Решение № 277 от 23.06.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 277 гр. София, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Невена Пл. Великова

Виктория Р. Стоилова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно гражданско дело № 20261800500124 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 245 от 20.10.2025 г., постановено по гр.д. № 166/2025 г. по описа на Районен съд – Ихтиман е прогласен за нищожен на основание на чл. 22 ЗПК договор за потребителски кредит № 7053423731 от 20.03.2023 г., сключен между Д. С. Х., ЕГН 7311937411 и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023 поради нарушение на изискванията на л. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Със същото решение е разпределена и отговорността за разноски между страните като на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е осъдено да заплати на Д. С. Х. сумата в размер на 1030.50 лв., разноски в производството, както и на адв. Л. К. Б., на основание на чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. сумата от 2000 лв., представляващи възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и съдействие на ищеца в производството.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ответника „Ти Би Ай Банк“ ЕАД. Жалбоподателят излага съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, необосновано. Посочил е, че неправилно било прието, че ГПР не бил посочен и определен съобразно изискванията на закона.

Договорът сочел размер на ГПР и допусканията, при които е определен и съответствал на изискванията на закона. Застрахователната премия не била разход по договора за кредит и затова не била включена при определянето му. Според жалбоподателя сключването на договора за застраховка не било задължително условие за отпускане на кредита, а кредитополучателят сам бил пожелал да сключи такава. Твърди, че договорът за застраховка бил отделно правоотношение, 1 премията била цената на застрахователната услуга, тя се определяла от застрахователя, сключването на застрахователен договор било изцяло в полза и интерес на застрахования. При намаляване на срокът на застрахователното покритие, част от премията се дължала на кредитополучателя, а не на банката. В заявлението за кредита било посочено, че е дадено съгласие от кредитополучателя да се сключи застраховката. Моли за отмяна на решението, с което предявения иск е уважен и постановяване на ново решение по силата на което последния да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство, с който въззивната жалба се оспорва. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение и претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл.

38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Софийски окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

След извършена проверка съдът намира, че постановеното решение е валидно и допустимо в обжалваната част, като по направените във въззивната жалба оплаквания относно неговата правилност, намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Д. С. Х. срещу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с която предявен иск с правно осн. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.

22 ЗПК, с искане съда да прогласи за нищожен договор за потребителски кредит № 7053423731 от 20.03.2023 г., сключен между страните, поради противоречие с разпоредбите на закона, евентуално – да прогласи нищожността на клаузата по договора, вменяваща й в задължение да заплаща застрахователна премия за застраховка в размер на 6305.40 лв. формирана като сбор от премии по задължителна застраховка "BANK пакет 3 Сметка" "BANK пакет 3 кредит + сметка, като неравноправна.

Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните пред Районен съд – Ихтиман доказателства, е вярно и изчерпателно описана в обжалваното решение, поради което не е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.

Във въззивното производство не са събирани доказателства.

С оглед заявените в жалбата оплаквания, спорен, в настоящото въззивно производство, се явява въпросът за действителността на договора за потребителски кредит.

2

По делото е отделено като безспорно, че между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и Д.

С. Х. е сключен договор за потребителски кредит № 7053423731 от 20.03.2023 г., съгласно който „Ти Би Ай Банк“ ЕАД се е задължило да предостави на Д. С. Х. потребителски кредит в размер на общо 24 567.80 лв., от които: 18 262.40 лв. за потребителски цели; 439.57 лв. и 5865.83 лв. за заплащане на премии по застраховки съответно „BANK пакет 3 Сметка (bill)“ и „BANK пакет 3 кредит + сметка (bill).Към същия са приложими императивните разпоредби на ЗЗП и ЗПК, за които съдът следи служебно на основание чл. 7, ал. 3 ГПК.

Съгласно чл. 9 и чл. 10 от договора възнаградителна лихва е 41,11 % годишно, ГПР е 49.06 %, като общо дължимата сума по договора е 47 916.96 лв.

Посочено е че ГПР е изчислен при допусканията: начална дата е дата на подписване на договора; договорът няма да бъде прекратен предсрочно; годината има 360 и дни и 12 месеца с по 30 дни; лихвените проценти и таксите са в размера към сключването на договора. В договора се съдържа погасителен план, сочещ че задълженията следва да се погасят на месечни вноски с падеж 25-то число от по 1089.02 лв., само последната вноска – 1089.10 лв. в срок от 25.04.2023 г. до 25.11.2027 г., като е посочено каква част от вноската е за лихва и каква част от вноската е за погасяване на главницата.

Съгласно чл. 7.2.3. от договора при сключване на договор за застраховка или присъединяване към такъв договор по програма предлагана от кредитодателя, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата застрахователна премия, се превежда от банковата сметка на съответния застрахователен посредник, за което потребителят дава изричното си съгласие с подписването на договора.

Съгласно чл. 19 от договора сключването на застраховки не е задължително условие да се сключи договора за кредит.

Приет е сертификат № 170534237312023 съгласно който Д. С. Х. се е присъединила към сключен от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД договор за застраховка по програма „защита на кредита“ и „защита на сметките“ на кредитополучателите по потребителски кредити, предоставяни от Ти Би Ай Банк"ЕАД и допълнителна медицинска услуга „второ медицинско мнение“ на застрахователя „Кардиф живото-застраховане, клон България“ и „Кардиф Общо застраховане, клон България“, действащо чрез застрахователен агент „Ти Би Ай Банк" ЕАД, за срок равен на срока на договора за кредит при застрахователна премия от общо 6305.40 лв.

При преценка съдържанието на сключения между страните договор, настоящият съдебен състав намира, че същият разкрива признаците на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК. По силата на този договор ищецът е поел задължение да предостави на ответника определена парична сума срещу задължението на последния да я върне, като размерът, начинът и сроковете за връщане на сумата са уговорени между страните в погасителен план – в случая обективиран в самия договор.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 7 – 12 и 20 и ал. 2, и чл. 12, ал. 1, т. 7 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. В случай че договорът бъде обявен за недействителен, потребителят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита – чл. 23 ЗПК.

3

В конкретния случай договор за потребителски кредит № 7053423731 от 20.03.2023 г., сключен между страните, формално отговаря на императивните изисквания на ЗПК. Сключен е в писмена форма, на хартиен носител, посочени са датата и мястото на сключването му, вида на предоставения кредит, индивидуализиращите данни на страните, срокът, за който е сключен договорът.

Посочени са общият размер на кредита, както и сумата, която потребителят следва да върне; годишният лихвен процент по кредита, както и условията за издължаването му – брой и размер на вноските, периодичността и падежите им; годишният процент на разходите, както и информация за правото на потребителя да се откаже от договора или да получи извлечение по сметката си.

Съдът обаче приема, че договорът е недействителен на основание на чл.

22, вр.с чл. 11, ал. 1, т. 10 и на чл. 19, ал. 4 ЗПК, защото не сочи коректно годишния процент на разходите и начина по който е изчислен, а и при коректно определяне на ГПР той надхвърля допустимия съобразно закона размер. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът следва да сочи годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 на ЗПК начин. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В случая по делото не се спори, че рискът от неплащане на месечните вноски по договора за кредита поради конкретно посочени събития в сертификат № 170534237312023е прехвърлен на застраховател, за което кредитополучателят се е съгласил да плати премия в размер на 6305.40 лв. Не се спори, че тази премия не е включена в ГПР, а и това се установява от приетата по делото пред първоинстанционния съд съдебносчетоводна експертиза.

Договорът за застраховка и договорът за кредит са сключени в един и същ ден, задължението за плащане на сумата по договора за застраховка е посочена в договора за кредит, плащанията от ищеца на тази сума се извършват по сметка на ответника заедно с погасителните вноски по договора за кредит, за заплащането на премиите сумата е предоставена от кредитодателя на кредитополучателя като кредит, банката е действала като застрахователен агент на застрахователя.

Обсъдени в съвкупност тези обстоятелства обосновават извод, че договорът за застраховка е сключен във връзка с договора за кредит и е бил задължително условие за предоставянето на кредита. В случая договорът за застраховка е споразумение между кредитодателя и застрахователя по групов застрахователен договор, по кредита не са уговорени обезпечения и така договорът за застраховка е от интерес за кредитодателя. Договорът не сочи какви биха били условията по него, ако не беше сключена застраховката. По делото не е представен стандартен европейски формуляр, независимо че същият е описан в договора. По делото не се 4 твърди и не се установява този формуляр да е съдържал условия по кредита ако не се сключат договорите за застраховки. Действително в чл. 19 от договора за кредит е посочено, че договорите за застраховки не са задължително условие за сключване на договора за кредит. При събраните по делото доказателства обаче това изявление остава изолирано и декларативно, поради което и не позволява да се приеме за установено, че действително договорът за застраховка не е било задължително условие, за да получи кредит при посочените в договора условия.