Решение № 466 от 16.06.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 466 гр. Бургас, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Радостина П. Иванова при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20252100500128 по описа за 2025 година

Производството по делото е въззивно, по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по жалбата на „СОНЕРС“ЕООД ЕИК 147131317, чрез процесуален представител адв. Д. Потерова от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Сливница“ №31, ет.1, против Решение №346/11.10.

24г. по гр.д.№1432/22 г. по описа на Несебърски РС, В ЧАСТТА, приемаща за установено, че сключеният между страните по делото договор за замяна на идеални части от недвижими имоти и движима вещ, обективиран в нот.акт №173, т.6, рег.№6635,д.938 от 02.12.20г. по описа на нотариус М.Бакърджиева, пом. нотариус по заместване Валентина Илиева с район на действие НРС, е нищожен поради липса на основание и въззивникът ответник е осъден да заплати на насрещната по делото страна сторените в производството в първа инстанция разноски.

Въззивната жалба сочи решението в обжалваната част за неправилно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони, защото е в противоречие със събраните по делото доказателства, които не са правилно обсъдени и преценени от първата инстанция. Освен това решението се сочи за постановено при непълнота на доказателствата, поради неправомерния отказ на съда да събере поискани от въззивника такива. Оспорва се също изводът на РС,че замяната е без основание, като сделката се разглежда изолирано, а не ведно с останалите, представляващи поредица свързани такива, за да се преценят правилно мотивите и основанията за извършването им, не само с оглед психическото състояние на З. К. по време на замяната, но и с оглед на правното основание – чл.26,ал.2, предл. 4 от ЗЗД.В закона няма изискване страните да сочат основанието/ причината да сключат договор. Счита също, че горната норма е неправилно приложена, т.к. дали замененият по сделката автомобил вече е бил собственост на ищцата или не, е въпрос касаещ 1 изпълнението на договора, а не неговата действителност, респективно основанието му като каузален. Цитира се и практика на ВКС в подкрепа на довода. Страната счита претенцията за неоснователна, поради което моли БОС да я отхвърли.

Ведно с това се излагат подробни съображения касателно евентуално заявената за произнасяне съдебна претенция, основана на чл.31,ал.1,вр.чл.44 от ЗЗД и чл.42, ал.2 от ЗЗД.

Поддържат се доводите на страната, изразени в тази връзка в защитата й пред първата инстанция.

Като основен въпрос, спорен за страните по иска за унищожаване на упълномощителната сделка се поставя психичното състояние на поставената под запрещение К. към датата на извършената упълномощителна сделка – 30.11.20г., въз основа на която е осъществена процесната замяна. Настойникът на страната счита, че тогава К. не е разбирала свойството и значението на действията си, докато тезата на насрещната страна е обратна. Излагат се подробни съображения в подкрепа на способността поставената под запрещение К. да управлява имуществото си и да разбира значението на постъпките си към онзи минал релевантен за делото момент на упълномощаване.Свидетелските показания, изслушани във връзка с този спорен за страните факт се обсъждат от жалбоподателя в подкрепа на изводите му за добро психично здраве на З. К. при осъщественото договаряне, компрометирани единствено от твърденията на роднините й, които обаче имат явен интерес към нейното наследство и независимо от факта, че ищцата е живяла изолирано от тях поради крайно влошените им отношения по повод наследство от родителите й. Подчертава се, че явните атаки срещу ищцата започват едва след смъртта на съпруга й. Изтъкват се водени срещу К. от брат й съдебни дела и прокурорски преписки, в които тя е взела лично участие и е нямало данни за нейни дементни състояния. З. се била разпоредила и с имоти в гр.София, при което нотариусът не бил установил външни признаци на деменция. Поддържа се, че по делото няма обективни медицински документи, че Зл. К. се е намирала в лошо психично състояние към 30.11.20г. Епикризата от Александровска болница не давала обективен отговор на въпроса за действителното ментално състояние на К. към горепосочената дата, защото е изготвена само въз основа на субективни анамнестични данни от лица, заинтересовани да установят интелектуален и мисловен дефицит у обследваната. Поддържа се, че съдът е допуснал процесуални нарушение и с оглед назначените по делото единични психиатрична и неврологични експертизи, а не на комплексна съдебно медицинска такава, каквато преди това е била допусната. Становището на експерта психиатър се сочи за различно от поддържаното от ищцовата страна теза по делото, т.к. той приема, че З. изначално страда от шизофрения, но изводите му не са изградени на медицинска документация, а на собствен анализ и лична оценка на поведението й, което в.л. намира за нелогични, необосновани и без връзка с реалността. Възразява се и срещу това, че вещите лица по делото изграждат крайните си изводи на основата на епикриза със снета анамнеза от лица, заинтересовани от тежкото психическо състояние на З. К., в което е нормално тя да изпадне непосредствено след излекуването й от Ковид 19 и дни след погребението на съпруга й.Това обаче не означавало, че пет месеца по- рано тя не е разбирала какви сделки извършва. Също така страната твърди, че вещите лица и по двете експертизи не са анализирали обясненията на обследваното лице, дадени пред полицията, че не е взета предвид рязката смяна в обстановката, привична за битуване на ищцата- в Александровска болница сред непознати хора. Извън това се поддържа, че установеното по делото от експертите състояние на К. не би следвало да има пряко значение в хипотезата на чл.31, ал.1 от ЗЗД, т.к. решаващи са степента на психичните нарушения, интензитетът и механизмът на проявата им към датата на упълномощаването.Страната счита, че данните по делото не установяват ментален дефицит у ищцата към датата на упълномощаването за 2 сделката, нито че не е можела да взема адекватни решения, т.к. никой от роднините й не е бил в директен контакт с нея и е нямал преки впечатления за състоянието й, както и за желанието и намерението й да извърши процесните сделки. С оглед това се моли за отхвърляне на този иск.

По претенцията с правно основание чл.42, ал.2 от ЗЗД жалбоподателят изразява теза за неоснователност, като се опира на схващането си за неоснователност на иска по чл.31 от ЗЗД.

Счита, че Зл.К. е била в добро ментално здраве при изготвянето на пълномощното от 30.11.20г., че е действала съобразно с волята си, че е получила доплащането от 2000лв. преди подписването му, а в добавка самото пълномощно е заверено съобразно с изискванията на закона, текстът му съответства на извършената после сделка, т.е. не е извън обхвата на упълномощаването, следователно не е наличен твърденият от ищцовата страна порок, водещ до недействителност на договарянето.

В обобщение се моли за отмяна на решението в обжалваната част и за постановяването на друго по съществото на спора, с което БОС да отхвърли всички заявени срещу въззивника ответник претенции, като му присъди и сторените по делото разноски.

Направени са и доказателствени искания, при изтъкнат процесуален пропуск на първата инстанция да ги събере, макар да са били своевременно поискани и относими към спора. С оглед горното въззивният съд е назначил повторна психиатрична експертиза, като останалите искания са оставени без уважение.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба , подаден от адв. Г.Кермедчиев от АКБургас със служебен адрес: гр.Бургас, пл.“Баба Ганка“ 4, ап.10, като процесуален представител на въззиваемата ищца З. Г. Л.- К. ЕГН ********** с постоянен адрес *****(пълно запретена), чрез настойник П. А. М. от ****. В отговора жалбата се сочи за изцяло неоснователна. Въведените с нея оплакания се считат за необосновани. Развиват се подробни съображения в насока правилността на фактическите и правни изводи на първата инстанция, изложени в мотивите на решението и обосноваващи извода, че сключената между страните сделка за замяна на недвижим имот с движима вещ(л.а. „Опел Вектра“) с н.а. №173/02.12.20г. от нотариус с район на действие- този на Несебърски РС, е нищожна поради липса на основание. Акцентира се, че същият автомобил – предишна собственост на дружество „Сонерс“, е преминал в собственост на ищцата в резултат от предходно извършена в гр.Бургас на 02.12.20г. сделка замяна между страните по делото, касаеща друг недвижим имот на К.. Изразява се пълна солидарност и с останалите съображения на първата инстанция досежно основателността на този иск. Въззиваемата подчертава, че понастоящем в страната са образувани и висящи множество съдебни дела, с които се оспорват осъществени в рамките на по-малко от месец фиктивни сделки за продажби, за прехвърляне срещу ниски цени и за дарения от ищцата в полза на настоящия ответник на общо 25 нейни скъпоструващи недвижими имоти, намиращи се в Столицата и по българското Черноморие.Сочи се, че същевременно са източени и всички банкови сметки на ищцата за стотици хиляди левове и евро, поради което тя се намира в тежко материално положение и разчита на грижите на роднините си.Тези договаряния се сочат за резултат от дементното неадекватно състояние на К. и неспособността й да се грижи за собствените си имуществени интереси към датата, когато е подписала пълномощното за последвалата замяна, предмет на делото. След собствена преценка на събраните по делото доказателства- писмени и гласни(свидетелите на ищцата),включително на експертните заключения, страната обосновава извод за доказаност на твърденията, че К. не е разбирала свойството и значението на постъпките си при упълномощаването за оспорваната замяна. Същевременно се сочат за недостоверни гласните доказателства, ангажирани от ответника за психичното състояние 3 на ищцата към релевантния за спора момент, като се поддържа необективност на показанията на неговите свидетели, поради заинтересоваността им от изхода на делото в полза на „Сонерс“ЕООД, вследствие подробно описаните в отговора техни зависимости от дружеството. Моли се за отхвърлянето на жалбата и за потвърждаването на съдебното решение на РСНесебър, като законосъобразно и правилно.Дирят се деловодни разноски. Страната се е противопоставила и на направените с жалбата доказателствени искания, излагайки подробни съображения.

Служебната проверка на БОС по чл.267 от ГПК е посочила въззивната жалба за редовна и допустима, а служебната проверка по чл.269 от ГПК определя обжалваното съдебно решение като валидно и допустимо.

По съществото на спора, в отговор на въведените от въззивника оплаквания за неправилност на съдебното решение, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложение на действащото право, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, уточнена с допълнителни такива с вх. № 2968/28.03.2023 г. и с вх. № 5392/05.06.2023 г. на З. Г. Л. от гр.София, поставена под пълно запрещение, действаща чрез настойника си П. А. М. от гр. Бургас и процесуално представлявана от адвокат Г. Кермедчиев от БАК, срещу ответниците Я. Ю. С. от гр. Бургас и „СОНЕРС“ ЕООД, ЕИК 147131317, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Лазур“, бл. 65, вх. 3, ет. 1, ап. 2, представлявано от Я. Ю. С..

Предявените претенции по делото-обективно и субективно съединени, са следните:

Срещу ответника- физическо лице е заявена претенция за унищожаване на основание чл.

31, ал. 1 от ЗЗД на нотариално пълномощно рег. № 4134 за заверка на подпис и № 4135 за заверка на съдържание, том 2, акт № 137/30.11.2020 г. по описа на нотариус Евгения Братоева, рег.

№ 547 на НК, район на действие СРС, дадено от ищцата в полза на Я. Ю. С., поради невъзможност на упълномощителката да разбира и ръководи действията си към датата на сделката.