Определение № 20051 от 31.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20051 гр. София, 31.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20261110104550 по описа за 2026 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 240 Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/, вр. чл. 9 Закон за потребителския кредит /ЗПК/, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и в условията на евентуалност чл. 23 ЗПК.

Ищецът „К“ ЕАД твърди, че на 28.01.2025 г. между него като кредитодател и ответника като кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № 3118746 с предоставена сума в размер на 2 556,46 евро, равностойна на 5 000 лв., която била изцяло усвоена от кредитополучателя. Ответникът се задължил да върне сумата на 24 месечни погасителни вноски, с краен срок до 31.01.2027 г., като общият размер на всички плащания по договора възлизал на 3 365,13 евро, от които 2 556,46 евро главница и 808,67 евро договорна възнаградителна лихва. Кредитополучателят е преустановил плащанията по договора и не е погасил в срок шест погасителни вноски. Твърди, че съгласно Раздел X, чл.

3.1 от приложимите Общи условия това е основание кредитът да бъде обявен за предсрочно изискуем, като в изпълнение на Раздел IV, чл. 12 от Общите условия кредиторът е обявил кредита за предсрочно изискуем чрез изпращане на електронно съобщение на посочения от ответника електронен адрес за кореспонденция на 17.02.2026 г. Поддържа, че към датата на изготвяне на исковата молба ответникът дължи претендираните по главния иск суми, произтичащи от валидно сключен и действителен договор за кредит. При условията на евентуалност излага, че ако в хода на производството бъде установена недействителност на договора за кредит, ответникът дължи връщане на чистата стойност на кредита по чл. 23 ЗПК, която според ищеца възлиза на 1 450,74 евро.

Въз основа на изложеното ищецът иска ответникът да му заплати сума в размер на 2 248,01 евро - главница, сума в размер на 366,31 евро - възнаградителна лихва за периода от 01.06.2025 г. до 11.02.2026 г. и сума в размер на 32,65 евро наказателна лихва за периода от 01.06.2025 г. до 11.02.2026 г., ведно със законната лихва върху главницата от 19.02.2026 г.

/датата на предявяване на исковата претенция/ до окончателното изплащане. В условията на евентуалност да му заплати да заплати сума в размер на 1 450,74 евро, представляваща остатък от чистата стойност на кредита, ведно със законната лихва върху сумата от 19.02.2026 г. до окончателното изплащане. Претендира следните разноски: 184,07 евро юрисконсултско възнаграждение и 139, 32 евро – държавна такса.

Ответникът О. В. К. оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва допустимостта на исковата молба, както и сключването на 28.01.2025 г. на Договор за потребителски кредит № 3118746, но поддържа, че договорът е недействителен и че претендираните суми не се дължат в заявения размер.Твърди, че в договора е посочена главница в размер на 5 000 лв., със срок за връщане 24 месеца, годишен процент на разходите 30,92% и годишен лихвен процент 27,25%, но действително усвоеният от него размер е значително по-малък. Според ответника с процесния договор е рефинансирано задължение по предходен Договор за 1 потребителски кредит № 3072188 от 06.11.2024 г., а последният от своя страна е бил сключен с оглед рефинансиране на друг предходен Договор за потребителски кредит № 2796351 между страните. Посочва, че сключването на договора за кредит е било обусловено от предоставяне на обезпечение чрез банкова гаранция или чрез договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „К“ ЕАД юридическо лице. Сочи, че в същия ден - 28.01.2025 г., е сключил с „АЙ Т“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който дружеството-поръчител следвало да отговаря солидарно за задълженията му по договора за кредит, а ответникът дължал възнаграждение в размер на 3 467,65 лв., платимо на 24 месечни вноски. Твърди, че сумите по договора за поръчителство са били включвани към месечната му вноска и са заплащани единствено по сметка на кредитора, поради което възнаграждението за поръчителство представлява скрит, очакван и известен на кредитора разход по кредита. Според ответника този разход е следвало да бъде включен в общия разход по кредита и в годишния процент на разходите, а невключването му води до неправилно посочване на ГПР и до недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В договора не бил посочен начинът, по който е изчислен ГПР, включително взетите предвид допускания при изчисляването му. Твърди, че същите пороци са налице и при предходните договори за кредит, обезпечени чрез договори за поръчителство със свързаното с кредитора дружество, поради което недействителността на тези предходни правоотношения има значение за основателността както на главния, така и на евентуалния иск. По отношение на евентуалния иск ответникът поддържа, че той е частично неоснователен, тъй като сумата по процесния договор не е усвоена изцяло, а част от нея е послужила за погасяване на недължими според него вземания по предходния Договор за кредит № 3072188 от 06.11.2024 г. Освен това твърди, че след сключване на процесния договор е извършвал плащания, които вероятно са били отнесени от кредитора за погасяване на недължими такси, възнаграждения или други разходи. Иска искове да бъдат отхвърлени. На основание чл. 190 ГПК иска ищецът да бъде задължен да представи Договор за потребителски кредит № 3072188 от 06.11.2024 г., Договор за потребителски кредит № 2796351, както и справка за всички плащания, извършени по процесния и по предходните договори. При непредставяне на справката иска допускане на съдебно-счетоводна експертиза за установяване на извършените плащания. На основание чл. 192 ГПК иска „АЙ Т“ ЕООД да бъде задължено да представи договорите за поръчителство, обезпечаващи предходните договори за кредит.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание с дата 07.07.2026 г. от 09.30 ч. за която дата и час страните се считат редовно уведомени с получаване на препис от настоящето определение.

ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.

УКАЗВА на ищеца на основание чл. 190 ГПК „К“ ЕАД да представи в едноседмичен срок от съобщението заверен препис от: Договор за потребителски кредит № 3072188 от 06.11.2024 г., Договор за потребителски кредит № 2796351, както и справка за всички плащания, извършени по процесния и по предходните договори.

УКАЗВА на „Ай Т“ ЕООД на основание чл. 192 ГПК да представи в едноседмичен срок от съобщението договорите за поръчителство към Договор за потребителски кредит № 3072188 от 06.11.2024 г., Договор за потребителски кредит № 2796351 В доказателствена тежест на ищеца по главния осъдителен иск с правно основание чл.

240 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване: наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по процесния договор за потребителски кредит; съдържанието на договора, включително уговорените размер на кредита, срок, падежи, възнаградителна лихва, наказателна лихва, общи условия и приложим погасителен план; предоставянето и усвояването на кредитната сума; настъпването на падежа на претендираните вноски или валидното обявяване на 2 кредита за предсрочно изискуем; размера на непогасената главница, възнаградителната лихва и наказателната лихва за посочените периоди.

Доколкото договорът е потребителски, а ответникът въвежда възражения за недействителност по ЗПК, ищецът следва да установи и релевантните факти относно спазването на императивните изисквания за съдържание на договора за потребителски кредит, предоставянето на преддоговорна информация и формирането на посочения в договора ГПР, включително че включимите в него разходи са били надлежно отчетени.

В доказателствена тежест на ищеца по евентуалния иск с правно основание чл. 23 ЗПК е, при евентуално установяване на недействителност на договора за кредит, да докаже размера на чистата стойност на кредита, действително получена от ответника, както и непогасения остатък от тази стойност след приспадане на всички извършени плащания.

В доказателствена тежест на ответника е да установи фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици, включително извършените от него плащания и други погасителни основания, ако твърди такива; твърденията си, че част от посочената по процесния договор главница не е получена реално, а е използвана за рефинансиране на недължими вземания по предходни договори; сключването, съдържанието и икономическата връзка на договорите за предоставяне на поръчителство с процесния и предходните договори за кредит; размера на възнагражденията по тях и начина, по който тези суми са начислявани и заплащани.

Съдът следи служебно за нищожността на договора и за наличие на неравноправни клаузи в потребителски договор, доколкото необходимите за тази преценка факти са въведени в процеса и са установени по делото.

Обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства: че на 28.01.2025 г. между „К“ ЕАД като кредитодател и О. В. К. като кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № 3118746; че в договора е посочена главница в размер на 5 000 лв., съответно 2 556,46 евро; че договорът е със срок за погасяване 24 месеца; че в договора са посочени ГПР 30,92% и годишен лихвен процент 27,25%; че ответникът има качеството потребител, а ищецът предоставя потребителски кредити като търговска дейност.

Спорни между страните са обстоятелствата относно действителния размер на получената от ответника сума, начина на формиране и законосъобразността на посочения ГПР, включването или невключването на разходите за поръчителство в общия разход по кредита, действителността на процесния договор за кредит, действителността и значението на предходните договори за кредит и свързаните с тях договори за поръчителство, настъпването и редовното съобщаване на предсрочната изискуемост, размерът и отнасянето на извършените плащания, както и размерът на евентуално дължимата чиста стойност на кредита.

Указва на страните, че най-късно в първото по делото заседание следва да изложат становищата си по доклада и по дадените указания, както и да предприемат съответните процесуални действия. При неизпълнение на това указание страните губят възможността да правят нови доказателствени искания по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

Приканва страните към спогодба, като им указва, че при постигане на съдебна спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, а за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или участие на изрично упълномощен за целта процесуален представител.

Указва на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора може да бъде използван способът медиация.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3