Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 189 от 25.03.2022, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 943/2021
Вид
Решение № 189
Подписан
25.03.2022
В сила
25.03.2022
Състав
Теодора Кръстева, Ивайло Младенов, Светлин Михайлов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. София, 23.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Ивайло Младенов

Светлин Михайлов при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно търговско дело № 20211001000943 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по повод постъпил въззивна жалба от Н. А. Г., в качеството му на синдик на „Еврострой София“ ЕООД /н/, с която обжалва решение № 261 014 от 23.06.2021 г., постановено по т.д. № 2 008/20 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 20 състав, с което съдът е отхвърлил предявените от Н. А. Г. — синдик на “Еврострой София” ЕООД против ответниците “Еврострой София” ЕООД /н./ и Българска национална телевизия, искове с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 649, ал. 1 от ТЗ да бъде обявен за относително недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на “Еврострой София” ЕООД /н./ договор, сключен на 20.12.2017 г. между “Пиеро 97” ЕООД /понастоящем с наименование “Еврострой София” ЕООД/ и Българска национална телевизия, и с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето и чл.

86, ал. 1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът Българска национална телевизия да заплати на “Еврострой София” ЕООД /н./ сумата от 52 623, 91 лева, която Българска национална телевизия е получила по договора от “Ве консултинг“ ООД, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 20.10.2020 г.

1 до окончателното й плащане, като неоснователни

В жалбата се твърди, че атакуваното решението е неправилно.

Въззивникът поддържа, че в производството са установени елементите от сложния фактически състав на предявения отменителен иск, което води до основателност и на обусловения иск. Твърди, че е налице действие, което уврежда интересите на кредиторите на неплатежоспособния търговец, изразяващо се в сключването на процесното споразумение /договор за цесия или договор за даване вместо изпълнение/. Твърди, че съдът не е взел под внимание, че в момента на прехвърлянето неплатежоспособния длъжник не само е намалил активите си, но е извършил и действия целящи да затруднят и попречат на евентуалното удовлетворяване на кредиторите. Действията на длъжника били в противоречие със законодателното решение, изключващо възможността да настъпи погасителен ефект по общото правило на чл.76, ал.1 от ЗЗД. Твърди, че съдът неправилно е приел, че не е налице знание за увреждащия характер на сделката. В тази връзка смята, че макар и да е затруднено пълното доказване на субективния елемент, то същото следва да се извлече от съвкупен анализ на събраните по делото доказателства. С оглед на това твърди, че е невъзможно представляващия търговеца да не е знаел за влошаването на състоянието на дружеството. Твърди, че сключването на четири договора за цесия ясно индикират знанието на БНТ за невъзможността да събере по друг начин вземанията си от неплатежоспособния. Твърди, че по делото е останал неизяснен начина на взимане на решението от страна на управителния орган на БНТ, тъй като на интернет страницата на същия не е публикувано решение, съобразно нормативната уредба. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното като незаконосъобразно решение и вместо него да постанови ново, с което да уважи предявените искове.

Въззиваемата страна Българска национална телевизия редовно уведомена оспорва въззивната жалба. Твърди, че в нея не са изложени аргументи за неправилност на решението.

Неоснователни били твърденията, че в условията на пълното и главно доказване е установено наличието на елементите на предявеният отменителен иск. Твърди, че в производството по делото не се установява наличие на 2 увреждаща сделка, както и знанието за увреждащия характер на същата.

Твърди, че по делото е установено, че към датата на сключването на сделката няма други кредитори на неплатежоспособния, както и че не са събрани доказателства относно наличието на субективния елемент от фактическия състав на чл.135 ЗЗД. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното решение.

Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че с решение № 2 015 от 11.11.2019 г., постановено по т.д. № 1 366/19 г. по описа на Софийски градски с ъ д , Tърговско отделение , 13 състав, е открито производство по несъстоятелност по отношение на “Еврострой София” ЕООД, като съдът е определил за начална дата на неплатежоспособността - 31.12.2017 г.

Не се спори между страните и това се установява от събраните по делото доказателства, че на 20.12.2017 г. между “Пиеро 97” ЕООД /понастоящем с наименование “Еврострой София” ЕООД/, Българска национална телевизия и трето за делото лице - “Ве консултинг“ ООД е сключен договор, по силата на който “Пиеро 97” ЕООД прехвърля на БНТ вземанията си към “Ве консултинг“ ООД в общ размер на 52 623,91 лв. с ДДС, /възнаграждение за закупено от „Ве консултинг“ ООД време/ заедно с всички привилегии, обезпечения и други принадлежности, като същите се прехвърлят вместо изпълнение на част от паричното задължение на “Пиеро 97” ЕООД към БНТ по договор № РА-620 от 16.02.2016 г. (на обща стойност от 94 163.94 лева с ДДС).

Видно от разпоредбата на чл. 1.5. и чл. 1.6. от договора, че “Ве консултинг“ ООД е поело задължението да заплати на БНТ сумата в размер на 52 623,91 лева с ДДС в сроковете по описания погасителен план в договора, като с плащането на тази сума, задължението на “Пиеро 97” ЕООД към БНТ ще бъде погасено до този размер съгласно чл. 65, ал. 3 от ЗЗД.

Не се спори, а се установява и от представените от ответника извлечения от счетоводни сметки на БНТ, че към 20.12.2017 г., задълженията 3 на „Еврострой София” ЕООД към БНТ са в размер на 94 163.94 лева, като с процесния договор по чл. 65, ал. 3 ЗЗД, е погасено вземане в размер на 52 623,91 лева на БНТ към ответника “Еврострой София” ЕООД.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

За да защити кредитора от бездействията на длъжника или от неговите активни действия, водещи до намаляване на неговото имущество законодателят е уредил в чл.135 от ЗЗД правото в полза на всеки кредитор да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда. Правото на кредитора да обяви за недействителни спрямо него увреждащи го актове на длъжника възниква екс леге, при наличието на фактическия състав, на установените от законодателя елементи – да е налице вземане, да е налице извършване на действие, което уврежда кредитора, субективното намерение на длъжника да увреди кредитора.

Павловият иск се предявява срещу длъжника и лицето, което е придобило права от него. Вземането, което кредитора има към длъжника следва да е действително такова, т.е. такова което да не е прекратено или погасено по давност. То трябва да е възникнало преди извършването на действието, чието обявяване за недействително се иска. Тежестта на доказване на това задължение е върху кредитора.

Специалният Павлов иск по чл. 649, ал. 1 ТЗ във вр. чл. 135 ТЗ има за предмет правни действия, разкриващи общи признаци на противоправността, характерни и за иска по чл. 135 ЗЗД, но за разлика от него е основан и на накърняване масата на несъстоятелността, процесуална предпоставка за предявяването му е наличието на висящо производство по несъстоятелност срещу длъжника и прието вземане на ищеца в него по чл. 693 ТЗ към момента на предявяването на иска от кредитор при бездействие на синдика. Със създадената изрична специална уредба на иска по чл. 135 ЗЗД, свързан с производството по несъстоятелност, с измененията на чл. 649 ТЗ от 28.02.2013 г. - бр. 20 на ДВ от 2013 г. - са регламентирани преклузивен едногодишен срок за предявяването му, специална активна легитимация на синдика в защита на колективните интереси на кредиторите на несъстоятелността при условията на процесуална суброгация, а при негово бездействие - на всеки кредитор на несъстоятелността, разширени субективни 4 предели на силата на пресъдено нещо на постановеното решение (чл. 649, ал.

5 ТЗ), разширено приложно поле на презумпцията за недобросъвестност по чл. 135, ал. 2 ЗЗД /чл. 649, ал. 4 ТЗ/ и специална подсъдност.

Спорни пред настоящата инстанция са изводите на първоинстанционния съд по отношение на първата предпоставка за уважаване на предявеният иск – сделка, увреждаща кредиторите на несъстоятелния длъжник. Наведените доводи във въззивната жалба са неоснователни, по следните съображения:

Липсва спор между страните, че с договор от 20.12.2017 г., наименован „договор за прехвърляне на вземане“, сключен между неплатежоспособния длъжник, ответника в настоящето производство и „Ве консултинг“ ООД, страните са се споразумели относно размера на задължението на неплатежоспособния към ответника, размера на задълженията на третото лице към неплатежоспособния, както и относно начина на погасяване на това задължение. Видно от същият неплатежоспособния е поел задължението да прехвърли на ответника вземането си към третото лице вместо изпълнение на част от паричното задължение на неплатежоспособния към ответника, като в текста на договора страните са посочили, че същият се сключва на основание чл.99 и следв. от ЗЗД, вр. чл.65, ал.3 от ЗЗД.

Договорът за цесия се дефинира в доктрината като такъв, при който се осъществява промяна в облигационната връзка, чрез промяна на активната страна в нея или това е договорът за отстъпване на едно вземане от досегашния му носител на едно трето, чуждо на тази връзка лице. Този договор се определя още като каузален, неформален и консенсуален. Негов предмет е прехвърлянето на вземане, което следва да съществува, към момента на сключване на договора и да е прехвърлимо /каквито по принцип са имуществените права/. От тези общи правила се извежда и действието на цесията спрямо страните по нея, спрямо длъжника и спрямо трети лица. Със сключване на договора, т.е. с постигане на съгласие, вземането преминава от цедента /неговия носител към същия момент/ върху цесионера /приобретателя на вземането/. Към този момент цедентът престава да бъде кредитор във вътрешните му отношения с цесионера, тъй като съобразно предмета на договора, цесионера с постигане на съгласието придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало към същия момент, заедно с акцесорните му права - арг. чл. 99, ал. 2 ЗЗД, така както нормата легално 5 определя предметния обхват - обем и състав на цедираното право.

Следователно, за да премине вземането върху цесионера е достатъчно единствено постигнатото съгласие между него и досегашния носител на вземането и съответно със самото прехвърляне, договорът се счита за изпълнен поради изчерпване на предмета му. По отношение на длъжника обаче цесионният договор няма действие, докато цесията не му бъде съобщена от цедента - чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Този извод произтича не само от посочената норма, но и от това, че длъжникът не участвува в цесионния договор и съответно не е обвързан от него, поради което преди нотификацията, той може да изпълни на цедента напълно валидно и да се освободи от задължението, като сделките на длъжника с цедента могат да бъдат успешно противопоставени на цесионера. Или, за да породи действие спрямо длъжника цесията следва да бъде съобщена от цедента - чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Съобщението обаче не е елемент от фактическия състав, който поражда действие между страните по договора. Цедираното право преминава върху цесионера със сключване на договора. Значението на съобщаването е регламентирано единствено с оглед обвързването на длъжника от договора за цесия и поради действието му спрямо третите лица - чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Или до съобщаването на .цесията се създава едно релативно правно състояние, което е корелативно зависимо от поведението на цедента, като в този случай законът охранява интересите на цесионера, само ако цесията е договорена като възмездна.