Решение № 2096 от 03.06.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ ……………. / 03.06.2020г., гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 33-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на 15.05.2020г., в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА при участието на секретар АТАНАСКА ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 17641 по описа за 2019година на Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца Н.Н.Я. ЕГН **********, съд. адрес: *** срещу ответника

Областна дирекция на МВР - гр. Варна, с адрес: гр.Варна, ул." *** " № 2, съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване осъдителни искове, които след изменение, посредством намаляване размера на исковата сума, на основание чл.214 ал.1, п.р.3-то от ГПК, допуснато с определение от с.з. на 15.05.2020г., са както следва:

- с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т.2 от ЗМВР за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 1668,29лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 240 часа за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху сумата , считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 28.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението;

- с правно основание чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 241,55лв., представляваща сбор от дължимата върху всяко неплатено допълнително възнаграждение за положен в периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. извънреден труд мораторна лихва за периода, считано от първо число на месеца, следващ тримесечието на дължимото плащане до датата на предявяване на исковата молба в съда, т.е. до 28.10.2019г. включително.

Претендират се направените по делото разноски.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, изложени в обстоятелствената част на исковата молба:

Ищецът излага ,че през периода 01.10.2016г. до 30.09.2019г., Н.Н.Я. ЕГН

**********, е полагал труд като мл. инспектор в Трето РУ - Варна, което е на структурно подчинение към Областна дирекция на МВР- Варна, с основно трудово месечно възнаграждение, в размер на 890,00 /осемстотин и деветдесет / лева.

Съгласно Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР,/ ищецът е бил със статут на държавен служител.

Орган по назначаването се явява директорът на ОД-МВР-Варна, по силата на чл.159, ал.1 от ЗМВР и Заповед 8121з-140/24.01.2017г. на министъра на вътрешните работи, обнародвана в Дьржавен вестник бр.13/2017г.

За процесния период, ищецът е полагал труд на 12-часови смени при сумирано изчисляване на работното време.

Съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.

Нормалната продължителност на работното време е регламентирана в чл.187 от ЗМВР, като съгласно ал.1 от същия член тя е с продължителност 8ч. дневно и 40ч. седмично при 5-дневна работна седмица.

Съгласно чл.187 ал.3 от ЗМВР, работното време на държавните служители се изчислява в работни дни-подневно, а за работещите на 8,12, или 24- часови смени -сумирано на тримесечен период, като съгласно ал.5 т.2 работата извън работното време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период.

В разпоредбата на чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР, към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Горепосоченото кореспондира и на Закон за държавния служител. Съгласно чл.67 ал. 1 от същия брутната заплата се състои от основната заплата и допълнителни възнаграждения.

В Чл. 67 ал.7 т.2 ЗДСЛ, е посочено че допълнителни възнаграждения са допълнителни възнаграждение за извънреден труд.

Ищецът излага, че за процесния период е положил нощен труд, които часове подлежат на преобразуване към дневен такъв, за което се дължи допълнително възнаграждение за така положения своеобразен извънреден труд.

Излага, че в отменената Наредба

№8121з-407 от 11.08.2014г./отм./ изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 (чл.31, ал.2 отНаредбата).

Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г., е отменена с приемане на Наредба №8121з-592/25.05.2015г. на министъра на вътрешните работи, тя от своя страна е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм.д. № 5450/2016г.

В настоящия случай, в процесния период е действала Наредба №8121з-776/29.07.2016г., издадена от Министъра на вътрешните работи, уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.Текста на чл.З, ал.З от същата наредба посочва че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период". Но в действащата Наредба №8121з-776/29.07.2016г. липсва изрична норма, предвиждаща превръщане на часовете положен нощен труд в дневни, за разлика от действалата до 31.03.2015г. Наредба № 8121з-407 от11.08.2014г.,която в нормата на чл. 31, ал.2 регламентираме при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00ч.и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143.

Липсата на такава норма не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен (каквато изрична забрана би била и противоконституционна), а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.

В случая при наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в

МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн.

ДВ от 26.01.2007г.).В чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

Ищецът излага, че в процесния период е положил положил общо

240,24часа нощен труд, подробно описан в депозираната искова молба, който преизчислен към дневен води до извънреден труд , който следва да бъде заплатен от ответника и възлиза в размер на исковата сума.

С оглед на горното се сезира съда с искане да постанови съдебно решение , с което да уважи предявената искова претенция, както и да се присъдят сторените по делото разноски.

Ответната страна Областна дирекция на МВР - гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул."***" № 2, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирала отговор на исковата молба , в който се оспорва предявения иск по основание и размер.

Ответникът не оспорва обстоятелството, че през периода 01.10.2016 г. - 30.09.2019г., ищецът е заемал длъжностите "старши полицай /ВПА/" в група „ООР" към сектор „Охранителна полиция" към Трето РУ при ОД МВР - Варна" и представя като доказателство Кадрова справка за заемани длъжности с рег.№ 365р- 61886/28.11.2019г., в която е отразено кариерното развитие на ищеца.

Ответникът излага, че целият положен от ищеца извънреден труд му е бил заплатен своевременно, на основание чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР, доколкото приложимите за ищеца, като държавен служител в МВР, норми са тези по ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл и КТ.

Сочи, че ищецът, предвид заеманата от него длъжност в процесния период е работил на 12-часови смени, определени в заповед № 365з-3139/31.08.2016 г. относно разпределение на работното време на държавните служители в ОДМВР-Варна по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР и § 86 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР (ДВ, бр.14 от 2015г.) -

Сочи се, че процесните отношения се регулират от Наредба

8121з-776 от 29.07.2016г. и Наредба 8121з-908 от 02.08.2018г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, които не предвиждат преизчисляване на нощния труд в дневен.

Оспорва се приложимостта на Наредба за структурата и организацията на работната заплата, доколкото считат че съгласно чл. 9 ал. 2 и ал. 3 от същата, се установява, че тя е приложима само за работници и служители по трудово правоотношение, но не и за държавни служители, какъвто е ищецът. Считат, че за ищеца са приложими само нормите на ЗМВР.

Сочи се, че съгласно чл. 178 ал. 1 от ЗМВР са изчерпателно изброени възнагражденията, които се изплащат на служителите на МВР и съгласно чл. 179 от ЗМВР, работно време през нощта е с продължителност от 22:00 ч. до 06:00 ч.

Оспорват се часовете положен нощен труд, както и изчисленията на ищеца за заплащане на извънреден труд.

Вследствие на изложеното се моли за отхвърляне на предявената исковата претенция, като неоснователна и недоказана и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение , на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

В с.з. исковата молба и отговора се поддържат. Ищецът е ангажирал писмени бележки.

След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателствата, съобразявайки приложимия закон и становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т.

2 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД.

Касае се за трудово възнаграждение, което работодателят дължи на работника за положен от него извънреден труд. При така определения фактически състав на правото и съобразно разпределението на доказателствената тежест, за успешното провеждане на иска, ищецът е следвало да докаже фактът на възникване на служебно правоотношение с Областна дирекция на МВР - гр. Варна; полагане на сочения нощен труд за исковия период; размера на претендираното възнаграждение за положения извънреден труд; както и че е настъпил падеж на задължението за плащане на допълнителното възнаграждение за труда и размера на обезщетението за забава. Провеждане на това доказване възлага на ответника доказателствена тежест по установяване изпълнение на задължението за заплащане на положения по правоотношението труд.

Между страните, на основание чл.

146, ал.1, т. 3 и т. 4 ГПК, са били обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване по следните факти: че между страните е съществувало служебно правоотношение в процесния период, по което ищецът е заемал посочената в исковата молба длъжност; че в процесния период ищецът е работил на смени.

Спор между страните по фактите, няма.

Спорният въпрос е изцяло правен и той се свежда до това дали към настоящото служебно правоотношение, предвид специфичния статут на държавните служители в МВР, регламентиран от специалния закон /ЗМВР/ и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, са приложими общите разпоредби на трудовото законодателство, предвиждащи преизчисляване на нощният труд в часове дневен труд, умножавайки го с коефициент 1.143 и следва ли резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд, респ. да се начисли и изплати такъв.

В чл. 187, ал. 3 ЗМВР е разписано, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени - сумирано за тримесечен период. Съгласно ал. 5 на същия закон, работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени. Нормите предвиждат компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени. Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР в редакцията на ДВ бр.14/20.02.2015г. работното време на държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови смени, се изчислява сумирано за едномесечен период. С ДВ бр. 81/14.10.2016г. чл. 187, ал. 3 ЗМВР е изменен и в актуалната си редакция предвижда, че работното време на държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за тримесечен период. За исковия период 01.10.2016г. до 30.09.2019г., отчитането се извършва на тримесечие /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.81/14.10.2016г./.