Определение № 360 от 25.06.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 360 гр. Варна, 25.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно частно гражданско дело № 20263000500264 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 15017/11.05.2026 от Р.Д.К.. чрез адвокат С. Х. от АК–Варна, против Определението на ВОС № 1805/15.04.2026г по в.гр.д.№ 2422/2025, с което е допълнено Определение № 1046/26.02.2026г по в.гр.д.№ 2422/2025г в частта му относно разноските, като Е ОСЪДЕН Р. Р. Р. ЕГН ********** от гр.Варна ж.к. „Възраждане“ бл.52 вх.2 ап.44, да заплати на Р. Д. К. ЕГН ********** от гр.Бяла ул.„Черноморка“ № 6, сумата от 200евро, представляващи направени разноски за въззивното производство за заплатено адв. възнаграждение, на осн.чл.78 ал.4 ГПК.

1/ Счита определението за процесуално недопустимо, поради което следва да бъде обезсилено.

Както Определението № 1046/26.02.2026г за прекратяването на производството било процесуално недопустимо, тъй като въззивният съд се произнесъл без надлежно сезиране, така и обжалваното Определение № 1805/ 15.04.2026г е постановено при неоснователна закрила от страна на съда на въззивника, съобразена с неистинско становище от негова страна.

Производството по делото пред ВРС и образуваното въззивно производство по подадената от отв. Р. Р. Р. „възражение“ е с предмет делба на съсобствени недвижими имоти във фазата на допускане на делбата. От материалите по делото се установявало, че материалният интерес на Р. К. бил значителен понеже делът й е двойно по-голям от дяловете на останалите съделители.

От депозирания от Р.Д.К.. писмен отговор срещу т.нар. възражение вх.№ 1

69033/6.08.2025г, възприето от въззивния съд като въззивна жалба, е посочено, че връчените на участниците в делбеното производство жалба вх.№ 72481/21.08.2025г и възражение вх.№ 25644/10.09.2025г във ВОС са неистински частни документи, доколкото и без специални знания и умения, т.е. с просто око, се установява, че са подписани от трето лице, а не от посочения за техен автор Р. Р.. Възражение вх.№ 9412/23.03.2026г също не било подписано от Р. Р. и това се установявало без специални знания и средства. В материалите по делото имало множество документи, вкл. и саморъчно написани и подписани от трето за спора лице - К.К., мака на Р. Р., и сравненията не били сложни.

Въпреки депозираното от Р. К., чрез адв.С.Х., становище вх.№ 7670/9.03.2026 за прекратяването на делото въз основа на ненаименован документ вх.№ 3664/3.02.2026 и ненаименуван документ вх.№ 6135/23.02.2026г, които, очевидно, не били подписани от въззивника, се създавала правна несигурност за производството по делото, съдът не уважил молбата й да бъде задължен Р. Р. да се яви в съда и лично да потвърди оттеглянето на въззивната си жалба.

Въззивният съд продължил да се произнася по неистински частни документи, вкл. и при липсата на надлежно възражение от страна на Р. Р. срещу претенцията на Р. Д. К. за разноски.

Възражението, подадено от Р. Р. вх.№ 9332/20.03.2026г, представлявало съставен и използван неистински частен документ по см. на чл.309 НК, поради което и същото не следва да бъде зачитано, но въззивният съд го е зачел.

2/ В случай, че съдът приеме обжалваното определение за процесуално допустимо, оспорва същото като незаконосъобразно и постановено в нарушение на закона и на съдебната практика.

Дори да се приеме прекратяването на производството за правилно, то страната, подала въззивната жалба и инициирала прекратяването на делото, дължи разноски на останалите участници. Такива са били поискани и са представени надлежни доказателства за извършването им.

В обжалваното определение на ВОС липсвали каквито и да било критики и оценка на извършената от адв. Х. работа по воденето на делото след постановяване на решението от ВРС. Не била отчетена работата й от името на Р. Д. К. за законосъобразното прекратяване на делото и предпазването на всички участници в делбеното производство от създадената от трето лице правна несигурност след приключването на делото.

Всеки от участниците в правния спор, вкл. и Р. Р., имал възможност да инициира преразглеждане на спора, тъй като прекратяването на делото било извършено без надлежно сезиране от лице, имащо право да реализира процесуални права, тъй като сезирането на въззивния съд е чрез неистински частни документи, тъй като и без специални знания и умения, и с просто око се установявало, че не били подписани от Р. Р., а от лице, което не е съделител 2 и което от свое име е депозирало документи по делото.

Въззивният съд е прекратил производството по делото, без да е бил надлежно сезиран за това. Така въззивният съд заложил абсолютна правна несигурност за период от поне 10 години след окончателното извършване на делбата.

Отправя искане за обезсилване на Определение № 1805/ 15.04.2026г, с което е допълнено Определение № 1046/ 26.02.2026г по в.гр.д.№ 2422/2025г на ВОС, а в условията на евентуалност – за неговото изменение, като бъдат присъдени в полза на Р. К. в пълен размер сторените разноски за заплатено адв. възнаграждение за въззивната инстанция съобразно представения списък по чл.80 ГПК и доказателства за реалното им заплащане поради липсата на възражение за прекомерност от участник в производството по делото.

В срока по чл.276 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор с вх.№ 17814/2.06.2026г от Р. Р. Р. със становище за нейната неоснователност.

Поддържа се, че въззивното производство е било прекратено по негово искане на ранен етап. Делото не се отличавало с фактическа и правна сложност и обемът на доказателствата бил минимален. Поради това размерът на адв. възнаграждение следвало да бъде намален до минималния изискуем по Наредба № 1/2004г.

В писмения си отговор Р. Р. отново е заявил, че всички подадени от него документи са напълно автентични и относно положените подписи от съответните лица.

Поради изложеното моли за оставянето без уважение подадената от Р. К. частна жалба и за потвърждаване на обжалваното определение.

НАСТОЯЩИЯТ СЪД намира частната жалба за подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима. За да се произнесе по същество, съдът приема за установено от фактическа страна:

Производството по гр.д.№ 5039/2024г на ВРС е било образувано по исковата молба на Р.Д.К.. заедно с И.Д.В. и К.Я.И. срещу Ф.Н.Б., П.Н.С. и Р.

Р. Р., с искане за допускането и извършването на делба на четири недв. имота, на които същите се явяват съсобственици по силата на наследствено правоприемство, на осн. чл. 69 ЗН при посочените с исковата молба равни квоти от по 1/5 за всеки от съделителите, като Р. К. и И.В. като наследници на своята майка К.В. имат общ дял от 1/5 от нея.

С Решението на ВРС № 2632/11.07.2025г по гр.д.№ 5039/2024г е допусната делба на процесните четири недв. имота при квоти, както следва:

2/5ид.ч. за Р. Д. К. ; 1/5ид.ч. за Ф.Н.Б. ; 1/5ид.ч. за П.Н.С. ; 1/5ид.ч. за Р. Р. Р..

Преди това, още с доклада по делото ВРС с Определение № 13979/ 10.12.2024 е заличил като ищци двете ищци - съделителки И.Д.В. и К.Я.И.

3 поради подадената от адв. С. Х. като пълномощник на трите ищци уточняваща молба от 26.09.2024 /л.55/, в която са поискали заличаването на двете, тъй като същите се били разпоредили с договор за дарение, обективиран в НА от 40/7.08.2024 /т.е. след образуването на делото/ с техните наследствени ид. части в полза на третата ищца Р. К..

Срещу решението на ВРС, постановено без участието на двете от ищци, отв. Р. Р. Р. е подал възражение вх.№ 69033/6.08.2025г, което следва да бъде ценено като жалба. В нея е посочил, че с договор за доброволна делба от 20.10.2015г по отношение на процесните недвижими имоти Р.Д.К.. и И.В. като наследници на К.В., заедно с останалите съделители по делото К.И., Ф.Б., П.С. и Р.Р.. /наследодател на Р. Р. Р./, са приели да получат в общ дял при равни квоти от по 1/5 процесните недв. имоти. К.И. и И.В. се били разпоредили с правата си безвъзмездно в полза на Р. К., което разпореждане с наследствените ид. части счита за неправомерно и в нарушение на чл.76 ЗН, накърняващо правата на останалите съделители. Затова е отправил искане да бъдат определени равни дялове, съответстващи на първоначално определените с договора за доброволна делба от 20.10.2015г.

С Разпореждане на ВРС № 32131/7.08.2025г жалбата му е била оставена без движение с указания да заяви дали обжалва постановеното от ВРС решение по допускането до делбата. С уточняваща молба от 21.08.2025г, наименована „жалба“, е направено изложение, идентично на първоначалното, от което отново става ясно, че обжалва решението на ВРС по допускане на делбата.

С последващо разпореждане ВРС № 34007/22.08.2025г отново е оставил без движение жалбата, давайки последна възможност за отстраняване на нередовностите по нея, вкл. и да посочи в какво се състои порочността на съдебния акт и да формулира надлежно искане до въззивния съд.

В изпълнение на тези указания с уточняваща молба вх.№ 25644/ 10.09.2025 Р.Р.Р. отново е поддържал оплакването, че счита разпореждането с наследствения дял от К.И. и И.В. за относително недействителни спрямо наследниците, на осн.чл.76 ЗН, тъй като се касаело за разпореждане с ид. част от наследственото имущество – предмет на делбата и затова отново е отправил искане за определяне на равни дялове на съделителите съобразно припадащите се наследствени квоти според договора за доброволна делба от 20.10.2015.

Срещу така подадената въззивна жалба е подаден писмен отговор вх.№ 812ГС/26.09.2025г от Р.Д.К.. чрез адв. С. Х., в който счита, че отв. Р. не бил обосновал правен интерес от обжалването на решението, тъй като от съдържанието на жалбата му личало, че целял защита правата на трети лица – К.И. и И.В. и тяхното участие в делбеното производство.

Счита, че съгл.чл.26 ал.2 ГПК, освен в предвидените от закона случаи, никой не можел да предявява от свое име чужди права пред съд и затова Р. Р. нямал правен интерес от търсената защита на трети лица по делото. Затова 4 подадената от него жалба, именувана „възражение“ била процесуално недопустимо.

Позовава се на представения от нея още в първата инстанция НА за дарение, който факт бил известен на страните и коментиран в Определение № 13979/10.12.2024г за проект за доклад по делото.

Затова счита оплакването в жалбата за недопустимо поради настъпилата преклузия с приключването на първото по делото заседание, съгл.чл.143 ал.3 ГПК.

Освен това, намира подадената жалба за злоупотреба с процесуални права, тъй като правото на обжалване било упражнено единствено с цел да бъдат увредени правата и законните интереси на другите съделители.

Ако жалбата бъде приета за допустима, то тя е неоснователна, като последващото изложението касае съществото на спора, което може да се обобщи до сл. основни положения : - че съсобствеността е възникнала в резултат на повече от един юридически факт – наследяване от Фильо Панайотов Алексиев и договор между наследниците му през 2015г с последващо наследяване на част от съсобствениците; при доброволната делба, въз основа на която е възникнала нова съсобственост, била извършена „продажба“ на дяловете в полза на част от първоначалните собственици; и че нормата на чл.76 ЗН не би намерила приложение в процесния случай, предвид че К.И. и И.Д.. са се разпоредили изцяло само със своите ид. части от наследствените имоти, изчерпващи наследството на общия наследодател.

Изложеното в жалбата не обосновавало защита на интересите на Р. Р., тъй като липсвали аргументи определени имоти дали биха се паднали в негов дял, ако не бе извършено разпореждането от К.И. и И.В..

По-нататък в ПО отново се поддържа, че подадената от Р.Р. жалба, ведно с уточняващите молби към нея следвало да бъдат оставени без разглеждане, тъй като били неистински частни документи, тъй като не били подписани от отв.Р. Р., което се виждало от материалите по делото. По делото имало и друг документ, ръкописно изписан, депозиран от името на отв. Р., който нито бил написан от него, нито бил подписан от него. Това, според адв.С. Х., осъществявало съставите на престъпления по чл.309 ал.1 НК.