Решение № 698 от 28.03.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 698 гр. Бургас, 28.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20232120107797 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове по чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, чл.86, ал.1 и чл.99 от ЗЗД, и чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, предявени от ”Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, гр.София, про-тив К. И. Д. от гр.Бургас.

Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответницата, въз основа на което е било образувано ч. гр. дело № 6358/2023г. на РС Б. По него е била издадена такава за сумата 7 171.12 лв. – глав-ница, дължима по Договор за потребителски кредит № РК14-033432, сключен на 14.05. 2014г. със ”СиБанк” ЕАД, вземанията по който са били прехвърлени от банката на дру-жеството с Договор за цесия от 17.03.2017г., ведно със законната лихва, считано от 23. 10.2023г. до окончателното плащане; сумата 1 001.74 лв. – договорна лихва за периода от 31.12.2014г. до 15.05.2021г.; сумата 2 274.58 лв. – мораторна лихва за периода 23.10. 2020г. – 11.10.2023г., както и за разноските. Твърди също, че след като е получила пре-пис от заповедта, ответницата е подала възражение по реда на чл.414 от ГПК. Предвид това, иска от Съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отно-шение на Д., че му дължи горните суми. Претендира разноски.

Ответницата оспорва исковете. Твърди, че не е сключила процесния договор със ”СиБанк” ЕАД, евентуално – че клаузите на чл.23.1.2 и чл.23.2 от същия, предвиждащи едностранно увеличение на лихвения процент, съответно – с 1.5 % и 0.5 %, са 1 неравно-правни и нищожни, както и че вземанията са погасени по давност. Иска отхвърляне на претенцията и присъждане на деловодните разноски.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказа-телства, намира за установено следното:

По заявление на ”Фронтекс Интернешънъл” ЕАД е издадена заповед за изпълне-ние по чл.410 от ГПК против К. И. Д. за процесните суми – по ч. гр. дело № 6358/2023г. на РС Бургас, приложено към настоящото.

В срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжницата е подала възражение.

Това обуславя наличието на правен интерес у ищеца от водене на предявения установителен иск.

Представен е Договор за потребителски кредит № РК14-033432, сключен между ”СиБанк” ЕАД и ответницата на 14.05.2014г., по силата на който банката й е предоста-вила сумата от 7 500 лв., а тя се е задължила да я върне, ведно с уговорената договорна лихва /плаващ ГЛП от 8.7 % с възможност за промяна съобразно т.15.3.1/, както и да за-плати такса за кандидатстване и разглеждане – 35 лв. и комисион за обработка и управ-ление от 2 % върху размера на разрешения кредит, общо 10 225.46 лв. към горната дата, на 84 месечни вноски, платими до 15-то число на месеца, съобразно погасителния план, в срок до 15.05.2021г. ГПР, според чл.8 от Договора, е 9.92 %.

Договорът не е оспорен по надлежния ред, поради което следва да се приеме, че е породил правно действие между страните по него.

Съгласно чл.23.1.2 от Договора, ако кредитополучателят не осигури ежемесечен превод на трудово възнаграждение/пенсия по разплащателната си сметка в Банката, договорната лихва се увеличава автоматично с 1.5 %, а в чл.23.2 е предвидено, че ако той преустанови плащанията по групова застраховка ”Живот” с ”ДЗИ – Животозастрахова-не” ЕАД, към ГЛП се добавят още 0.5 %.

На същата дата Д. е сключила с банката и Договор за учредяване на за-лог върху вземания – възнаграждения, произтичащи от трудови правоотношения.

С Договор за цесия от 17.03.2017г. Банката е прехвърлила вземанията си по Договора за кредит на ”Фронтекс Интернешънъл” ЕАД.

Същият е валиден и е породил правно действие между сключилите го страни.

Съгласно чл.99, ал.4 от ЗЗД, обаче, той има действие за длъжника от деня, в кой-то прехвърлянето на вземането му е съобщено от предишния кредитор.

Липсват данни, че до подаването на исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело, цесията е била съобщена от Банката на Д. , съобразно чл.99, ал.3 от ЗЗД, за да породи действие спрямо нея – ал.4.

С исковата молба ищецът е представило писмено потвърждение за извършената цесия от прехвърлителя, както и пълномощно, с което последният го е упълномощил да уведоми от негово име длъжницата за нея.

2

Предвид горното, следва да се приеме, че с получаването на преписи от книжата по делото ответницата е била надлежно уведомена за извършената цесия съобразно разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД – обстоятелство, което следва да бъде зачетено при постановяването на решението, съгласно чл.235, ал.3 от ГПК, и към настоящия мо-мент именно ищецът се явява неин кредитор.

Няма доказателства кредитът да е бил надлежно обявен за предсрочно изискуем.

За установяване размера на задълженията на ответницата по процесния договор за кредит, по делото е допуснато извършването на ССЕ.

От заключението на вещото лице Т. Д. се установява, че Д. е заплатила първите пет вноски по погасителния план, с дати на падеж от 15.06. до 15.10. 2014г., общо 597.65 лв., в това число – 328.88 лв. главница и 268.77 лв. – договорна въз-наградителна лихва, като дължими по договора за кредит остават: 7 171.12 лв. – главни-ца по вноски с дати на падежи от 15.11.2014г. до 15.05.2021г., 1 001.74 лв. – договорна лихва, начислена за периода 15.12.2014г. – 15.01.2016г. /в исковата молба същата сума е претендирана за времето от 31.12.2014г. до 15.05.2021г./, и 2 274.52 лв. – лихва за за-бава за периода от 23.10.2020г. до 11.10.2023г. Вещото лице е констатирало, също така, че за периода от 15.06. до 15.12.2014г. кредитът е олихвяван с ГЛП от 8.7 %, а за време-то от 15.01. до 15.12.2015г. – от 10.7 %.

Безспорно, процесният договор е такъв за потребителски кредит, по отношение на който приложение намират разпоредбите на ЗПК, а по силата на чл.24 от същия и на Закона за защита на потребителите.

Нормите, уреждащи нищожността на сделките, са от императивен характер и за приложението им Съдът следи служебно. Когато страна се позовава на договор – ище-цът черпи правата си от договор за потребителски кредит, Съдът е длъжен да провери неговата действителност, включително и на клаузите му, и без да има съответно позо-ваване /в този смисъл Решение № 384 от 02.11.2011г. на ВКС по гр. дело № 1450/2010г., I г. о., и Определение № 483 от 08.10.2015г. на ВКС по гр. дело № 3383/2015г., I г. о./ В тази връзка, следва да се посочи, че клаузите на чл.23.1.2 и чл.23.2 от договора за кредит, предвиждащи възможност за едностранно увеличение на лихвения процент от Банката, съответно с 1.5 % и 0.5 %, действително, както се твърди в писмения отго-вор, са неравноправни – по смисъла на чл.143, ал.2, т.5, вр. с ал.1 от ЗПП, тъй като за-дължават потребителя, при неизпълнение на неговите задължения (в случая да осигури ежемесечен превод на трудово възнаграждение/пенсия по разплащателната си сметка в Банката и да заплаща застрахователните премии), да плати необосновано високо обез-щетение, на практика – необосновано икономически по-високо договорно възнагражде-ние в общ размер на допълнително почти ¼ от уговорения първоначално ГЛП. На след-ващо място, не е уредена възможност за намаляването на приложимия лихвен процент, ако впоследствие предпоставките за увеличението му отпаднат. Най-накрая, касае се за типов договор за кредит при общи условия, поради което следва да се приеме, че двете клаузи не са индивидуално уговорени. Следователно, съобразно чл.146, ал.1 от ЗПП съ-щите са нищожни. Съгласно ал.5 на цитираната разпоредба договорът следва да се при-лага без тях – 3 с ГЛП на възнаградителната лихва от 8.7 %.

При нейна доказателствена тежест, Д. не е ангажирала доказателства да е заплатила горните суми на ищеца.

Възражението на ответната страна за погасяване на процесните вземания по давност, обаче, е частично основателно. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е депозирано в съда на 25.10.2023г. /изпратено е по куриер на 23.10. 2023г./ Следователно, задълженията за заплащане на вноските с настъпил падеж повече от пет години преди тази дата /до 23.10.2018г./ за главницата и от три години /до 23.10. 2020г./ – за договорната лихва, са погасени по давност.

Видно от заключението на вещото лице по ССЕ е, че дължимата главница по вноски с падеж от 15.11.2018г. до 15.05.2021г. е общо 3 311.82 лв., а договорното възнагражде-ние за времето от 15.11.2020г. до 15.05.2021г. общо 24.03 лв.

Видно от заключението по допълнителната ССЕ е, че мораторна лихва за времето от 23.10.2020г. до 23.10.2023г. е общо 1 039.26 лв. За исковия период 23.10.2020г. – 11.10. 2023г. дължимата такава следва да се определи при условията на чл.162 от ГПК – в раз-мер от 1 000 лв.

Установителните искове за тези суми са основателни и следва да бъдат уважени. За разликите до пълните им предявени размери претенциите по чл.422, ал.1 от ГПК следва да се отхвърлят – поради погасяване на вземанията по давност за главницата и договор-ната лихва, а за обезщетението за забава – като неоснователна.

Върху главницата се дължи законната лихва, считано от 23.10.2023г. до окончател-ното й изплащане.

На ищеца следва да се присъдят направените в заповедното и настоящото производ-ства разноски, съразмерно с уважената част от исковете, а именно – общо 174.63 лв. за ДТ и 166 лв. за ССЕ, както и юрисконсултски възнаграждения в общ размер от 150 лв.

Ищецът следва да бъде осъден да плати на ответницата сумата от общо 1 332 лв. разноски по делото за адвокатски възнаграждения в заповедното и в настоящото производ-ства, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

По изложените съображения, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. И. Д., с ЕГН: **********, от гр.Б, ж.к.”, бл., вх., ет., ап., че същата дължи на “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, с ЕИК:

200644029, седалище и адрес на уп-равление: гр.С бул.”” № -, ет., бизнес сграда ”ТАО”, сумата от 3 311.82 лв., представляваща главница – по вноските с дати на падежи от 15.

11.2018г. до 15.05.2021г. по погасителния план, по Договор за потребителски кредит № РК14-033432, сключен на 14.05.2014г. със ”СиБанк” ЕАД, вземанията по който са били прехвърлени от Банката на дружеството – с Договор за цесия от 17.03.2017г., ведно със 4 законната лихва, считано от 23.10.2023г. до окончателното плащане; сумата 24.03 лв. – договорно възнаграждение за периода 15.11.2020г. – 15.05.2021г., и сумата 1 000 лв. – обезщетение за забавено плащане за времето от 23.10.2020г. до 11.10.2023г., за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 6358/2023г. на РС Бургас, като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.422, ал.1 от ГПК, както следва: за разликата до пълния предявен размер от 7 171.12 лв. за главницата, формирана от неплатените внос-ки с дати на падежи от 15.11.2014г. до 15.10.2018г. по погасителния план и за сумата от общо 977.71 лв. – договорна лихва за периода 31.12.2014г. – 15.10.2020г., поради пога-сяване на вземанията по давност, а за разликата до пълния предявен размер на моратор-ната лихва от 2 274.58 лв. – като неоснователен.

ОСЪЖДА К. И. Д. да заплати на “Фронтекс Интернешъ-нъл” ЕАД направените в заповедното и в настоящото производства разноски – общо 340.63 лв., както и юрисконсултски възнаграждения в общ размер от 150 лв.

ОСЪЖДА “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД да заплати на К. И. Д= направените в заповедното и настоящото производства разноски – общо 1 352 лв. за адвокатски възнаграждения.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връч-ването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

5