Решение № 3057 от 27.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3057 гр. Варна, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина Колева при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова като разгледа докладваното от Христина Колева Гражданско дело № 20253110108762 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен о т Д. С. А., ЕГН: **********, адрес: гр.Варна, ***, съдебен адрес: гр. Варна, ***, чрез адв. Ж. М. Г. - ВАК срещу Община Варна, с адрес: гр. Варна, ***, иск с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 3078 /три хиляди седемдесет и осем/ лева, равняваща се на направените имуществени разходи за поправка на щети по лек автомобил с марка Ауди А4”, с рег. № ***, настъпили на 21.05.2025г., в гр.

Варна, по бул. „Васил Левски” близо да кръстовището с бул. „Цар Освободител”, вследствие на попадане на индивидуализираното МПС, лична собственост на ищеца в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - 21.05.2025г., до окончателното й изплащане.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: собственик е на лек автомобил марка „Ауди А4”, с рег. № ***. На 21.05.2025г. около 15:23 часа при управление на автомобила в град Варна по бул. „Васил Левски” близо да кръстовището с бул. „Цар Освободител”, попаднал в необезопасена и необозначена нарушена цялост на пътното платно -дупка. В резултат на описания пътен инцидент на автомобила на ищеца са нанесени материални щети. За настъпилото ПТП били осведомени компетентните органи на МВР, които посетили мястото на ПТП и съставили Протокол за ПТП № 1946401/21.05.2025г. в който описали механизма на ПТП, щетите по автомобила, както и причините за настъпването им. Ищецът твърди, че булевардът, на който е станало посоченото ПТП, се намира в населено място и не е част от републиканската пътна мрежа, а представлява местен път по смисъла на чл. 3, ал. 3 ЗП и като такъв е публична собственост на община Варна, арг. чл. 8, ал. 3 ЗП. В исковата молба се посочва, че ремонтът и поддръжката на общинските пътища се осъществява от общините, по арг. чл. 31, ал. 1 ЗП.

Съответно за лицата, които стопанисват пътищата съществува задължението да ги поддържат в изправно състояние, да сигнализират за препятствията по тях и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок, в този смисъл разпоредбата на чл. 167, ал. 1 ЗдвП. В резултат на виновно бездействие на служители на ответника, по отношение вмененото им задължение да поддържат пътната мрежа в Община Варна в изправност, на 21.05.2025г. е претърпял имуществени вреди, за възстановяването на щетите е заплатил парична сума в размер на 3078 лева. Ето защо има правен интерес да претендира обезщетение за отстраняване на вредоносния резултат по описания автомобил. Моли в тази връзка за постановяване на положително решение по предявения иск.

1

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, обективиращ съображенията му за неоснователност по същество на исковата претенция, основан на следните доводи: оспорва изцяло наведените в исковата молба фактически твърдения досежно механизма на настъпване на произшествието. Оспорва и твърдяната причинно-следствена връзка между описания механизъм и настъпилите вреди по автомобила. В случая самият водач не е изпълнил вменените му от ЗДвП задължения да се съобрази със състоянието на пътя. Не е спазил разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП, поради което не е възприел твърдяната необезопасена дупка, респективно не е реагирал адекватно чрез извършване на маневра за избягването й или чрез спиране на автомобила. Счита, че съпричиняването на вредоносния резултат от страна на водача е основание за намаляване отговорността на ответника и обуславя приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Твърди, че Община Варна не е собственик на въпросната шахта и респективно не е отговорна за настъпилите щети по автомобила. Моли предвид изложените съображения по делото да бъде постановено решение, с което насочения срещу него иск бъде отхвърлен като неоснователен, а в условията на евентуалност размерът на обезщетението да бъде намален.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Представен е Протокол за ПТП № 1946401/21.05.2025г..

Представеното Свидетелство за регистрация част I за лек автомобил с рег.№ *** удостоверява правото на собственост на ищеца върху МПС.

Представена е фактура № 0000001483/13.06.2025г. за извършен разход на стойност общо от 3078 лева с ДДС, за извършен ремонт на автомобил и услуга пътна помощ.

Получател на фактурата е ищецът.

В хода на делото в полза на ищеца са ангажирани гласни доказателства посредством разпит на свидетеля И. И. - инспектор в сектор ПП към ОД на МВР - Варна /съставител на Протокол за ПТП № 1946401/21.05.2025г./, с показанията на който да установи наведените фактически твърдения за обстоятелствата, при които са настъпили вредите и за състоянието на пътната настилка.

В изложението си свидетелят И. установява, че били изпратени на бул.“Васил Левски“ до спирка ХЕИ посока бул.“Цар Освободител“. На място установили отворена шахта на пътното платно, необозначена и необезопасена. Имало ПТП свързано с тази шахта.

Автомобил преминал през нея, вследствие на което били реализирани щети по автомобила.

Автомобилът преминал с предна лява и задна дясна гума. По пътното платно други неравности нямало. Направили снимков материал и съставили Протокол за ПТП. На водача не са съставили Акт за установяване на административно нарушение.

В хода на делото са ангажирани специални знания посредством проведената съдебно - автотехническа експертиза. В заключението си по същата, вещото лице И. установява следното: Дупка с размери около 40см. на 40см. и дълбочина около 25см., описани в протокол за ПТП № 1946401 не може да се определи като неравност, а по - скоро като опасност на пътното платно. При попадане на предно или задно колело в такава дупка, основно значение има скоростта, с която се е движил автомобилът към момента на съприкосновение с дупката. Степента на евентуални увреждания е правопропорционална на скоростта на автомобила, т.е. колкото по висока е скоростта, толкова по-сериозни увреждания по ходовата част могат да настъпят. В този случай има две последователни отворени шахти и капак, който не е бил на мястото си, което би увеличило степента на пораженията. Няма данни с каква скорост се е движил процесният автомобил когато е попаднал в шахтите. Бул. „Васил Левски“ на място на инцидента (до спирка ХЕИ) в посоченото време около 15:23ч. е с доста натоварен трафик, което не предполага развИ.е на висока скорост, затова и щетите не са много големи. При попадане на предно ляво колело в шахтите и преминаване през капака, то е обрало по голяма част от удара, затова и щетите са основно при него (гума, амортисьор, носачи 4 бр.). От изложеното следва, че е възможно щетите описани във фактура за извършен ремонт № 0000001483 от дата 13.06.2025г. да са настъпили по степен и вид в следствие на преминаване през процесиите шахти и капак на въпросното място. Вещото лице посочва, че пазарната стойност на ремонтните работи (вложени материали и труд) за възстановяване на автомобила и пускането му в движение съответства на стойността, посочена във фактурата за извършен ремонт № 0000001483 от дата 13.06.2025г., а именно - 3078 лв. (1573.76 евро) с ДДС.

2

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

В хода на настоящото производство следва да бъдат установени елементите от фактическия състав на деликта - възлагане на работа от страна на ответника, вреди, причинени при или по повод изпълнението на тази работа, т.е. в причинна връзка с действието или бездействието на лицата, на които е възложена работа.

Същевременно съвкупната преценка на събраните в хода на производството доказателства обусловя извода за наличието на реално причинени на управлявания от ищеца автомобил вреди. В тази връзка съдът намира, че събраните по делото гласни доказателства, които съдът кредитира като непосредствени и кореспондиращи с останалите доказателства по делото, установяват обстоятелствата, при които е настъпил инцидентът, а именно наличието на препятствие – дупка на пътното платно/отворена шахта на пътното платно, необозначена и необезопасена/. Съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено и заключението на вещото лице по проведената съдебно - автотехническа експертиза относно изводите за наличието на причинно-следствена връзка между механизма на ПТП и естеството на вредите.

От друга страна, задължението за поддържане изправността на процесния пътен участък, находящ се в гр. Варна и представляващ местен общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 ЗП, е възложено по силата чл. 8, ал. 3 и чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 от същия закон на ответната община като юридическо лице, включително и упражняването на надзор върху служителите, отговарящи пряко за тази дейност. Съгласно цитираните норми задължение на Община Варна е да поддържа общинските пътища в изправно състояние, така че да осигуряват безопасно и удобно движение - § 1, т. 14 от ДР на ЗП. Отделно от това, разпоредбата на чл. 167, ал. 1 ЗДП вменява на лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок.

Съгласно задължителната за съдилищата практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК с Решение №98 от 25.06.2012 г. на ВКС по т.д. №750/2011 г., II т. о., "протоколът за ПТП не освобождава съда от задължение да изследва механизма на произшествието и с други доказателствени средства”. Тълкуването на това решение налага извода, че механизмът на настъпване на ПТП може да се доказва посредством всички законово допустими доказателствени средства. В случая има съставен протокол за ПТП, ищецът е ангажирал и други доказателства за установяване на механизма на ПТП посредством разпита на свидетел, непосредствено възприел препятствието на пътното платно и последвалите щети по автомобила, и заключението по допуснатата САТЕ.

Следователно са осъществени материалноправните предпоставки за ангажиране на отговорността на ответната община за причинените вреди на автомобила на ищеца при станалото ПТП на 21.05.2025г., настъпило при преминаване през необозначено и необезопасено препятствие /дупка на пътното платно – отворена шахта/ на общински път, чието управление е възложено на Община Варна, поради неизпълнение на задължения на служителите, на които общината е възложила работа за поддържане на пътя. Налице е неизпълнение на задълженията на служителите на общината за осигуряване необходимите условия за безопасно движение, от което противоправно бездействие са причинени вреди на автомобила на ищеца. Предявеният иск се явява доказан по основание. Доказан е и размерът на иска, установен от вещото лице – 3078 лв. (1573.76 евро) с ДДС, който съответства на претендирания от ищеца по представената фактура № 0000001483/13.06.2025г.

Не са събрани доказателства за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на МПС – липсват данни за шофиране с несъобразена скорост или употреба на алкохол. Не са събрани доказателства за причиняване на вредите в резултат на умишлени действия на водача на автомобила. Възраженията на ответника в тази насока са неоснователни.

На основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД върху присъденото обезщетение се дължи лихва за забава от деня на непозволеното увреждане. Доколкото лихвата е компенсаторна, а не мораторна, се дължи от деня на събитието /увреждането/.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски. Реализираните от страната разноски са в общ размер на сумата от 599.81 евро /62.95 евро държавна такса, 204.52 евро депозит за вещо лице; 25.56 евро депозит за призоваване на свидетел и 306.78 евро възнаграждение за защита и съдействие от един 3 адвокат/ и следва да се възложат в тежест на ответника.