Определение № 19515 от 13.10.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19515 гр. София, 13.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йоанна Н. Станева

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева като разгледа докладваното от Виктория Р. Митева Въззивно частно гражданско дело № 20251100510955 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, вр. чл. 420, ал. 3, вр. с ал. 2 ГПК.

Заявителите Р.В. и Т.Г. са подали заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

417 ГПК въз основа на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 105, том IX рег. № 19164, дело № 105/2024 г. по описа на нотариус И.Д..

Исканата заповед е издадена под № 17843 от 19.06.2025 г. по ч.гр.дело № 9550/2025 г. по описа на СРС, 30 състав. В нея е постановено длъжникът „ЕК ИНВЕСТ“ ЕООД да заплати на заявителите суми в общ размер 305 598,43 лв., представляващи главници по договор за паричен заем, обективиран в документа по чл. 417 ГПК.

Видно от предоставения нотариален акт Е.В.К. има парично задължение към Р.И.В. и Т.У.Г. е размер на 156 250 евро, за обезпечаване на което „ЕК ИНВЕСТ“ ЕООД, представлявано от управителя Е.В.К., учредява договорна ипотека върху следния, собствен на дружеството недвижим имот, изграден в груб строеж, а именно: Апартамент № 57 с идентификатор ***, находящ се в гр. София, район ********

В срока по чл. 414 ГПК „ЕК ИНВЕСТ“ ЕООД е депозирало възражение срещу издадената заповед, както и молба за спиране на изпълнение с правно основание чл. 420, ал.

2 ГПК, която молба е оставена без уважение от първоинстанционния съд, съгласно определение № 34634/20.08.2025 г. по ч.гр.дело № 9550/2025 г. на СРС, 30 състав. Съдът е приел, че длъжникът не е приложил документи, от които да се направи извод, че присъдените суми не се дължат. Не се установява и длъжникът да е учредил в полза на кредитора обезпечение по чл. 180 и чл. 181 ЗЗД. За неоснователни са приети и наведените от длъжника доводи за наличие на неравноправни клаузи.

Срещу определението е подадена частна жалба от „ЕК ИНВЕСТ“ ЕООД.

Жалбоподателят посочва, че е представил надлежни доказателства по смисъла на чл. 420, ал.

2, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, че вземането не се дължи, че същото се основава на нищожна клауза в договор, сключен с физическо лице под заплаха, както и че неправилно е изчислен неговият размер. Излага съображения, че с оглед учредената договорна ипотека в полза на взискателя, в случая са налице и предпоставките по чл. 420, ал. 1 ГПК.

В отговор Р.В. и Т.Г. оспорват жалбата. Излагат подробни съображения по отношение действителността на представените договори и уговорените с тях отделни клаузи, в това число и уговорената неустойка в размер на 1 % на ден от дължимата сума по чл. 6 от 1

Договорите за заем, възнаградителната лихва по чл. 2 от същите, уговорените лични и вещни обезпечения.

Частната жалба е подадена от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В производството по чл. 420, ал. 3, вр. ал. 2 ГПК съдът, който е сезиран с молба за спиране на незабавното изпълнение, следва да прецени дали е подадено в срок възражение по чл. 414 ГПК и дали са налице убедителни писмени доказателства, подкрепящи тази молба. Под „убедителни писмени доказателства“ законодателят има предвид такива, които по своя характер могат да обосноват възражението срещу присъденото вземане - т.е. да убедят съда, че изпълнението /изцяло или отчасти/ не се дължи.

В настоящия случай длъжникът е депозирал в законоустановения двуседмичен срок по чл. 414 ГПК възражение срещу заповедта за изпълнение. Въпреки това обаче, въззивният съд споделя мотивите на районния съд и също счита, че не са налице основания за спиране на изпълнението.

На първо място не са налице предпоставките за спиране на изпълнението на основание чл. 420, ал. 2, т. 1 ГПК. В жалбата са наведени съображения за неправилно изчислен размер на вземанията по издадената заповед поради нищожност на клаузите от договорите за заем от 17.05.2023 г., установяващи възнаградителна лихва и неустойка за забава. В чл. 3 от същите е посочено, че на длъжниците се начислява възнаградителна лихва в размер на 12 % годишно, а в чл. 6 е установена неустойка в размер на 1 % за всеки ден от просрочието в случай на повече от 5 дни закъснение. Съдът намира, че така уговорените клаузи не противоречат на повелителните норми на закона или на добрите нрави, нито се явяват прекомерни с оглед размера или начина на плащането им. Наведените доводи за наличие на обстоятелства, обуславящи унищожаемост на процесните сделки подлежат на установяване в исковия процес по преценка основателността на претенцията по същество, поради което не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство.

Във връзка с визираните в жалбата предпоставки по чл. 420, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК следва да се посочи на първо място, че длъжник по изпълнението е търговско дружество „ЕК ИНВЕСТ“ ЕООД, а от друга страна Е.К. няма качеството на потребител по представените договори за заем и спогодба, доколкото същите са сключени с физически лица, за които няма данни да извършват по професия или занаят съответната дейност по предоставяне на заеми.

Предвид това в настоящия случай длъжникът няма право да се ползва от установената от закона защита срещу неравноправни клаузи по потребителски договори.

Не се установява и размерът на задълженията да се различава с този по издадената заповед за незабавно изпълнение. Дължимата сума по нотариалния акт в общ размер 156 250 евро, за обезпечаването на която е учредена договорната ипотека, напълно съответства с размера на задълженията към кредиторите, уговорен в представените договори за заем от 17.05.2023 г. и преструктуриран с договор за спогодба от 15.07.2024 г. и в същото време не са налице твърдения за настъпили правопогасяващи факти след сключване им.

Доколкото не са приложени доказателства за представено надлежно обезпечение на кредитора по реда на чл. 180 и чл. 181 ЗЗД, не са налице и предпоставките за приложение на чл. 420, ал. 1 ГПК.

Поради изложеното определение № 34634/20.08.2025 г., постановено по ч.гр.дело № 9550/2025 г. на СРС, 30 състав следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА определение № 34634/20.08.2025 г., постановено по ч.гр.дело № 9550/2025 г. на СРС, 30 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Връща делото на СРС за продължаване на действията по администриране на частна жалба вх. № 262296/01.08.2025 г.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3