Решение № 7 от 21.01.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Велико Търново , 21.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

ИЛИЯНА ПОПОВА

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело № 20204000500257 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 77/13.04.2020 г. по гр.д. № 42/2019 г. Окръжен съд Габрово е отхвърлил иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 280 ЗЗД, предявен от С. П. П. против „Меркурий П и П“ АД с искане да се признае за установено, че „Меркурий П и П“ АД дължи на С. П.

П. сумата от 50474,38 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода м. 12.2016 г. – м. 11.2017 г., като неоснователен и недоказан. Присъдени са разноски.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от С. П. П. с оплаквания за неговата неправилност. В жалбата са наведени доводи, че П. е изпълнителен директор на ответното дружество и Председател на Съвета на директорите, като договорът му за управление, от който основава вземанията си, датира от 2007 г. и не е прекъсван до сега. За процесния период работните заплати или възнаграждения са начислени, но не са заплатени, като от 1 събраните доказателства се установява, че ищецът е полагал труд през това време. Размерът на дължимото възнаграждение се установява от представеното споразумение от 18.12.2017 г. Оспорва се приетото от съда, че договорът за управление и споразуменията към него са недействителни, тъй като според жалбоподателя забраната на чл. 38, ал. 1 ЗЗД в случая не се прилага. На висящата недействителност може да се позовава само представляваният, а не трети лица, съдът също не може служебно да следи за приложението на чл. 38 и чл. 40 ЗЗД, а в конкретния случай дружеството не се е позовало на висяща недействителност по чл. 38 и чл. 40 ЗЗД. Договорът за управление е подписан на 19.11.2007 г. от С. П. в качеството му на Председател на Съвета на директорите, което е в съответствие с разпоредбите на закона и устава. Дори да се приеме, че С. П. не е имал правото да подпише договора за управление през 2007 г., то следва да се приложи правилото на чл. 301 ТЗ, тъй като 13 години дружеството не е възразило срещу този договор.

Моли съда да отмени постановеното решение и вместо него да постанови друго, с което предявените искове бъдат уважени. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е депозирала отговор, с който се заема становище, че постановеното първоинстанционно решение е правилно и обосновано, поради което жалбата следва да се остави без уважение.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени 2 аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо.

Възражението на жалбоподателя, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, тъй като основанието на претенцията е приложеното споразумение от 2018 г., с нотариална заверка на подписите, неоспорено от ответника, а съдът е разглеждал освен валидността на споразумението, още и на договора за управление от 2007 г., приети от него за недействителни, не може да бъде споделено. В заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК С. П. е посочил, че претендира сумата като трудови възнаграждения и ДМС, удостоверени в нотариално заверено споразумение. Заповедта е издадена от заповедния съд за сумата 50474,38 лв., представляваща вземане за трудово възнаграждение и ДМС за периода м. 12.2016 г. – м. 11.2017 г., удостоверено в документ по чл. 417 ГПК – споразумение от 18.12.2017 г., с нотариална заверка на подписите. На така издадената заповед ответникът е възразил, като е мотивирал депозираното пред заповедния съд възражение с довода, че не дължи изпълнение на вземането, тъй като между дружеството и кредитора С. П. не е било налице трудово правоотношение за този период, за което е издадено споразумението, като с оглед на това, че споразумението не е известно на дружеството, тъй като е подписано и за двете страни само и единствено от П., е поискал спиране на изпълнението. Предвид така наведените оспорвания, в исковата молба ищецът е развил основанието на сключеното споразумение, като се е позовал на договор за управление от 19.11.2007 г., третиран от него като трудов договор. В съдебно заседание, преди доклада на съда, изрично е посочил основанието за предявения иск – договорът за управление, споразумението от 18.12.2007 г. и заповедта за допълнително материално стимулиране. Ответникът в срока за отговор е оспорил наличието на трудово правоотношение, както и наличието на валидно действащ договор за възлагане на управление. При така изложените от страните твърдения и възражения, включително и тези, изложени в заповедното производство, съгласно задължителните разяснения, дадени в т.

11а от ТР4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, решаващият състав е обсъдил действителността на представеното споразумение, изследвал е съществуващите отношения между страните по него, с което е заел становище по всички наведени факти и връзки между тях, и твърдяни правни последици.

С оглед на това, настоящият състав счита обжалваното решение за 3 допустимо, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

Окръжен съд Габрово е сезиран с искова молба от С. П. П. против „Меркурий П и П“ АД, гр. Габрово за приемане за установено, че в полза на ищеца съществува вземане от ответното дружество за сумата 50474,38 лв., ведно със законната лихва от датата на заявлението, за която е издадена заповед по реда на чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 185/2018 г. на РС Габрово.

Изложени са обстоятелства, че сумата представлява неплатено трудово възнаграждение за периода м. 12.2016 г. – м. 11.2017 г. включително. С оглед на подаденото възражение от „Меркурий П и П“ АД е уточнено, че сумата се дължи въз основа на договор за управление от 2007 г., който не е прекъсван до момента и в различни периоди от време към него са сключвани анекси за повишаване на възнаграждението му. Работните заплати са начислени, но не са изплатени. С уточняваща молба, с оглед дадените указания за естеството на правоотношенията между страните, ищецът е посочил, че договорът за управление от 19.11.2007 г. е трудов договор, независимо от наименованието му, но ако не се приеме становището за трудов договор, сумата се претендира по същия договор, квалифициран като граждански.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска като излага довод, че в представеното споразумение, сключено между „Меркурий П и П“ АД, представлявано от С. П. и самия С. П. се сочи, че дружеството дължи на П. брутно трудово възнаграждение и ДМС, без между тях да съществува трудово правоотношение. Не оспорва обстоятелството, че ищецът е бил член на съвета на директорите на дружеството и негов представляващ, но с него не е сключван трудов договор, както и за претендирания период няма валидно действащ договор за възлагане на управление. Оспорени са приложеното допълнително споразумение и заповед, удостоверяващи задължения за ДМС, като сключени въз основа на несъществуващо трудово правоотношение и като съставени в момента на завеждане на исковата молба, с цел да удостоверят твърдяните вземания.

С обжалваното решение съдът е приел, че представеният договор за управление е недействителен, като сключен в нарушение на разпоредбата на чл. 244, ал. 4 и ал. 7 ТЗ вр. чл. 38 ЗЗД, тъй като е подписан от ищеца в 4 качеството му на Председател на Съвета на директорите на „Меркурий П и П“ АД, от една страна, и от друга страна, в лично качество, без Съвета на директорите да му е дал правомощия да договаря сам със себе си. Със същите аргументи е прието за недействително и споразумението, приложено към заповедното производство, а по отношение на допълнителното споразумение и заповед, подписани от името на ответното дружество от ищеца в качеството му на изпълнителен директор е прието, че не е доказано извършването на посочените в тях действия. По тези съображения съществуването на твърдяните вземания е изцяло отречено от съда.

Представените по делото документи и събрани доказателства са подробно анализирани от първостепенния съд, като установеното от фактическа страна не се променя с представените пред въззивния съд документи, публично огласени в Търговския регистър. Към исковата молба е приложен договор за възлагане на управление от 19.11.2007 г., сключен между „Меркурий П и П“ АД, представлявано от Председателя на Съвета на директорите С. П. П., от една страна, и С. П. П., от друга страна, по силата на който дружеството – доверител възлага, а С. П. като довереник приема да управлява и представлява „Меркурий П и П“ АД, в съответствие с действащата нормативна уредба, решенията на общото събрание и на съвета на директорите, съгласно устава на дружеството и съобразно клаузите на този договор. Срокът на същия е за периода, в който довереникът е изпълнителен член на съвета на директорите на дружеството. В договора е посочено, че доверителят приема разработената от довереника бизнес програма на дружеството за целия срок на договора и конкретно за всяка година, контролира дейността на довереника, а последният се задължава да организира текущата работа на дружеството, като съгласно чл. 6.5 от договора взема самостоятелни решения по оперативното управление, за които своевременно дава отчет на доверителя. В чл. 7 е определено възнаграждение в размер на 520 лв., което се изплаща ежемесечно по графика за изплащане на заплатите в дружеството. Приложена е Заповед № С-04/06.11.2017 г., подписана от С. П. като изпълнителен директор, в която е заповядано да се изплати на С. П. като изпълнителен директор под формата на допълнително материално стимулиране за м. 10.2017 г. сумата от 50000 лв. във връзка с успешното консултиране, относно безпроблемното разделяне на дружеството 5 и положени допълнителни часове високо квалифициран труд. Приложено е допълнително споразумение към тази заповед с дата 06.11.2017 г., подписано от С. П. като изпълнителен директор на „Меркурий П и П“ АД, и С. П. в лично качество, в което споразумение е посочено основно трудово възнаграждение 48113,19 лв., допълнителни възнаграждения с постоянен характер – за продължителна работа 6 % и периодичност на изплащане – месечно, за м. 10.2017 г. Представени са рекапитулации за начислявани суми, без данни за съставител и подпис. Въз основа на тези документи е представена справка за начислени и неизплатени работни заплати на С. П. за периода м. 07.2017 г. – м. 12.2017 г., подписана от С. П., в която е вписана чиста сума за получаване 46390,26 лв., както и справка за начислени и неизплатени работни заплати на С. П. от 12.04.2019 г., подписана от съставителя В. М. и изп. директор С. П., в която е вписана чиста сума за получаване 4080,66 лв. Представена е справка от 12.04.2019 г. за начислени неизплатени работни заплати на С. П. за периода от м. 10.2016 г. до м.

12.2016 г., подписана от съставител В. М. и изп. директор С. П., в която е вписана чиста сума за получаване 2050,71 лв. От приложената справка за всички трудови договори при ответното дружество, издадена на 05.06.2019 г. от НАП се установява, че трудовия договор, сключен между дружеството и В.

М., е прекратен на 20.06.2016 г., като до този момент тя е заемала длъжността заместник главен счетоводител. Представени са справки за периодите от 01.11.2016 г. до 01.12.2017 г., издадени от НАП, от които се установяват сключените трудови договори, между които трудов договор с ищеца не фигурира.