Решение № 3677 от 12.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3677 гр. София, 12.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА Административно наказателно дело № 20231110214329 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба от В. Д. М., с ЕГН ********** срещу наказателно постановление (НП) № 23-4332-019588/05.09.2023 г., издадено от началника на сектор при отдел "ПП" при СДВР, с което на жалбоподателя са наложени наказания както следва: 1. на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП; 2. на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца за нарушение на разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП; 3. на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва изцяло наказателното постановление, като счита същото за незаконосъобразно и моли за неговата цялостна отмяна, като в жалбата навежда аргументи за това. На първо място твърди, че в обжалваното НП не е посочена и представена като доказателство заповедта, въз основа на която АУАН е бил компетентен да съставя актове, както и че не са посочени местата за право на контрол върху водачите на МПС от страна на АНО към МВР. На второ място се сочи, че не се представят доказателства относно механизма на установяване на липсата на обезопасителен колан, тъй като от описанието в НП е видно, че МПС е било в движение. По отношение 1 на това, че водачът не е спрял при подаден сигнал посочва, че същият е бил заслепен от слънцето, както и това, че полицейският служител подал сигнала не е бил в надлежна униформа, тъй като не е имал поставена фуражка на главата си, поради което жалбоподателят се е заблудил и не е спрял на подадения сигнал. На трето място сочи, че по никакъв начин от доказателствата не се разбира по какъв начин е била установена техническата неизправност. В тази връзка прилага към жалбата удостоверение за преминат технически преглед и посочва, че закрепващият елемент си е бил на мястото, но е бил друг по размер, в сравнение с останалите елементи, тъй като представлявал секретен болт, което допринесло за създаване на зрителна илюзия, че същият липсва. На четвърто място отрича на твърдяната дата да е извършил нарушение.

В съдебно заседание жалбоподателят – редовно призован, се явява лично и се представлява от адв. А., който поддържа жалбата, а в хода на съдебните прения моли за отмяна на наказателното постановление, като счита, че от събраните по делото доказателства се установило, че жалбоподателят не е извършвал нарушение, тъй като по нито един от пунктовете в наказателното постановление не се е доказало нарушението.

Алтернативно моли съда, ако все пак приеме за доказани нарушенията, да вземе предвид, че жалбоподателя няма криминално минало, че няма настъпили вреди за обществото, че наложените наказания не са определени към минимума, както и обстоятелството, че ако бъде лишен от право да управлява МПС ще бъде лишен от препитанието си. Моли за присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна – ОПП - СДВР, редовно призована, не изпраща представител. По делото са депозирани писмени от процесуален представител на въззиваемата страна – юрк. Х., с които е взето становище по жалбата, като моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като необоснована и недоказана и да потвърди наказателното постановление.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено следното:

От фактическа страна:

На 23.07.2023 г., около 16,50 ч., жалбоподателят М. управлявал товарен автомобил "Пежо Боксер" с рег. № СВ****НХ, собственост на „В М. Г.“ ЕООД, с ЕИК **********, в град София, по бул. „Княз Ал. ДондуковКорсаков“, с посока на движение от ул. „Веслец“ към бул. "Княгиня Мария Луиза", като водачът бил без поставен обезопасителен колан, с който бил оборудван автомобилът. На бул. „Княз Ал. Дондуков-Корсаков“ при № 5 се намирали свид. М. Д. и З.К. – служители от ОПП – СДВР, които осъществявали контрол на движението по пътя. Полицейските служители забелязали при приближаването на автомобила, че водачът му не използва обезопасителния колан. По тази причина служителите подали ясен и 2 своевременен сигнал за спиране на автомобила чрез „стоп палка“ по образец на МВР. Жалбоподателят М. не спрял при подадения сигнал, а продължил движението си в посока бул. „Княгиня Мария Луиза“, като бил незабавно последван от полицейските служители с патрулен автомобил. В близост до кръстовището образувано от бул. „Княз Ал. Дондуков-Корсаков“ и бул. „Цар Освободител“ жалбоподателят бил застигнат и спрян от полицейския патрул.

Полицейските служители извършили проверка, като установили, че на предна лява джанта на автомобила липсвал закрепващ елемент към главината на автомобила.

За така констатираните нарушения свид. Д. съставил АУАН серия GA, № 979305/23.07.2023 г. срещу жалб. М., в който описал така констатираните факти и посочил, че са нарушени чл. 137а, ал. 1, чл. 103 и чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП от ЗДвП. Актът бил предявен на М., който го подписал без възражения и екземпляр от същия му бил връчен.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е постъпило писмено възражение от жалб. М. срещу акта, в което оспорва единствено нарушението по т. 2 от него – че не е спрял при подаден сигнал от контролен орган, като твърди, че е забелязал сигнала от полицаите, които били в сянката на дърво, но го възприел в последния момент, когато минавал покрай тях и помислил, че махат на колата зад него. Изрично сочи не възразява за другите нарушения.

Възражението е разгледано и прието за неоснователно, а въз основа на акта било издадено процесното НП, което жалбоподателят оспорва. Същото му било връчено лично на 26.09.2023 г.

Така възприетата фактическа обстановка съдът изгради въз основа на събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, а именно: разпита на свид. Д. и свид. В., както и писмените материалите, приобщени към административно наказателната преписка, надлежно приобщени по реда на чл. 283 от НПК, приложим субсидиарно в производството по ЗАНН.

Показанията на посочените свидетеля Д. са в достатъчна степен последователни, обстоятелствени и абсолютно кореспондиращи с наличните по делото писмени доказателства, поради което, съдът ги кредитира изцяло.

Съдът не кредитира показанията на свид. В., тъй като същата твърди, че не са забелязали въобще полицаите да подават сигнал, а са разбрали чак, когато са застигнати от полицейския патрул. В жалбата си, жалбоподателят посочва, че полицаят не е бил в пълна униформа, тъй като липсвала фуражка, а във възраженията си депозирани в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН посочва, че е видял полицаите с периферното зрение. Налице е съществено противоречие между показанията на свид. В. и останалите доказателствени материали по делото и доколкото не са ангажирани други доказателствени материали в подкрепа на твърденията на свид. В., съдът отказва да кредитира същите.

Посочените гласни и писмени доказателства върху които съдът изгради вътрешното си убеждение са еднопосочни, непротиворечиви, поради което допълнителен анализ съдът не намира за необходимо да излага.

3

Твърденията на жалбоподателя, че не е ясно как е установено, че същият не е бил с поставен обезопасителен колан не бяха подкрепени с никакви доказателства, а и бяха оборени от показанията на свид. Д., който категорично заяви, че лично е видял, че липсва поставен обезопасителен колан от водача, поради което е подал и сигнал със стоп палка.

Неоснователни са и твърденията на жалбоподателя, че не се установява компетентността на органа съставил АУАН. Видно от представената по делото Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министър на вътрешните работи, органът по установяване на нарушението е действал в пределите на своята служебна компетентност.

От правна страна:

Атакуваното наказателно постановление е от категорията на обжалваемите. Жалба е подадена в преклузивния срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

АУАН и Наказателното постановление са издадени от компетентни органи, съгласно чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП, вр. със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министър на вътрешните работи, в рамките на законоустановените давностни срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.

Неоснователно се явява твърдението на жалбоподателя, че актосъставителят не е имал материална компетентност. АУАН и НП съдържат всички нормативно установени реквизити, съответно в разпоредбите на чл. 42 и чл.

57 от ЗАНН. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че издаденото НП се явява незаконосъобразно, тъй като не е посочена информация за местата, на които автопатрулът следва да осъществява контрол. Съдът намира, че това е информация, която има вътрешнослужебен, а не общодостъпен характер.

С оглед липсата на процесуални нарушения, съдът намира, че следва да осъществил контрол за законосъобразност по съществото на обжалваното НП.

Съдът прие, че безспорно се доказа в настоящото производство, че жалб.

М. е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му административно нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Съображенията са следните:

Съобразно чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП "Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. ". В конкретния случай безспорно е установено, че М. е водач на МПС съобразно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП, тъй като е управлявал товарния автомобил непосредствено преди спирането му за проверка.

Автомобилът безспорно е МПС от категория N, след като е товарен, и е бил оборудван с обезопасителен колан. Ето защо за М. е съществувало задължението да използва обезопасителния колан, с който е оборудван автомобила. Като не го е сторил, е осъществил от обективна страна вмененото 4 му административно нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

От субективна страна нарушението е извършено при форма на вината пряк умисъл, като деецът е искал и целял настъпването на обществено опасните последици, които и са постигнати.

При реализиране на административно наказателната отговорност на нарушителя за описаното нарушение административно наказващият орган правилно е приложил съответната санкционна норма на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр.

1 от ЗДвП, където е определено наказание глоба в абсолютен размер, идентичен с наложения, поради което не са налице основания за изменение на наказанието.

По пункт втори от НП:

Съдът прие, че безспорно се доказа в настоящото производство, че жалб.

М. е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му административно нарушение по чл. 103 от ЗДвП. Съображенията са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП, при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.

Съгласно чл. 170, ал. 3 от ЗДвП при спиране на пътно превозно средство за проверка или за оказване на съдействие служителят от органите за контрол подава своевременно ясен сигнал със стоп-палка. През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина.