Решение № 62 от 30.06.2026, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Велики Преслав, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, III СЪСТАВ, НО, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена В. Хазарян при участието на секретаря Марияна П. Василева като разгледа докладваното от Милена В. Хазарян Административно наказателно дело № 20253610200402 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, по жалба на Г. К. И., ЕГН ********** депозирана чрез адв. Б. К. адвокат при Адвокатска колегия - гр. Бургас, срещу Наказателно постановление № 9712/19.11.2025 г., издадено от Началник „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ, с което: за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, вр. чл. 7, ал. 1, т.4, буква а и чл.7, ал.1, т.3 б.“Б“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание "глоба", в размер на 3 000, 00 лева, с еврова равностойност 1533,88 евро.

С жалбата се иска отмяната на НП, като се сочи, че то е незаконосъобразно, тъй като неправилно е отразена фактическата обстановка, неправилно е приложен материалният закон и при съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице. Твърдят се нарушения на чл. 42, ал. 1, т. 3 и т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН изразяващи се в това, че не са посочени времето и мястото на извършване на нарушението.Оспорва се годността на техническото средство за измерване, липса на оправомощавне на АНО за издаване на НП.

Изтъква се, че в НП не ставало ясно въз основа на какво точно нарушение жалбоподателят е санкциониран, тоест било нарушено правото на защита на санкционираното лице.

Въззивникът намира, че не е налице субективния елемент от състава нарушението, доколкото водачът е извършил превоз без знание за извършеното претоварване, счита се, че АНО не е обсъдил наличието на предпоставките на чл.28 от ЗАНН, без посочване на мотиви за определяне точно на този размер на сакцията. С тези и други аргументи се иска отмяната на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, не се и представлява.

1

Постъпили са писмени бележки, чрез които се поддържа жалбата на посочените в нея аргументи и моли за отмяна на НП. Допълнително развива аргументи, че съгласно Тълкувателно постановление № 2/08.10.2025 г. по т. д. № 5/2023 г. служители на ОККРПМ не могат да извършват проверки и да налагат санкции по ЗДвП.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 23.10.2025 г. в 10:07 часа на път II-73, км 32в00 на отбивна площадка с посока на движение начална точка с. Съединение и крайна точка гр. Шумен, служители при ОККРПМ извършили проверка на МПС марка МАН, модел ТГХ 18.480 4X2 J1J1C с per. № Н4250КВ и полуремарке с три оси с per. № Н2916ЕК, като в процеса на извършената проверка е установено, че водачът извършва превоз на овес. Било установено, че измереното натоварване на задвижващата (2ра) единична ос на ППС е 12.850 т, при максимално допустимо натоварване на задвижващата ос 11.500 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, буква „а“ от Наредбата, като превишаването е с 1.350 т. Също така било установено и че при измерено разстояние между осите 1.32 м, сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 30.750 т при максимално допустимо натоварване на оста 24 т, съгласно чл.

7, ал. 1, т. 3, буква „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата), като превишаването е с 6.750 т.

Автомобилът се управлявал от жалбоподателя Г. И.. Според пътен лист серия А, номер 617616 г., жалбоподателя извършвал превоз на овес. Горното било квалифицирано като нарушения на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП, вр. чл. 7, ал. 1, т.4, б.“А“, вр. чл.7, ал.1, т.3, б.“Б“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. Поради което св. Е. Г. съставил АУАН срещу жалбоподателя, в който описал и класифицирал по съответния ред приетите за установени нарушения. АУАН бил съставен в присъствието на нарушителя, който след запознаване със съдържанието му го подписал, като в графата за възражения на АУАН /оригинал/, приложен по преписката липсва отбелязване на възражение. В законоустановения срок не били депозирани писмени възражения.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение и като преценил събраните в хода на проверката доказателства, на 19.11.2025 г. АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.

АНО издал атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление. С него административнонаказващият орган възприел изцяло посочените в АУАН фактически констатации и на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП му наложил административно наказание "глоба" в размер на 3 000, 00 лева.

Наказателното постановление било връчено лично на жалбоподателя на 23.10.2025 г. На 11.12.2025 г., чрез наказващият орган, въззивникът депозирал жалба до РС-Велики Преслав срещу горепосоченото НП.

Така изложената фактическа обстановка се доказва по несъмнен и категоричен начин от събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства – приетата и приложена по делото администативнонаказателна преписка, както и приобщените в съдебното производство писмени доказателства. В случая изложените констатации в акта за административно нарушение, възприети и от административнонаказващия орган се подкрепят от събраните в производството доказателства. Същите потвърждават изложените в акта и в наказателното постановление фактически обстоятелства, послужили като основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

Събраните по делото гласни доказателства, приобщени чрез показанията на св. Е. Г. съдът кредитира като депозирани от лице, което пряко и непосредствено е възприело фактите, за които свидетелства. Същият е очевидец на факти и обстоятелства имащи значение по делото, показанията му съставляват пряко доказателство и не се опровергават от останалите 2 събрани доказателства, а кореспондират с тях.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.

Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл. 42 от ЗАНН реквизити. Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл. 57 от ЗАНН реквизити.

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че била налице неяснота дали била нарушена разпоредбата на ЗП или на ЗДвП. Както в АУАН, така и в издадено НП ясно е посочено какво нарушение се вменява на жалбоподателя. В обстоятелствената част на НП подробно са описани вида и техническите характеристики на ППС, което е управлявал жалбоподателя, вида на товара, датата и мястото на вмененото нарушение, извършеното с техническото средство измерване на поосовото наторване на ППС като ясно и точно са посочени измереното натоварване, допустимото максимално натоварване и превишаването. Посочени са всички съставомерни елементи от състава на вмененото нарушение от обективна страна. Ясно и пълно е посочена и правната квалификация на нарушението - чл. 139, ал. 1, т. 2 предл. 3 от ЗДвП, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3 б. б и т. 4 б. а от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение на въпроса или когато е ограничило правата на страните в процеса. Дори да се приеме наличието на такова процесуално нарушение, то не е от категорията на съществените - не е довело до ограничаване на процесуалните права на санкционираното лице, правото му на защита също не е нарушено, тъй като в настоящото производство има възможност да го упражни в пълен обем.

Съдът намира за неоснователно и възражението за липса на компетентност на актосъставителя и наказващият орган - началник отдел "Оперативен контрол и контрол на републиканската пътна мрежа" към дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при АПИ. Компетентността на органите за установяване на нарушение по л. 139, ал. 1, т. 2 предл. 3 от ЗДвП и налагане на наказание по чл. 177, ал. 3, т. 1 предл. 3 от ЗДвП се извежда от контролните правомощия на органите по чл. 167, ал. 3 изр. 2 и чл. 170, ал. 1, във вр. с чл.

189, ал. 1 от ЗДвП. С оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП са приложими общите правила по чл. 37, ал. 1 б. б от ЗАНН и чл. 47, ал. 1 б. а, във вр. с ал. 2 от ЗАНН.

Съгласно чл. 167, ал. 3 от ЗДвП в приложимата редакция, към датата на извършване на нарушението и издаване на НП, службите за контрол, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя извън населените места, контролират състоянието и изправността на пътната настилка, пътните съоръжения, средствата за сигнализация и маркировка, като общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на пътните превозни средства се контролират от длъжностни лица на 3

Агенция "Митници" и на Агенция "Пътна инфраструктура" с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване. Следователно компетентността на органите, които могат да съставят АУАН, респективно да издават наказателни постановления за този вид нарушения по ЗДвП намерила своята регламентация в чл. 167, ал. 3 от ЗДвП. По делото са представени Заповед № РД-11-1278 от 10.10.2025 г. и Заповед РД-11-1279 от 10.10.2025 г. на председателя на управителния съвет на АПИ, от които се установява наличието на компетентност на актосъставителя и наказващия орган. С приложените по делото заповеди на председателя на УС на АПИ са определени поименно и със съответната длъжност лицата от структурата на агенцията, които могат да съставят актове за нарушения, както по ЗП, така и по ЗДвП и да издават НП.

Също така в мотивите към Тълкувателно постановление № 2 от 8.10.2025 г. по т. д.

№ 5/2023 г. на ОСС от НК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, се сочи, че в разпоредбата на чл. 37 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. се визират компетентните контролни органи, които са натоварени да извършват проверка и контрол за спазване на реда за ползване и движение на извънгабаритни и тежки ППС. Съгласно чл. 37 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция "Пътна инфраструктура" спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, както и съставят акт на водача, на товародателя, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица при посочените в т. 1 – т. 7 от същата разпоредба предпоставки. В тази насока е и част от съдебната практика обективирана в Решение № 1194 от 18.06.2025 г. на АдмС - Сливен по к. а. н. д. № 250/2025 г. Решение № 1791 от 5.11.2025 г. на АдмС - Перник по к. а. н. д. № 21/2025 г., Решение № 3081 от 9.10.2025 г. на АдмС - Плевен по к. а. н. д. № 571/2025 г., Решение № 3055 от 14.11.2025 г. на АдмС - Русе по к. а. н. д. № 242/2025 г., Решение № 2962 от 6.11.2025 г. на АдмС - Русе по к. а. н. д. № 489/2025 г.