Определение № 97 от 04.03.2025, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 97 гр. Враца, 04.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгени Божидаров А. при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Цветкова в присъствието на прокурора И. Анг. Х. като разгледа докладваното от Евгени Божидаров А. Частно наказателно дело № 20251400200102 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.437 ал.2 и сл. НПК.

Образувано е по молба на лишения от свобода В. И. Д. изтърпяващ присъда с наказание "Лишаване от свобода" в Затвора-Враца , с искане за предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието . В молбата се твърди, че осъденият е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание и с цялостното си поведение в затвора е дал доказателства за своето поправяне.

Към сезиращата молба са приложени писмени доказателства, предписани от разпоредбите на чл.439а НПК , чл.155 и чл.156 ЗИНЗС, актуална справка за изтърпяната част от наказанието, както и личното затворническо досие на осъдения .

Представителят на Затвора-Враца, надлежно управомощен по чл.15, ал.2 ЗИНЗС, изразява становище за основателност на молбата по съображения, че осъденият е изтърпял повече от 1/2 от наложеното му наказание и с поведението си е дал доказателства за своето поправяне. Представя актуална справка за изтърпяното до момента наказание лишаване от свобода и размера на неизтърпяната част.

Участващият в съдебното производство прокурор от ОП-Враца заявява, че са изпълнени изискванията на закона и осъденият следва да бъде освободен предсрочно.

Защитникът адв.К. от АК-Враца намира , че са налице всички основания за постановяване на предсрочно освобождаване на непълнолетното лице.

Лишеният от свобода споделя доводите на защитника.

Врачански окръжен съд, след като се запозна с молбата на осъдения, приложените към нея писмени доказателства и като съобрази становищата на 1 страните, намира следното:

Съгласно чл.70 ал.2 НК съдът може да постанови предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода по отношение на непълнолетен осъден , който все още не е навършил пълнолетие , който е дал доказателства за своето поправяне и е изтърпял фактически не по-малко от една трета от наложеното наказание. Съгласно т.3 б"б" от Постановление №7/75 г.,Пленум на ВС, изм. и доп. с Постановление №7/87 г., Пленум на ВС, за "фактически" изтърпяно наказание се счита срокът на пребиваване на осъденият в местата за лишаване от свобода, признатото предварително задържане и времето прекарано в домашен отпуск.

С присъда по НОХД № 478/24 г. на РС-Велико Търново на непълнолетния В. И. Д. е наложено наказание от една година лишаване от свобода при първоначален "общ" режим за извършено престъпление по чл.198 НК .

Начало на наказанието е 07.09.2024 г.

Към настоящият момент лишеният от свобода е изтърпял ефективно 5 месеца и 27 дни , предварителен арест 2 месеца и 13 дни и от работа 1 месец и 28 дни, или общо 10 месеца и 8 дни.

Остатък от наказанието е 1 месец и 22 дни .

При тези данни е видно, че непълнолетният лишен от свобода фактически е изтърпял повече от една трета от определеното му наказание, каквото е изискването на разпоредбата на чл.71 ал.1 НК. Следователно, налице е първата материално-правна предпоставка за приложение института на предсрочно освобождаване по реда на чл.70 НК относим за непълнолетен осъден , който не е навършил пълнолетие към момента на искането за предсрочно освобождаване.

На второ място съдът трябва да прецени дали осъденият е дал доказателства за своето поправяне по смисъла на чл.439а НПК и чл.70 ал.1 НК.

Приложените към делото доклад по чл.155 от ЗИНЗС за оценка на риска от рецидив и вреди и индивидуален план за изпълнение на присъдата безспорно сочат, че лишеният от свобода В. Д. се поправя и превъзпитава.

Този доклад е основно доказателство за преценка поправяне на осъденият по аргумент от чл.439а ал.2 НПК

От доклада се установява намаляване риска от рецидив от първоначални 64 точки до актуалните 54 точки , което е към долна граница на средно към ниско ниво, както и нисък риск от вреди от бягство и от суицид.

Ресурсите на лишения от свобода са в това, че има завършено основно образование и желае да продължи образованието си. Има цел да завърши 10 клас и да изкара курсове за шофьор. Получава подкрепа от семейството си.

Ежеседмично получава записи, разговаря с всички от семейството по телефона.

Два пъти е награждаван за проявена подчертана дисциплинираност, за 2 проявено сътрудничество при провеждане на социални мероприятия, за системно участие в спорта и културно-масовата дейност в ПДНМ.

Съгласно чл. 107, ал. 2 от ЗИНЗС н.л.св. В. И. Д. се смята за ненаказван.

Изразява съгласие с договорените дейности от плана на присъдата и тяхното изпълнение.

Н.л.св. Д. редовно посещава учебните занятия при СУ „Св. св. Кирил и Методий“ към ПДНМ „Враца“. Отнася се отговорно към учебновъзпитателния процес и проявява много добра активност в учебните часове.

Завърши успешно първия учебен срок. Участва в следните образователни програми:

„Модерно е да си грамотен“; „Астрономия за любители“ , „Художествено слово“. За периода е участвал в две специализирани групови работи: „Хулиганство“ и Когнитивни умения за мислене.

Отразено е също в доклада по чл.155 ЗИНЗС , че поддържа безупречна хигиена в спалното си помещение. Със заповед за доброволен труд по чл.80 от ЗИНЗС почиства класните стаи и коридорите на училищната сграда.

Изпълнява задълженията си съвестно и отговорно.

Наблюдава се тенденция на просоциален модел на поведение, позитивно отношение към дейностите в ПДНМ и отговорност към поставяните задачи, забелязва се мобилизиране на личностовия ресурс за законосъобразен начин на живот, което е предпоставка за успешна ресоциализация.

Предвид изложеното началникът на Затвора-Враца счита в изразеното писмено становище, че лишеният от свобода молител отговаря на изискванията на чл.439а НПК . В подобен смисъл е и отразеното в заключителната част на доклада по чл.155 ЗИНЗС изготвен от ИСДВР при Затвора-Враца .

В тази насока и като се вземе предвид, че инспекторите, които осъществяват социалната дейност и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода имат най-пряко наблюдение върху осъдените лица, съдът не намира основание да не възприеме мотивираното становище на затворническата администрация, че процесът на поправяне при лишения от свобода е завършен към момента.

Обобщено съвкупната доказателствена маса установява наличен среден риск от рецидив с намаляващи актуални стойности, няма дисциплинарни наказания, изпълнява заложените задачи по плана на присъдата, участва в индивидуалната работа и корекционните програми, има стабилна линия на поведение и мотивация за законосъобразен живот, със съхранени социални контакти и потенциал за успешна и адекватна реинтеграция след освобождаване, проявява подчертана дисциплинираност и активност, като редовно участва и в множество образователни програми и специализирани групи.

Съобразно изложените факти , съдът приема ,че на този етап от изтърпяване на наказанието са налице убедителни доказателства по смисъла на чл.439а НПК и чл.70 ал.1 НК за поправяне на осъдения и за трайна 3 положителна промяна, както и постигане на целите по чл. 36 от НК.

При тези фактически обстоятелства е видно, че към настоящия момент са налице и двете материално-правни предпоставки, визирани в разпоредбата на чл.70, ал.1 НК - фактическо изтърпяване на не по-малко от една трета от наказанието наложено на непълнолетното лице-молител /чл.71 ал.1 НК / и наличието на категорични и непротиворечиви доказателства за поправянето на осъдения, което обуславя условно освобождаване от неизтърпяната част от наказанието лишаване от свобода .

Съдът намира , че поради факта , че и към момента молителят е непълнолетен , то не следва да се определя изпитателен срок за остатък от изтърпяване на наказанието така както изисква чл.70 ал.6 изр.последно НПК , тъй като такъв се определя единствено спрямо непълнолетен осъден, който е невършил пълнолетие към момента на постановяване на УПО, в който смисъл е аргумент от противното на чл.71 ал.2 НПК, поради което за такива лица се прилага само институтът на ПРЕДСРОЧНО освобождаване /ПО/, а не на УПО .

При изложените доводи и на основание чл. 70 ал.1 , чл.71 ал.1 НК и чл.440 НПК , Врачанският окръжен съд в този състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОСВОБОЖДАВА ПРЕДСРОЧНО В. И. Д., ЕГН:**********, от изтърпяване на неизтърпяната част от наложеното му наказание "лишаване от свобода" по НОХД № 478/24 г. на РС-Велико Търново в размер на размер на 1 /един/ месец и 22 /двадесет и два дни/

НЕ ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 71 ал.2 НК на В. И. Д. изпитателен срок равен на неизтърпяната част на наказанието.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО се обяви публично на присъстващите страни и подлежи на обжалване или протестиране в 7-дневен срок от днес чрез ОСВраца пред АС-Враца .

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение след изтичане на срока за обжалване, освен ако е подаден частен протест или жалба , които не са в интерес на осъдения.

ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от определението след влизането му в сила на Затвора гр. Враца за сведение, както и на бюро „Съдимост“ при РС-Велико Търново за отметка в бюлетина на осъдения.

Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________ 4