Решение № 938 от 24.07.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 938 гр. Варна, 24.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Ивелина Владова при участието на секретаря Петя П. П. като разгледа докладваното от Константин Д. И. Въззивно гражданско дело № 20233100500766 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по две въззивни жалби, както следва:

Въззивна жалба от Община Варна, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 3865/08.12.2022 г., постановено по гр. дело № 18425/2021 год. по описа на РС-Варна, В ЧАСТТА МУ, с която общината е осъдена да заплати на Б. Г. А. ЕГН **********, с адрес: *******, на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от 9 000 лева, представляваща дължимо от ответника, като възложител на работата по поддръжка на общинските пътища и тротоарите, парично обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, вследствие на настъпило на 31.03.2021 г. увреждане от спъване на тротоара при пресичане на бул. ******, изразяващи се в причинени болки и страдания, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на увреждането (31.03.2021г.) до окончателното й изплащане.

Насрещна въззивна жалба от Б. Г. А. от гр. Варна, подадена чрез процесуален представител, срещу горното решение В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен за сумата от 3000 лева, съставляваща разликата над 9000 лева до претендираните 12 000 лева, предявения от нея иск по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, за осъждането на ответника, като възложител на работата по поддръжка на общинските пътища и тротоарите, да й заплати сумата от 12 000 лева – обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, вследствие 1 настъпило на 31.03.2021 г. увреждане от спъване на тротоара при пресичането на *****, изразяващи се в причинените болки и страдания, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането (31.03.2021 г.) до окончателното й изплащане.

В жалбата на Община Варна са наведени оплаквания, че решението в атакуваната част е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон при допуснати нарушения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат до неправилна преценка и анализ на събраните доказателства, в резултат на което решението в осъдителната му част е и необосновано.

Твърди, че по делото не е установено мястото на настъпването на процесния инцидент, доколкото в искова молба са изложени твърдения, че увреждането е настъпило на тротоар, а според показанията на свидетелката Н.

Г. /дъщеря на ищцата/ ищцата се е спънала и паднала „на плонж“ на средата на шосето. Твърди се също, че липсват доказателства, от които да бъде направен безспорен и категоричен извод за наличието на процесната неравност – надигната от корените на дървета тротоарна плочка. Изводът на съда в тази насока е изграден единствени въз основа на показанията на свидетелката Н. Г. /дъщеря на ищцата/, без да бъде съобразено, че свидетелката не е била очевидец на твърдяния инцидент, не се е намирала на мястото където се твърди, че е настъпило увреждането и не е възприела лично злополуката. Неправилно са кредитирани като достоверни показанията на сочената свидетелка, като преценката им не е съобразена с разпоредбата на чл. 172 от ГПК и не е отчетена заинтересоваността на свидетелката, която е дъщеря на ищцата, като в тази насока не са изложени мотиви от първоинстационния съд.

Наведени са и оплаквания, че неправилно е счетено за неоснователно вързаржението на ответника по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване от страна на ищцата за настъпването на вредите, както и че при определяне на обезщетението е нарушен установения в чл. 52 ЗЗД принцип.

Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната от ответника част и за постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен, а в условията на евентуланост – обезщетението за пнеимуществени вреди да бъде намалено.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна – ищцата Б. Г. А. от гр. Варна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, счита решението в обжалваната от ответника по иска част за правилно и настоява да бъде потвърдено в тази част.

В насрещната въззивна жалба са наведени оплаквания, че решението в атакуваната от ищцата част е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон при допуснати нарушения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат до неправилна преценка и анализ на събраните доказателства, в резултат на което решението в тази част е и необосновано. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди е нарушена нормата на чл. 52 ЗЗД. Не е съобразено, че 2 в случая оздравителният период е продължил по – дълго от обичайния за подобен вид травми, не е съобразено също, че и към настоящия момент е налице затруднение в движението на левия горен крайник на ищцата, което ще остане завинаги и ще и ще й се налага да ползва помощ от друго лице. Не са съобразени и икономическите условия в страната при настъпването на увреждането, както и съдебната практика относно размера на обезщетението в подобни случаи.

Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната от ищцата част и за постановяване на друго, с което искът й за обезщетение за неимуществени вреди да бъде уважен в пълния предявен размер.

В съдебно заседание всяка страна чрез процесуален представител поддържа въззивната си жалба и оспорва жалбата на насрещната страна.

Съдът съобрази следното:

Предявен е иск по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД.

В исковата си молба ищцата Б. Г. А. от гр. Варна е навела следните твърдения:

На 31.03.2021 г. около 16 ч. е пресичала *****, близо до дома си, за да се срещне с внучката си З.В., която се задавала от отсрещната страна. Двете платна на булеварда са разделени от тротоар с ширина от около 40 метра, в който са оформени градинки за отдих и пейки. След като се качила на тротоара и направила наколко крачки, ищцата се спънала в надигната от корените на дърветата плочка и паднала на земята. Участъкът от тротоара, разделящ двете платна на булеварда, където е паднала ищцата, е опасен – много плочки са надигнати от корените на дърветата, а други плочки са пропаднали. При падането ищцата почувствала остра болка в рамото; при прибирането си у дома накуцвала, но основната болка била в рамото. След падането цяла нощ изпитвала силни болки в лявата ръка и рамото. На следващия ден потърсила медицинска помощ и при прегледа се установило, че ищцата има счупване на лявата раменна кост. След поставената диагноза първоначално наблюдаващият лекар предписал оперативно лечение с поставяне на планка и щифтове, обаче поради напредналата възраст на ищцата и наличието на белодробна фиброза, счупеният крайник е бил обездвижен и е предписано стационарно лечение. Освен счупената раменна кост пострадалата е била с кръвонасядания и синини на ударената страна.

Твърди, че в последващия период на лечение за ищцата са се грижили дъщеря й и внучката й, като през това време не можела сама да се обслужва, била обездвижена и се нуждаела от постоянна помощ и грижи. Във връзка с обездвижването се обострили дихателните проблеми и белодробната фиброза, и често вдигала високо кръвно налягане. Излага, че към настоящия момент продължава да се възстановява от травмата, като движенията на травмираната й лява ръка са силно ограничени и болезнени. Провежда рехабилитация и приема медикаменти, като не се предвижда някога да възстанови изцяло подвижността си. Ищцата твърди, че в резултат на получената травма е преживявала болки и страдания, което са със сила и интензитет над обичайните, предвид напредналата й възраст и ограничените 3 възможности за възстановяване. Твърди, че нараняванията й са в резултат на падане по компрометиран участък от тротоар в границите на територията на Община Варна, която е длъжна да ги поддържа в добро състояние на основание чл. 30, ал. 4 ЗП, поради което и общината отговаря за причинените вреди от неизпълнение на това задължение от служителите й.

В съответствие с наведените твърдения е и отправеното искане – за осъждането на община Варна, като възложител на работата по поддържането на общинските пътища и тротоари, да й заплати сумата от 12 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на настъпило на 31.03.2021 г. увреждане от спъване на тротоара при пресичане на *****, изразяващи се в причинени болки и страдания, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на увреждането (31.03.2021г.) до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищцата, чрез процесуален представител, поддържа иска си.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК чрез процесуален представител, поддържан в съдебно заседание, ответникът Община Варна оспорва иска. Твърди, че ищцата е следвало да възприеме опасния участък и да премине с повишено внимание, особено след като се намира до дома й и тя е била наясно, че е възможно да е компрометиран. Твърди, че ищцата не е положила дължимата грижа при пресичане и е допринесла за настъпване на вредоносния резултат. Навежда още, че твърдените от ищцата да са й причинени вреди са недоказани, евентуално – търпените вреди са с интензитет в рамките на обичайния за подобенвид травми, поради което и претендираното от ищцата обезщетение е силно завишено.

Излага, че законна лихва следва да се дължи от датата на исковата молба, а не от датата на увреждането. Настоява за отхвърляне на иска, евентуално – за присъждане на обезщетение в размер значително по- нисък от претендирания от ищцата. Претендира присъжджане на разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказатества и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

От представените амбулаторни листи от 15.04.2021 г. и от 16.06.2021 г., медицинско направление и фиш за медицински преглед – рентгеново отделение при ДКЦ „Чайка“ гр. Варна /л. 9-12 от делото на РС-Варна/ се установява, че на 01.04.2021 год. ищцата е посетила лекар, който й е поставил диагноза – счупване на горния край на раменната кост (хумерус). Поставена имобилизация и е препоръчана терапия. Издадено е направление за физикална и рехабилитационна медицина.

От удостоверение, изд. от Община Варна /л. 71 от делото на РС-Варна/ е видно, че пътните платна на ******* се намират в два поземлени имота, за които са съставени актове за общинска собственост.

От заключението на СМЕ от 27.06.2022 год., изслушано в първата инстанция, неоспорено отстраните, кредитирано от съда като обективно и безпристрастно,и отизявленията на вещото лице в съдебно заседание, се 4 установява следното:

Ищцата е получила счупване/изкълчване в областта на лявата раменна става в резултат на удар с или върху твърд, тъп предмет реализиран по оста на левия горен крайник, което може да бъде получено при падане и удар в подлежащата настилка. Описаното увреждане обуславя трайно затруднение в движенията на левия горен крайник за продължителен период от време, което е затруднение налице и към момента на извършения от в. л. преглед на ищцата на дата 24.06.2022 год. При получаване на такова увреждане се налага обездвижване на левия горен крайник, ползване на обезболяващи лекарствени средства и помощ от други лица за осъществяване на ежедневните нужди.

Увреждането на ищцата е наложило провеждане на рехабилитация с цел раздвижване, като по време на същото се е развило остро възпаление на белодробния паренхим, което е наложило провеждане на антибиотично лечение и при наличното заболяване – белодробна фиброза, е наложило непрекъснато кислородно лечение с цел поддържане на нормална суторация.

Трамватичното увреждане е приключило своя оздравителен процес, който обичайно за този вид травми е в рамките на 4-5 месеца. Към настоящия момент е налице силно ограничено движение в областта на лявата раменна става, което предвид възрастта на пострадалата и изминалото време от получаването на травмата, ще остане завинаги. Това ограничение в движенията на лявата ръка ще продължава да налага ищцата да ползва помощ от друго лице. Основната функция на крайника е възстановена, но е налице силно ограничение в движението на лявата раменна става. При такива увреждания обичайно се извършва оперативно лечение – открита репозиция с метална фиксация, имобилизация и последваща рехабилитация, но според в. л. в настоящия случай не е необходимо провеждането на такова.