Решение № 39 от 25.08.2021, Районен съд - Елхово
- Съд
- Районен съд - Елхово
- Дело
- Административно наказателно дело 312/2020
- Вид
- Решение № 39
- Подписан
- 25.08.2021
- В сила
- 17.12.2021
- Състав
- Яна Вълкова Ангелова
Цитирани разпоредби
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 174, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.5, ал.3, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 72, ал.1, т.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.343б, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл. 93, т. 9 · Наказателен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 39 гр. Елхово , 25.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, I -ВИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Яна В. Ангелова при участието на секретаря Пенка Н. Николова като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Административно наказателно дело № 20202310200312 по описа за 2020 година Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. Т. П. от гр. Свиленград, депозирана чрез адв. В.Д. от АК – Ст. Загора, против Наказателно постановление № 20 – 0261 – 000415 от 26.08.2020 година на Началник група към ОД на МВР – Ямбол Г.Й.ов, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 2000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл. 174, ал.3 от ЗДвП.
В депозираната жалба против НП се сочи, че същото е незаконосъобразно, като се желае неговата отмяна. Жалбоподателят оспорва на посочените в НП дата и час да е управлявал МПС. Твърди, че е бил задържан на 19.08.2020г. в 10.40 часа за срок от 24 часа, поради което и в 11.54 часа на същата дата е било обективно невъзможно да откаже да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества, тъй като в този час е бил задържан и не е управлявал МПС. В жалбата се сочат и допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, довели до ограничаване на правото му на защита, като в тази връзка се твърди, че не става ясно коя от двете форми на изпълнителното деяние по чл.174, ал.3 от ЗДвП се твърди, че е налице – отказ да бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози или неизпълнение на предписание за медицинско изследване.
Като основание за процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление се сочи и липсата на посочване в наказателното постановление на нарушената законова разпоредба 1
– чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, а единствено е посочена разпоредбата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП, която има санкционен характер и не съдържа правило за поведение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Въззиваемата страна - ОД на МВР Ямбол, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
РП – Ямбол, ТО - Елхово, редовно призована, не взема становище по жалбата и не изпраща представител в съдебно заседание.
Въз основа на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Със Заповед №261з-79 от 18.08.2020г. на Началник РУ – Елхово е разпоредено провеждането на специализирана полицейска операция за периода от 19.08.2020г. до 25.08.2020г. на територията, обслужвана от РУ – Елхово с цел противодействие на конвенционалната и детската престъпност, както и с цел подобряване безопасността на движението. Във връзка със заповедта е изготвен план – разстановка, представен по делото. Във връзка с провежданата СПО свидетелите Б.Н. и Д.Я., двамата на длъжност „мл. полицейски инспектор“ заедно с други свои колеги, се намирали на път I I – 79, км.19, в близост до разклона за с. Мамарчево. Около 10.30 часа св. Н. подал сигнал за спиране със „стоп – палка“ по образец на водача на автомобил „БМВ 325 Д“ с рег. № Х *** КР, движещ се по път II – 79, с посока на движение от гр. Елхово към гр. Болярово. След подадения сигнал за спиране водачът на автомобила намалил скоростта на движение, но приближавайки полицейските служители рязко увеличили скоростта и продължил движението си по пътя. В автомобила полицейските служители установили две лица – момче и момиче, като автомобила се управлявал от лицето от мъжки пол. След като водачът на автомобила не изпълнил полицейското разпореждане за спиране на подадения сигнал, полицейските служители се качили в служебния автомобил и последвали автомобила „БМВ“. Поради движението в този участък на други автомобили и селскостопанска техника полицейските служители изгубили видимост върху лекия автомобил „БМВ“. С цел установяването на автомобила те продължили да се движат по околовръстен път на гр. Болярово в посока гр. Бургас и на отбивка от този път забелязали движещия се автомобил „БМВ“. Последвали автомобила, който след подаден светлинен и звуков сигнал преустановил движението си. При пристигането си до автомобила полицейските служители установили, че същият в този момент се управлява от лицето от женски пол, а лицето, което преди това управлявало автомобила, се намирало на седалката до водача като пътник. Полицейските служители извършили проверка на 2 документите на лицата и на автомобила, както и физическа проверка на самия автомобил, при което не установили нередовности. Установено било, че лицето от мъжки пол, което в предходен момент при подаване на сигнала за спиране от св. Н. управлявало автомобила, е Д. Т. П.. Същият бил задържан на мястото и отведен в ПУ – Болярово за изясняване на случая, където пристигнал и св. Р.Б. на длъжност „мл. автоконтрольор“. След като бил запознат със случая св. Б. поканил жалбоподателя да му бъде извършена проверка с тест Drager DrugTest 5000 за установяване употребата или не на наркотични вещества или техни аналози. Жалбоподателят отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство, като пред с. Б. заявил, че не е управлявал моторното превозно средство. Св. Б. издал на жалбоподателя талон за изследване № 000858 от 19.08.2020г., екземпляр от който е бил връчен на П. в 12.20 часа. В издадения талон за изследване св. Б. посочил, че лицето следва да се явил във ФСМП – Елхово до 70 минути от връчване на талона.
На мястото на проверката св. Р.Б. в присъствието на свидетелите Д.Я. и Б.Н. и в присъствието на жалбоподателя, съставил против последния АУАН № 155189 от 19.08.2020 година, за това, че на същата дата в 11.54 часа по път II- 79, км.19 управлява лек автомобил „БМВ 325“ с рег. № Х ***КР, собственост на Д.Д.С. като отказва да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство Drager DrugTest 5000 и не изпълнява предписание за лабораторно изследване.
Словесното описание на нарушението било квалифицирано от актосъставителят цифрово като такова по чл. 174, ал.3, предл.1 от ЗДвП.
АУАН бил предявен на нарушителя, който отказал да го подпише и вписал, че има възражения по съставения АУАН. АУАН е подписан от актосъставителят и свидетелите по установяване на административното нарушение. Жалбоподателят е отказал да получи препис от АУАН. Отказът на наказаното лице да подпише АУАН е удостоверен с подписа на един свидетел – Ж. К.
По делото не са налице данни, а и не се твърди от жалбоподателя същият да се е явил в ФСМП гр. Елхово за медицинско изследване.
В тридневният срок от съставянето на АУАН, предвиден в разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗАНН, Д.П. не е депозирал писмени възражения.
Със Заповед № 261з-64 от 19.08.2020г. на св. Я., Д. Т. П. е задържан за срок от 24 часа на основание чл. 72, ал.1, т.2 от ЗМВР, считано от 10.40 часа и е освободен на същата дата в 14.30 часа.
Въз основа на съставеният АУАН, на 26.08.2020г. Г.Й.ов на длъжност Началник група към ОД на МВР – Ямбол, упълномощен с МЗ № 3
8121з– 515 от 14.05.2018 година, приложена към АНП, издал против Д. Т. П.
Наказателно постановление № 20 – 0261 – 000415 от 26.08.2020 година, с което наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 2000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл. 174, ал.3 от ЗДвП.
Наказателното постановление е връчено на наказаното лице на 13.10.2020 година, видно от разписката, приложена към него.
Жалбата против наказателното постановление е депозирана пред АНО на 21.10.2020 година, с дата на изпращане 20.10.2020г.
От приложената и приета като доказателство по делото справка за жалбоподателя в качеството му на водач на МПС, се установява, че същият е правоспособен водач на МПС, категории В, АМ, В1, като свидетелството за управление на МПС е издадено на 22.01.2014 година и до настоящия момент е наказан с общо 14 влезли в сила наказателни постановления и 6 фиша за нарушения по ЗДвП. С присъда №6/2020г. по НОХД № 508/2020г. по описа на РС– Харманли е осъден за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.
Материалната компетентност на св. Б. да съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП, а на Началник група към ОД на МВР – Ямбол да издава наказателни постановления въз основа а тези актове се установява от приложената към АНП заповед № 8121з- 515 от 14.05.2018г. на Министъра на МВР.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез показанията на разпитаните по делото свидетели Р.Б., Георги Я. и Б.Н., първият от които актосъставител, а вторият и третият свидетели по установяване на административното нарушение, както и въз основа приетите по делото писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като същите са конкретни, ясни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и последователни, изразяват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетите от всеки от тях действия на жалбоподателя, като освен това по делото няма данни, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели. В подкрепа на гласните доказателства са и събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Жалба е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално 4 допустима.
По процесуалната постановление: законосъобразност на наказателното
Извършвайки служебна проверка за процесуалноправната законосъобразност на атакуваното наказателно постановление, съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, представляващи формални предпоставки за отмяна на издаденото НП.
Административнонаказателната отговорност на Д. Т. П. е ангажирана в редовно възникнало и развило се производство по установяване на нарушението и издаване на НП. Актовете са издадени от компетентни органи, в надлежната форма, при спазване на процесуалните изисквания и съдържат всички изискуеми реквизити, съобразно разпоредбите на чл.42, респ. 57 ЗАНН. В АУАН, съотв. възпроизведено и в НП, се съдържа достатъчно ясно и конкретно формулирано словесно описание на нарушението с неговите обективни признаци, посочена е цифрово и нарушената разпоредба. Т.е. даденото описание съответства на законовото изискване, установено за това /чл. 42, т. 4, съотв. чл.57, т.5 ЗАНН/, доколкото са обективирани всички релевантни факти и обстоятелства, както тези явяващи се елементи от твърдяното нарушение, така и обстоятелствата при осъществяването им и откриване на нарушението, поради което изложените в тази насока доводи в жалбата са неоснователни.
Относно материалноправната наказателното постановление: законосъобразност на
Въз основа на възприетата и изложена фактическа обстановка съдът прие, че жалбоподателят Д. Т. П. с поведението си на 19.08.2020 година е осъществил състава на административното нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, тъй като водач на моторно превозно средство – на лек автомобил „БМВ 325“ с рег. № Х ***КР е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство Drager DrugTest 5000 за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Това нарушение според настоящата инстанция е подведено правилно към уреждащата го правна норма както в АУАН от актосъставителя, така и в НП от административно – наказващият орган.
За да приеме, че е бил налице такъв отказ от страна на жалбоподателя за изпробване с техническо средство за употреба на наркотични вещества или техните аналози, съдът ползва обективните и кредитирани показания на свидетелите Б., Я. и Н., неоспорени от страна на жалбоподателя, както и от писмените доказателства по делото – АУАН – ползващ се и с доказателствената си сила съобразно чл.189, ал.2 от ЗДВП като редовно съставен и с неоспорени чрез съответни доказателства констатации, талон за изследване. Следва да се отбележи, че от страна на наказаното лице не се ангажираха каквито и да било доказателства, внасящи 5 съмнение в обстоятелствата, които са описани в АУАН и в НП и които съдът прие за случили се в обективната действителност. Напротив, събраните по делото гласни доказателства са категорични, че на 19.08.2020г. около 10.30 часа /часът, в който жалбоподателят П. е управлявал лекият автомобил и не се е подчинил на подадения му по съответния законов ред сигнал за спиране/, същият е имал качеството „водач“ на лек автомобил БМВ 325“ с рег. № Х ***КР. Това качеството на жалбоподателя се установява от кредитираните като обективни, правдиви и непротиворечиви помежду си свидетелски показания на Б.Н. и Д.Я., които са възприели управлението на МПС от страна на жалбоподателя. Именно в качеството му на водач на МПС на 19.08.2020г. към момента, в който П. не е изпълнил разпореждането на св. Н. да преустанови движението на автомобила след подаден сигнал за спиране, в един по – късен момент, а именно след задържането на П. от полицейските служители в 10.40 часа и пристигането на св. Б. в ПУ – Болярово, в 11.54 часа /часа посочен в АУАН/, до П. е била отправена покана да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или техни аналози от св. Б.. Безспорно е и това, че към момента на задържането му П. не е имал качеството на „водач“ на МПС, като такова качество не е имал и в часа, посочен в АУАН -11.54 часа, тъй като след отклоняването си от полицейска проверка в един по – ранен момент на път II – 79, км.19, е последвала смяна в управлението на автомобила, като към момента на задържането на лицето управлението на автомобила се е осъществявало от другото, намиращо се в него лице, което при подаването на сигнала за спиране на автомобила от св. Н. е било пътник в автомобила, а не негов водач и това обстоятелство е било възприето от полицейските служители. Именно защото жалбоподателят в един предходен момент, предшестващ задържането му е бил водач на МПС, за което по делото са налице категорични и безспорни доказателства, е бил поканен да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества и техни аналози, каквато той е отказал.