Разпореждане № 25862 от 25.10.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 5393/2024
- Вид
- Разпореждане № 25862
- Подписан
- 25.10.2024
- В сила
- 06.03.2025
- Състав
- Галя Вълкова
Цитирани разпоредби
Личните данни в текста са заличени.
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 25862 гр. София, 25.10.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Галя Вълкова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело № 20241100105393 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК.
С. Г. С. е предявил против С. С. Т. иск, чиято правна квалификация към момента съдът не може да определи поради нередовности на сезиращата молба.
Ищецът твърди, че на 31.03.1995 г. е дарил на дъщеря си право на строеж върху недвижими имоти: апартамент № 18 (идентификатор ***); апартамент № 21 (идентификатор ***) и гараж № 27 (идентификатор ***) като сделката е обективирана в нотариален акт № 1, том ХХІХ, дело № 5567/95 г. на нотариус М. с район на действие СРС.
Твърди актът за приемане на конструкция да е на 25.04.1995 г., поради което не е могъл да прехвърли валидно право на строеж към 31.03.1995 г. за апартаментите и гаража, тъй като обектът на суперфициарна собственост възниквал с изпълнение на ограждащи стени и покрив за цялата сграда. Оттук твърди нищожност на нотариалния акт. Допълнително посочва, че от 1996 г. владее като свои имотите. Както в първоначалната, така и в уточнителна молба вх. № 366004/19.12.2023 г. ищецът формулира петитум за прогласяване нищожност на нотариален акт и на сделката за дарение на правото на строеж по отношение на процесните недвижими имоти.
С разпореждане № 17242/14.07.2024 г. съдът е дал указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба чрез конкретизиране порока на твърдяната сделка – договор за дарение, при съобразяване института на правото на строеж, разясноно с тълкувателно решение № 104.05.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2011 г.
С молба вх. № 89995/15-08-2024 г. ищецът представя уточнителна молба, по съдържание съвпадаща със сезиращата молба.
1
С разпореждане № 19882/16.08.2024 г. съдът е нова възможност на ищеца да изпълни дадените указания с разпореждане от 14.07.2024 г.
Нова молба е депозирана от ищеца на 24.09.2024 г., като наред с преповтаряне на вече изложените твърдения в петитума се заявява прогласяване на нищожност на нотариалното удостоверяване (чл. 576 ГПК и чл. 578 ГПК) тъй като не се е явила и участвала лично поради непълнолетие С.
Т. – като приобритател по сделката. Твърдения в този смисъл не са изложени в обстоятелствената част.
С разпореждане от 25.09.2024 г. съдът е указал ищеца да изложи обстоятелства във връзка с твърдяната нищожност на сделката поради неучастие на приобрителя, както и да формулира петитум, кореспондиращ на обстоятелствената част.
Ищецът депозира молба вх. № 113401/21.10.2024 г. Ищецът посочва, че право на строеж не би могло да се прехвърли преди датата на завършеност на грубия строеж. Наред с това към датата на сделката приобретателката С. С.а е била на 9 години и е представлявана от майка си В.А.. Твърди се договорът да е нищожен, тъй като С. не могла да завърши обектите, предмет на договора за дарение, а и липсвала воля на детето за извършване на сделката. По изложените съображения се иска, на основание чл. 567 и чл. 578 ГПК да бъде прогласена нищожността на нотариалния акт и на сделкат аза дарение на правото на строеж, тъй като нотариусът не е имал право да изповяда сделката и да подпише нотариалния акт.
Съдът намира, че въпреки дадените многократни указания нередовностите на исковата молба не са отстранени.
На първо място – изложенията в обстоятелствената част на исковата молба следва да кореспондират на търсената защита в петитума. В конкретния случай се въвеждат няколко от основанията, които се твърди да водят до нищожност на договора за дарение, които обаче не попадат в лимитативно посочените в чл. 26 ЗЗД. Отчитайки спецификите на правото на строеж според разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 4.05.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2011 г., ОСГК: правото на строеж включва в себе си правото да се построи бъдеща вещ като самостоятелен обект на правото на собственост и след реализацията – право на собственост върху изградения обект (в отклонение от общото правило на чл. 92 ЗС, според което собственикът на земята е собственик на постройките), ищецът е следвало да изложи порок на договора, водещ до изчерпателно изброените предпоставки за нищожност.
На следващо място – в хода на изпълнение на дадените указания ищецът въвежда твърдения за порок на сделката, свързан с малолетието на приобретателя С. С.а. Не се твърди същата да е ненадлежно представлявана и липсва яснота в твърденията за основанието, поради което съгласието от името на детето не може да бъде изразено от майка и законен представител.
На последно място – при посочените пороци във връзка с правото на строеж и представителството на приобретателя се релевира търсена защита по 2 чл. чл. 567 и чл. 578 ГПК, не по чл. 26 ЗЗД при изчерпателно посочени предпоставки, без изложения на твърдения в петитума за порок на нотариалното удостоверяване съобразно нормите, на които ищецът се позовава.
При така очертаната липса на яснота в твърденията и търсената въз основа на тях защита, съдът не може да определи с какъв иск е сезиран. Ето защо и безпредметно се явява определяне на дължима държавна такса, вписване на нередовна искова молба и препращането й на ответната страна.
РАЗПОРЕДИ:
Връща искова молба вх. № 291136/18-10-2023 г. (по описа на СРС, гр. дело № 57273/2023 г., препратено по подсъдност) подадена от С. Г. С. против С. С. Т.
(С.а) и прекратява производството по гр. дело № 5393/2024 г. на СГС, І-15 с-в.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в 1седмичен срок от съобщението до ищеца.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 3