Решение № 2789 от 19.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2789 гр. София, 19.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20241110122523 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на „***********“ ЕАД срещу С. Б. Б., с която са предявени кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422,ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр.

1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422,ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответницата , че дължи на ищеца вземания по отношение на топлоснабден имот в гр. ************** за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410,ГПК по ч. гр.д. № 50404/2023г. по описа на СРС, 69с-в , за следните суми:

2714,33 лв. – главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. *********** номер *******, за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението- 11.09.23г. до изплащане на вземането; сумата от 366,75 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 25.08.2023 г.; сумата от 39,34 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.07.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението -11.09.23г. до изплащане на вземането, както и сумата от 9,24 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 25.08.2023 г.;

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, 1 без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до топлоснабдения имот, собственост на ответницата топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в ОУ срок. Счита, че ответницата е в забава, поради което дължи и обезщетение за забава върху изискуемите главници. Ето защо моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата С. Б. Б. чрез адв. М. Л. от САК е подала отговор на исковата молба, с който по същество оспорва предявените искове. Оспорва наличието на облигационно отношение с ищеца, оспорва начина на начисляване на сумите за топлинна енергия и реалната доставка до имота. В условията на евентуалност се твърди, че ищецът е неизправна страна по договора, релевира възражение за нищожност на ОУ, на които се позовава ищецът, както и възражение за погасяване на вземанията по давност. Моли да не бъдат допускани поисканите експертизи.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422,гпк, вр. с чл. 79, ал. 1, пр.

1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ.

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно правоотношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, а за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността съгласно чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който купува отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени битови нужди. Разпоредбата императивно урежда 2 кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право на собственост или вещно право на ползване върху имота. В този смисъл са и задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са по подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.

153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

От приложения по делото НА за дарение на недвижим имот от 26.08.1993г. , съставен от нот. И.Г. - 1 нотариус при Софийска нот. служба към СРС , както и от приложената декларация за отказ от право на ползване върху недвижим имот от страна на дарителите с нот. заверка на подписите от 27.08.10г. , вписана в СП , се установява , че процесният апартамент е станал изключителна собственост на ответницата по силата на договора за дарение в нейна полза.Приложено от страна на ищеца по делото е и заявление , подадено от ответницата , за откриване на партида съгласно ОУ за продажба на ТЕ от „***********“АД на потребители за битови нужди от 07.11.2005г.

В доказателствена тежест на ищеца по делото е да установи възникването на облигационно правоотношение по договор за продажба между него и ответницата. Съдът намира, че от ангажираните и приложени от ищеца към исковата му молба писмени доказателства се установяват наличието на облигационно отношение с ответника в качеството на собственик и ползвател на имота.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че за исковия период облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за процесния имот между ищеца и ответника е възникнало, поради което ответницата има качеството на клиент /потребител/ на топлинна енергия за топлоснабдения имот в качеството на собственик и ползвател на същия .

Като клиент на топлинна енергия ответницата се намира в облигационно правоотношение с ищцовото дружество с предмет продажба (доставка) на топлинна енергия по отношение на процесния имот, поради което дължи заплащане на цената на доставените услуги.

Както се отбеляза по-горе, съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се 3 публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ). В случая несъмнено е, че приложимите в отношенията между страните за процесния период Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, са влезли в сила, доколкото се установи, че са били публикувани. Съответно, според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са ангажирани доказателства и няма данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.

Предвид всичко гореизложено, при условията на пълно и главно доказване се установява, че в отношенията между страните за исковия период са приложими Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „***********“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.

В настоящия случай, видно от представените по делото писмени доказателства - Протокол от проведено на 04.09.2002 г. ОС на ЕС с адрес гр.

********* , Договор № 4141/24.09.2002 г. между „*********“ЕООД и процесната ЕС и документи за извършено дялово разпределение и за годишни отчети, за исковия период дяловото разпределение в сградата етажна собственост се е извършвало именно от конституираното по делото трето лице помагач „*********“ЕООД .

Топлинната енергия за отопление на сграда в режим на етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска 4 и 3) по реална месечна консумация. а консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване.

В случая с отговора на исковата молба ответницата изрично е поискала да не бъде допускана съдебно-техническа и счетоводна експертизи , поради което съдът намира за неоспорен фактът на доставяне от ищеца на топлинна енергия в имота в твърдените количества и обем. Ето защо съдът намира, че общият размер на дължимата сума за потребена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. е този посочен от ищеца –2714,33 лв.

Следва да се даде отговор на въпроса какво е количеството потребена топлинна енергия, за което се дължи заплащане на цена с оглед наведеното с отговора на исковата молба от ответника възражение за изтекла погасителна давност.

Според чл. 33, ал. 1 от приложимите Общи условия от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, от което следва извод, че се касае за срочно задължение. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече от деня на падежа. Следователно, за всяко едно от претендираните от ищцовото дружество месечни задължения, включени в процесния период, давностният срок тече от момента, в който изтече срокът за тяхното заплащане. Съгласно задължителната съдебна практика /ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС/ вземанията за доставена топлинна енергия се погасяват с изтичане на тригодишна давност, тъй като се касае за „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.