Определение № 336 от 20.09.2021, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 336 гр. Разград, 20.09.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в закрито заседание на двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Анелия М. Йорданова

Валентина П. Димитрова

Атанас Д. Христов като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно частно гражданско дело № 20213300500240 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК във вр. с чл. 407, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на ИЛ. К. ЗЛ., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Варна, район Приморски, ул. Прилеп N: 1, вх.5, ет.5, ап.78, с настоящ адрес: област Варна, община Аксаково, село Орешак, със съдебен адрес гр. Варна, ул. Възраждане № 1, срещу Разпореждане от 17.01.2018 г., постановено по ч.гр.д. № 392/2015 г. по описа на РС-Разград, В ЧАСТТА, с която е разпоредено издаване на изпълнителен лист.

Жалбоподателят твърди, че разпореждането за издаване на изпълнителен лист е незаконосъобразно, тъй като за същото вземане вече е бил издаден от РС Варна изпълнителен лист № 10066 от 27.01.2017г. въз основа на решение № 724 от 13.10.2016г. постановено по в.т.д. № 1039/2016г. по описа на Окръжен съд – Варна и Решение № 1310 от 04.04.2016г. по гр.д.

№ 10127/2015г. по описа на Районен съд – Варна.

Жалбоподателят моли за отмяна на разпореждането на първоинстанционния съд за издаване на изпълнителен лист и обезсилване на издадения изпълнителния лист. Претендира разноски.

В срока по чл. 276, ал.1 ГПК, от „Топлофикация – Разград“ АД, чрез пълномощника юрисконсулт Дарина Цанкова, е подаден отговор. В същия се сочи, че „Топлофикация – Разград“ АД е оттеглила процесния изпълнителен лист от 17.01.2018г., поради и което изпълнително дело № 2373/2018г. по описа на ЧСИ Людмил Станев, рег. № 895, район на действие ОС - Варна е прекратено, по отношение на вземането по процесния изпълнителен лист. Ето защо, моли съда да прекрати настоящото производство и да отхвърли 1 претенцията от жалбоподателя за съдебни разноски, поради липса на материално право и правен интерес. Представя писмени доказателства за твърдяното частично прекратяване на изпълнителното дело.

Разградският окръжен съд, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 278, ал. 1 ГПК, намира следното:

Относно спазването на срока за обжалване по чл. 407, ал.2 ГПК.

Видно от справка от НБДН длъжникът, настоящ частен жалбоподател, е с постоянен адрес: гр. Варна, Район Приморски, ул. Прилеп N: 1, вх.5, ет.5, ап.78 от 07.01.2002 г. и с настоящ адрес област Варна, община Аксаково, село Орешак от 29.03.2019г. Видно от представените преписи от материали по изпълнително дело № 20188950402373 по описа на ЧСИ Людмил Станев, рег. № 895, Район на действие ОС - Варна, е че съобщението по чл. 428, ал. 1, изр. 2, предл. 2 във вр. чл. 410 ГПК за образувано изпълнително дело до длъжника, е било връчено по реда на чл. 47 ГПК през 2020г. на адрес гр. Варна, ул. Възраждане № 1, / т.е. на адрес различен от горепосочения постоянен и настоящ адрес/. Няма данни за връчване по постоянен и настоящ адрес, с оглед нормата на чл. 47, ал.3 ГПК, нито за приложение на чл. 40, ал.2 ГПК. Ето защо, съдът приема, че настоящата частна жалба е подадена в срока по чл. 407, ал.1 ГПК.

По възражението на насрещната по жалбата страна, че предвид прекратяването на изпълнителното дело образувано въз основа на процесния изпълнителен лист, то за частния жалбоподател липсва правен интерес от обжалването на разпореждането, въз основа на което този изпълнителен лист е издаден.

Обстоятелството, че по искане на взискателя изпълнителното производство е прекратено по отношение на процесния изпълнителен лист на осн. чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК, не лишава длъжника от правен интерес от обжалване на разпореждането въз основа на което изпълнителния лист е бил издаден. Интересът на длъжника обхваща и осуетяването възможността кредиторът по заповедта за изпълнение след приключване на конкретното изпълнително дело да поиска връщане на изпълнителния лист и образуването на друго изпълнително дело. Изпълнителният лист удостоверява неговото право на принудително изпълнение. В този смисъл вж. Определение № 262 от 9.07.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 586/2020 г., IV г. о., ГК и Определение № 90 от 8.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 57/2011 г., II г. о., ГК.

Поради гореизложеното, съдът намира, че частната жалба е подадена в срок от надлежна страна в процеса при наличие на правен интерес срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

2

Разгледана по същество частната следното: жалба е основателна, поради

Въз основа на Заявление с вх. № 1776 от 24.02.2015г. по описа на РС Разград е издадена Заповед № 555 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 25.02.2015г. по ч.гр.д. № 392/2015г. по описа на РС – Разград.

Със същата е разпоредено дължникът ИЛ. К. ЗЛ. да заплати на кредитора „Топлафикация Разград“ ЕАД сумата 3 755.41 лв. за топлинна енергия за времето 01.12.2011г. – 30.04.2014г. на адрес гр. Разград, ж.к. Освобождение № 44, ап.4 и законна лихва от 24.02.2015г. до изплащане на вземането, сумата 957.46лв. – обезщетение за забава за периода от 01.02.2012г. – 17.02.2015г. и сумата 94.26 лв. разноски по делото.

В срока по чл. 414, ал.2 ГПК /редакция ДВ, бр. 59 от 2007 г./ длъжникът възразил писмено срещу заповедта за изпълнение.

Кредиторът предявил иск за съществуване на вземането по реда на чл. 422 ГПК, като било образувано гр.д. № 979/2015г. по описа на РС – Разград. След възражение за местна неподсъдност от страна на ответника, производството по делото е прекратено и делото е изпратено на РС Варна по компетентност, на осн. чл.118, ал.2 във вр. с чл. 119 ГПК. Така в РС- Варна е било образувано гр.д. № 10127 от 2015г. С Решение № 1310 от 04.04.2016г. по гр.д. № 10127/2015г. на РС- Варна, съдът е постановил следното:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът ИЛ. К. ЗЛ., ЕГН 600812100, гр. Варна, ул. Възраждане № 1, ДЪЛЖИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ РАЗГРАД” ЕАД, ЕИК116019472, със седалище и адрес на управление гр. Разград, ул. Черна, представлявано от Михаил Николаев Ковачев, по заповед за изпълнение №555/25.02.2015г., по ч.гр.дело №392/2015г. по описа на Районен съд – Разград сумата от общо 3462.87лв./три хиляди четиристотин шестдесет и два лева и осемдесет и седем стотинки/, представляваща неплатена и ползвана топлоенергия и топла вода по фактури за периода 01.02.2011г. до 30.04.2014г. дължима по силата на сключен между страните договор за продажба на топлоенергия по партида №14442 за имот, находящ се в гр. Разград, ж.к. Освобождение, бл. 44, ап. 4, сумата от 701.54лв. /седемстотин и един лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща общ сбор за мораторна лихва върху главницата общо за периода 01.02.2012г. до 17.02.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 24.02.2015г. по ч.гр.дело №392/2015г. до окончателното й изплащане на основание чл. 415 от ГПК, вр.чл. 79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката и чл.86, ал. от ЗЗД.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ТОПЛОФИКАЦИЯ РАЗГРАД” ЕАД,

ЕИК116019472, със седалище и адрес на управление гр. Разград, ул. Черна, представлявано от Михаил Николаев Ковачев срещу ИЛ. К. ЗЛ., ЕГН 3

600812100, гр. Варна, ул. Възраждане № 1 искове с правно основание чл. 415 от ГПК, вр.чл. 79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката и чл.86, ал.1 от ЗЗД да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи по заповед за изпълнение №555/25.02.2015г., по ч.гр.дело №392/2015г. по описа на Районен съд – Разград сумата за разликата над 3462.87лв. до пълния предявен размер от 3755.41лв., представляваща неплатена и ползвана топлоенергия и топла вода по фактури за периода 01.02.2011г. до 30.04.2014г. дължима по силата на сключен между страните договор за продажба на топлоенергия по партида №14442 за имот, находящ се в гр. Разград, ж.к. Освобождение, бл.

44, ап. 4, сумата за разликата над 701.54лв./седемстотин и един лева и петдесет и четири стотинки/ до пълния предявен размер от 794.90лв., представляваща общ сбор за мораторна лихва върху главницата общо за периода 01.02.2012г. до 17.02.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 24.02.2015г. по ч.гр.дело №392/2015г. до окончателното й изплащане на основание чл. 415 от ГПК, вр.чл. 79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката и чл.86, ал. от ЗЗД.

ОСЪЖДА ИЛ. К. ЗЛ., ЕГН 600812100, гр. Варна, ул. Възраждане № 1 ДА ЗАПЛАТИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ РАЗГРАД” ЕАД, ЕИК116019472, със седалище и адрес на управление гр. Разград, ул. Черна, представлявано от Михаил Николаев Ковачев, сумата от 83.29лв. /осемдесет и три лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща разноски по заповедното производство, сторени по ч.гр.дело №392/2015г. по описа на Районен съд – Разград, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА ИЛ. К. ЗЛ., ЕГН 600812100, гр. Варна, ул. Възраждане № 1 ДА ЗАПЛАТИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ РАЗГРАД” ЕАД, ЕИК116019472, със седалище и адрес на управление гр. Разград, ул. Черна, представлявано от Михаил Николаев Ковачев, сумата от 402.90лв./четиристотин и два лева и деветдесет стотинки/, представляваща съдебно деловодни разноски и адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ РАЗГРАД” ЕАД, ЕИК116019472, със седалище и адрес на управление гр. Разград, ул. Черна, представлявано от Михаил Николаев Ковачев ДА ЗАПЛАТИ НА ИЛ. К. ЗЛ., ЕГН 600812100, гр.

Варна, ул. Възраждане № 1 сумата от 69.82лв./шестдесет и девет лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща съдебно деловодни разноски и адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

С окончателно Решение № 724 от 13.10.2016г. по в.т.д. № 1039/2016г. по описа на Окръжен съд – Варна, ТО, II състав, горецитираното първоинстанционно решение е потвърдено, както и съдът е осъдил ИЛ. К. ЗЛ. да запрати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ РАЗГРАД” ЕАД сумата от 590 лв. представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, 4 на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

На 10.01.2017г. „ТОПЛОФИКАЦИЯ РАЗГРАД” ЕАД депозирала пред РС – Варна молба да бъде издаден изпълнителен лист за всички присъдени суми по гр.д. № 10127/2015г. на РС- Варна – главница, лихви и разноски срещу длъжника И.З..

С резолюция с характер на разпореждане от 11.01.2017г. било разпоредено издаване на изпълнителен лист.

На 27.01.2017г. от РС Варна, Гражданско отделение, XXX състав, е издаден изпълнителен лист № 10066 на осн. чл. 404, т.1 и чл. 405, ал.1 ГПК, съгласно който:

ОСЪЖДА ИЛ. К. ЗЛ. да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ РАЗГРАД” ЕАД, по заповед за изпълнение №555/25.02.2015г., по ч.гр.дело №392/2015г. по описа на Районен съд – Разград сумата от общо 3462.87лв. /три хиляди четиристотин шестдесет и два лева и осемдесет и седем стотинки/, представляваща неплатена и ползвана топлоенергия и топла вода по фактури за периода 01.02.2011г. до 30.04.2014г. дължима по силата на сключен между страните договор за продажба на топлоенергия по партида №14442 за имот, находящ се в гр. Разград, ж.к. Освобождение, бл. 44, ап. 4, сумата от 701.54лв./седемстотин и един лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща общ сбор за мораторна лихва върху главницата общо за периода 01.02.2012г. до 17.02.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 24.02.2015г. по ч.гр.дело №392/2015г. до окончателното й изплащане на основание чл. 415 от ГПК, вр.чл. 79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката и чл.86, ал. от ЗЗД.

ОСЪЖДА ИЛ. К. ЗЛ. да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ РАЗГРАД” ЕАД, по заповед за изпълнение №555/25.02.2015г., по ч.гр.дело №392/2015г. по описа на Районен съд – Разград сумата от 83.29лв. /осемдесет и три лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща разноски по заповедното производство, сторени по ч.гр.дело №392/2015г. по описа на Районен съд – Разград, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА ИЛ. К. ЗЛ. да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ РАЗГРАД” ЕАД, по заповед за изпълнение №555/25.02.2015г., по ч.гр.дело №392/2015г. по описа на Районен съд – Разград сумата от 402.90лв./четиристотин и два лева и деветдесет стотинки/, представляваща съдебно деловодни разноски и адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.1 от ГПК.