Акт № 4313 от 16.10.2014, Окръжен съд - Благоевград

Решение № 47

Номер

47

Година

15.02.2012 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

01.23

Година

2012

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Кирил Митков Димов

Секретар:

Христина Златомирова Русева

Прокурор: като разгледа докладваното от

Кирил Митков Димов

Гражданско I инстанция дело номер

20115100100386 по описа за

2011 година

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.45, във вр. с чл.52 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Ищците С. М. П., Б. В. П. и Г. В. О., сочат в исковата молба, че били наследници на В. Б. П., чиято смърт била причинена виновно от ответника на 10.10.2010 г. Това обстоятелство се установявало от присъда № 3/02.03.2011 г., постановена по НОХД № 10/2011 г. по описа на ОС – Кърджали и влязла в сила на 02.11.2011 г. С присъдата ответникът бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.123, ал.1 от НК, в резултат на което била причинена смъртта на техния съпруг и баща. Тази нелепа смърт им причинила огромни душевни болки и страдания. Първата ищца, която била съпруга на починалия, сключила граждански брак с него на 07.07.1963 г. и живяла с него в обич, сговор и разбирателство повече от 47 години. Винаги били заедно, без да се разделят, в труд и взаимопомощ отгледали и възпитали ищците Б. В. П. и Г. В. О. – дъщери на починалия. Те от своя страна, макар да имали самостоятелен живот, винаги запазвали близки отношения на обич и грижа със своя баща. Смъртта му причинила на всяка една от тях дълбока мъка и душевни болки. Здравословното състояние на ищцата С. М. П. бързо и тежко се влошило, както и поради възрастта и остротата на душевните й страдания на същата, останала сама внезапно без грижата и подкрепата на съпруга си. Това давало основание на ищците да поискат от ответника да ги обезщети за претърпените от тях неимуществени вреди, причинени виновно от него. Молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника Д. Г. Д. да заплати: на ищцата С. М. П. обезщетение в размер на 50 000 лв., както и лихва в размер на 4000 лв.; на ищцата Б. В. П. обезщетение в размер на 30 000 лв. и лихва в размер на 2 400 лв.; на ищцата Г. В. О. обезщетение в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата за всяка от ищците, считано от предявяване на исковете до окончателното й изплащане, като тази лихва се определи пропорционално на уважената част от главницата. Претендират разноски. В съдебно заседание, ищците лично и чрез процесуалните си представители, поддържат предявените искове.

Ответникът Д. Г. Д. в представен отговор на основание чл.131 от ГПК сочи, че предявените искове са допустими и частично основателни. Твърди се, че пострадалият В. Б. П. допринесъл в по-голяма степен от ответника за настъпване на вредоносния резултат, като в нарушение на императивното задължение на всеки ловец по чл.55, ал.7 от ППЗЛОД, самоволно напуснал “пусията” и се придвижил към ответника с около 300 м., което ангажирало отговорността му. Ответникът бил определен от ръководителя на лова за “гонач” и следвал кучетата, които лаели на дивеч. Виждайки помръдване на един храст на разстояние около 30-40 метра и мислейки, че е дива свиня, произвел изстрел, като след това, наближавайки храста, видял падналия В. П.. Напускането на “пусията” от пострадалия било взето предвид от съда като смекчаващо вината обстоятелство при определяне размера на наложеното на ответника наказание “лишаване от свобода”, а въззивният съд приел, че се касаело за съпричиняване от страна на пострадалия. С оглед на това се поддържа, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат в по-голяма степен в съотношение 2:3 от пострадалия В. Б. П., поради което предявените искове били частично основателни. Твърди се, че справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди предполагало преценка на всички обстоятелства – съпричиняването от пострадалия в по-голяма степен, преклонната му възраст 71 години, обстоятелството, че е живял в отделни домакинства с дъщерите си, както и, че приложените епикризи не налагали извода за бързо влошаване на здравословното състояние на съпругата на починалия. Отчитайки по-високата степен на съпричиняване от наследодателя на ищците, ответникът счита, че сумата от 10 000 лв. за съпругата и 5000 лв. за всяка една от дъщерите се явявала справедливо обезщетение по смисъла на чл.52 от ЗЗД за претърпените от тях неимуществени вреди. В съдебно заседание лично и чрез процесуалния си представител поддържа изложеното в отговора. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С присъда № 3/02.03.2011 г., постановена от Кърджалийския окръжен съд по НОХД № 10 по описа за 2011 г. на същия съд, влязла в сила на 02.11.2011 г., ответникът Д. Г. Д. е признат за виновен в това, че на 10.10.2010 г. в отдел 328, подотдел-а на ДГС-А., в землището на с.Л., общ.А., по време на лов със законно притежавано ловно оръжие марка „ИЖ”, кал.12, модел 27М, №*, причинил смъртта на В. Б. П., ЕГН * от Г., К.В. Б.2. В.”Г”, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност - ловуване на дивеч, представляваща източник на повишена опасност – престъпление по чл. 123, ал.1 от НК, във вр. с чл.31, ал.4, във вр. с чл.2. ал.1 от ЗЛОД, във вр. с чл.16а, ал.1, т.5, във вр. с чл.12, ал.2 от ППЗЛОД, във вр. с чл.17, т.5 от Инструкция за притежаването, съхраняването и ползването на ловно гладкоцевно оръжие и боеприпаси и правила за безопасност и дейности с тях в системата на Съюза на ловците и риболовците в България, поради което и на основание чл. 123, ал.1, във вр. с чл.54 и чл.58а от НК е осъден на наказание “лишаване от свобода”за срок от една година, изтърпяването на което е отложено на основание чл.66.ал.1 НК за срок от 3 години.

От представените като доказателства по делото заверени копия от удостоверение за граждански брак № 210, изд. въз основа на акт за граждански брак от 07.07.1963 г. на ОбНС – Кърджали и удостоверение за наследници №/12.10.2010 г., изд. от Община Кърджали се установява, че ищцата С. М. П. е съпруга, а ищците Б. В. П. и Г. В. О. са дъщери на починалия В. Б. П..

От представените като доказателства по делото три броя заверени копия от епикризи, издадени от Ендокринологично отделение при М. “Д. Ат.Д. – Г., експертно решение № 3472/25.10.2004 г. на ТЕЛК за общи заболявания при М. “Д. Ат.Д. – Г. се установява, че ищцата С. М. П. има заболявания захарен диабет тип 2, исхемична болест на сърцето, стволова стеноза, триклонова коронарна болест, състояние след троен аортокоронален байпас, пластична афазия, като същата е с 93% трайна неработоспособност за времето до 01.10.2005 г.

По делото са приети като доказателства удостоверение изх. № 10/20.01.2012 г. и удостоверение изх. № 11/20.01.2012 г., издадени от “Х.-К.” ООД, от които не може да се установи къде е работил починалият В. Б. П. и дали е ползувал платен отпуск поради временна неработоспособност. Това е така, защото удостоверенията са издадени от “Х.-К.” ООД – Г., а удостоверяват, че В. Б. П. е работил в друго дружество – ““Х.”” . Поради тази причина и съдът не ги обсъжда.

От показанията на разпитаните по делото свидетели Г. Т. Х., Г. Б. Х. и Г. С. Ю. се установява, че ищците са преживели тежко загубата на починалия В. Б. П..

От показанията на свидетелите Т. К. К., П. С. К. и И. Д. Х. се установява, че на 10.10.2010 г. бил организиран лов на дива свиня в района на с.Л., общ.А., оБ.Кърджали, в който участвали посочените свидетели, ответника Д. Г. Д. и починалия В. Б. П.. Преди започване на лова бил извършен инструктаж от ръководителя на групата, като бил определен района на лова и пусиите. Свидетелят Т. К. и ответникът Д. Д. били определени за гоначи с кучета, а В. Б. П. бил определен за пусия. На втората гонка Д. Д. убил прасе и се обадил на свидетелят Т. К., който дошъл и останал при прасето. В същото време кучетата продължавали да лаят, имало пресни следи и ответникът и свидетелят решили, че има още прасета. Д. Д. продължил надолу по дерето в района на гоначите, като след известно време свидетелят Т. К. чул два изстрела и след това викове: “Помощ!” и тръгнал по посока виковете. Когато се приближил видял Д. Д., който викал “Помощ, помощ”, свидетелят го попитал защо вика, а той му отговорил, че убил В. П. и питал кой го е поставил на това място, което не е пусия. Установява се от показанията на свидетелите Т. К. и И. Х., че починалият В. П. се е намирал на около 300 - 450 метра от пусията в района на гоначите.

От писменото заключение на вещото лице Д. Т.А.Р. по назначената съдебно-медицинска експертиза, както и от разпита на същата в съдебно заседание, които съдът приема, се установява, че С. М. П. има основна диагноза декомпенсиран захарен диабет – кетоацидоза, диабетна полиневропатия и придружаващи заболявания – артериална хипертония ІІ ст., ИБС, състояние след аортокоронален байпас, дислипидемия. Ищцата С. М. П. е със захарен диабет тип 2 от 1998 г., за който провежда комбинирано перорално лечение, като същата е постъпила на лечение на 24.11.2009 г. и изписана на 29.11.2009 г. Установява се също, че ищцата е постъпвала периодично в ендокринологично отделение за лечение на 07.06.2010 г. и изписана на 15.06.2010 г., на 20.06.2011 г. и изписана на 27.06.2011 г., на 24.12.2011 г. и изписана на 29.12.2011 г. През месец ноември 2009 г. и месец юни 2010 г. С. П. е лекувана стационарно по повод декомпенсация на диабета и диабетните усложнения, като е бил овладяван след проведеното лечение с корекция на пероралното лечение. През месец юни 2011 г. потърсила лекарска помощ от където били налице данни за лош контрол на диабета през изминалите 3 месеца. Насочена била за хоспитализация в ендокринологично отделение, където било преценено, че е необходимо преминаване на комбинирано инсулинолечение след индивидуално различен период от време. Вещото лице посочва, че декомпенсацията на захарния диабет може да се дължи на различни причини, една от които е острия психоемоционален стрес, който е довел до по-бързото прогресиране на заболяването.

От писменото заключение на вещото лице Д. К.К. по назначената съдебно-медицинска експертиза, както и от разпита на същия в съдебно заседание, които съдът приема, се установява, че ищцата С. М. П. страда от артериална хипертония ІІІ степен, стаßилна стенокардия ІІІ фк., застойна сърдечна недостатъчност, състояние след АКБх 3. За изминалия период от време има влошаване здравословното състояние на пациента – преминаване на ЗСН (застойна сърдечна недостатъчност от ІІ фк. в ІІІ фк, преминаване на стенокардията от ІІ фк. в ІІІ фк. Налице са акцелериращи (ускоряващи) фактори за прогресирането на СН (сърдечната недостатъчност) и преминаването на стенокардията към по-висок клиничен клас и зачестяване на ангиносзните пристъпи като: психоемоционалния стрес, неконтролираното АН, неконтролирания (некомпенсиран) захарен диабет. Естествен фактор за по-плавното прогресиране на заболяването се явява възрастта. След 10.10.2010 г. се наблюдава прогресиране на заболяването и акцелериращи фактори, но не може категорично да се определи като бързо по отношение на АХ, СН, стенокардията. Клиничния преглед е направен повече от една година след 10.10.2010 г., като липсват данни за хоспитализация в кардиологично отделение. Всяка болест при всеки болен има специфичен, индивидуален ход на протичане, който не може да бъде прогнозиран. Той зависи от много фактори – генетични, възраст, пол, тип нервна система, наличие на придружаващи заболявания, влияние на околната среда и се видоизменя от наличието на провокирани, акцелериращи фактори. Клиничния ход на протичане не може да бъде шаблонизиран, т.е. обичайния ход на една и съща болест при различните болни е различен. Ако внезапната загуба на съпруга е въздействала на ищцата като продължителен психоемоционален стрес, който има негативно влияние върху протичането на АХ и стенокардията, захарния диабет, тогава загубата на съпруга има връзка с влошаване на здравословното състояние. Няма клинични критерии, по които да се определи силата на тази връзка, а интензивността на връзката по-вероятно не е силна, но продължително действаща. Липсва хоспитализация по спешност (остра лява слабост, остър коронарен инцидент и т.н.) в кардиологично отделение.