Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 607 от 01.03.2024, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно гражданско дело 246/2024
Вид
Определение № 607
Подписан
01.03.2024
В сила
03.05.2024
Състав
Росен Димитров Парашкевов, Кремена Илиева Лазарова, Калина Стоянова Пенева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 607 гр. Бургас, 01.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно частно гражданско дело № 20242100500246 по описа за 2024 година Производството е по чл.274, ал.1, т.2 от ГПК, вр. с чл.262, ал.2, т.1 ГПК.

Постъпила е частна жалба вх.№ 260027/07.02.24г. на КРС от Т. Г. Т., ЕГН: **********, съдебен адрес: гр.Карнобат, Северна Промишлена зона, ул.“Втора“ № 15, против Разпореждане № 260001/29.01.2024год. по гр.д.№ 181/2008 г. на КРС, с което съдът е върнал подадената от частния жалбоподател жалба.

Недоволство от така постановеното разпореждане изразява частният жалбоподател. Твърди, че съдът неправилно е възприел фактическата обстановка по делото и е направил неправилни заключителни изводи. Счита, че КРС, с цел да не му бъде платено претендираното обезщетение по иск с правно основание чл. 225, ал. 3 от КТ, не изпълнява влязло в сила определение от 21.01.2010 г. на БОС. Моли съда за отмяна на обжалваното разпореждане и постановяване на акт по същество, с осъдителен диспозитив по отношение на К. Т. С., ЕГН: ********** за сумата от 780 лв., представляваща обезщетение за недопускане до работа за периода от 30.05.2008г., до 10.09.2008г., ведно със законната лихва от внасяне на исковата молба, до окончателното изплащане на главницата. Представя доказателства. Не претендира разноски.

Частната жалба е депозирана от легитимирано лице, срещу допустим съдебен акт, в срока по чл.275 ГПК.

1

Съдът като взе пред вид постъпилата частна жалба, намира за установено следното:

КРС е сезиран от частния жалбоподател с жалба вх.№ 202/22.01.2024г. на БОС, наименувана „жалба за бавност по чл. 217а от ГПК“ с искане за постановяване на нов съдебен акт по гр.д.№ 181/2008г. на КРС, с който съдът да му присъди обезщетение за противозаконно надопускане до работа в размер на 780 лв. и сумата от 183,20 съдебно-деловодни разноски. С акт на БОС жалбата е изпратена на КРС за администриране. След запознаване с нея, както и с приложените писмени доказателства, съдията-докладчик е установил, че гр.д.№ 278/2008г. на КРС е приключило с влязло в сила съдебно решение на 02.07.2012 г. и е архивирано на 04.10.2012 г. и затова е приел, че жалбата за бавност, съчетана с искане за постановяване на ново съдебно решение има характер на въззивна жалба и е просрочена.

При така изяснената фактическа обстановка съдът намира подадената частна жалба за неоснователна, което налага обжалваното разпореждане като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Безспорно е, че по гр.д.№ 181/2008г. по описа на КРС е постановено решение, с което по предявена претенция от Т. Т. против ЕТ Тодор Стоянов – Кирил Стоянов“ за заплащане на обезщетение по реда на чл.225, ал.3 КТ е удовлетворена за сумата в размер на 67.70 лв. за периода 30.05.2008г. – 05.06.2008 г., като в останалата част до претендираните 806.27 лв. е постановен отхвърлителен диспозитив. Съдът е присъдил разноски между страните съобразно резултата по делото.

Решението е постановено на 28.09.2010 г. и е влязло в сила. Настоящата инстанция съобрази текста на чл.297 от ГПК, съгласно който „Влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България“. В контекста на цитирания законов текст съдът не може да удовлетвори молбата на частния жалбоподател, тъй като постановеното решение по гр.д.№ 181/2008 г. на КРС вече е задължително за този съд и за всички останали съдилища в страната и решението по делото към настоящия момент вече не подлежи на обжалване, поради изтичане на преклузивния срок. Затова жалбата на частния жалбоподател се явява недопустима, като просрочена и по изричния текст на чл.262, ал.2, т.1 ГПК подлежи на връщане.

По изложените съображения, Бургаският окръжен съд

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 260001/29.01.2024год. по гр.д.№ 181/2008г. на КРС за връщане на въззивната жалба срещу постановеното съдебно решение по същото дело.

Определението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в 1-седмичен срок от връчване на препис от определението на страната.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3