Определение № 571 от 03.06.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 571 гр. Перник, 03.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно частно гражданско дело № 20261700500380 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 423 ГПК.

Образувано е по възражение от „БРАНДИС.БГ“ ЕООД, ЕИК 207414632 седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Шипченски проход 18 на основание чл.423,ал.1,т.1 от ГПК срещу издадената по ч.гр.д. № 6731/2025 г. по описа на Районен съд - Перник Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Във възражението се излага, че дружеството-длъжник не е узнало своевременно за образуваното заповедно производство и за издадената заповед за изпълнение, поради което не е могло да упражни правото си на възражение в срока по чл. 414 ГПК. За съществуването на заповедното производство и издадения изпълнителен лист дружеството узна едва на 25.02.2026 г., когато по електронна поща получи съобщение от частен съдебен изпълнител във връзка с образувано изпълнително дело и наложени запори върху имущество на дружеството. До този момент дружеството не е било надлежно уведомено за издадената заповед за изпълнение и не е имало възможност да упражни процесуалните си права по закон. Поради липсата на своевременно узнаване за издадената заповед за изпълнение длъжникът е бил лишен от възможността да подаде възражение в срока по чл. 414 ГПК.

Предвид изложеното, моли на осн. чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК съда да приеме настоящото възражение по чл. 423 ГПК за допустимо и основателно; да приеме възражението по чл. 423 ГПК и да върне делото на Районен съд - Перник за пордължаване на производството и предоставяне на възможност на длъжника да упражни правото си на възражение по чл. 414 ГПК.

1

Ответникът по възражението и заявител в заповедното производство „Младежки Съвет на Американския Посланик в България” Сдружение, ЕИК 207249248 е изразил становище съдът да не приема и да остави без уважение възражението по чл. 423 ГПК.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема следното:

Възражението е редовно и допустимо. Подадено е в законоустановения едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение.

Разгледано по същество, възражението е неоснователно. Съображенията за това са следните:

Разпоредбата на чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК урежда правната възможност за длъжника, който не е могъл да оспори по реда на чл. 414 ГПК вземането по издадена срещу него и влязла в сила заповед за изпълнение, да подаде възражение пред въззивния съд, ако заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно.

Ч.гр.д. № 6731/2025 г.на РС - Перник е образувано по реда на чл. 410 от ГПК от „Младежки Съвет на Американския Посланик в България” Сдружение, ЕИК 207249248 срещу „БРАНДИС.БГ“ ЕООД, ЕИК 207414632 седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Шипченски проход 18 за парични вземания, за които суми е издадена заповед по чл. 410 ГПК. От служебно извършената на осн. чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНС справка се установява, че последният посочен в регистъра адрес на дружеството – длъжник е гр. София, бул.

Шипченски проход 18. Изпратено е съобщение до длъжника за връчване на издадената заповед за изпълнение на посочения в регистъра адрес на дружеството – длъжник в гр.

София, бул. Шипченски проход 18, което е върнато невръчено с отбелязване, че на адреса се намира бизнес сграда Галакси, няма инициали и фирмени значи, няма офис и служители на търсената фирма, няма такава фирма на адреса – по сведение на Е. З. управител на бизнес сградата, като съобщението е оформено от връчителя с дата 14.11.2025г., като и е налице друго върнато невръчено съобщение до длъжника за връчване на издадената заповед за изпълнение на посочения в регистъра адрес на дружеството – длъжник в гр. София, бул.

Шипченски проход 18 с идентично отбелязване, като съобщението е оформено от връчителя с дата 23.12.2025г. С разпореждане заповедният съд е разпоредил връчването да се извърши по реда на чл. 50, ал. 4, вр. чл. 47 от ГПК на посочения в регистъра адрес на дружеството – длъжник в гр. София, бул. Шипченски проход 18. Разписката на това уведомление се връща оформена, като се посочва мястото на залепване на уведомлението и датата – 08.12.2025г., като се посочва, че уведомлението е залепено на входната врата на бизнес сградата, съответно, че на посочения адрес се намира бизнес сграда Галакси, няма инициали и фирмени значи, няма офис и служители на търсената фирма, няма такава фирма на адреса – по сведение на Е. З. управител на бизнес сградата; пуснат е екземпляр от него и в пощенската кутия, която е обща на офис сградата. С разпореждане от 30.01.2026г. заповедният съд е приел, че съобщението до длъжника следва да се приложи като редовно връчено на 22.12.2025 г. по реда на чл. 50, ал. 2, вр. с ал. 4 ГПК. Длъжникът не е депозирал и възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, поради което е влязла в сила и на основание чл.

2

416 от ГПК е издаден изпълнителен лист в полза на заявителя срещу длъжника.

Длъжникът е основал възражението си на хипотезата на т. 1, ал. 1 на чл. 423 от ГПК, а именно, че е бил лишен от възможността да оспори вземането, тъй като заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно.Хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 1 отГПК предполага привидност на иначе редовно от външна страна връчване (когато съобщението за връчване е оформено редовно, но самото то е невярно като съдържание). В този случай по същество се оспорва от длъжника инстинността на удостовереното в съобщението за връчване от длъжностното лице обстоятелство, че заповедта е връчена надлежно и в тежест на длъжника е да докаже тази неистинност.

Анализът на предприетите действия по изпращане на заповед за изпълнение до длъжника „БРАНДИС.БГ“ ЕООД сочи, че са изпълнени правилата и е спазена процедурата по чл. 50, ал. 4, вр. чл. 47 ГПК за надлежното й връчване при условията на чл. 47, ал. 1 ГПК.

Съобщенията са редовно оформени съгласно изискванията на ГПК. В случая, „БРАНДИС.БГ“ ЕООД е търсен общо три пъти в продължение на повече от един месец, като при удостоверяване от връчителя, че не е връчил съобщението, тъй като не намира адресата, без да има сведения за друг адрес на дружеството. След като не е намерен служители или представители, който да получи съобщенията са залепени уведомления по чл. 47 ГПК на посочения в регистъра адрес на дружеството – длъжник в гр. София, бул. Шипченски проход 18. Доколкото призовката/съобщението е официален свидетелстващ документ, който се ползва с формална доказателствена сила относно неговата автентичност и с материална доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на длъжностното лице по връчването, са се осъществили така, както е посочено в документа, съдът е обвързан от доказателствената сила на официалното удостоверяване. В тежест на длъжника е да докаже, че удостовереното в съобщението е невярно, а именно: че на адреса на посочените дати е имало негови служители или представители и че не е залепено съобщение. Когато длъжникът е юридическо лице, връчването се извършва на посочения от юридическото лице-длъжник в съответния регистър адрес. Тук намират приложение правилата на чл. 50 ГПК за връчване на търговци и юридически лица, когато връчването може да се извърши на всеки служител или работник. Смисълът на чл. 50 ГПК е, че всеки работник/служител по силата на правоотношението си с юридическото лице, следва да предаде съобщението на органите на управление и представителство. По чл. 50 ГПК адресат е именно търговецът или юридическото лице. В случая адресът на длъжника е посещаван многократно, с посочване на датите за посещение от длъжностното лице по връчване на призовки и съобщения, като е удостоверено, че адресът е посетен, но няма офис и служител на посочената фирма. Следователно предвид констатациите на служителя за отсъствие на офис и служители на дружеството-длъжник в т. ч. и липсата на каквото и да е означение за офис, се налага извод, че на този адрес, който съвпада с адреса на управление на дружеството-длъжник в ТР е редовно удостоверено, че на адреса на управление липсва, както надлежно означена канцелария, така и служители на дружеството- длъжник. Това налага извода, че в случая е надлежно констатирана невъзможността съобщението до 3 юридическото лице-длъжник - за връчване на издадената заповед за изпълнение, да се връчи в канцелариите им и на всеки служител или работник - чл. 50, ал. 3 ГПК.

Съдът намира, че длъжникът е бил редовно уведомен за заповедта за изпълнение на 22.12.2025 г., от когато е започнал да тече едномесечният срок по чл. 414, ал. 2 ГПК, и в този срок не е подадено възражение по чл. 414 ГПК от длъжника. Ето защо и съдът намира, че изложените от него доводи за невъзможност да получи въпросната заповед се явяват неоснователни.

Без значение за горните изводи е, но за пълнота следва да се отбележи, че поради отсъствие на офис и служители и приложение на чл. 50, ал. 2 от ГПК в случая не е било необходимо залепване на уведомление по реда на чл. 50, ал. 4 вр. с ал. 2 вр. с чл. 47, ал. 1 от ГПК, тъй като целта на залепване на уведомление е юридическото лице, което има офис, но временно отсъстват негови служители или представители да може в указания му двуседмичен срок по чл. 47, ал. 2 от ГПК да изпрати свой представител, който да получи подлежащите му на връчване книжа. Съдът намира за недоказано, а и за житейски нелогично в период от над 1 месец на посочения в регистъра адрес на дружеството – длъжник в гр. София, бул. Шипченски проход 18 да не е посетен от негови служители или представители, и не са видели, съотв. получили, залепеното уведомление по чл. 47 ГПК.

Освен това дружеството-длъжник като юридическо лице е следвало да организира от дейността си така, че да осигури канцелария по смисъла на чл. 50, ал. 3 от ГПК на заявения в търговския регистър адрес на управление, чрез което да се осъществява връзката с държавните институции, респ. при такава невъзможност да посочи друг адрес за кореспонденция. От неизпълнение на това си задължение, дружеството-длъжник не може да черпи изгодни за себе си правни последици, в т. ч. и да иска възобновяване на пропуснатите срокове за извършване на процесуални действия.

Предвид изложеното въззивният съд приема, че удостовереното в съобщенията за връчване е вярно и в съответствие със закона РС ги е приел за редовно връчени по реда на чл. 50, ал. 2, вр. с ал. 4 ГПК след изтичане на двуседмичния срок по чл. 47, ал. 2 от ГПК.

Следва да се приеме, че не е доказано наличието на основание по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК. Не се твърди и доказва и наличие на някои от останалите основания по чл. 423, ал. 1 ГПК.

С оглед на формираните мотиви, настоящият състав на Окръжен съд Перник приема, че иницииралото настоящото производство възражение по чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК не следва да бъде прието, тъй като не e налице посочената от длъжника хипотеза на цитираната норма. Предвид крайния извод на съда, неоснователно се явява и искането за спиране на изпълнението на заповедта за изпълнение, както и за обезсилване заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист /по арг. от противното основание от правилото на чл. 423, ал. 3, изр. 2 ГПК/. Заповедта не е била издадена в нарушение на чл.

411, ал. 2, т. 4 от ГПК, поради което тя и издаденият въз основа на нея изпълнителен лист, не следва да бъдат обезсилени служебно.

По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд

4

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА подаденото на основание чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК възражение на длъжника „БРАНДИС.БГ“ ЕООД, ЕИК 207414632 седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. Шипченски проход 18 срещу издадената по ч.гр.д. № 6731/2025 г. по описа на Районен съд - Перник Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5