в Закона за здравето предпоставки, които условно могат да бъдат обособени в две групи – от медицински и от социален характер.
Самият медицински критерий – основанието за настаняване на лице за задължително лечение е рамкиран в разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т.
1 и т. 2 от Закона за здравето – лицето следва да страда от психично заболяване, характеризиращо се със сериозно нарушение на психичните функции (психоза или тежко личностово разстройство) или трайна психична увреда, в резултат на психично заболяване, умерена, тежка или дълбока умствена изостаналост или съдова и сенилна деменция.
От заключението на изготвената по делото съдебно
– психиатрична експертиза, което съдът намира за обективно, безпристрастно и компетентно изготвено, се установява, че С.С.Г. страда от параноидна шизофрения. Вещото лице пояснява, че шизофренните разстройства най – общо се характеризират с фундаментални и характерни отклонения в мисленето и възприятията, и с афект, който е или несъответен или притъпен. Яснотата на съзнанието и интелектуалните възможности обикновено са запазени, въпреки че с течение на времето може да настъпи известен когнитивен дефицит. Вещото лице допълва, че нарушенията засягат най – основните функции, които дават на здравия човек чувство за индивидуалност, неповторимост и самостоятелност. Най – интимните мисли, чувства и действия често се преживяват като узнавани от или споделени с околните, поради което могат да се развият обяснителни налудности в смисъл, че са налице естествени или свръхестествени сили, които да влияят върху мислите и постъпките на заболелия по начини, които често според вещото лице са нелепи. Болките могат да се преживяват като средоточие на всички събития. Халюцинациите – особено слухови – са чести и могат да коментират поведението или мислите на лицето.
Възприятната дейност е често нарушена и по други начини: цветовете или звуците могат да изглеждат необичайно ярки или качествено променени, а маловажни особености на обикновени неща да се възприемат като по – значими от прдмета като цяло или от ситуацията.
Вещото лице д-р. Б. обобщава, че психичното заболяване на освидетелстваното лице е с давност от 17 години и не са регистрирани пълноценни ремисии, тъй като Г. е приемала поддържаща терапия. Честите хоспитализации са по повод неадекватно психотично мотивирано поведение.
Вещото лице е повече от категорично, че осв. Г. не проявява критично отношение към заболяването си и отказва предложеното й доброволно лечение – впрочем в абсолютно идентична посока са показанията на свидетелите Н. и С., които са единодушни и повече от категорични, че осв. Г. не приема предписаните й медикаменти.
Вещото лице също така застъпва позиция, че поведението на осв. Г. в последно време е изцяло болестно мотивирано, поради което същата би могла да представлява опасност както за себе си, така и за околните граждани, вкл. за най – близките си хора, с които живее в едно домакинство.
Въз основа на гореизложените съображения, вещото лице обобщава, че е налице медицинския критерий за приложение на задължителни медицински мерки, съгласно чл. 157 от Закона за здравето.
Вещото лице предлага освидетелстваното лице да постъпи в Държавната психиатрична болница в с. Карвуна, общ. Балчик за срок от 3 (три) месеца.
Преценявайки заключението на съдебно – психиатричната експертиза, съдът намира, че е налице в конкретния случай медицинския критерий за приложението на разпоредбата на чл. 157 от Закона за здравето.
Същевременно от показанията на св. Г.Р.Н. и св. С.М.С., безспорно се установява, че поведението и действията на осв. С.С.Г. са опасни не само за нея самата, но и за близките й хора, вкл. и за малолетните й деца.
Свидетелите Н. и С. подробно разказаха за конкретни постъпки на освидетелстваната, които са предизвикали искрена тревога и уплаха у тях. Осв. Г. съвсем безпричинно е хвърлила към тялото на малолетната си дъщеря лопата – постъпка, която не се нуждае от специален коментар и която красноречиво говори, че не вземането на мерки за принудителното лекуване на осв. Г. може да има фатални и необратими последици.
Поради изложените причини, съдът намира, че в конкретния случай е налице и социалния критерий за настаняването на осв. С.С.Г. в психиатрично лечебно заведение, където същата да бъде лекувана, тъй като съдът намира, че осв. Г. е опасна за живота и здравето на своите най – близки хора, с които живее в едно домакинство в гр. Игнатиево.
Поради изложените аргументи, съдът счита, че следва да настани С.С.Г. в Държавна психиатрична болница – Карвуна в с. Карвуна, общ. Балчик за срок от 3 месеца.
Същевременно съдът приема, с оглед на заключението на съдебно – психиатрична експертиза, че освидетелстваната Г. не може сама да дава информирано съгласие за своето лечение по смисъла на чл. 162, ал. 2 от Закона за здравето, поради което следва да се определи лице от кръга на лицата, предвидени в разпоредбата на 162, ал. 3 от Закона за здравето, което да дава информирано съгласие за лечението му. Действително най – близките хора на осв. Г. ***, но според съда не би било удачно именно те да изразяват информирано съгласие за лечението й, предвид меко казано сложните взаимоотношения между тях. В крайна сметка лицето, което трябва да изразява информирано съгласие за лечението на осв. Г. би трябвало да бъде обективно и безпристрастно, като предвид обтегнатите отношения между свидетелите от една страна и освидетелстваната от друга страна, съдът не може да се ангажира с позиция, че двамата свидетели съвсем безпристрастно ще изразяват съгласие за лечението на осв. Г.. С идентични аргументи съдът отхвърля и възможността брата на освидетелстваната – Станьо Атанасов Мирчев да дава информирано съгласие за лечението й. Така, че за да се избегнат всякакви съмнения и подозрения по отношение вида и продължителността на лечението на осв. Г., според съда би било най – разумно лицето, което следва да изразява информирано съгласие за лечението на осв. Г. да бъде лице, определено от кмета на Община Балчик, където е местонахождението на специализираното лечебно заведение, в което следва да бъде хоспитализирана и настанена освидетелстваната.
Мотивиран от гореизложеното и на основание разпоредбата на чл. 162, ал. 1 от Закона за здравето, съдът Р Е
Ш И:
НАСТАНЯВА С.С.Г., с
ЕГН: **********, с адрес: *** за задължително лечение при стационарна форма за срок от 3 (три) месеца в Държавна психиатрична болница в с. Карвуна, общ.
Балчик.
НАЗНАЧАВА за лице, което да изразява информирано съгласие за лечението на С.С.Г. – лице, определено от кмета на Община Балчик, на основание разпоредбата на чл. 162, ал. 3 от Закона за здравето.
Решението може да се обжалва и протестира в 7 – дневен срок от датата на постановяването му пред Окръжен съд – Варна.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се изпрати на Държавна психиатрична болница в с. Карвуна, общ. Балчик, за сведение и за изпълнение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: