Решение № 11 от 11.01.2024, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Сливен, 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Гергана Огн. Симеонова при участието на секретаря ИЛКА Й. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Гергана Огн. Симеонова Въззивно гражданско дело № 20232200500445 по описа за 2023 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №193/25.09.2023 г. по гр.д. №1339/2022 г. на Районен съд - Н.З., с което на осн. чл. 422 от ГПК е признато за установено по отношение на М. П. Т., ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. Н.З., кв. З., Бл. ..., чрез адв. П. П. от САК, че същата дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК ......, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Д.....“ № 25, офис сграда Л., ет......, следните суми, за които е издадена заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1115/2022г. по описа на Районен съд-Н.З., а именно:

- 8 069,28 лв.(осем хиляди и шестдесет и девет лева и двадесет и осем стотинки) - представляващи главница за периода от 15.11.2021 г. до 15.10.2028 г.,

- 4 846,36 лв. (четири хиляди и осемстотин четиридесет и шест лева и тридесет и шест стотинки) представляваща договорна лихва за периода от 15.11.2021 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 15.09.2022 г. датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост;

- 715,03 лв. (седемстотин и петнадесет лева и три стотинки) представляваща обезщетение за забава считано от 16.11.2021 г. до датата на подаване на заявлението в районен съд;

- законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Същата е осъдена да заплати разноски в общ размер на 1 246,02 лева.

Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното 1 производство М. П. Т., чрез адв. П. С. П. - САК, като с нея се обжалва посоченото първоинстанционно решение изцяло.

При извършване на проверката по чл.267, ал.1 от ГПК, съдът констатира, че въззивната жалба е подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването, в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е допустима и следва да се приеме за разглеждане от въззивния съд.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната страна: „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК: ......, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. "Д....." № 25, офис сграда Л., ет. ....., чрез пълномощника-И. Н., юрисконсулт на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.

В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК няма подадена насрещна въззивна жалба.

В жалбата си въззивникът посочва, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно и необосновано. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че сключеният Договор за потребителски кредит № PLUS-18894160 от 21.10.2021 г. отговаря на изискванията на чл. 10 и чл. 11, ал. 1, т. 7 - т. 12 ЗПК и като такъв е породил облигационните си последици.

Сочи, че процесният договор за кредит е сключен в нарушение на правилата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, тъй като не са спазени изискванията за еднакъв по вид, формат и размер на шрифта (а именно с размер не по-малко от 12). Счита, че договорът е нищожен на осн. чл. 22 от ЗПК, поради неспазване на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради заобикаляне на правилото за изчисляване на размера на ГПР, както и че върху размера на сочената „такса ангажимент“, кредиторът е начислил договорна лихва, без тази сума да е използвана от кредитополучателя. Също така застрахователната премия, която е в размер на 2 909,76 лв. не е била включена в изчисляването на ГПР, което също е нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и е „заблуждаваща търговска практика“. Сочи, че липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР, в това число кои компоненти са включени в него и как се формира посочения с договор размер. В договора са били уговорени лихвен процент 15,08% и ГПР в размер на 16,98%, като не ставало ясно какво представлява разликата между горните проценти и кои разходи се покриват. Отделно от това е била предвидена и неустойка за непредставяне на обезпечение, което поставя потребителя в положение да не знае точно в какъв размер е оскъпяването му по кредита, което ще дължи.

Отделно от това сочи, че договорът е нищожен на осн. чл. 22 от ЗПК, поради неспазване на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 11 от ЗПК. В договора е било посочено, че лихвеният процент е 15,08 %, т. е. посочена е единствено абсолютна стойност. От договора не ставало ясно как е разпределян лихвеният процент във времето - за какъв период, върху цялата дължима главница и застраховка или съобразно поетапното й намаляване.

Оттук не ставало ясно за потребителя как е формирана възнаградителната лихва и защо възлиза на претендирания размер. Също така в погасителния 2 план липсвала информация за последователността на разпределяне на вноските между различните изплатени суми. Липсва информация относно правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящи плащания.

Счита, че договорът за потребителски кредит е нищожен и на основание чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК. Съгласно посочената разпоредба в договора за потребителски кредит следва да се съдържа приложимия лихвен процент на ден при отказ от кредит, какъвто лихвен процент не се съдържа в процесния договор. Не се съдържала и информация за наличието или липсата на право на отказ от договора.

Сочи се, че текстовете на процесния договор за кредит, предвиждащи заплащането на „такса ангажимент“ и „застрахователна премия“ са нищожни и на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и чл. 146 от ЗЗП, като са изложени подробни съображения за това.

Иска от съда да отмени Решение №193/25.09.2023 г., постановено по ГД №1339/2022 г. и вместо това да постанови решение, с което да се отхвърли исковата претенция на ищеца като недоказана и неоснователна. Моли за присъждане на разноски.

С отговора на въззивната жалба, подаден от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК: ......, чрез юрк. И. Н., се оспорва жалбата като неоснователна.

Въззиваемата страна намира първоинстанционното решение за правилно, законосъобразно и обосновано и моли същото да бъде потвърдено.

Излагат се подробни съображения относно изискванията за шрифт, посочени в закона, като счита, че същите са спазени. Сочат се и примери с конкретен текст.

По отношение на възражението на въззивника за недействителност на договора за кредит поради нарушение на правилата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, същият счита, че в договора за кредит са посочени фиксиран лихвен процент и годишен процент на разходите, поради което изискванията на закона, касаещи референти стойности, индекси и методики, съответно допускания по променливи във формулата за изчисляването им, са неприложими, доколкото към договора е приложен ясен погасителен план, без уговорки за промяна.

Счита, че ГПР се формира от всички разходи по кредита, включително и за възнаградителна лихва. За потребителя не са останали никакви скрити разходи и/или допълнителни такси, както и не са настъпили никакви неблагоприятни последици за длъжника, тъй като всички искани суми са били обективирани в първа страница на договора. Поради което не може да се направи друг извод, освен че ответникът е разбрал икономическите последици от сключения договор още при подписването му.

По отношение на възражението на въззивника за недействителност на договора за кредит поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, се сочи, че тъй като в процесния договор за кредит е уговорено, че заетата сума се погасява при фиксиран лихвен процент за целия срок на 3 договора, то изискването за посочване на последователността на разпределение на вноските е неприложимо и липсата па разбивка в погасителния план на всяка от погасителните вноски не се отразява на действителността на договора.

Иска от съда да потвърди Решение №193/25.09.2023 г., постановено по ГД №1339/2022 г., като правилно, законосъобразно и обосновано.

В с.з. въззивникът М. П. Т., редовно призована, не се явява лично или с процесуалния си представител. По делото е постъпило писмено становище от същата чрез адв, П. П.. Поддържа подадената въззивна жалба. Моли съда да произнесе с решение, с което да отхвърли предявеният иск като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на направените разноски.

В с.з., въззиваемото дружество „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр.С., редовно призовано, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от процесуален представител по пълномощие юриск. И.

Н., който посочва, че поддържа въззивната жалба на изложените в нея основания и моли за уважаването й. Изцяло оспорва въззивната жалба.

Претендира присъждане на направените по делото съдебни разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на насрещната страна.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалване - допустимо в обжалваната част.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира решението за неправилно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. Пред въззивната инстанция не са представени нови доказателства и не са направени доказателствени искания.

Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права правна квалификация на предявения иск. Окръжен съд-Сливен не е съгласен обаче с правните изводи, до които е достигнал Районен съд – Н.З. в така постановеното решение.

Изложените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на атакуваното решение са основателни.

4

Районен съд – Н.З. е бил сезиран с иск с правно основание чл. 422 от ГПК – иска се да се признае за установено по отношение на ответника М. П.

Т., ЕГН: **********, че дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: ......, следните суми:

- 8 069,28 лв.(осем хиляди и шестдесет и девет лева и двадесет и осем стотинки) - представляващи главница за периода от 15.11.2021 г. до 15.10.2028 г.,

- 4 846,36 лв. (четири хиляди и осемстотин четиридесет и шест лева и тридесет и шест стотинки) представляваща договорна лихва за периода от 15.11.2021 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 15.09.2022 г. датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост;

- 734.95 лв. (седемстотин и петнадесет лева и три стотинки) представляваща обезщетение за забава считано от 16.11.2021 г. до датата на подаване на заявлението в районен съд;

- законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

В случая, първоинстанционният съд е уважил исковата претенция, като е признал за установено, че се дължат следните суми:

- 8 069,28 лв.(осем хиляди и шестдесет и девет лева и двадесет и осем стотинки) - представляващи главница за периода от 15.11.2021 г. до 15.10.2028 г.,