Решение № 965 от 04.08.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 965 гр. Варна, 04.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Елена Ст. Пеева като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20263110200781 по описа за 2026 година

УСТАНОВИ:

Производството по делото е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от С. Р. Б. против НП № *, с което на основание чл. 174 ал. 3, пр. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1022,58 евро (с равностойност от 2000 лева) и административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.

В депозираната до съда жалба се излага становище, че НП е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че наказателното постановление е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Иска се наказателното постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се явява и се представлява от адв. П., който поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира НП да бъде отменено като незаконосъобразно и издадено при съществени нарушения на процесуалните правила. Според процесуалния представител на въззивника наказващият наказаното лице е изпълнило своето задължение за явяване в лечебно заведение и даване на кръвна проба, а административният орган не е спазил законовите изисквания на Наредба 1/2017г. Адресира се до съда искане НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени процесуални нарушения.

1

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Постъпило е по делото писмено становище от юк Л., в което се оспорва основателността на депозираната въззивна жалба. Излага се становище, че издаденото НП е законосъобразно и обосновано, а административнонаказателното производство е проведено в съответствие с процесуалните правила. Сочи се, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и размерът на наказанието е определен правилно. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален размер, в случай че се претендира такова от насрещната страна.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 25.08.2025г., около 07:02ч., свид. А. С. К., служител *, спрял за проверка С. Р. Б., който управлявал л.а. *, собственост на *. в гр. Варна, по бул. Народни будители до Кръста, посока Аспарухов мост. * тествал въззивника за алкохол, като уредът отчел наличието на 0,78 промила алкохол в кръвта, след което предприел действия за проверка на лицето за употреба на наркотични вещества с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“ с фабричен номер № ARKA 0045. Въззивникът словесно отказал да бъде тестван с посоченото техническо средство. След отказа му от страна на компетентните органи били издадени два талона за изследване, а именно - с номер № 0165190 и с № 0165191 с прилежащите към тях стикери, като въззивникът бил насочен към МБАЛ „Св.Анна“ и ВМА – Варна за извършване на необходимите изследвания въз основа на издадените му талони.

При така установените факти, свид. К. съставил на възз. Б. АУАН, серия GA № * за нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП за управление на МПС при концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда промила.

С. Б. се явил за изследване в МБАЛ „Св. Анна“ около 08:28ч., като представил единствено талон за изследване № 0165190. От заключението на химик в Специализирана химическа лаборатория за изследване на алкохол било установено, че в пробата на лицето се установява наличието на 0,42 промила алкохол в кръвта. Видно от постъпило писмо до * от Началника на МБАЛ – Варна към ВМА – София с рег. № В изх-2053/01.09.2025 г. въззивникът не е се е явил на 25.08.2025г. за взимане на биологични проби.

Впоследствие свид. К. съставил на жалбоподателя АУАН, серия GA № *, за нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП за това, че на горепосочените дата и място е отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози и не изпълнил предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за уустановяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на основание чл.

2

174, ал.3, пр. 2 от ЗДвП е ангажирана адмиистративно-наказателната отговорност на жалбоподателя.

В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителят А. С. К.. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните в съдебното производство писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото, които съдът кредитира като относими към предмета на доказване.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Наказателното постановление № *г. е издадено от компетентен орган *, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.12 от ЗДвП и видно от приложеното към АНП заверено копие на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

Административно наказателното се е развило в рамките на сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН.

В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения.

Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Посочени са нарушените материално-правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.

Съдът намира за неоснователни доводите на процесуалния представител на въззивника за опорочаване на административно-наказателното производство. В АУАН и НП ясно и недвусмислено е описано нарушението и конкретната форма на изпълнителното деяние на същото, визирана в нормата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП, която се твърди, че е осъществена, а именно – отказ да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване наличието на алкохол в кръвта с техническо средство. Описан е и отказът да се изпълни предписанието за химическо изследване чрез предоставяне на кръвна проба.

Като разгледа жалбата по същество, съдът намери за установено от правна страна следното:

Въз основа на анализа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за безспорно установено, че на посочената в 3 наказателното постановление дата въззивникът е отказал да бъде изпробван с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества.

Това обстоятелство не се оспорва от въззивника, чиято защитна теза се свежда до твърдението, че отказът му е мотивиран от опасения за получаване на фалшиво положителен резултат и евентуалното последващо ангажиране на наказателна отговорност.

Между страните не е спорно, че при извършената на 25.08.2025г. проверка С. Б. словесно е отказал да му бъде извършен тест за установяване на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“ с фабричен номер № ARKA 0045. В съответствие със законовите изисквания, полицейският служител е издал на въззивника талон за изследване № 0165191, в който са указани мястото и срокът за явяване за лабораторно изследване.

От събраните доказателства и приложения журнал за прием в спешно отделение към МБАЛ „Св. Анна“ – гр. Варна е видно, че въззивникът е представил на медицинските лица единствено талон № 0165190, въз основа на който за лицето е възникнало задължение да даде проба за наличие на алкохол в кръвта. Към доказателствата е приобщено и писмо от МБАЛ „Св. Анна“ – гр. Варна с изх. № 1112-1/30.04.2026г. от *, видно от което за лицето С. Р. Б. е регистрирано посещение единствено за вземане на кръвна проба само за алкохол. В журнала липсва отбелязване да е представен и талон № 0165191, с който за лицето е възникнало задължение да даде проба за изследване за наличие на наркотични вещества или техни аналози

Съдът не може да сподели твърденията на процесуалния представител, че е следвало дадената от нарушителя проба да бъде изследвана едновременно за наличието на алкохол и наркотици, след като талон № 0165191 не е бил представен. В тежест на наказаното лице е да докаже положителния факт на явяването си, например чрез вписване в амбулаторния журнал на съответното заведение.

Разпоредбата на чл.174, ал.4 от ЗДвП гласи, че редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието, а именно Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози. Съгласно чл. 13 от Наредбата „при явяването на лицето за медицинско изследване в амбулаторния журнал на лечебното заведение се вписват датата и часът на явяване, номерът и датата на издаване на талона за изследване и контролният орган, който го е издал, часът на вземане на пробите за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване, а след изпращането им в изследващата лаборатория - и датата на изпращането“. От приобщените към делото материали, а именно - писмо до * от Началника на 4

МБАЛ – Варна към ВМА – София с рег. № В изх-2053/01.09.2025 г. и талон за изследване № 0165191 е видно, че С. Б. бил насочен за изследване към ВМАВарна, но същият не е се е явил на 25.08.2025г. за взимане на биологични проби и доколкото липсва вписване в журнал, приобщен към административно-наказателната преписка, съдът приема, че посещение на въззивника в посоченото лечебно заведение не е имало.

Доводите на процесуалния представител на въззивника относно задължението на екипа на лечебното заведение да изследва взетата проба едновременно за наличие на алкохол и наркотични вещества не се споделят от съда. Частичното изпълнение на задължението чрез даване на проба за изследване на концентрация на алкохол в кръвта, не освобождава лицето от задължението за явяване в съответното заведение за даване на проба за наличие на наркотични вещества или техни аналози, още повече когато това е указано в отделен талон.

Неявяването във ВМА – Варна за даване на втората проба представлява неизпълнение на предписанието, дадено от полицейския служител, и осъществява състава на нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. От събраните доказателства по делото е видно, че страните не спорят дали въззивникът е посетил ВМА – Варна. При липса на каквито и да било препятстващи обстоятелства, с неявяването си в медицинското заведение за извършване на изследването, по същество въззивникът е осуетил неговото провеждане и следователно са налице съставомерните признаци на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

От кредитираните гласни доказателства се установява, че за изследване на алкохол и наркотични вещества или техните аналози се издават два различни талона за изследване и се изисква посещение на две отделни лечебни заведения.

Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП се санкционира водач, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества, както и ако не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Съобразно конкретиката на настоящия случай и предвид изложените по-горе доводи, съдът намира, че жалбоподателят е реализирал нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, като в качеството на водач на МПС е отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества с техническо средство, след което не се е възползвал от възможността да му се извърши медицинско изследване, въз основа на издадения му талон, с оглед на което правилно е ангажирана административно-наказателната му отговорност въз основа на посочената разпоредба.

Разпечатката съдържа 42 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a3e505d5-3ded-438f-8729-f76e93d7ade2