Решение № 900 от 24.09.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 900 гр. Бургас, 24.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОДОР Д. МИТЕВ при участието на секретаря КАПКА АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно наказателно дело № 20262120202085 по описа за 2026 година

., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на С. С. Д., ЕГН: **********, чрез адв.

П. Б. от АК-Враца, против наказателно постановление № 26-7779-000166/29.05.2026г., издадено от Началник РУ към ОДМВР- Бургас, РУ-Камено, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 25, ал 1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 102,26 евро/200,00 лв. и за нарушение по чл. 123, ал.

1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 102,26 евро/200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца.

С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради незаконосъобразност и необоснованост.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Б.. Същият посочва, че не е доказано авторството на деянието.

За Административно - наказващият орган, представител не се явява.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката на л. 18-гръб, то е връчено на 07.06.2026 г., а жалбата е подадена в съда на 10.06.2026 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

На 05.05.2026 г., около 09:40 часа свидетелят И. П. В. се намирал в двора на къщата си на адрес гр. *, ул. „**“ № *. Същият забелязал, че на улицата пред дома му лек автомобил марка „Шкода Октавия“ с немски регистрационен номер ****, собственост на *****, извършвал маневра, като при приближаването с предницата към портала настъпил удар, при който порталът бил огънат, а бравата на вратата паднала. В. излязъл и видял, че в автомобила имало две лица, който не познавал, като водачът му казал, че нищо не било станало и потеглил.

В. подал сигнал за случая, като на място пристигнали служители на РУ-Камено. Било 1 снето сведение от В., но не бил изготвен снимков материал и не бил установен горепосоченият автомобил.

На 20.05.2026 г. материалите по преписката били докладвани на свидетеля Д. М.служител в РУ-Камено. Същият установил жалбоподателя С. Д., като преценил, че именно той е лицето, което е управлявало автомобила „Шкода“ в момента на инцидента, поради което и на същата дата му съставил АУАН, в който били посочени разпоредбите на чл. чл.

25, ал. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Актът бил връчен на жалбоподателя, който не вписал възражения.

На 29.05.2026 г. било издадено и обжалваното НП, в което изцяло било пресъздадено съдържанието на АУАН и били посочени същите законови разпоредби.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Съдът намира, че липсват съществени противоречия между показанията на свидетелите..

Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице, а АУАН е съставен от компетентен орган. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.

В обобщение, не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното постановление.

Съдът обаче намира, че постановлението е необосновано.

Отговорността на Д. е ангажирана за това, че на 05.05.2026 г. е допуснал ПТП с материални щети, като след това е напуснал мястото на произшествието.

По мнение на съда единственото безспорно обстоятелство по делото е, че на процесното място лек автомобил е причинил щети по портала на дома на свидетеля В., след което водачът е напуснал мястото.

Съставът обаче намира, че не е доказано авторството на деянията, което предполага доказване, че именно жалбоподателят е водачът, допуснал сочените нарушения. От сведенията на свидетеля И. В. са установени регистрационния номер на автомобила, неговият цвят и марка. От там насетне, дори и да се приеме, че именно соченият в НП автомобил е този, с който е извършено нарушението, то остава недоказан фактът, че именно жалбоподателят го е управлявал на соченото в НП място. Жалбоподателят не е собственик на автомобила, видно от талона на л. 26. Следователно, след като полицейските служители са преценили, че именно с този автомобил е извършено нарушението, но без водачът да е известен, е следвало да приложат разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП и да бъде изпратена покана до собственика да посочи кой е управлявал автомобила. Вместо това, директно се е пристъпило към съставяне на АУАН на жалбоподателя. Съдържанието на специалната разпоредба на чл.188, ал.1 от ЗДвП гласи, че собственикът или този, на когото е предоставено МПС, отговаря за извършеното с него нарушение, а в случай, че собственикът не посочи на кого е предоставил МПС, се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение. Разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП е създадена именно с цел да бъде установен извършителят на нарушение. По презумпция това е собственикът, който обичайно житейски управлява автомобила си. Законът също така предполага, че именно собственикът най-добре ще знае кой именно управлява неговият автомобил. Разпоредбите на ЗАНН, относно личната отговорност за извършване на административно нарушение са дерогирани от разпоредбите на чл.188 от ЗДвП, които предвиждат презумпция за отговорност на собственика на МПС, която може да бъде оборена от него в случай, че друг е управлявал автомобила (Решение № 23 от 08.01.2018 г. по к. адм. н. д. № 3157 / 2017 г. на Административен съд – Бургас). Освен, че не е съобразена специалната разпоредба, лисват обаче каквито и да е било обективни данни, че именно Д. е управлявал процесното МПС. Единствените данни, че Д. е управлявал 2 автомобила са твърденията на актосъставителя в съдебно заседание, че той си бил признал и затова и не било нужно да се съставя декларация по чл. 188 от ЗДвП. Съдът споделя довода на процесуалния представител на жалбоподателя, че подобно възпроизвеждане на твърдения на евентуалния нарушител чрез показания на актосъставителя, още повече признание за нарушението, е недопустимо в административнонаказателното производство. Следвало е поне да бъде снето писмено сведение от Д., което не е сторено. Отделно от това, свидетелят В. посочи в разпита си, че в автомобила е имало две лица, които не познавал.

Всички тези обстоятелства в съвкупност водят до извода, че не е доказано по несъмнен начин авторството на което и да е от вменените във вина на жалбоподателя нарушения, тъй като не се доказа, че водач в момента на инцидента е бил именно той.

В заключение следва да се посочи, че наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло.

Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита (л. 7), в който е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 600 евро. По делото не е направено възражение за прекомерност, поради което уговореното възнаграждение следва да се присъди изцяло. Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че следва да осъди ОДМВРБургас да заплати сторените в настоящото производство разноски по съображенията, изложени по-горе.

Така мотивиран, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 26-7779-000166/29.05.2026г., издадено от Началник РУ към ОДМВР- Бургас, РУ-Камено, с което на С. С. Д., ЕГН: ********** за нарушение по чл. 25, ал 1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 102,26 евро/200,00 лв. и за нарушение по чл. 123, ал.

1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 102,26 евро/200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца.

ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на С. С. Д., ЕГН: **********, съдебноделоводни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 (шестстотин) евро.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3