Решение № 1325 от 29.11.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1325 гр. Варна, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. С. при участието на секретаря Марияна Ив. И. като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20243100501262 по описа за 2024 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на О.В., подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 1090/01.04.2024 год., поправено с Решение № 1388/22.04.2024 год., постановени по гр. дело № ********* год. по описа на РС-Варна, с което е уважен предявен от Т. А. А. от с. К., общ. Варна, срещу О.В. отрицателен установителен иск за собственост и е прието за установено в отношенията между страните, че ответникът О.В. не е собственик на поземлен имот с идентификатор ************ по КККР на с. К., общ. Варна, с площ от 1049 кв. м., находящ се в с. К., О.В., ул. „Р." № 2-а, при граници: ПИ с идентификатор ************; ПИ с идентификатор ************; ПИ с идентификатор ************; ПИ с идентификатор ************ и ПИ с идентификатор *************.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че съдът не е обсъдил доводите на ответника и ангажираните в тяхна подкрепа доказателства, от които, според въззивника, се установява, че процесният имот е бил държавна собственост на основание чл.

6 от ЗС и че в периода от ********* год. до 09.11.1999г. - датата на влизане в сила на § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, процесният имот не е имал друг собственик освен държавата. Установените вписвания (дописвания) на 1 физически лица в разписните листи към отделни планове като собственици на имота не е достатъчно убедително доказателство, че процесният имот е имал собственик – физическо лице, чиито права изключват правата на държавата, впоследствие на О.В., доколкото вписванията само на имена на физически лица в графа „собственик", за отделни имоти от разписните листи към кадастрални планове, не създават и не са доказателство за право на собственост на тези лица върху съответните имоти, при положение, че графа „№ и дата на документа за собственост" липсва запис, който да сочи наличието на такъв документ. След като по делото за относимият към правния спор период от време няма съставен надлежен документ, удостоверяващ придобиване на собствеността върху процесния имот от трето, различно от държавата, лице, чиито права изключват правата на държавата върху имота, въззивникът счита, че е установил при условията на пълно доказване, че е собственик на имота на основание твърдяния от него придобивен способ – § 42 от ПЗР на ЗОС, което обуславя и отхвърляне на предявения от ищеца отрицателен установителен иск за собственост.

Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което искът на ищеца да бъде отхвърлен, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна – ищецът Т. А. А. от с. К., общ. Варна, чрез процесуален представител, оспорва въззивната жалба, счита решението за правилно и настоява да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззивникът поддържа жалбата си, а въззиваемият я оспорва, поддържа подадения писмен отговор.

Съдът съобрази следното:

Производството е образувано по предявен от Т. А. А. от с. К., общ.

Варна, срещу О.В. отрицателен установителен иск за собственост за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът О.В. не е собственик на поземлен имот с идентификатор ************ по КККР на с.

К., общ. Варна, с площ от 1049 кв. м., находящ се в с. К., О.В., ул. „Р." № 2-а.

В исковата си молба, уточнена във въззивната инстанция с молба от 13.08.2024 год., ищецът Т. А. А. от с. К., Варненска област, е навел следните твърдения:

През 2003 год. бащата на ищеца – А.Я. А., б. ж. на с. К., общ. Варна, починал на ********* год., е установил чрез завладяване фактическа власт върху поземлен имот, находящ се в с. К., общ. Варна, понастоящем ПИ с идентификатор ************ по КККР на селото. След смъртта на своя наследодател на ********* год. ищецът е продължил владението върху имота и го е придобил по давност; владее имота и понастоящем. През месец април 2022 год. предприел процедура по снабдяване с к. н. а. за собственост върху имота по давност; на 07.04.2022 год. подал заявление до О.В. за изпълнение на услуга „Обстоятелствена проверка за признаване на право на собственост“, но след подаване на заявлението общината актувала имота като общински с акт 2 за частна общинска собственост (АЧОС) № 10847/07.11.2022 год. Ищецът оспорва О.В. да е собственик на имота. Сочи, че АЧОС няма правопораждащо действие, а констатира собствеността на общината, но само когато удостоверява конкретно придобивно основание. С издаването на АЧОС за процесния имот О.В. оспорва собствеността на ищеца върху имота и е пречка ищецът да се снабди с к. н. а. за собственост по давност, което обуславя и правния му интерес от иска.

Въз основа на наведените твърдения е и отправеното искане – да се признае за установено в отношенията между страните, че О.В. не е собственик на поземлен имот с идентификатор с ************ по КККР на с. К., общ.

Варна.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответникът О.В., чрез процесуален представител, оспорва иска. Твърди, че процесният имот е бил държавна собственост и е станал общинска собственост по силата на закона – § 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОбС, обн. ДВ бр. 96/05.11.1999 год.

Държавната собственост върху имота е възникнала още при действието на отменения Закон за благоустройство на населените места в княжество България, обн. ДВ, бр. 67/1905 год., с влизането в сила на кадастрално – регулационния план на с. К. от **** год. През 1956 год. са съставени актове за държавна собственост и при липсата на годни доказателства, които да установяват, ч е процесният имот е бил частна собственост, последния е останал държавен и е бил такъв в периода от 21.08.1956 год. – датата на съставянето на двата акта за държавна собственост с № **** и № ****, до 09.11.1999 година, когато с влизането в сила на § 42 от ПЗР на ЗИД на Закона за общинската собственост общината е придобила имота по силата на закона.

Твърди още, че нито ищецът, нито праводателят му са придобили собствеността върху имота по давност предвид нормата на §1 от ЗД на ЗС, с която придобивната давност по отношение на имоти частна държавна или общинска собственост е била спряна и не е текла в периода от 01.06.2006 до 08.03.2022 год., когато във в. Държавен вестник е обнародвано Решението № 3/24.02.2022 год. по конституционно дело № 16/2021 год. на Конституционния съд на РБ, с което решение нормата на §1 от ЗД на ЗС е обявена за противоконституционна, поради което и в полза на ищеца не е изтекъл установения в чл. 79 ЗС срок.

По тези съображения счита, че искът е неоснователен и настоява да бъде отхвърлен.

В съдебно заседание ищецът поддържа иска си, а ответникът поддържа подадения писмен отговор.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

От удостоверение за наследници от 20.01.2022 год., изд. от общ. Варна е видно, че ищецът е наследник по закон (син) на А.Я. А., б. ж. на с. К., общ.

Варна, починал на ********* год.

3

С молба –декларация от 10.03.2022 год. ищецът е предприел процедура да се снабди с констативен нотариален акт за собственост по давност върху процесния имот с идентификатор ************ по КККР на с. К., общ. Варна.

Според удостоверение от дата 30.11.2022 год., изд. от О.В. по повод на заявлението на ищеца от 10.03.2022 год., за имота с идентификатор ************ по КККР на с. К., общ. Варна е съставен АЧОС с № 10847/07.11.2022 год. Имотът е част от УПИ *****; УПИ ******* и УПИ II*****, КВ.*** по ЗРП на с. К. от 1974 год. Със Заповед № 134/06.04.1990 год. на Председателя на ОбНС – гр. Б. е одобрено регулационно изменение в КВ.*** между парцели *****; ******* и II*****, като от имот с пл. № *** се образуват парцел ***** и парцел III /общински/, а от имот с пл. № *** се образува парцел *******. Посочено е още в удостоверението, че преди регулационното изменение от 1990 година на ЗРП има съставени актове за държавна собственост с № **** и № **** от 1956 год. Според удостоверението няма данни за извършено отчуждаване на имота и възстановяване по ЗВСВНОИ по ЗПИНМ, ЗТСУ и др., обн. ДВ, бр. 15/1991 год. Имотът с идентификатор ************ по КККР на с. К., общ. Варна е деклариран от Т. А. А. (ищецът в производството) пред О.В. с декларация от 21.01.2022 год.

Със Заповед № ДИ-22-7703-50/30.09.2022 год. на областния управител на област Варна е наредено да се отпишат от актовите книги за недвижими имоти – държавна собственост недвижим имот, представляващ държавни дворни места, съставляващи имоти с пл. № ***, КВ.*** с площ от 420 кв. м., описан в акт за държавна собственост с № ****/********* год. и пл. № ***, КВ.***, с площ от 330 кв. м., описан в акта за държавна собственост № ****/********* год., оТ.рящи на имоти – парцели I-*** и III-общински, КВ.*** по РП, одобрен със Заповед № 134/06.04.1990 год. на ОбНС-Варна, а съгласно одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Варна, идентични с поземлен имот с идентификатор ************ с площ от 1049 кв. м.

От заключението на съдебно-техническата експертиза от 22.02.2024 год., неоспорена от страните, кредитирана от съда като обективна и безпристрастна и от изявленията на вещото лице инж. Д. П. в съдебно заседание, се установява следното:

Първият план за територията, в която попада процесният поземлен имот е Кадастрален и регулационен план от **** г. одобрен със Заповед № 4831/****г. – дворищна регулация и Указ № 583/****г. - улична регулация. По този план процесният имот, чиито граници са показани в черен цвят на комбинираната Скица – приложение № 9 към заключението, попада с цялата си площ в централната част на имот с пл. № **** (двор) с площ от 3010 кв. м., ограден с оранжеви линии на комбинираната Скица – приложение № 9 към заключението. По РП от **** год. уличната регулация предвижда отнемане на 270 кв. м. от имот с пл. № **** за улица, а останалата част от имота е урегулирана в парцел I-****, кв. 10, с площ от 2740 кв. м., отреден за жилищно 4 строителство – скица – приложение № 1 към заключението. В разписния лист към плана от **** год. имот с пл. № **** е записан на М.Й..

Следващият кадастрален и РП е одобрен със Заповед №

1707/08.04.1974г. на Председателя на Окръжен съвет Варна и разписен лист към него – Приложения № 3 и 4. Към момента на одобряване на кадастралн ия и регулационния планове процесният ПИ ************ не е отразен. Видно от комбинираната Скица - Приложение № 9, процесният имот попада в северната част на имот с пл. № *** по КП-1974 год., показан с тъмно лилав цвят на комбинираната скица-приложение № 9, който е с обща площ 2175 кв. м., с отреждане „двор" и по разписен лист е бил записан първо като собственост на Н.И.И., а впоследствие на нейните дъщери – наследници:

Д.Т.Я., М. Т. С.а, Т.ка Т. К., К. Т. П. и М. Т. М., въз основа на нот. акт №**, том I, дело № *** от 83 г. Според ЗРП от 1974 год. от имот с пл. № *** по КП са образувани три парцела за жилищно строителство, в които площта на имот с пл. № *** се разпределя, както следва: Парцел (УПИ) **** с площ от 1170 кв. м.; парцел (УПИ) II-***, целият с площ от 890 кв. м., към който се придават 530 кв. м. от имот с пл. № ***; парцел (УПИ) III-***, целият с площ от 685 кв. м., в който парцел имот с пл. № *** участва с 360 кв. м., а 325 кв. м. са придадени към парцела от имот с пл. № ***.

Със Заповед № 134 от 06.04.1990 г. на Председателя на ОбНС гр. Б. е одобрено частично изменение на ЗРП от 1974 год. в обхвата на парцели ****;

II-*** и III-***, КВ.***, според което от имот с пл. № *** се образуват парцел ****, КВ.***, с площ от 1008 кв. м и парцел III-*** /общински/, КВ.***, с площ от 1050 кв. м., а от имот с пл. № *** се образува парцел II-***, КВ.***, с площ от 685 кв. м. – показани на скицата - извадка от ЗРП на л. 77 от делото на РС-Варна, както и на скицата приложение № 5 към заключението. Както преди (т. е., към 1974 год.), така и след изменението през 1990 година, новоформираните урегулирани поземлени имоти (парцели) покриват напълно и не излизат извън границите на включената в регулацията на КВ.*** част от поземления имот с бивш пл. № ****, кв. 10 по КП от **** г. , но не съвпадат по площи с парцелите по ЗРП от 1974 год. Цифров модел на кадастралния и регулационен план от 1974г. и разписен лист към него, отразяващ изменението на ЗРП от 1990 год., е показан на Скица - приложение № 6 към заключението, според който план след отразяването на одобреното през 1990 год. изменение на ЗРП новоформираният У П И III /общински/ в КВ.*** е отразен като поземлен имот (кадастрална основа) с пл. № ***, за който е отреден УПИ *******, КВ.***. В актуализирания разписен лист към същия КП – приложение № 6.1 към заключението и л. 62 от делото на РС-Варна, собствеността върху имота с пл. № *** не е отразена еднозначно. Наред с общината е записано и името „Н." с въпросителни, а като основание за вписването на общината е вписано „акт за одържавяване от ОбНС Б. “. След извърШ. проверка в кметството на с. К., общ. Варна, вещото лице не е установило кой, кога и въз основа на какво е попълнил тези данни в разписния лист. Установява се още от заключението, че парцел III /общински/, респ. парцел III-***, КВ.*** е отразен за първи път върху одобреното със Заповед та 5