Решение № 244 от 04.06.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 244 гр. Варна, 04.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деница Добрева при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Деница Добрева Търговско дело № 20223100900391 по описа за 2022 година за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба на ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД, ЕИК 000694959, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, бул. “Витоша“ №89Б, съдебен адрес гр. София, район „Възраждане“, ул. „Света София“ №5, с която срещу „СТРОЙКОМ 1“ ООД, ЕИК 103886385 със седалище и адрес на управление гр. Варна, район „Приморски“, ул.“Никулицел“ №10, партер, офис 2, Т. К.Л.а, ЕГН ********** и Л. Л., ЕГН **********, и двамата с адрес гр.****** е предявен иск за приемане за установено в отношенията между страните дължимостта от ответниците на вземания по издадена по ч. гр.д. № 14835/2020 г. по описа на ВРС заповед за незабавно изпълнение, удостоверяваща изискуеми вземания за връщане на остатък от главница по договор за инвестиционен търговски кредит кредит от 23.04.2008 г., изменен и допълнен с Анекс №1 от 01.10.2008 г., Допълнително споразумение №2 от 08.07.2009 г., Допълнително споразумение № 3 от 16.10.2009 г., Договор за встъпване в дълг от 28.03.2014 г., Допълнително споразумение №4 от 28.03.2014 г. и Допълнително споразумение №5 от 08.02.2016 г. към него , формиран от четири вноски по последен договорен погасителен план с падежи 30.07.2017, 30.10.2017, 30.11.2017 30.12.2017г. в сборен размер 190 183.90лв.съгласно последния договорен между страните погасителен план 1 към процесния договор за инвестиционен банков кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на заявлението до окончателното издължаване на вземането.

Твърди се в исковата молба, че по силата на Договор за инвестиционен банков кредит от 23.04.2008 г., изменен и допълнен с Анекс №1 от 01.10.2008 г., Допълнително споразумение №2 от 08.07.2009 г., Допълнително споразумение № 3 от 16.10.2009 г., Договор за встъпване в дълг от 28.03.2014 г., Допълнително споразумение №4 от 28.03.2014 г. и Допълнително споразумение №5 от 08.02.2016 г. към него, ищецът предоставил на кредитополучателя „МЕТАЛ-МАР-ИНЖЕНЕРИНГ“ кредит в размер на 1 050 000.00 лв. със срок за погасяване на кредита- 23.04.2014 г., който е изцяло усвоен от кредитополучателя. Ищецът се позовава на обвързаност на страните от валидни облигационни правоотношения въз основа на Анекс №1 от 01.10.2008 г., в който е обективирано съгласието на страните да се замени част от обезпечението за кредит и като съдлъжник по кредита да встъпи ответника „СТРОЙКОМ 1“ ООД. С Договор за встъпване в дълг от 28.03.2014 г. по дълга са встъпили и „АСПАРУХОВО ЛЕЙК ИНВЕСТМЪНТ КЪМПАНИ“ ООД, „ЕКО ТУР ИНВЕСТ“ ЕООД, Т. М. К.- Л.а и Л. К. Л., като се задължили да отговарят солидарно с кредитополучателя „МЕТАЛ-МАРИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД и съдлъжника „СТРОЙКОМ 1“ ООД за заплащането на всички задължения по кредита. Сочи се, че кредитополучателят и съдлъжниците не са изпълнили задълженията си за погасяване на вноски по договора за кредит с падежи 30.07.2017, 30.10.2017, 30.11.2017, 30.12.2017г. в сборен размер 190 183.90лв в съответствие с договорения погасителен план.

За част от вземанията по договора ищецът се е снабдил с изп. основание по ч.гр.д.N 10669/2017г. По описа на ВРС.

Ответниците оспорват иска по основание и размер. Поддържат, че кредитополучателят „МЕТАЛ-МАР-ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД не е усвоил втория транш по договора за инвестиционен банков кредит в размер на 650.000,00 лв. Позовават се, че като условие за усвояване на кредита е договорено самоучастие на кредитополучателя в инвестицията в размер на 547.236,00 лв., за които не са представени документи за извършването му.

Твърди се нарушаване на правилата на банката от нейна страна, обективирани в договора за инвестиционен банков кредит, тъй като същата е позволила 2 усвояване на кредита кредитополучателя. без да е установила самоучастието на

В допълнителната искова молба, депозирана от ищеца се оспорва процесния дълг да е цедиран в полза на трето за спора лице. Поддържа, че условия според вътрешните правила на банката за отпускане на кредита са били налице, но дори и при противен извод ответниците не могат да черпят аргументи от това обстоятелство. Сочи, че първият транш по кредита в размер на 402 962,40 лв. е преведен по сметка на „БУЛМЕТАЛ- 91“ ЕООД, ЕИК 104672362, за погасяване на задълженията на дружеството по кредит в Корпоративна Търговска Банка АД, след представяне на удостоверение за актуалния дълг на фирмата, а вторият транш в размер на 650.000,00 лв.- след заличаване на ипотека върху недвижимите имоти, вписани в полза на КТБ АД и представяне на удостоверения за тежести, от които е видно, че ипотека в полза на ОББ АД е първа по ред, като във връзка с това сумата по втория транш е намалена на 647.037,60 лв. Сочи се, че самоучастието в инвестицията е налице чрез заплащане на продажна цена за имота, предмет на финансираната инвестиция в размер на 457 236 лева, представляващи средства извън отпусния кредит. Ищецът твърди още, че с ДС №4/28.03.2014 г. и ДС №5/ 08.02.2016г. кредитополучателят и съдлъжниците са признали задълженията си по договора за кредит по основание, размер и тяхната изискуемост, като са заявили желание и готовност да ги погасят доброволно при договорените между страните условия.

В съдебно заседание ищцовата страна се представлява от юрк. М., чрез който поддържа исковата молба.

Ответниците и подпомагащите страни не изпращат представители в съдебно заседание.

За да се произнесе по спора, съдът съобразява от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на спора и предварителните въпроси, вкл. относно възможността на ответниците- физически лица да се ползват от потребителска закрила, съдът се е произнесъл с определение N454/22.03.2023г., поради което изложените там доводи по посочените въпроси не намира за необходимо да преповтаря.

Безспорно e между страните наличието на валидно

3 облигационно отношение по Договор за инвестиционен банков кредит от 23.04.2008 г., изменен и допълнен с Анекс №1 от 01.10.2008 г., Допълнително споразумение №2 от 08.07.2009 г., Допълнително споразумение № 3 от 16.10.2009 г., Договор за встъпване в дълг от 28.03.2014 г., Допълнително споразумение №4 от 28.03.2014 г. и Допълнително споразумение №5 от 08.02.2016 г. към него, по който ответниците са се задължили да отговарят като съдлъжници за дълга на „МЕТАЛ-МАРИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД.

С договора банката е предоставила на „МЕТАЛ-МАРИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД кредит в размер на 1 050 000 лева с оглед финансирането на покупката на недвижим и имот(чл. 2 от договора). Уговорено е първият транш в размер на 400 000 лева да се усвои по сметка на „Булметал -91“ ЕООД, като послужи за погасяване задълженията на това дружество към Кооперативна търговска банка АД, а вторият транш в размер на 650 000 лева да се усвои чрез разплащателна сметка на кредитополучателя след представяне пред кредитора на доказателства за заличаване на ипотеката върху недвижим имот, вписана в полза на КТБ АД и удостоверяване на първа по ред ипотека в поза на ОББ(чл. 3, ал. 3 т.2 вр. ал. 2). Като условие за усвояване на кредита е предвидено удостоверяване на самоучастие на клиента в инвестицията в размер на 457 236 лева(чл. 3, ал. 4). Погасяването е уговорено да се извършва на вноски съобразно утвърдения по чл. 6, ал. 1 погасителен план, като крайната падежна дата е 23.03.2014г.

С допълнително споразумение №2 от 08.07.2009 г., страните са уговорили гратисен период за погасяване в периода 23.05. 2009г. до 23.

07.2009г. Съобразно с това договаряне, са утвърдили коригиран погасителен план.

С допълнително споразумение №3 от 16.10.2009 г., страните, след задължаване и страна на ответниците- съдлъжници/ което обстоятелство е прието за безспорно/, са се съгласили, че остатъчния дълг по кредита към 16.10.2009г. възлиза на 1013 160 лева/ редовна главница/. Без да променят крайния срок на издължаване, страните са утвърдили нов погасителен план, в който са предвидили по-висок размер на вноските.

С допълнително споразумение №4 от 28.03.2014 г., страните са се съгласили относно погасяването на редовна към дата на сключване на споразумението главница в размер на 12 890 лева и 225 293 лева просрочена 4 главница, като са уговори отделен погасителен план, състоящ се от 4 падежни дати.

С допълнително споразумение №5 от 08.02.2016 г., страните за приели за установено помежду им, че към датата на споразумението размера на неиздължената просрочена главница възлиза на 232 189,90 лева. С оглед нейното издължаване е предвиден конкретен погасителен план с шест падежни дати. Не е спорно, че за вноските по първите три падежа банката се е снабдила със заповед за изпълнение по ч.гр. д. 10669/2017г. по описа на ВРС.

От заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че усвояването на предоставените по кредита средства е извършено на два транша, съответно на 25.04. 2008г. и 30.

04. 2008г. В т. 3 от заключението вещото лице е посочило размер на главницата по анюитетни вноски с падежи както следва: на 30.07.2017г.- 30 000 лева, на 30.10. 2017г.-13500 лева, 30.11.2017г.- 13 000 лева, на 30.12.2017г.-133 683, 90 лева или общо дължими са 190 183, 90 лева за главница. Заключението на вещото лице съответства на уговорените вноски по последния анекс N5.

Прави изводи:

Общото договаряне между “ОББ“ АД и МЕТАЛ-МАРИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД относно възникнало кредитно правоотношение по договора не е спорно, като и встъпването в дълга от солидарните длъжници „Стройком1“ ООД, Т. М. К.- Л.а, Л. К.. Спорен е въпросът относно усвояването на втория траш от по договора в размер на 650 00 лева, усвоим съгласно договорния регламент по разплащателна сметка на кредитополучателя.

Въпросът относно усвояването на дълга следва да се счита преклудиран от влязлата в силата неоспорена заповед за изпълнение по гр.д. N 10669/2017г. по описа на ВРС. По това дело е уважено искането на банката за издаване на заповед за изпълнение на първите три от вноските по споразумение №5 от 08.02.2016 г., а следващите четири са предмет на настоящото производство. След като ответниците не са оспорили по реда на чл. 414, ал. 1 от ГПК тази заповед, между страните следва да се считат установени всички факти, представляващи елементи от фактическото 5 основание, пораждащо признатото вземане, в това число валидно сключено договорно основание и действителния трансфер на сумата. Само за изчерпателност съдът посочва, че относно действителното усвояване на втория траш кредитира заключението на вещото лице по допусната съдебносчетоводна експертиза, според която трансферът на сумата е извършен на 30.04.2008г. Относно действителното усвояване може да се съди и по подписаните към процесния договор анекси, с всеки от който страните са признавали размера неиздължения остатък и са уговорили нови условия за неговото погасяване. Въпросните анекси имат характер на установителни контракти между страните по правоотношението и едновременно с това като документи се ползват с материална доказателствена сила относно признатия от ответниците неизгоден факт на усвояване на общия размер на отпуснатия кредитен ресурс от 1 050 000 лева, в това число и на втория транш.

С оглед на изложеното и доколкото по делото установи действителното предаване на сумата, следва да се счита доказано възникването на заемното правоотношение. Договорът за кредит, като вид договор за заем, е реален и се счита сключен с предаване на сумата.

По изложените съображения следва да се счита за преклудирано наведеното от ответниците по същество несъщинско възражение за неизпълнен договор за това, че банката е позволила усвояване на кредита без да е установила самоучастието на кредитополучателя. Възражението би било и неоснователно. В действителност с предвиждане на изискването по т. 3 от договора банката не е поела насрещно задължение спрямо длъжниците, а страните са фиксира условие, уговорено в полза на банката, при наличието на което да извърши действителен превод на кредита. Тъй като условието е уговорено именно в полза на кредитора, при неговото несбъдване той може да откаже на изпълни. Ответниците не могат да се позовават на собственото си неизпълнение, за да обосноват забава на кредитора.