Решение № 370 от 01.04.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 5545/2025
- Вид
- Решение № 370
- Подписан
- 01.04.2026
- В сила
- 29.04.2026
- Състав
- Милена Атанасова Георгиева
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.123, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.1, т.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.179, ал.1, т.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.25, ал.1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 370 гр. Пловдив, 01.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Милена Ат. Г.ева при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова като разгледа докладваното от Милена Ат. Г.ева Административно наказателно дело № 20255330205545 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №25 - 1030 - 005339 от 04.08.2025г. на Началник група в ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на Д. Д. К., ЕГН:**********, са наложени следните административни наказания: на основание чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП; на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Наказателното постановление се атакува като незаконосъобразно и се иска отмяната му. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява, но се представлява от процесуален представител – адв. Д. П., който поддържа жалбата и прави същото искане. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В съпроводителното писмено становище са изложени съображения за правилност и законосъобразност на наказателното постановление, като се 1 иска същото да бъде потвърдено. При евентуално уважаване на жалбата, се прави възражение за прекомерност относно размера на адвокатския хонорар.
Не се претендират разноски.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 16.06.2025г. около 06.30 часа в *** жалбоподателят предприел маневра излизане от паркомясто с лек автомобил „Хонда ЦР В“, с рег. №***, като избутал паркирания пред него лек автомобил марка „Шкода“, модел „Фабия“, с рег. № ***, собственост на О. П., вследствие на което паркираният автомобил „Шкода се изместил 50 – 60 см., като със задната си част ударил паркирания до него лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „А160Е“, с рег.
№***, собственост на И. П.. В резултат на тези си действия жалбоподателят допуснал ПТП с материални щети – напукана задната броня на лек автомобил „Шкода“. Жалбоподателят не спрял и не установил последиците от ПТП - то, а напуснал мястото на произшествието.
Разбирайки за случилото се свидетелят О. И. П., собственик на лек автомобил марка „Шкода“, модел „Фабия“, с рег. №***, подал сигнал до Началника на 01 РУ при ОДМВР – Пловдив. Свидетелят Н. М. – полицейският служител, отговарящ за с.***, изпратил сигнала по компетентност на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив. Със случая се заел свидетелят Г. Н.
Т. – полицейски инспектор в сектора. Последният съпоставил трите леки автомобила, огледал ги, провел разговор с водачите им и съставил два протокола за ПТП – протокол за ПТП №1727813 от 08.07.2025г. и протокол за ПТП №1727814 от 08.07.2025г. В протоколите били описани механизъм на настъпилото ПТП, причинените имуществени вреди, както и участващите автомобили. Протоколите били подписани от страните без възражения, включително и от жалбоподателя К..
Въз основа на установеното полицейският инспектор Т. съставил на жалбоподателя Д. Д. К. Акт за установяване на административно нарушение с 2 бл. №746683 от 08.07.2025г. Актосъставителят квалифицирал нарушенията по чл.25, ал.1 от ЗДвП и по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. АУАН бил подписан от нарушителя без възражения, като същият се съгласил с изложените в него констатации. Възражения против акта в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не били подадени.
Въз основа на съставения АУАН било издадено атакуваното наказателно постановление.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и от гласните доказателства – изцяло от показанията на актосъставителя Г. Т., както и от показанията на свидетелите Н. М. и О. П., които съдът кредитира като обективни, достоверни, последователни и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства. Изолирани от доказателствената съвкупност остават показанията на свид. П.Я.Г., поради което и не се възприемат от съдебния състав при изграждане на изводите му за фактическата установеност на развилите се събития. Показанията на този свидетел са в директно противоречие не сам с останалите гласни доказателствени източници, но и с всички събрани по делото писмени доказателства – протоколи за ПТП, подписани без възражения, АУАН – също подписан без възражение, който съобразно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП има материална доказателствена сила, която не е оборена.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, като нарушенията са изчерпателно описани и подробно са посочени обстоятелствата, при които са извършени те. Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена правна квалификация на установените нарушения.
Наказателното постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма.
При така приетата фактическа обстановка съдът намира от правна страна за безспорно установено, че жалбоподателят К. е нарушил разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗДвП, съгласно която водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво 3 по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Доказа се, че на посочените в АУАН и в НП дата и място, при управление на лек автомобил „Хонда ЦР В“, с рег. №***, К. предприел маневра излизане от паркомясто, като избутал паркирания пред него лек автомобил марка „Шкода“, модел „Фабия“, с рег.
№***, собственост на О. П., вследствие на което паркираният автомобил „Шкода“ се изместил 50 – 60 см. и със задната си част ударил паркирания до него лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „А160Е“, с рег. № ***, собственост на И. П.. С действията си жалбоподателят допуснал ПТП с материални щети. Наред с това жалбоподателят е имал и последващо неправомерно поведение, тъй като след предизвиканото от него ПТП с материални щети е напуснал мястото на ПТП, като не е спрял и не е установил последиците от ПТП. По този начин е извършил и нарушение по смисъла на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, съгласно която законова разпоредба водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.
Правилно наказващият орган за нарушението по чл.25, ал.1 от ЗДвП е наложил на жалбоподателя на осн. чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП /разпоредбата действаща към момента на извършване на нарушението/ глоба в размер на 200 лева, която е фиксирана и не подлежи на корекция.
Според настоящата инстанция размерът на наложените наказания за нарушението по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП също е правилно определен.
Размерът на глобата /50 лева/ и размерът на наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС /един месец/ са минимално предвидените в посочената санкционна разпоредба на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП /действаща към датата на извършване на нарушението/. С посочените наказания биха се постигнали целите на административното наказание по чл.12 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Във връзка със Закона за въвеждане на еврото в Република България 4
/ЗВЕРБ/ съдът следва да съобрази предвиденото в разпоредбата на чл.11, ал.2 от същия закон, съгласно която в съответствие с чл.6 - 9 от Регламент (ЕО) №974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл.12 и съответно за закръгляване по чл.13 или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон. Също така разпоредбата на чл.52, ал.1 от същия Закон предвижда, че след датата на въвеждане на еврото в Република България всички публични вземания към държавата и общините се плащат и събират в евро. Ето защо, размерът на наложената с разглежданото НП глоба в размер на 200 лева следва да бъде с равностойност евро – 102,26 евро, а наложената глоба в размер на 50 лева следва да бъде с равностойност евро - 25,56 евро, което само по себе си не представлява изменение на санкцията.
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна, но не е направено искане за това.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №25 - 1030 - 005339 от 04.08.2025г. на Началник група в ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на Д. Д. К., ЕГН:**********, са наложени следните административни наказания: на основание чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 102,26 евро /с равностойност в лева 200 лева/ за нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП; на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 25,56 евро /с равностойност в лева 50 лева/ и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Пловдив.
5
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6