Решение № 4075 от 08.07.2020, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 4330/2019
- Вид
- Решение № 4075
- Подписан
- 08.07.2020
- В сила
- 20.06.2022
- Състав
- ПЕТЯ ПЕТРОВА АЛЕКСИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.372, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.373, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 81, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл.145, ал.2 · Закон за защита на потребителите
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.25, ал.2 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл.298, ал.1, т.1 · Търговски закон
- чл. 305 · Търговски закон
Р
Е Ш Е
Н И Е № гр.
София 08.07.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав в публичното заседание на шестнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА при секретаря Антоанета
Стефанова и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Алексиева гр. дело № 4330 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от „П.и.б.” АД срещу И.А.В., с която е предявен иск по реда на чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 ГПК, за установяване дължимостта на вземане на банката с правно основание чл.430, ал.1 и ал.2, във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че е подал до СРС заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, по което е образувано ч.гр.д. № 66187/2017 г. по описа на СРС, 119 състав. Твърди се, че на 28.02.2019 г. получил съобщение от РС-София, с което е уведомен за постъпило възражение от длъжника и указание за предявяване на иск относно вземането.
Поддържа се, че между ищеца-кредитор и ответницата-кредитополучател, длъжник е сключен договор № 000LD-R-003541 от 03.05.2010 г. за банков кредит, с който ищецът предоставя на ответницата банков кредит в размер на 21 900 лв. за погасяване на съществуващи задължения по договор за издаване на кредитна карта № 51РКО-В-5007/21.11.2007 г. Поддържа се, че договорът е сключен при условията на чл.298, ал.1, т.1 от ТЗ, като с подписването му кредитополучателят е декларирал, че са му предоставени Общите условия на Банката за кредити на физически лица, запознат е с тях и приема прилагането им при уреждане на отношенията между него и Банката, във връзка със сключването и изпълнението на същия. Поддържа се, че отпуснатият кредит е изцяло усвоен от ответницата-кредитополучател еднократно на 11.05.2010 г.
Твърди се, че за ползвания кредит кредитополучателят заплаща на Банката годишна лихва в размер на базовия лихвен процент на Банката за лева, увеличен с надбавка от 9.3093 пункта, като към датата на сключване на договора БЛП е в размер на 8.7907% годишно, а годишният процент на разходите е 20.94%.
Плащанията, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на кредитополучателя в Банката, се отнасят в просрочие и олихвяват с договорения лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня следващ датата на падежа на съответната вноска, независимо дали падежът е в неработен ден. Крайният срок за погасяване на кредита е 15.04.2017 г. Поддържа се, че кредитът е погасяван частично и е в просрочие, считано от 15.05.2010 г.-общо 2684 дни към 19.09.2017 г.-датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК. Твърди се, че кредитът е с настъпил падеж на 15.04.2017 г. на основание Раздел І, т.3 от Договор № 000LD-R-003541 от 03.05.2010 г.
Моли съда да постанови решение, с което да бъдe признато в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата от 21 736,97 лв., неплатена главница дължима въз основа на договор № 000LD-R-003541 от 03.05.2010 г. с настъпил падеж на 15.04.2017 г. на основание Раздел І, т.3 от Договора, ведно със законната лихва, считано от 19.09.2017 г. до изплащане на вземането, сумата от 15 760,77 лв.-договорна лихва начислена за периода от 15.05.2010 г. до 14.04.2017 г., сумата от 20208,06 лв. обезщетение за забава за просрочените плащания за периода от 15.05.2010 г. до 18.09.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК от 29.12.2017 г. по ч.гр.д. № 66187/2017 г. по описа на СРС, 119 състав.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК ответницата е депозирала отговор.
Заявява възражения за неоснователност и недоказаност на иска поради липса на договор, в частност относими ОУ, приети от ответницата и с които да запозната.
Твърди се, че представените от ищеца ОУ на банката от 2016 г. са несъществуващи и неприети от ответницата към датата на сключване на договора.
Твърди се нарушение на чл.143, т.9 и т.10 от ЗЗП, като с договора на ответницата й е наложено приемането на клаузи, с които не е имала възможност да се запознае преди сключването му, както и че банката е променила/приела нови, различни от тези за процесния период ОУ, за които ответницата е оставена в неведение.
Поддържа се, че въпреки че към
15.05.2010 г. са били налице условията на настъпила предсрочна изискуемост на кредита, Банката не е уведомила ответницата за настъпилата предсрочна изискуемост и е злоупотребила с монополното си положение, като е администрирала договора като редовен до 15.04.2017 г. и по този начин са се натрупали лихви с различен характер. Поддържа се, че договорни лихви се дължат до датата на изискуемостта на кредита.
Заявява възражение, че вземането на банката е погасено с общата петгодишна давност, при условията на евентуалност поддържа, че по давност са погасени вноски с настъпил падеж три години преди датата на завеждане на заявлението по чл.417 ГПК.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба. Оспорва всички възражения на ответницата като неоснователни. Заявява доказателствени искания. Прави следните уточнения: твърди, че кредитът предоставен на ответницата не е обявяван за предсрочно изискуем и банката не се е възползвала от правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Твърди, че предоставеното копие на покана до длъжника, чрез работодателя няма дата на получаване, на същата липсва подпис на получателя и доказателство, че същата е получена от адресата и на следващо място в текста на поканата е предвидено, че банката ще реализира правото си да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем, но е сторила това с тази покана.
При условията на евентуалност моли съда да уважи исковете в размера, който ще бъде определен с експертиза, такъв какъвто би бил той към 19.09.2017 г., при положение че банката е трябвало да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 26.01.2016 г.
В срока по чл.373, ал.1 ГПК ответницата депозира допълнителен отговор, с който поддържа всичките си възражения, оспорва изложените от ищеца в ДИМ аргументи и съображения.
В съдебно заседание ищецът поддържа иска чрез своя процесуален представител. Претендира разноски съобразно представен списък по чл.80 от ГПК. Заявява възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ответницата адвокатско възнаграждение.
Ответницата в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва предявените искове. Подробни съображения излага в писмени бележки. Претендира разноски, за което представя списък.
Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
На 19.09.2017 г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК, въз основа на което и с разпореждане на съда, постановено по ч.гр.д. № 66187/17 г. по описа на СРС, 119 състав, срещу ответницата е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК.
На 14.03.2018 г. ответницата е подала възражение по чл.414 ГПК. Съдът приема, че възражението е подадено в двуседмичния срок, съобразно действащата към този момент ал.2 на чл.414 ГПК, доколкото издаденият изпълнителен лист не е получен от банката, съответно не е образувано изпълнително дело, не е връчван препис от заповедта от съдебен изпълнител, т.е. срок по чл.414, ал.2 ГПК не е започвал да тече.
Със съобщение, връчено на ищеца на 28.02.2019 г., последният е уведомен, че следва да предяви иск за установяване на своето вземане в едномесечен срок от получаване на съобщението.
Настоящият иск е предявен на 28.03.2019 г., т.е. в законоустановения едномесечен срок. В този смисъл предявеният иск е процесуално допустим.
По същество на предявения иск.
По делото е приет като писмено доказателство договор № 000LD-R-003541 за банков кредит от 03.05.2010 г., по силата на който ищецът в качеството си на кредитор е предоставил на ответницата в качеството й на кредитополучател банков кредит в размер на 21900 лв. за погасяване на съществуващи задължения по договор за издаване на кредитна карта № 51РКО-В-5007/21.11.2007 г., със срок на усвояване на кредита до 21.05.2010 г. и с краен срок за погасяването му-15.04.2017 г.
Кредитът е усвоен на 11.05.2010 г. по разплащателна сметка № ******** с титуляр И.А.В., открита в „П.и.б.“ АД.
На
11.05.2010 г. разплащателната сметка на И.А.В. е кредитирана (заверена) със сума в размер на 29 100 лв. с референтен номер на счетоводната операция №*******Основанието на счетоводната операция е: „Усвояване на кредит - кредит № 000LD-R-003541“.
Съгласно т. 4 на договора, за ползвания кредит кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва в размер на Базовия лихвен процент на Банката за лева, увеличен с надбавка от 9.3093 пункта. Към датата на сключване на договора БЛП на Банката за лева е в размер на 8.7907% годишно, а годишният процент на разходите е 20.94%. Съобразно т.10 от договора, плащания, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на кредитополучателя в банката, се отнасят в просрочие и олихвяват с договорения в раздел ІІ, т.4 лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска, независимо от това дали падежът е в неработен ден.
От приетото и неоспорено от страните заключение на ССчЕ се установява, че непогасените задължения към 19.09.2017 г. (дата на заявлението) по Договор за банков кредит № 000LD-R-003541 от 03.05.2010 г. са, както следва:
1.непогасена главница в размер на 21736,97 лв., който размер е формиран от сбора на 84 броя вноски, дължими за периода от 15.05.2010 г. до 15.04.2017 г., от които: първа вноска в размер на 252,01 лв. (част от дължимата на 15.05.2010 г.) и 83 вноски общо в размер на 21484,96 лв. дължими за периода от 15.06.2010 г. до 15.04.2017 г.
Към
19.09.2017 г. са падежирали всички месечни вноски за главница - общо 84 на брой, дължими на всяко 15-то число от месеците за периода от 15.05.2010 г. - първа падежна дата, до 15.04.2017 г., когато е и уговореният краен срок за погасяване на кредита.
От падежиралите 84 броя вноски за главница е погасена само част от дължимата първа вноска на 15.05.2010 г. в размер на 163,03 лв., цялата в размер на 415,04 лв. или непогасен остатък 252,01 лв.
Останалите
83 броя вноски, дължими за периода от 15.06.2010 г. до 15.04.2017 г., са изцяло непогасени.
2.непогасена редовна лихва в размер на 15760,77 лв., който размер е формиран от сбора на 81 броя вноски, начислени за периода от 15.08.2010 г. до 15.04.2017 г., от които: първа вноска в размер на 129,50 лв.
(част от дължимата на 15.08.2010 г.) и 80 вноски общо в размер на 15 631,27 лв.
(дължимите за периода от 15.09.2010 г. до 15.04.2017 г.).
Към
19.09.2017 г. са падежирали всички начислени месечни вноски за редовна лихва - общо 84 на брой, дължими на всяко 15-то число от месеците за периода от 15.05.2010 г. - първа падежна дата, до 15.04.2017 г., когато е и уговореният краен срок за погасяване на кредита.
Изцяло са погасени 3 вноски от падежиралите 84 броя вноски за редовна лихва, начислени на падежни дати 15.05.2010 г.в размер на
44,04 лв., 15.06.2010 г. в размер на 334,87 лв.,15.07.2010 г. в размер на 322,19 лв., както и част, в размер на 201,30 лв., от начислената на 15.08.2010 г., цялата в размер на 330,80 лв. или непогасен остатък 129,50 лв.
Изцяло непогасени са останалите 80 броя вноски, дължими за периода от 15.09.2010 г. до 15.04.2017 г.
3.непогасена наказателна лихва в размер на 19 693,90 лв., представляващ начислените наказателни лихви за периода от 03.09.2010 г. до 18.09.2017 г. вкл. върху 84-те броя просрочени месечни вноски за главница с падежи за периода 15.05.2010 г. - 15.04.2017 г.
Наказателна лихва е начислявана за периода от 15.05.2010 г. до 18.09.2019 г. вкл. върху всички 84 броя падежирали просрочени месечни вноски за главница за периода 15.05.2010 г. - 15.04.2017 г.
Разпечатката съдържа 55 от 117 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a3ee95be-6c0c-4958-92eb-cb1b7581b6a1