Решение № 609 от 05.07.2022, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 609 гр. Стара Загора, 05.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, X-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Милена Костова Колева при участието на секретаря Лазарина Ф. Лазарова като разгледа докладваното от Милена Костова Колева Гражданско дело № 20225530100154 по описа за 2022 година

Предявеният иск намира правно основание в чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., в която твърди, че със съобщение по ч.гр.д. № 4391/2021 г. по описа на Районен съд- Стара Загора, на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България била предоставена възможност за предявяване на иск за установяване дължимостта на вземането, обективирано в издадената по ч. гр. д. № 4391/2021 по описа на Районен съд - гр. Стара Загора заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Предвид това обстоятелство и с оглед санкцията по чл. 415 ГПК за „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България бил налице правен интерес от предявяването на настоящия иск за установяване съществуването на изискуемо вземане по договор за потребителски кредит № ...... в размер на 9 760.65 лева.

На 22.12.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ и М. СТ. ХР., ЕГН ********** бил сключен договор за потребителски паричен кредит № ...... посредством, който страните постигнали съгласие кредиторът да отпусне на кредитополучателя заем в общ размер на 8 000.00 лева за срок от 60 месеца, обхващащ периода от подписване на договора до 20.01.2023 г., съгласно погасителен план, включващ падежните дати на месечените погасителни вноски, техния размер и размер на оставащата главница.

Договорено било паричният кредит да бъде изплатен на 60 броя равни месечни вноски, всяка в размер на 339.04 лева, като в договора била посочена и общата стойност на плащанията по кредита.

1

Въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника бил определен годишен процент на разходите. Кредитополучателят заплащал и такса ангажимент, срещу което кредиторът сключвал договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1, т. 5 от ЗПК, при съдържащите се в договора условия, размери и срокове. Таксата се заплащала от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържал сумата посочена в поле „Такса ангажимент“ от общия размер на кредита.“ Лихвеният процент по кредита бил фиксиран за срока на договора, като началната дата за изичисляване на ГПР била датата на подписване на договора при допускането, че годината има 365 дни, независимо дали е високосна и договорът бил валиден за целия срок като страните изпълняват точно задълженията си по него.

Сумата, предмет на договора била преведена по личната банкова сметка на ответника, декларирана от същия и посочена в договора за кредит.

На основание на чл. 3 във връзка с чл. 4 от договора, за ответника възниквало задължението да погаси заема на 60 месечни вноски, всяка по 339.04 лева, като в чл. 5 от договора било предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължал обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата.

Обезщетението за забава било равно на ОЛП, обявен от Българската народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10%. Лихвените проценти, в сила от 1 януари на текущата година били приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от 1 юли били приложими за второто полугодие.

Обезщетението за забава се изчислявало на дневна база като дневният й размер за просрочени задължения бил равен на 1/360 част от годишния размер, определен в предходното изречение.

Длъжникът преустановил плащането на вноските по кредит № ...... на 20.04.2018 г., като към тази дата били погасени 2 месечни вноски.

На основание чл. 5 от договора, вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ставало изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочил две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай била 20.05.2018 г., от която дата вземането станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което от страна на кредитора било изпратено изрично уведомление до длъжника.

Тъй като от страна на длъжника не били извършвани погашения по дълга от кредитора било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в Районен съд- Стара Загора за следните дължими суми по договор за потребителски паричен кредит № ...... както следва:

8 134.40 лева (ОСЕМ ХИЛЯДИ СТО ТРИДЕСЕТ И ЧЕТИРИ ЛЕВА и 40

СТОТИНКИ )- главница,

-

1 145.30 лева - възнаградителна лихва за периода от 20.04.2018 г. до 20.01.2023 2 година;

-

480.95 лева - мораторна лихва за периода от 20.05.2018 г. до 16.09.2021 г. законната лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.

Законната лихва за забава била равна на ОЛП, обявен от Българската народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10%. Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година били приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от 1 юли били приложими за второто полугодие. Законната лихва за забава се изчислявала на дневна база като дневният й размер за просрочени задължения бил равен на 1/360 част от годишния размер, определен в предходното изречение.

„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД имало статут на „заличен търговец“ в Търговския регистър, считано от 24.04.2018 година. Дружеството било преобразувано по реда на чл. 265г от Търговския закон (ТЗ) чрез трансгранично вливане в едноличния собственик на капитала му „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А - Франция с номер в Търговски и фирмен регистър 542 097 902. Съгласно разпоредбата на чл. 265о, ал. 2 ТЗ с вписването на преобразуването се прекратило преобразуващото дружество, при което правата и задълженията му преминавали върху приемащото дружество.

Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България съществува вземането по договор № ....., обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 4391/2021 по описа на Районен съд - Стара Загора, а именно: 8 134.40 лева главница по договора за кредит, - 1 145.30 лева възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от 20.04.2018г. до 20.01.2023 г., 480.95 лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 20.05.2018 до 16.09.2021, ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.

Моли в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България да бъдат присъдени и направените във връзка с издаването на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 4391/2021 по описа на Районен съд — Стара Загора разноски както следва: 195.21 лева - държавна такса, 50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, както и разноските за настоящото съдебно производство — 195.22 лева - държавна такса и 100.00 лева - юрисконсултско възнаграждение.

При условията на евентуалност, в случай че така предявеният установителен иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, моли съда да приеме, че е предявен осъдителен иск и да бъде прието, че същият има характер на 3 волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, чрез връчване на препис от същия на ответната страна.

Банкова сметка, по която можела да се плати присъдената сума била:

IBAN: BG......., BIC/SWIFT: CITI BG SF, Ситибанк Европа АД, клон България В определения от съда срок по делото е постъпил отговор от ответника, с който счита, че предявеният от ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А. иск за признаване за установено, съществуването на вземането по Договор № ......, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 4391/2021 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, а именно: 8 134,40 лева - главница по договора за кредит; 1 145,30 лева възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от 20.04.2018 г. до 20.01.2023 г.; 480,95 лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 20.05.2018 г. до 16.09.2021 г.; ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, бил допустим, но неоснователен. Излага следните съображения:

Ищецът твърдял, че на 22.12.2017 г. между „БНП Париба Пърсънал Файненс" ЕАД и М. СТ. ХР. бил сключен Договор за потребителски паричен кредит № ...... посредством, който страните постигнали съгласие кредиторът да отпусне на кредитополучателя заем в общ размер на 8 000.00 лева за срок от 60 месеца, обхващащ периода от подписване на договора до 20.01.2023 г., съгласно погасителен план, включващ падежните дати на месечните погасителни вноски, техният размер и размерът на оставащата главница.

Договорено било паричният кредит да бъде изплатен на 60 броя равни месечни вноски, всяка в размер на 339,04 лева, като в договора била посочена и общата стойност на плащанията по кредита.

В представеното като доказателство извлечение по кредита се твърдяло, че кредитополучателят направил три плащания за погасяване на задълженията си по кредита, както следва - на 28.02.2018 г. - 310 лева, на 10.05.2018 г. - 310 лева и на 15.05.2018 г. - 60 лева или сума в общ размер 680 лева, след което преустановил плащанията по кредита.

Тези твърдения на ищеца не отговаряли да действителното положение. Ответницата извършила много повече плащания по договора, за което ищцовото дружество направило признание, като издало извлечение за състояние по кредит № ....../19.11.2021 г., с което потвърдило получаването на суми както следва: на 28.02.2018 г. - 310 лева /което е признато и в исковата молба/, на 10.05.2018 г. - 310 лева /което е признато и в исковата молба/, на 15.05.2018 г. - 60 лева /което е признато и в исковата молба/, на 24.08.2018 г. - 1200 лева, на 18.10.2018 г. - 60 лева, на 14.11.2018 г. - 2000 лева, на 27.12.2018 г. - 330 лева, на 21.02.2019 г. - 330 лева, на 28.03.2019 г. - 130 лева, на 03.05.2019 г. - 150 лева, на 03.06.2019 г. - 450 лева, на 18.07.2019 г. - 330 лева, на 19.08.2019 г. - 330 лева, на 26.09.2019 г. - 330 лева, на 20.12.2019 г. - 660 лева, на 02.03.2020 г. - 660 лева, на 08.04.2020 г. - 330 лева, на 22.04.2020 г. - 330 лева, на 26.05.2020 г. - 330 лева, на 30.06.2020 г. - 300 лева, на 17.07.2020 г. - 330 лева, на 21.09.2020 г. - 330 лева, на 12.10.2020 г. - 330 лева, на 01.12.2020 г. - 330 лева, на 29.12.2020 г. - 330 лева, на 16.02.2021 г. - 230 лева или общата платена от ответницата и получена от кредитора сума по процесния договор за кредит била в размер на 10810 лева.

В случая по силата на договора от 22.12.2017 г. между страните възникнало 4 облигационно правоотношение по договор за заем за потребление по смисъла на чл. 240 и сл. от ЗЗД. За това правоотношение била изцяло приложима легалната дефиниция на договора за потребителски кредит, дадена в чл. 9, ал. 1 ЗПК, според която това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. С оглед на това по отношение на процесния договор намирали приложение и разпоредбите на ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не били спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.