Решение № 3351 от 06.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3351 гр. София, 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Н. П. Лаловска

Георги Кацаров при участието на секретаря Ирена М. Апостолова като разгледа докладваното от Георги Кацаров Въззивно гражданско дело № 20231100509364 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258–273 ГПК.

Образувано е по Въззивна жалба с вх. № 206054/19.07.2023 г., подадена от Н. Д. С. – ответница по гр. дело № 6187/2023 г., Софийски районен съд, 46 състав срещу постановеното по него Решениe № 9994/12.06.2023 г., с което е признато за установено спрямо ищеца „Топлофикация София" ЕАД, че ответницата му дължи по искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 149 Закон за енергетиката /ЗЕ/ и чл. 86, ал. 1 Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/ следните суми: 87, 64 лв. - продажна цена на доставена топлинна енергия до топлоснабден имот с адрес: гр. София, район „Подуяне", ж.к.

„**** В", **, **. В, ет. 7 , апартамент № 58 /абонатен № 357009/, за периода 11.2019 г. 04.2021 г., ведно със законна лихва от 28.07.2022 г. / датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение/ до окончателното плащане; 16, 07 лв. – мораторна лихва за забава за периода 06.2019 г. – 04.2021 г., ведно със законна лихва от 28.07.2022 г. до окончателното плащане; 19, 90 лв. - главница за услугата дялово разпределение за периода 01.05.2016 г. - 30.04.2018 г., заедно със законната лихва върху тази сума до окончателното й изплащане. Със същото решение ответницата е осъдена на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца и 623, 52 лв. – разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и постановено в противоречие с материалния и процесуален закон. Поддържа се, че липсват доказателства страните да са били в облигационна връзка, тъй като Общите условия на дружеството не били публикувани по предвидения в ЗЕ начин – в един централен и в един местен вестник. По делото имало доказателства за публикуването им само в един централен вестник. Счита се, че Етажната собственост /ЕС/ не била взела решение за присъединяване към топлопреносната мрежа. Сочат се пороци при сключването на договора с търговското дружество, извършващо дяловото разпределение – липсвала номерация на страниците, 1 нотариалната заверка била само на лицевата им страна. Твърди се липсата на страници от списъка на живущите в ЕС по повод взетото решение за сключване на договор с фирма за дялово разпределение. Поддържа се, че извлеченията от сметки нямали характера на документ.

Въз основа на изложеното се иска отмяна на процесното решение и постановяване на ново, с което исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Насрещната страна „Топлофикация София“ ЕАД счита жалбата за неоснователна, а първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно. Иска се потвърждаването му. Претендират се разноски и в частност юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Третото лице-помагач на страната на ответника „Бруната“ ООД редовно уведомено, не подава отговор в законоустановения срок.

Пред въззивната инстанция не са направени доказателствени искания.

Производството по гр. дело № 6187/2023 г., Софийски районен съд, 46 състав е образувано по Искова молба с вх. № 29738/03.02.2023 г. подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, след провеждане на заповедно производство, в което е издадено разпореждане от 12.08.2022 г. за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, срещу което е постъпило възражение от соченото за длъжник лице. В подадената по ред на чл. 422 ГПК искова молба ищецът твърди, че ответницата Н. Д. С. е съсобственик на топлоснабден имот с адрес: гр. София, район „Подуяне", ж.к. „**** В", **, **. В, ет. 7 , апартамент № 58 /абонатен № 357009/, до който в периода 11.2019 г . - 04.2021 г. е доставена топлинна енергия, която останала незаплатена. Страните били обвързани от Общите условия за продажба на топлинна енергия на клиентите за битови нужди в гр. София приети и влезли в сила през февруари 2016 г., според чийто разпоредби клиентът на дружеството изпадал в забава в четиридесет и пет дневен срок от датата на публикуване на фактурата за съответния месец. Разпределението на топлинната енергия между клиентите се извършвало от фирма за извършване услугата за дялово разпределение – „Бруната“ ООД. Сумите през отчетния период се формирали от прогнозни ежемесечни сметки, които били коригирани с обща фактура издавана след извършван в края на отоплителния сезон реален отчет.

Въз основа на изложеното е поискано признаване за установено, че ответницата Н. Д. С. дължи на ищеца: 182, 66 лв. - продажна цена на доставена топлинна енергия до топлоснабден имот с адрес: гр. София, район „Подуяне", ж.к. „**** В", **, **. В, ет. 7, апартамент № 58 /абонатен № 357009/, за периода 11.2019 г. - 04.2021 г., ведно със законна лихва от 28.07.2022 г. / датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение/ до окончателното плащане; 23, 85 лв. – мораторна лихва за забава за периода 06.2019 г. – 04.2021 г., ведно със законна лихва от 28.07.2022 г. до окончателното плащане;

19, 90 лв. - главница за услугата дялово разпределение за периода 01.05.2016 г. - 30.04.2018 г., заедно със законната лихва върху тази сума до окончателното й изплащане и 4,04 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 31.07.2019 г. – 06.07.2022 г.

Ответницата Н. Д. С., чрез своя особен представител – адв. П. е оспорила исковете по основание и размер. Посочила е, че с ищцовото дружество не е сключвала договор за доставка на топлинна енергия. Оспорила е представените по делото документи, касаещи взетото от ЕС решение за избор на фирма за дялово разпределение. Поради липса на собственост върху процесния имот, ответницата не била обвързана от общите условия на дружеството. Направено е възражение за настъпила погасителна давност.

По делото е представен Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 150 по нот. дело № 10567/1994 г., издаден от И.Н. – първи нотариус при Софийски районен съд, в който договор е посочено, че продавачът Н.Ц. продава на купувачите Бойко Сандански и Н. С. своя апартамент № 58, намиращ се в гр. София, район „Подуяне", ж.к. „**** В", **, **. В, ет. 7. С решение от на Общото събрание на етажна собственост с адрес: гр. София, район „Подуяне", ж.к. „**** В", **, **. В е прието сключването на договор за извършване на 2 топлинно счетоводство с „Бруната“ ООД. Договорът за цитираната услуга е с № 1497/26.07.2002 г. Според Договор № Д-0-72 144/09.06.2020 г. „Топлофикация София“ ЕАД възлага на „Бруната“ ООД извършването на услугата за дялово разпределение за срок от три години с начало 01.05.2020 г. Представено е съобщение към Фактура № 1013939104/31.07.2021 г. на стойност 190, 03 лв. В делото се съдържат и Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр. София, публикувани във в. „Монитор“ с дата 11. 07.2016 г.

В изслушаната и приета по делото ССчЕ вещото лице е посочило, че за процесния период нямало заплатени суми според записите, извършени в счетоводството на дружеството. Задълженията за абонатен № 357009 били в размер на 365, 32 лв. – главница за доставената топлинна енергия и 39, 80 лв. – главница за дялово разпределение. Общият размер на двете задължения бил 405,12 лв. Половината от това задължение било заплатено от другия собственик на жилището, а спрямо ответницата начислената като дължима сума била 182, 66 лв. – главница за топлинна енергия и 19, 90 лв. главница за дялово разпределение. Стойността на общата фактура след извършен реален отчет за периода 11.2019 г. – 04.2020 г. Дължимата главница за процесния период била размер на 365, 32 лв.

Общият размер на законната лихва върху главницата от датата на общите фактури, т.е. датата на изпадане в забава до 07.07.2022 г. била в размер на 23, 85 лв. общият размер на лихви и главници за доставена топлинна енергия бил 23, 85 лв.

В приетата по делото СТЕ е посочено, че сграда, в която се намира имотът на ответницата била в непрекъснато топлоснабдяване за процесния период, ищцовото дружество ежемесечно отчитало общия топломер, били приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество. В имота на ответницата имало два броя радиатори, които имали нулеви показатели, поради което не била начислявана топлинна енергия за отопление в рамките на процесния за делото период.

Общата начислена сума за него била в размер на 397, 80 лв., а сумата за връщане след извършен реален отчет била в размер на 365, 31 лв. Определеният топлинен счетоводител „Бруната“ ООД извършил отчитането на топломерите.

Въз основа на тези доказателства съдът е приел, че ответницата е съсобственичка на апартамент, до който било извършвано топлоподаване в периода 11.2019 г. – 04.2021 г., отчитането на общия топломер и на индивидуалните било извършвано съобразно законовите изисквания. Към процесните суми се прилагала специалната тригодишна давност, но в случая тя била прекъсната от кредитора с подаденото на 28.07.2019 г. заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. За да уважи частично исковата претенция за главницата, а оттам и за лихвата, съдът е приел заключението на съдебно-техническата експертиза, че стойността на доставената топлинна енергия била в размер на 87, 64 лв. По тези съображения първоинстанционният съд е постановил своето решение.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество е правилно поради което на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите му, като с оглед изложеното в жалбата следва да добави следното:

Неоснователно е възражението, че страните не били в облигационна връзка предвид непубликуването на Общите условия само в централен вестник, а не и в местен. Общите 3 условия не представляват нормативен акт и тяхното обнародване не е задължително.

Валидността им не е обвързана с оповестяването им. Законодателното разбиране за възникване договорната връзка между „Топлофикация София“ ЕАД и нейните клиенти е наличието или не на вещни права върху топлоснабдения имот. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, според която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти /потребители/ на топлинна енергия, респективно са задължени лица за заплащане цената й. По делото е представен Нотариален акт № 150 по нотариално дело № 10567/1994 г. на първи нотариус към Софийски районен съд, в който се съдържа договор за покупко-продажба, доказващ, че на датата на сключването му ответницата Н. С. е станала съсобственик на топлоснабденото процесно жилище.

Неоснователно е възражението, че търсените суми не били дължими предвид липсата на решение на Общото събрание на Етажната собственост за присъединяване към топлопреносната мрежа. От съвкупната преценка на доказателствата се установява, че имотът, съсобственост на ответницата се намира в сграда, която е присъединена към топлопреносната мрежа и до която през процесния период е извършвано топлоподаване, поради което на основание чл. 153 вр. чл. 155 ЗЕ се дължи заплащане на предоставената и ползвана услуга.