Решение № 868 от 10.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 868 гр. София, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20221100512791 по описа за 2022 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по въззивна жалба от „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“АД срещу Решение 20059834/29.09.2022г. по гр.д. 40876/2020г. на СРС, 52 с-в, с което е уважен, предявеният от ЗД „Евринс“АД срещу жалбоподателя иск по чл. 411 КЗ, предявен като частичен за сумата 900,00 лева- регресно вземане (с пълен размер от 1842,82 лева) на ищеца срещу ответника, изплатено от ищеца по застраховка „Каско“ обезщетение на трето лице за вреди (ремонт на автомобил), настъпили от ПТП, причинено от водач, застрахован по застраховка ГО на автомобилистите при жалбоподателя.

Счита за неправилни изводите на СРС, че застрахования при него по Г.О. водач има вина за ПТП-то. Счита, че единствено ТЛП Столична община е отговорна за него тъй като безспорно било установено, че единствена причина за ПТП било заледяването на пътния участък, тоест неизпълнение на задължение на общината да го поддържа в безопасно състояние.

Посочва, че представения двустранен протокол няма доказателствена стойност и не може да се противопоставя на субекти които не са го съставяли.

Постъпил е отговор на жалбата с който тя се оспорва.

ТЛП оспорва жалбата и твърденията за негово бездействие при поддържане на 1 пътя в безопасно състояние, като оспорва твърдението за наличие на заледен участък от пътя.

След проверка по реда на чл. 269 ГПК възивния съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо. По отношение на неговата правилност съдът е ограничен от оплакванията в жалбата и приложението на императивните материални норми.

От фактическа страна по делото няма спор за настъпилото ПТП, като спорът е дали има нарушения на ЗДВП от страна на водача на л.а. Сузуки-застрахован по Г.О. на автомобилистите при ответника-жалбоподател и дали причината за ПТП е само заледяване на пътя.

Въззивния съд след преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства намира жалбата за неоснователна.

Действително се установява по делото, че е имало заледяване. Това се доказва от събраните доказателства преценени съвкупно (декларация от 21.01.2020г. от водача на застрахования при ищеца автомобил и показанията на разпитания като свидетел водач на л.а. застрахован по Г.О. при ответника, а именно В.М.). Оспорванията на ТЛП Столична Община на наличие на заледяване на пътя са преклудирани. На ТЛП е била връчена исковата молба,, както и от отговора на исковата молба, като връчването е чрез ССЕБ на 15.10.2021г. и становище по иска и твърденията в отговора на иска не е взето до срока по чл. 131 ГПК, изтекъл на 15.11.2021г., при което възраженията в тази насока направени с молба до СРС от 30.11.2021г. са преклудирани.

Приетата по делото САТЕ също посочва наличие на заледяване, което отговаря и на показанията на свидетеля М. Доколкото никой не е твърдял наличие на основания да се ангажира нейната отговорност спрямо застрахователя по застраховката гражданска отговорност на автомобилист и не са налице данни за някоя от хипотезите, при които е възможно да възникне такава (посочени изчерпателно в КЗ), то М не следва да се счита за заинтересована от изхода на делото и нейните показания следва да се ценят, като обективни.

Наличието на заледяване на пътя според СГС безспорно е допринесло за настъпване на ПТП, доколкото е способствало за подхлъзването и завъртането на управлявания от М л.а., тъй като и без вещо лице е ясно, че заледяването драстично намалява сцеплението между гумите на л.а. и пътя и води до нестабилност на л.а. при движение.

Това обаче не означава, че липсва основание да се ангажира отговорността на ответника застраховател по Г.О.

Заключението на САТЕ и показанията на самата М дават основание за извод за несъобразена със състоянието на пътя скорост. М сочи, че тръгнала по северния склон 2 на Витоша и пътувайки към Алеко участъкът с е оказал непочистен и с много лед.

Тоест още преди процесното ПТП същата е възприела заледено състояние на пътя.

Сочи, че се опитала да завие наляво по нанагорнището, което означава, че се опитала да продължи пътя си покрай вече попадналия в канавката л.а Рено. След като е възприела заледяването и попадналия в канавката автомобил (съставляващ опасност за движенето) тя вместо да спре или да намали скоростта до възможност за спиране е продължила, като се е опитала да мине покрай него, а това при наличие на заледяване и друг автомобил в канавката е поведение създаващо опасност съгласно чл. 20, ал. 2 изр. 2 ЗДВП.. За да се завърти л.а в посока обратна на нейното движение при това срещу обратен наклон на пътя („нанагорнище“ по думите на свидетеля) безспорно е била необходима достатъчна инерция, а тя идва от скоростта. Съобразена с условията на пътя скорост не означава разрешената от ЗДВП скорост, а онази която би позволила на водача да спре при препятствие или опасност. През зимния период и на планински път заледяването е предвидимо обстоятелство.

Предвид изложеното е правилен извода на СРС, че М е нарушила чл. 20 от ЗДВП. Съответно е налице основание за ангажиране отговорността на нейния застраховател по застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“, който впрочем отговаря за пълния размер на вредите, независимо че в случая има и друго лице, чието поведение (в случая бездействие да се почисти пътя) е допринесло за деликта. Разпределението на отговорността между ответника и ТЛП е въпрос на приложение на чл. 499, ал. 8 КЗ, което не е предмет на делото.

Предвид горното решението следва да се потвърди.

При този изход на делото само въззиваемия ищец има право на разноски, като претендира юрисконсултско възнаграждение, което следва да се определи в минималния размер на 40,90 евро съгласно чл. 25а, ал. 3, предл. последно от наредбата по чл. 37 от Закона за правната помощ вр с чл. 78, ал. 8 ГПК - предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото пред въззивната инстанция протекло без събиране на нови доказателства и без явяване на представители на страните.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение 20059834/29.09.2022г. по гр.д. 40876/2020г. на СРС, 52 с-в.

ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“АД с ЕИК 030269049 да заплати на „ЗД Евроинс“АД с ЕИК 121265113 разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция в размер на 40,90 евро.

Решението е постановено при участие на Столична община, като трето лице 3 помагач на страната на ответника

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4