Решение № 1422 от 06.08.2018, Районен съд - Варна

Р

Е Ш Е

Н И Е

Номер

1422/6.8.2018г. Година 2018 Град

Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският районен съд четвърти състав

На първи август Година две хиляди и осемнадесета

В публичното съдебно заседание в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: АТАНАС ШКОДРОВ като разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер 2550 по описа за две хиляди и осемнадесета година.

Р Е

Ш И:

ИЗМЕНЯ НП №03-007438/12.04.2017г. на Директор на

Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, с което на „С. 45” ЕООД е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 5000 лева на основание чл.414 ал.3 от КТ като НАМАЛЯВА наложеното административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ от 5000 лева на 1500 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в

14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ:

МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на управител на санкционираното дружество против НП №03-007438/12.04.2017г. на Директор на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, издадено на основание чл.416 от КТ.

С жалбата се формулира искане за отмяна на наказателното постановление. Изразява се позиция, че през периода от 24.03.2018г. до 31.03.2018г. „С. 45“ ЕООД не е извършвало дейност в обекта. Формулира се искане за отмяна на наказателното постановление. Алтернативно се иска намаляване на размера на наложеното наказание.

В съдебно заседание по същество се поддържат и доразвиват доводите за отмяна на НП, изложени с жалбата.

Процесуален представител на въззиваемата страна оспорва жалбата.

По същество счита, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На

28.03.2017 г., служители при ДИТ-Варна, сред които св. Д., извършили проверка на обект – автомивка „Стадиона“, находящ се в гр. Варна, бул.“Левски“ №13, стопанисван от „С. 45“ ЕООД.

В хода на проверката на обекта били установени четири лица, които полагали труд на място. Три от тях посочили, че работят за фирма „Арамис“, а четвъртото лице – св.Т. Я. Ж. посочил, че е на обучение към „С. 45“ ЕООД.

Управител на „Арамис“ потвърдил, че от 14.03.2017г. е продал работното оборудване на „С. 45“ ЕООД, като са се разбрали до уреждането на прехвърляне на персонала да останал на работа работниците на фирма „Арамис“.

В попълнена декларация св. Т. Ж. посочил, че се обучава в „Савав 45“ ЕООД , считано от 27.03.2017г. на длъжност „мияч“ с работно време от 08,30 часа до 16,00 часа с дневно възнаграждение от 15 лева, един почивен ден седмично и почивки в работния ден от по 1 час. Посочил също, че последното му изплатено възнаграждение е от 27.03.2017г., както и , че няма сключен граждански или трудов договор и не му е предоставяно копие от уведомление до ТД НАП Варна.

На 07.04.2017г. св. Д. съставила акт за установяване на административно нарушение срещу дружеството за това, че като работодател е допуснал до работа лицето Т. Я.

Ж. да престира труд в полза на дружеството като изпълнява длъжността „мияч“, с определено работно място-автомивка „Стадиона“, при определено работно време от 08,30 до 16,00 часа и договорено дневно трудово възнаграждение от 15 лева, без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудовото правоотношение. Била посочена и правна квалификация на деянието. Акта за установяване на административно нарушение бил надлежно предявен и връчен на представляващ дружеството, който не вписал в съдържанието му възражения.

По преписката не постъпили допълнително възражения.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение административно наказващият орган е издал НП №03-007438/12.04.2017г., възприемайки изцяло установената от служителите на ДИТ фактическа обстановка и давайки правна квалификация на извършеното нарушение по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ. На дружеството е било наложено административно наказание на основание чл.414 ал.3 от КТ – имуществена санкция над минималния размер.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства - приложените по административно наказателната преписка писмени доказателства – декларация от заетото лице; обяснения; констативен протокол; идентификационна карта и др. , както и гласните такива-показанията на св. Д..

Съдът кредитира изцяло горепосочените доказателства, като същите са безпротиворечиви и взаимно се допълват.

В показанията си св. Д. сочи на личните си възприятия относно извършваната работа от четирите лица в обекта и заявеното от тях по отношение на извършваната работа и конкретния работодател.

Показанията на св. Д. кореспондират с писмените доказателства по делото – декларация от заетото лице и обяснения.

Пред съда св. Ж. заявява, че е полагал труд по силата на сключен граждански договор със „С. 45“ ЕООД.

По така посоченото от свидетеля на първо място следва да се отбележи, че в настоящия казус е безспорно установено, че лицето е полагало труд за дружеството , считано от 27.03.2017г., като е изпълнявало определена длъжност - „мияч“ с работно време от 08,30ч. до 16,00 ч., с уговорено дневно трудово възнаграждение от 15 лева, един почивен ден седмично и почивка в работния ден от един час.

Така установеното не може да бъде съотнесено към съдържанието на граждански договор, а показва характеристиките на трудово правоотношение с продължителност във времето, при определено работно място, определено работно време и уговорено трудово възнаграждение.

На следващо място, само лицето в попълнената от него декларация на 28.03.2017г. е посочило,че няма сключен нито трудов , нито граждански договор.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът констатира следното :

Административно наказателното производство по установяване на нарушението е било съобразено с изискванията на процесуалния закон. И при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, и при издаване на НП са спазени всички срокове и процедури по тяхното издаване.

Съобразени са изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Проверяващите обективно, всестранно и пълно са отразили фактическата обстановка на база на събраните доказателства – собствените си възприятия; обяснения от работещите на обекта лица и др. В акта за установяване на административно нарушение е била посочена правилната правна квалификация на описаното административно нарушение. Административно наказващият орган, на база на събраните доказателства е направил единствения възможен извод за извършено административно нарушение от категорията на нарушенията чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ.

По отношение индивидуализацията на наказанието, съдът намери, че наказващият орган неправилно е завишил размера на същото.

По делото не се установяват данни дружеството да е извършител на други административни нарушения, което занижава степента на обществена опасност на нарушението. С оглед на изложеното съдът намери, че наказанието неправилно е било определено по своя размер. Адекватно на тежестта на извършеното административно нарушение се явява наказанието в минималния размер, предвиден в чл.414 ал.3 от КТ и в този смисъл са налице основания за изменяне на наказателното постановление.

Що се отнася до наведените доводи за отмяна на наказателното постановление, съдът не споделя същите, предвид на следното:

С жалбата се формулира искане за отмяна на наказателното постановление като се изразява позиция, че през периода от 24.03.2018г. до 31.03.2018г. „С. 45“ ЕООД не е извършвало дейност в обекта.

Съдът, противно на изразената позиция намери, че по делото по безспорен начин е установено, че св. Ж. е полагал труд за сметка на „С. 45“ ЕООД в конкретния обект и при установените конкретни параметри на трудовото правоотношение, визирани в мотивите на съда многократно по- горе.

В тази насока съдът прецени показанията на св. Д., които като обективни и пълни съдът кредитира изцяло, както и тези на с наетото лице Ж., който е категоричен по отношение на това за кое дружество е полагал труд.

Гласните доказателства по делото кореспондират напълно с писмените такива – декларация от св. Ж. и обяснения от управител на „Арамис“, поради което и безусловно установяват фактите от обвинението.

Соченото от защитата, че обекта се е стопанисвал до края на месеца от другото дружество – „Арамис“ не почива на доказателства по делото.

От показанията на св. Д. и от обясненията на управител на „Арамис“ ЕООД се установява, че обекта е бил продаден на „С. 45“ ЕООД , считано от 14.03.2017г. и само по силата на устна уговорка работници на „Арамис“ са останали на работа към това дружество до края на месеца.

В този смисъл и не може да се възприеме позиция, че обекта е стопанисван от дружеството – отчуждител на търговския обект.

След като взе предвид гореизложеното, съдът намери, че наказателното постановление следва да бъде изменено.

Водим от горното, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН

Разпечатката съдържа 60 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a3e8151c-b76a-4c1f-919c-3086c58b2031